№ 10205
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110159126 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от И. К. Д., чрез адв. Д. *****,
против ********* искове както следва:
1/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните договор за
кредит № ******** г., изменен с анекс от ******** г., предвиждаща заплащане на
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като законът
забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита;
2/. евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК (предявен при условие, че главният иск по т. 1 бъде отхвърлен) за
прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните договор за кредит
№ ******** г., изменен с анекс от ******** г., предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като с нея се цели
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото по своята същност
представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което не е включено при
изчисляване на ГПР;
3/. евентуален иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП
(предявен при условие, че исковете по т. 1 и т. 2 бъдат отхвърлени), за прогласяване
нищожност на клаузата от сключения между страните договор за кредит № ********
г., изменен с анекс от ******** г., предвиждаща заплащане на такса за бързо
1
разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като е неравноправна - не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора;
4/. кумулативно съединен с исковете по т. 1, т. 2 и т. 3 иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищеца
сумата 44,85 лв., платена от ищеца на ответника на основание нищожна клауза от
процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит, ведно със законната лихва от ****** г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника (с предишно наименование
********) има сключен договор за потребителски кредит № ******** г., по силата на
който ответникът му предоставил назаем 150 лв. със срок на погасяване 5 дни – до
01.12.2021 г., при лихвен процент за кредита 40,97 %, сума на лихвата за срока на
договора 0,82 лв., ГПР 48,9 %. Уговорено е ищецът да заплати на ответника сумата
23,50 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит. Твърди, че по силата на анекс от ******** г. към договора за кредит
ответникът предоставил на ищеца назаем допълнително сумата 150 лв., при лихвен
процент след отпускане на допълнителната сума 39,91%, сума на лихвата след
отпускане на допълнителната сума 1,64 лв., ГПР 48,9 % и такса за бързо разглеждане
след отпускане на допълнителната сума 44,85 лв. Твърди, че клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е такса, която е свързана с
усвояването на кредита и като такава е нищожна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, според която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че чрез
същата се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като по
своята същност представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което не е
включено при изчисляване на ГПР. Твърди и, че клаузата е неравноправна, тъй като
нарушава разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, защото посоченият размер на ГПР е
неточен и подвеждащ, доколкото не включва таксата за бързо разглеждане. Иска
посочената клауза да бъде прогласена за нищожна и да бъде осъден ответникът да й
върне сумата 44,85 лв., платена от ищеца на ответника на основание претендираната за
нищожна клауза от процесния договор, ведно със законната лихва от ****** г. до
окончателното й изплащане. Претендира да й бъдат присъдени направените в
съдебното производство разноски, както и присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. Д. ***** на адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът *********, чрез юрк. **** Д.а,
поддържа неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на сключен с
ищцата договор за потребителски кредит и анекс към него, въз основа на които на
2
ищеца е предоставена назаем общо сумата 300 лв., като общият размер на
задължението на ищеца възлиза на 346,49 лв., от които 300 лв. главница, 1,46 лв.
договорна лихва и 44,85 лв. такса за бързо разглеждане. Оспорва твърденията на
ищцата за недействителност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса
за бързо разглеждане. Твърди, че същата се заплаща за предоставяне на
кредитополучателя, по негово искане, на допълнителни незадължителни услуги. С
отговора на исковата молба заявява, че по процесния договор за потребителски кредит
и анекса към него ищецът на 29.11.2021 г. е извършил плащане в размер на 345,83 лв.
(300 лв. главница, 0,98 лв. договорна лихва и 44,85 лв. такса за бързо разглеждане), с
което е погасил предсрочно задължението си по договора за кредит. Иска отхвърляне
на предявените искове и присъждане на направените разноски по делото. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От договор за кредит № ******** г., се установява, че между ищеца И. К. Д.,
като кредитополучател, и ответника ********* (с предишно наименование ********),
като кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът му предоставил назаем 150 лв., при лихвен процент за кредита 40,97%,
сума на лихвата за срока на договора 0,82 лв., ГПР 48,9 %. Уговорено е ищецът да
заплати на ответника сумата 23,50 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит. Уговорен е срок на договора със срок на погасяване 5
дни – до 01.12.2021 г.
От анекс за допълнителна сума от ******** г. към договор за кредит №
******** г. се установява, че ответникът предоставил на ищеца назаем допълнително
сумата 150 лв., при лихвен процент след отпускане на допълнителната сума 39,91%,
сума на лихвата след отпускане на допълнителната сума 1,64 лв., ГПР 48,9 % и такса
за бързо разглеждане след отпускане на допълнителната сума 44,85 лв.
В Общите условия към договора е предвидено, че услугата бързо разглеждане е
допълнителна, незадължителна и се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя, като гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор
до 15 минути от изпращането му. Предвидено е също, че в ГПР не са включени
разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнение на
договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Между страните не е спорно, че кредитът е усвоен, както и че ищецът е погасил
предсрочно задълженията си по него, като на 29.11.2021 г. е платил на ответника
3
сумата 345,83 лв., включваща 300 лв. главница, 0,98 лв. договорна лихва и 44,85 лв.
такса за бързо разглеждане. Това се установява и от заключението на приетата
съдебносчетоводна експертиза. От допълнителното заключение на експертизата се
установява, че максимално допустимият ГПР към сключване на договор за кредит и
анекса към него е бил 50%, че ГПР по процесния договор и анекса към него, с
включена такса за експресно разглеждане, е в размер на 63,85 %.
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 199 от 12.07.2016 г. по
гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV
г. о., решение № 97 от 8.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. и др., когато са
предявени искове за недействителност на договор, начинът на съединяването на
исковете не зависи от волята на ищеца, а от естеството на порока. Каквато и поредност
и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в
условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. А и ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото
прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Във всички
случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие със закона или
заобикалянето му, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала, липсата на форма. Ако
съдът приеме, че сделката не е нищожна, той е длъжен след това да разгледа
основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през
по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради
заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако
съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да
разгледа съответното основание за недействителност, напр. за висяща
недействителност поради извършването й без или извън надлежно учредената
представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от
сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се
произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са
предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на
обезсилване като недопустимо.
1. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за
4
прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните договор за кредит
№ ******** г., изменен с анекс от ******** г., предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит:
Процесният договор за кредит № ******** г. и анекс към него са сключени при
действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като
е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към
ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно,
допустимо е събирането на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
кредита, но само за такива, които са извън основната престация на заемодателя,
дължима на основание договора, която основна престация включва отпускането на
заема, усвояването и управлението му. В този смисъл е практиката на СГС – например
решение № 5083 от 8.09.2024 г. по в. гр. д. № 4749/2024 г., решение № 4067 от
20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022 г. и др.
В случая процесната клауза от договора за потребителски кредит, предвиждаща
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, нарушава забраната на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с процедурата по отпускане и усвояване на
кредита. Услугата за експресно разглеждане на документи се предоставя преди
окончателното сключване на договора за кредит и е предназначена да осигури
приоритетно разглеждане на искането за кредит, одобрение на кандидата и изплащане
(тоест усвояване) на разрешения кредит преди исканията на други потребители.
Тъй като противоречи на императивна законова разпоредба, коментираната
клауза от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и предявеният главен иск се явява основателен и
подлежащ на уважаване.
2. С оглед уважаването на главния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.
2 ЗПК, не следва да се разглеждат евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
3. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищеца сумата 44,85 лв., платена от ищеца на ответника на
основание клаузата от процесния договор, изменен с анекс, предвиждаща заплащане на
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, ведно със законната
лихва от ****** г. до окончателното й изплащане:
5
Искът е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
Ищецът е платил на ответника сумата 44,85 лв. на основание нищожна клауза,
т.е. при начална липса на основание, поради което същата подлежи на връщане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 100 лв. – платена държавна
такса за разглеждане на делото и 600 лв. – платени депозити за вещо лице. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата **** „Д.
*****“, представлявано от адв. Д. *****, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер
на 100 лв. с ДДС, съответно на защитения имуществен интерес, предвид фактическата
и правна сложност на делото и извършените по същото процесуалния действия от
адвоката. Следва да се посочи, че в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Д., ЕГН **********,
против *********, ЕИК ******, че клаузата от сключения между страните договор за
кредит № ******** г., изменен с анекс от ******** г., предвиждаща заплащане на
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да
върне на И. К. Д., ЕГН **********, сумата 44,58 лв., платена от ищеца на ответника на
основание нищожна клауза от договор за кредит № ******** г., изменен с анекс от
******** г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит, ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ******, да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 700 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ******, да заплати на **** „Д. *****“, БУЛСТАТ
*******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 100 лв. с ДДС – адвокатско
6
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7