№ 865
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330201254 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-011790 на
Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор "Пътна полиция" – Пловдив,
с което на С.К.С. ЕГН ********** са наложени административни наказания -
глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата жалбоподателят С. моли съда да
отмени НП. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По
делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за
потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.04.2021 г. в 13.09 ч. в гр. Пловдив, на бул. " Цариградско шосе –
пътен възел „Скобелева майка“ южно платно ,с посока на движение от запад
1
към изток като водач на лек автомобил жалбоподателят С.С. управлявал л. а.
"Мерцедес „ Ц350 ЦДИ 4 Матик с рег.№ *** собственост на Ю. С. С. ,
движейки се със скорост от 118 км/ч при максимално разрешена скорост за
движение в населено място 50 км/ч. Посоченото превишение на скоростта
било установено с автоматизирано техническо средство – мобилна камера
ARH CAM S1 -11743 фиксирано със снимков материал №0561004 . Отчетен
бил толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, в резултат
на което била приета наказуема скорост за движение 114 км/ч, която
превишавала с 54 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено
място.
Във връзка с така извършеното нарушение, св. Г. , на длъжност " инспектор
при Сектор "Пътна полиция" - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съставила
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АВ бл.
№174595 /25.11.2021г. на нарушителя С. с квалификация на нарушението
по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Тъй като лекия автомобил съгласно справка е
собственост на Ю. С. С.,то същия в декларация от 16.11.21г.,че на посочената
дата 29.04.2021г.лекия му автомобил е управляван от С.К.С..Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на С.С. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя Г., разпитан в
качеството на свидетел, чийто показания съдът кредитира като обективни,
логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото - АУАН Серия АВ бл.№174595 /25.11.2021г., справка за
нарушител/водач относно С.С., справка за собственици на превозното
средство, декларация от 16.11.2021г., Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-12 995
/05.05.2021 г., снимков материал, клип № 11743 СА /0561004 , Протокол №
65-С-ИСИС /28.09.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.512б. Наред с горното следва да се отбележи и това, че
нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
2
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкциониран.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят С.
управлявайки л. а. " управлявайки л. а. "Мерцедес „ Ц350 ЦДИ 4 Матик с рег.
№ *** собственост на Ю. С. С. , движейки се със скорост от 118 км/ч при
максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Всъщност самият
жалбоподател оспорва, да е имал качеството на водач на МПС на посочената
дата.Съдът не се съгласява с това ,като предвид постъпилата по делото
декларация по ЗДВП от собственика на МПС-водачът е бил именно С.С. .Като
последния не се е възползвал да оспори този факт,посредством попълването
на нова такава декларация.Ето,защо същия фактът на самото управляване на
МПС-то се счита за доказан.На следващо място нарушението е такова по
чл.21ал.1 от ЗДвП и никъде не се твърди нито в АУАН ,нито в НП ,че се касае
за поставен знак В26 за ограничение на скоростта .Няма нарушение и на
разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН,тъй като видно от самия АУАН на дата
25.11.2021г същия е предявен на жалбоподателя и същия се е подписал на
мястото на нарушител.Спазен и срока по чл.34 от ЗАНН ,тъй като от датата на
узнаване на нарушителя-16.11.2021г /от тази дата е декларацията по ЗДВП от
собственика / АУАН е съставен на 25.11.2021г, а НП 15.12.2021г.тоест
съобразно сроковете по ЗАНН.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство – ARH CAM S1 -11743 на нарушенията на правилата за движение
тип, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване , съгласно приложеното по преписката Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б г. Система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и
последваща проверка със заключението, че съответства на одобрения тип, за
което е съставен Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 1030р-12995 /05.05.2021г., съставен
в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по
пътищата да попълва протокол съгласно приложение на наредбата при всяко
използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В
случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е
3
доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния
автомобил и др. обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издаденото постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че цялата налична по преписката
доказателствена съвкупност, ведно с показанията на актосъставителя Г. ,
безспорно установява извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДП, а
сочените твърдения целят единствено освобождаването му от отговорност на
формално основание.
Наложените на жалбоподателя наказания – глоба в размер на 800 лв.
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца, съответстват на предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, съгласно
която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава
с 50 лв. /в случая + 6 км/ч превишение над превишените вече 50 км/ч. /
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо
електронен фиш – по аргумент на противното на чл. 189, ал. 4 от ЗДП,
доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.
Ето защо съдът намира, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните
имат право на разноски, но предвид липсата на изрично искане от страна на
въвзиваемата страна за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление -НП/ № 21-1030-011790
на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор "Пътна полиция" –
Пловдив, с което на С.К.С. ЕГН ********** са наложени административни
наказания - глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДП/, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5