Р Е
Ш Е Н
И Е
1070/3.6.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 29.05.2019 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 1324 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на И.С.К. против Наказателно Постановление №
18-0819-003310/02.10.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД-МВР –Варна
с-р ПП, с което му е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца на основание чл.174
ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се твърди, че
постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се
иска цялостната му отмяна.
В съдебно заседание, въззивникът редовно
призован, не се явява и не представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2018г., около 22,10ч. въз. К. управлявал
л.а. „Рено”
с ДК № В6360ВК, като се движел в гр.Варна, по бул.”Св.Елена”. По същото
време на този пътен участък, се намирали полицейски служители между, които и актосъставителят Д.. Те спрели въз. К. за
проверка, в хода на която въззивникът бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „ Алкотест дрегер
Поради извършеното от въз. К. нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП - управление на
МПС след употреба на алкохол, срещу него бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени депозирани.
Въз основа на съставения акт и след като
били взети предвид показанията на
техническото средство, против въз. К. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло
възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на
нарушенията- по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, за които на въззивника били наложени
съответните наказания.
В хода на съдебното следствие бяха изиска
и приобщени материалите по преписка №12465/2018г. по описа на РП Варна ведно с
постановен отказ да се образува досъдебно производство спрямо въззивника за
извършено от него престъпление по чл. 343б ал.2 от НК..
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - от Началника сектор ПП при
ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № I- 81213/2018г. на Министъра на вътрешните
работи. То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Нарушенията, вменени във вина на въз. К. са конкретизирани в степен,
позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Наложените наказания също са индивидуализирани. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на въззивника.
Съобразно Наредба № 30/01 законът е въвел задължително предписание за дефинитивно
възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на
алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на
освидетелствания водач на МПС да получи: талон за медицинско изследване; при
неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване в
указаното време или при отказ да даде кръв за изследване. На въззивника е бил
издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното
установяване на тази концентрация в кръвта му. Той е не е явил за изследване.
Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства
и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към
обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При
отказ на водача да даде кръв за изследване, или при закъснението му за това
меродавно е показанието на техническото средство, което изключва прилагането възможността
да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите на
чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича
по метода на презюмирането. В
този случаи правилно АНО се е позовал на резултата. Този
извод извеждам, защото законът е въвел задължително предписание за дефинитивно
възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на
алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на
освидетелствания водач на МПС да получи: талон за медицинско изследване; при
неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване в
указаното време или при отказ да даде кръв за изследване. На въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване,
съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в
кръвта му. Той не се е явил за даване на кръвна проба, поради което сам се е
поставил в невъзможност за определянето й по най-достоверен начин и поради това
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Наредбата
указва два начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Била е дадена възможност от органите на
полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно изследване да се
определи конц. на алкохол в кръвта, но то не е извършено в указания часови
срок. Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства
и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към
обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При
отказ на водача да даде кръв за изследване, или при закъснението му за това
меродавно е показанието на техническото средство, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В този случаи правилно АНО се е позовал
на резултатите от техническото средство, а не на протокола от химическата
експертиза. Въз основа на съставения акт АНО издал
процесното НП. В същото приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5,
ал.3,т.1 от ЗДП и на основание чл. 174, ал.1 от ЗДП му наложил адм. наказание
глоба в размер на 500лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок
от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в
своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентните длъжностни лица и
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта, така и
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението за което въззивникът е бил привлечен към адм. наказателна
отговорност, посочени са дата и място на извършване, както и нарушената
законова норма.
В случая фактите описани в акта
не водят до каквото и да било съмнение по отношение на това за какво точно
деяние е ангажирана отговорността на въззивника и коя норма е нарушил –
управлявал МПС след употреба на алкохол. Няма и каквото и да било съмнение във
волята на АНО, а и от съдържанието на самата жалба явства, че въззивникът ясно
е разбрал за какво е наказан.
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения във фазата на производството пред административно
наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като
му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал
писмено възражение срещу АУАН в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява
и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Не са
ангажирани доказателства за оспорване на фактическата обстановка, не са
наведени нови факти. Поради липсата на възражения или реални спорни
обстоятелства съдът не проведе допълнително разследване. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен
редовно, така че обвързва по
задължителен начин АНО при постановяване на НП.
Като прецени всички
доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на
алкохол.
В случая в хода на съдебното следствие по
категоричен начин се установява, че
въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка, както и по
отношение на това, че пробата за алкохол с техническо средство е отчела наличие
на алкохол в кръвта му над 0.5промила – 0,58 промила.
Като съобрази горните
обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 промила и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация
на нарушението и е наложил на въззивника наказание в пределите предвидени в
закона, а именно глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като и двете наказания са към максималният размер.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.174 ал.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач
на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въззивника е управлявал
автомобил с концентрация от 0,55 промила. Предвидените в тази законова норма
наказания са „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” за
срок от 6 месеца и „глоба” от 500. Наказващият орган е наложил и двете
наказания в размера предвиден в закона.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №18-0819-003310/
02.10.2018г. на Началника на сектор ПП
при ОД-МВР –Варна с-р ПП, с което на И.С.К., ЕГН **********
е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
на основание чл.174 ал.1 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в
сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: