ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                               14.02.2020 г., гр. Ямбол

 

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, V състав с

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

Като разгледа т.д.№ 90/2019 г. на ЯОС, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Д.В., Н.М.В. и Й.З.В., подадена чрез пълномощника им - адв. И.Х. от САК, с която са предявени искове с правно основание чл.511 ал.З от КЗ срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - гр. София за осъждане на ответника да заплати на М.Д.В. и Н.М.В. по 120 000 лв. на всеки един от тях- допълнителни обезщетения към доброволно изплатените им обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания от загубата на дъщеря им М. Н. В., ведно със законната лихва от датата на смъртта й - 17.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и за осъждане на ответника да заплати на Й.З.В. 150 000 лв. допълнително към изплатеното му застрахователно обезщетение за неимуществени вреди- в болки и страдания от загубата на съпругата му М. Н. В. ведно със законната лихва от 17.06.2014 г. до окончателното плащане.

С молба от 14.11.2019 г. ищците са поискали освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски поради липса на достатъчно средства за заплащането им.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и съобрази закона намира следното от фактическа и правна страна:

В представените от ищците декларации за материално и гражданско състояние е декларирано, че получават доходи в размер на: Н.М.В. -1015 лв. месечно от заплата и пенсия, М.Д.В. -700 лв. месечно от заплата и Й.З.В. -1080 лв. месечно. Първите двама притежават паричен влог от 5000 лв., жилище с площ от 65 кв.м. в гр.Стара Загора, Н.М.В. –и лек автомобил „Мерцедес“ с година на производство 1999 г. Й.З.В. е декларирал и 18 дка земеделска земя, лек автомобил „Опел Зафира“ (2008 г.) и получавани дивиденти в размер на 600 лв. годишно. Декларирал е месечни доходи на съпругата си от 800 лв. Приложени са Удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца от Общ.Стара Загора, Удостоверения за получавани доходи от съотв. работодател, Разпореждане от 28.03.2016 г. на ТП на НОИ за пенсията на Н.М.В.. От тях е видно, че семейството на първите двама ищци се състои от двама души, а доходите на лицата надвишават декларираните, при това за актуалната пенсия на ищеца не е представен документ. М.Д.В. получава месечно възнаграждение над 900 лв. (а за три месеца и над 1000 лв.), а не 700 лв. по декларацията. Й.З.В. получава средномесечно 1108,46 лв., а не 1080 лв. Той се намира в граждански брак и има едно ненавършило пълнолетие дете според удостоверението. Не са представени документи от компетентните органи за доходите на съпругата. Ищците не получават социални помощи съгласно представените удостоверения от ДСП-Стара Загора.

Съгласно Определение № 153 от 29.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4734/2017 г., IV г. о. съдът е длъжен да извърши преценката въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В Определение № 441 от 14.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 382/2011 г., III г. о., е прието, че преценката е конкретна за всеки отделен случай и зависи от установените по надлежния ред от страната обстоятелства. Съдът при извод, че за страната би било затруднително, но не и невъзможно внасянето на държавна такса, не следва да я освобождава от задължението.

В настоящия случай, предвид представените доказателства, съдът счита, че ищиците действително не притежават достатъчно средства за заплащане на пълния размер на държавната такса по настоящото дело и е налице хипотезата на чл. 83 ал.2 от ГПК. Касае се обаче за лица в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, които разполагат с имущество, достатъчно за заплащане на част от дължимата такса и това не би било невъзможно за тях. Относно разноските съдът ще направи конкретна преценка при определяне на размера на дължимите разноски.

Поради това съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

Освобождава частично М.Д.В., Н.М.В. и Й.З.В. от внасянето на държавна такса: М.Д.В. за разликата над 700 лв. до 4800 лв., Н.М.В. - за разликата над 1000 лв. до 4800 лв. и Й.З.В. - за разликата над 900 лв. до 6000 лв.

Предоставя 1-седмичен срок от съобщението да внесат по сметката на ЯОС ДТ в размер на: М.Д.В. - 700 лв., Н.М.В. - 1000 лв. и Й.З.В. -900 лв., като в същия срок следва да представят по делото платежния документ за внесената ДТ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -Бургас в 1-седмичен срок от връчването му на ищците.

 

 

 

                                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: