РЕШЕНИЕ
№ 341/07.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова…………….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №172 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, против Решение № 6/13.01.2020г., постановено по АНД
№489/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Касаторът счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи , че в АУАН №7135 от 29.08.2019г., както и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, било очертано едно нарушение.
Видно било от приложената към АУАН и приета като доказателство по делото
кантарна бележка, че имало претоварване на ППС, което далеч надхвърляло
максимално допустимотоот наредбата тегло. Представените към преписката и приети
като доказателство по делото документи по ясен и категоричен начин доказвали,
че се касае за едно нарушение – общо претоварване на ППС, съгласно определеното
максимално допустимо натоварване за такъв вид ППС в Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба
№11/03.07.2001г.). Отразеното претоварване на оста било констатация, която
служела на контролните органи и респективно административнонаказващият орган за
установяване на нарушението – общото
претоварване и отклонение от максимално допустимото общо тегло, съгласно чл.7
от Наредба №11/ 03.07.2001г. Поради това и в наказателното постановление
административно-наказващият орган отразил, че било налице едно нарушение - на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП) .
Констатациите в акта за установяване на административното нарушение като
елементи на самото нарушение били приети от съда като две отделни нарушения, с
два отделни състава и били обсъдени като такива, а това не било така. Налице било
пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните
органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП, поради
неправилно съдът приел, че е накърнено правото на защита на нарушителя и това е
довело до порочност на издаденото НП. Освен това по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказало, че
жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП. Неправилната
преценка на съда на представените доказателства и съответно изводите му в
обратна на установените факти посока, довело и до извода, че в случая има
съществено нарушение при издаването на НП. Касаторът счита за неправилен и
извода на съда, че наказващият орган допуснал нарушение, неизписвайки
конкретната точка от чл.53 ал.1 от ЗП /а именно т.2/, с което нарушил правото
на жалбоподателя да узнае по кой точно текст било наложено наказанието и за
какво фактическо действие. Така изписан, чл.53 ал.1 от ЗП не водел до различни
правни изводи, доколкото този подход не засягал правото на защита на
жалбоподателя, защото както в АУАН, така и в НП се съдържали конкретните факти
по случая. Тези конкретни факти били надлежно квалифицирани като нарушение по
чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП, вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.
на МРРБ. С оглед изложеното касаторът твърди, че неправилно съдът обсъдил и
събраните доказателства като приел мотиви в насока, а именно че били допуснати
процесуални нарушения от административнонаказващия орган. Оттам и неправилно
извел, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По изложените съображения касаторът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление. В допълнително представена чрез процесуален
представител писмена молба претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски
за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за основателна. Пледира за отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Разгледана
по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
отменил НП №643/ 20.09.2019г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
– гр. София, с което на Б.С.Р., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за
пътищата, във връзка с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 от ЗП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2500лв.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на НП,
изразяващо се в това,
че на жалбоподателя се вменява извършването на две отделни нарушения, а е
наложено само едно наказание, без да е ясно за кое от нарушенията е. Съдът е посочил, че на практика може да бъде осъществен състава на
всяко едно от описаните нарушения по отделно. В случая били осъществени и двете. По този начин, следвало за всяко едно от тях да има наложено отделно наказание като
така нарушителя би могъл да осъществи пълноценно
правото си на защита, като обжалва както и двете наложени му наказания, така и
само едно от тях, ако е съгласен, че другото е установено по безспорен и
категоричен начин. Настоящото НП обаче било издадено във
вид, който не позволявал на нарушителя да стори това,
което от своя страна се явявало съществено нарушение на правото
на защита. Отделно от това, липсвала конкретизация на основанието, на
което било наложено конкретното административно
наказание.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, обосновали
отмяната на НП.
Неправилно е прието, че на касатора е вменено извършването на две
административни нарушения, а е наложено едно наказание, без да е ясно за кое от
тях е наказан.
В случая, както в АУАН, така и в НП е описано едно нарушение - на чл.26, ал.2, т.1, буква
„а“ от ЗП, според който за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на
пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неспазването
на така въведената забрана представлява административно нарушение, съставомерно по чл.53
ал.1 т.2 от ЗП, предвиждащ налагане
на наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за физическо лице, което извършва дейност движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари
(дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на пар.1
т.8 от ДР на ЗП) без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Констатациите за надвишаване на параметрите по чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ и т.4
б.“а“ от Наредба № 11/3.07.2001г. в случая обосновават единствено установеното
движение на „тежко“ ППС по смисъла на чл.3 т.2 от посочената наредба,
респ. на „извънгабаритно“ такова по
смисъла на §1 т.1 от ДР на същата, като един от признаците на нарушението по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Доколкото за
съставомерността на последното е необходимо движението на тежкото, респ. извънгабаритното ППС да се осъществява без необходимото разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя, в АУАН и
в НП се съдържат и констатации за липса на
такова разрешение. Включването в акта и в НП на констатации, определящи ППС като тежко и/или
извънгабаритно, безспорно е необходимо с оглед пълното описание на нарушението
с всичките му съставомерни признаци, без това да означава, че на сочения за
нарушител се вменяват две отделни и различни противоправни деяния.
Касационната инстанция не споделя и извода на районния съд, че в случая
не ставало ясно на коя от всички визирани в санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗП хипотези се позовавал наказващият орган при налагане на наказанието. Предвид
словесното описание на нарушението с посочване на релевантните за
съставомерността му факти и доколкото е направена привръзка с конкретната нарушена
забрана по чл. 26, ал. 2 от ЗП, липсва
неяснота относно вмененото на касатора нарушение, респ. относно конкретната
хипотеза на чл.53 ал.1 от ЗП, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Предвид гореизложеното, районният съд неправилно е приел, че
административнонаказателната процедура е проведена при допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице.
Наред с горното, районният съд е направил най общо коментар, че в случая е
осъществен съставът на две отделни нарушения като на практика са събрани
достатъчно и категорични доказателства, които ги установяват. Този извод е
направен при неправилна преценка за вменяването на две административни
нарушения, а освен това е лишен от всякаква конкретика. На практика в решението
липсват мотиви по същество.
Последното води до невъзможност за касационната
инстанция да извърши проверка на оспорения съдебен акт относно съответствието
му с материалния закон, поради което винаги представлява съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, налагащо след отмяната на решението делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В случая касаторът претендира разноски, но при
прилагането на чл. 226, ал.
3 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, по направените такива
в производството пред касационната инстанция, ще се произнесе въззивният
съд при новото разглеждане на делото.
Водим от
горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6/13.01.2020г., постановено по АНД №489/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.