Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази:/ С Решение № 102//29.01.2013г, постановено по гр. д. № 3792/2012г. В. Районен съд е отхвърлил обективно съединените искове, предявени на основание чл. 344,ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ от Н. Р. Р. против И. А. Е. С. М. И И. С. С. за признаване уволнението на Р. за незаконно и отменянето на Заповед № ТД 597/30.07.2012г. на изпълнителния директор на агенцията , с която е прекратен трудовия договор на основание чл. 328,ал.1 т. 2 от КТ – съкращаване на щата , за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „младши техник КИС”, с място на работа Главна дирекция Единна електронно съобщителна мрежа на държавната администрация и за националната сигурност, Териториална дирекция „Дунав”, отдел „Регионално осигуряване”, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 1500лв. като неоснователни и недоказани. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. Р. Р., чрез неговия пълномощник. В жалбата се навежда оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че съдът неправилно е отхвърлил исковете, като е приел, че в случая по отношение на ищеца не се прилага закрилата на чл. 333,ал.4 от КТ. В случая не само липсвало съгласие на синдикалния орган, но и било налице изрично възражение на синдикалната организация против предстоящото уволнение на синдикални членове. Според жалбоподателя разпоредбата на ч 333,ал. 4 от КТ има императивен характер и намира пряко приложение в конкретния казус. Както ищецът, така и синдикалната организация изрично възразили против проведените съкращения и конкретно против уволнението на самия Р.. Пренебрегвайки тези възражения, работодателят незаконосъобразно уволнил ищеца. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове изцяло. Ответникът по жалба не е подал отговор. В съдебно заседание процесуалният му представител възразява против така подадената жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното съдебно решение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищецът Н. Р. Р. твърди, че е работил при ответника И. А. Е. С. М. И И. С./ИАЕСМИС/ С., като е заемал длъжността „Младши техник КИС”отдел регионално осигуряване, град В. Т., по силата на трудов договор. На 02.05.2012г. изпълнителният директор на ответната А. връчил на ищеца писмено предизвестие, с което известил Р., че с влизането в сила на новия Устройствен правилник на ИАЕСМИС и утвърденото длъжностно разписание в сила от 06.04.2012г. длъжността, която той заема е съкратена. Със заповед № ТД 597/30.07.2012г. на основание чл. 328,ал.1 т.2 от КТ изпълнителният директор е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.08.2012г., поради съкращаване в щата. Р. изрично посочил при получаване на заповедта, че не е съгласен с нея. Твърди се, че тази заповед е незаконосъобразна. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.328,ал.1 т. 2 от КТ /съкращаване в щата/. Съгласно разпоредбите на чл. 333,ал.1 от КТ в този случай работодателят е можел да уволни ищеца само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Съгласно чл. 333, ал.4 от КТ също следвало да се изиска предварително съгласие на съответния синдикален орган на предприятието. Такова съгласие не било изискано, а напротив- било налице изрично възражение на синдикалните организации, обективирано в протокол от 05.04.2012г. Тъй като разпоредбата на чл. 333,ал. 4 от КТ имала императивен характер, то тя била задължителна за работодателя. След като тази разпоредба не била спазена, уволнението се явява в нарушение на закона . В тази връзка се претендира да бъде постановено решение, с което да се признае уволнението на ищеца за незаконосъобразно, да бъде възстановен ищецът на заеманата от него преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1500 лв. обезщетение за периода, през който той е останал без работа поради незаконното уволнение. Ответникът, в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба, заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че в сключения между работодателя и синдикалната организация колективен трудов договор /КТД/ не е предвидено изискването да се даде предварително съгласие от страна на синдикалната организация при уволнение на служители поради съкращаване в щата, а уволненията се извършват след обсъждане. Твърди, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Р.. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1 т. 1 , 2 и 3 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени. По оплакванията в жалбата: Единственото оплакване, депозирано във въззивната жалба на Н. Р. е, че при прекратяване на трудовото му правоотношение не е спазена разпоредбата на чл. 333,ал. 4 от КТ. Съгласно този текст когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. За да бъде приложена закрилата на чл. 333,ал. 4 от КТ следва да са налице предвидените в хипотезата на този законов текст предпоставки. На първо място следва да е налице конкретна разпоредба в КТД, която предвижда изискването за предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието при уволнение. На следващо място, следва основанието за уволнение да бъде или съкращаване в щата, или намаляване обема на работа в предприятието. В настоящия случай ищецът е уволнен поради съкращаване в щата. Това основание предполага приложението на закрилата по чл. 333,ал.4 от КТ, но само в случай че е налице изрична клауза в КТД в тази насока. Представеният и неоспорен от страните по делото КТД, сключен между работодателя и Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации-КНСБ не съдържа клауза в смисъла, вложен от чл. 333,ал. 4 от КТ. Съгласно чл. 16 от КТД Работодателят може да прекрати трудовия договор на работник или служител, който членува в синдикална организация, поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа след обсъждане с ръководството на синдикалната организация и ръководството на териториалното поделение в което работи служителят. Обсъждането се провежда в седемдневен срок и задължително се оформя в протокол, който се представя на Изпълнителния директор. Анализът на посочения текст сочи, че в КТД , който е действащ между работодателя на ищеца и синдикалните организации се изисква единствено да бъде проведено обсъждане на предстоящите уволнения, като самото прекратяване на трудовите правоотношения на работници и служители не е поставено в зависимост от резултата от обсъждането. Съгласно приложения към делото протокол от 05.04.2012г. по покана на изпълнителния директор на дирекцията, в която ищецът е работел, се е провела среща между представителите на синдикалните организации на работещите в дирекцията. На срещата е проведено обсъждане на предложението за предстоящи персонални промени в дирекцията, обусловенви от влизане в сила на нов устройствен правилник на ИАЕСМИС. Съгласно протокола представителите на синдикалната организация са възразили против предстоящото съкращение на синдикални членове. С провеждане на това обсъждане работодателят според настоящия състав е спазил изискванията на КТД . Изложеното по- горе обосновава извода, че тудовото правоотношение на ищеца е прекратено законосъобразно. Работодателят е доказал, че са спазени всички законови изисквания при уволнението, както и тези на КТД. Макар и разпоредбата на чл. 333,ал. 4 да е императивна, тя се прилага само и единствено при наличието на клауза в КТД, предвиждаща предварително съгласие от страна на синдикалната организация при уволнение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работата. Фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния. Решението, което се обжалва е правилно и законосъобразно, не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 102//29.01.2013г, постановено по гр. д. № 3792/2012г. на В. Районен съд. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от днес-22.04.2013г. , пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |