Мотиви към
присъда по НОХД № 7730 / 2014г. по описа на ПРС, V н.с.
ОБВИНЕНИЕ И СТРАНИ:
Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинения
срещу подсъдимите, както следва:
за подс.С.Х.Х. в
това, че:
На 29.01.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, собственост на К.И.В.-Й. е отнел чужди
движими вещи, както следва:
-
на 29.01.2013 г. в съучастие като извършител с Д.П.Й. – 1
бр. средна лайсна за задна броня на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„С320” с рег № *** на стойност 101,66 лева и 2 бр. датчици на парктроник на
единична цена от по 30,40 лева или на обща стойност 60,80 лева – всички вещи на
обща стойност 162,46 лева от владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор,
-
на 29.01.2013 г. в съучастие като извършител с Д.П.Й. и И.А.Б.
– 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева, 1 бр. предна лява ъглова лайсна за
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева
и 5 бр. датчици на парктроник на единична цена от по 30,40 лева или на обща
стойност 152,00 лева – всички вещи на обща стойност 305,40 лева от владението
на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор или всички вещи на обща
стойност 467,86 лева от владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр.
1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК,
за подс.Д.П.Й. в
това, че:
На 29.01.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, собственост на К.И.В.-Й. е отнел чужди
движими вещи, както следва:
-
на 29.01.2013 г. в съучастие като извършител със С.Х.Х. –
1 бр. средна лайсна за задна броня на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„С320” с рег № *** на стойност 101,66 лева и 2 бр. датчици на парктроник на
единична цена от по 30,40 лева или на обща стойност 60,80 лева – всички вещи на
обща стойност 162,46 лева от владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор,
-
на 29.01.2013 г. в съучастие като извършител със С.Х.Х. и
И.А.Б. – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева, 1 бр. предна лява ъглова
лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност
76,70 лева и 5 бр. датчици на парктроник на единична цена от по 30,40 лева или
на обща стойност 152,00 лева – всички вещи на обща стойност 305,40 лева от
владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор или всички
вещи на обща стойност 467,86 лева от владението на С.З.К. ***, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
за подс.И.А.Б. в
това, че:
На 29.01.2013 г. в съучастие като извършител със С.Х.Х. и
Д.П.Й., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел
Корса” с рег. № ***, собственост на К.И.В.-Й. е отнел чужди движими вещи, както
следва – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева, 1 бр. предна лява ъглова
лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност
76,70 лева и 5 бр. датчици на парктроник на единична цена от по 30,40 лева или
на обща стойност 152,00 лева – всички вещи на обща стойност 305,40 лева от
владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор - престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.
4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията с тези правни квалификации на деянията.
ПОДСЪДИМИТЕ дават обяснения по
обвиненията, не се признават за виновни. Лично и представлявани тримата от адв.К.,
а подс.Х. и чрез адв.Р. пледират за оправдаването им. ЗАЩИТНИЦИТЕ считат, че
обвиненията не са доказани, налице са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила в хода на воденото разследване, които не могат да
обосноват постановяването на осъдителна присъда против доверителите им.
Конкретно - разследването е проведено предубедено, не се установява по несъмнен
начин, че предадените вещи и приобщени като веществени доказателства са тези от
автомобила на пострадалия, не е следвало подсъдимите да бъдат задържани и
отвеждани в РУП, тъй като на место при залавянето им не е имало данни и повод
за това, протоколите за доброволно предаване нямат процесуална стойност,
стойността на инкриминираните вещи е завишена, не е отразено в съответните
книги за задържани лица извеждането на подсъдимите за провеждане на процесуални
действия с тях, всичко това било шок и тормоз за тях. Считат, че паркингът на
който е било оставено МПС на пострадалия е бил охраняем, полицейските служители
патрулирали на загасени фарове на служебния автомобил. На следващо място
прокуратурата не е събрала характеристични данни за подсъдимите, и такива относно
наличието или не на обществената им опасност, като и тази от инкриминираното
деяние. В заключение считат, че обвиненията са недоказани. Не се изяснява
елемента по отнемане на лайсните и датчиците по тях, за което показанията на
полицаите очевидци са противоречиви. Не се установява да е налице продължавано
престъпление по отношение на Х. и Й.. Не може да се ползват данните придобити
чрез беседа от страна на полицейските служители. Освен това следва да бъдат
оправдани и поради несъставомерност,
защото липсва елемента от квалификацията на престъплението кражба по основния
състав – вещта да е отнета без съгласието на нейния владелец.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ФАКТИ
:
Подсъдимият С.Х.Х. е
роден на *** ***, ***, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, не работи, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.П.Й. е роден на *** г. в гр. *** живущ ***,
***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, не работи, с
ЕГН **********.
Подсъдимият И.А.Б. е роден на *** г. в гр. *** живущ ***,
***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не
работи, с ЕГН **********.
Свидетелят С.З.К. в края на 2012 г. и началото на 2013 г.
бил студент в гр. Пловдив. Същият живеел в общежитията на Техническия
университет в Пловдив, намиращи се в гр. Пловдив, бул.”Санкт Петербург” № 59.
Към общежитието имало ограден паркинг за местодомуване на автомолите на
живущите в общежитието, за което имало пропускателен режим. Паркингът се
затварял с бариера, а самото общежитие имало назначен на трудов договор
охранител съгласно длъжностната му характеристика – свид.Д.П.. През 2012 г.
бащата на свидетеля С. – свид. З.М.К. му закупил лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „С 320”, сив на цвят, който бил с английски рег. № ***. Автомобилът
бил оставен от свид. С.К. в края на м. декември 2012 г. паркиран на охраняемия
паркинг зад сградата на общежитията на техническия университет. В края на м.
януари 2013 г. автомобилът бил паркиран на същото място. Бил оборудван с лайсни
общо 3 броя – една задна и две предни с общо 7 бр. датчици за парктроник
сигнализиращи за близкостоящи предмети при маневриране с автомобила. Датчиците
били пребоядисвани и това довело до повредата им - не функционирали. Свид. З.К.
възнамерявал да прави ремонт на автомобила.
Подс. С.Х.Х. се познавал и бил приятел с другите
подсъдими Д.П.Й. и И.А.Б.. Тримата били студенти в гр. Пловдив. Вечерта на
28.01.2013 г. Х. бил на гости в дома на приятелката си, като жилището на
последната се намирало в близост до паркинга на общежитията на Техническия
университет. Той забелязал паркирания лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С
320”, сив на цвят, с английски рег. № *** и решил да открадне лайсните от
автомобила, тъй като и той имал същия модел автомобил „Мерцедес”и същия цвят, и
искал да му монтира лайсни. Х. се свързал с приятелите си - Д.Й. и И.Б. да му
помогнат при извършване на кражбата. Д.Й. дошъл с ползвания от него лек
автомобил марка „Опел Корса”, с ДК№ ***, собственост на майка му.
След 00:00 часа, вече на 29.01.2013 г. тримата отишли до
паркирания на паркинга зад сградата на общежитията на техническия университет
автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 320”, сив на цвят, с английски рег. № ***.
Подс.Й. спрял автомобила зад сградата на общежитията, на ул.”Славянска”. Подсъдимите
Х. и Б. слезли от автомобила и отишли до автомобила „Мерцедес С 320”, за да
откраднат предните две лайсни от същия, а Й. останал в колата си, за да пази,
наблюдава и ако види или дойде някой да предупреди останалите двама. Х. и Б. отишли
до автомобила на свид. К., застанали пред предната му част и с ръце започнали
да дърпат двете предни лайсни от автомобила, като успели да ги откачат от
предната броня на автомобила заедно с монтираните на тях датчици.
По същото време – след полунощ на 29.01.2013 г. по
ул.”Славянска” в посока към общежитията на Техническия университет, свидетелите
Я.Б. и А.М. *** и колегата им – свид. А.Б. *** извършвали обход с патрулен
автомобил. При преминаването им покрай спрелия автомобил на подс.Й., тримата
полицейски служители го забелязали че стои там в този час от денонощието и им
направило впечатление, че посяга към мобилния си телефон. Тези негови действия усъмнили
свидетелите, поради което те спрели при него, за да извършат проверка. Докато извършвали
проверка на подс.Й., полицейските служители Б., Б. и М. забелязали останалите
двама подсъдими Х. и Б., които се намирали на паркинга на общежитията пред
автомобила на свид. С.К., като Б. и Б. видели,
че дърпали с ръцете си лайсните от предната част на автомобила, където
били клекнали. В този момент Х. и Б. също забелязали полицейските служители и
побягнали в противоположни посоки, като подс.Х. скрил в якето си отнетите две
предни лайсни и общо 5 бр.датчици. Полицейските служители, след известно преследване
от мястото, където бил паркиран л.а. „Мерцедес” успели да задържат С.Х. и установили
самоличността му, както и, че под якето му имало скрити два броя предни лайсни.
Подс.Б. успял да избяга. Х. и Й. били отведени в Шесто РУП – Пловдив, задържани
по реда на ЗМВР в 01,50ч. на 29/01/2015г. /л.139 съд.пр./. Още на место в
района на ул.Славянка при залавянето им, Й. и Х. описали пред полицейските
служители Б., Б. и М. механизма на извършеното от тях присвоително деяние, а
впоследствие при проведена беседа със свидетеля Г.Т. и С.М. посочили избягалия
от мястото на кражбата – И.Б.. Даването на обяснения пред тези свидетели от
страна на задържаните било описано и в книгата за извеждане на задържани лица
извън местата за задържане /л.141 съд.пр./. Подс. И.Б. сам се явил в Шесто РУП
– Пловдив и признал за стореното пред полицейските органи, дал обяснения на
30/01/2015г. Подс.Х. предал доброволно
една задна броня за същия автомобил, която се намирала в дома му с два броя
датчици, където отвел полицаите. Той предал преди това и двата броя предни
лайсни, открити у него при задържането му с 5 бр.датчици, или общо 3 бр.
пластмасови лайсни и общо 7 бр. датчици за парктроник /л.90,91 дос.пр./. В хода
на разследването бил извършен оглед на приобщените веществени доказателства. Установява
се впоследствие, че пострадалият напълно се
дезинтересирал от вещите си, автомобилът бил бракуван, лайсните не ги
желаел, а парктрониците не работели, тъй като били пребоядиствани, депозирал
молба в хода на разследването пред прокурора наказателното производство да бъде
прекратено. Установила се стойността на двете предни лайсни общо в размер на
153,40 лева /по 76,70лв. всяка/ към момента на извършеното деяние на
29/01/2013г.
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ОБСЪЖДАНЕ.
АНАЛИЗ
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Гореописаната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали:
- от свидетелските показания на свидетелите,
дадени в хода на съдебното дирене А.Б. /л.66 съд.пр./, Д.П., /л.71 съд.пр./, на
свидетеля Г.Т. /л.69 съд.пр./,
-
на
свидетелите Я.Б. / л.67 съд.пр., л.60 дос.пр./, А.М. /л.68 съд.пр. и л.62
дос.пр./, С.М. /л.70 гръб съд.пр. и л.65 дос.пр./, дадени на съдебното
следствие и прочетени на основанията по чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, за
обстоятелствата, които не си спомняха, релевантни за казуса и описани в
протокола от с.з. от 25/03/2015г. и
коментирани по-долу,
-
на
свидетеля С.К., дадени на досъдебното производство на л.55, прочетени в хода на
съдебното следствие на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, частично от
показанията му, депозирани пред съда на л.64 от съд.пр. относно обстоятелствата
за собствеността на автомобила, неговото оборудване, къде се е намирал, кой го
е владеел, какво се е случило с тази вещ впоследствие, работели ли са парктрониците.
-
за
същите обстоятелства фактическата обстановка се потвърждава и от показанията на
свид.З.К. /л.72 съд.пр./.
-
от
автооценъчна експертиза и техническа автооценъчна експертиза на в.л. М.
–л. 80-81 дос.пр., л.99, л.113-116,
л.130 съд.пр.
-
от
писмените доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – справки съдимост, справки ГРАО за граждани, характеристични справки
на дос.пр, заповеди за задържане, документи за собственост и регистрация на
МПС – л.84-85 от досъд.пр. с
чуждестранна регистрация и л.88-89
относно МПС Опел Корса от дос.пр., характеристики, препоръки за подсъдимите, и
копие от трудова книжка– л.120-128 от съд.пр., копия от книга за задържани лица
и книга за извеждане на лица от арестни помещения л.138-141 от съд.пр., справки за нарушител
л.84-88 от съд.пр, л.89-91 и л.110-112 от съд.пр. за посочване на лицата, на
името на които са регистрирани МПС, л.105-108 съд.пр. относно дл.характеристика
на охранител при ТУ Пловдив, разписка за предаване на веществени доказателства
– л.61 съд.пр., справки за адреси и роднини по Наредба 14 за подс.Х., разписки
за предаване на ВД на дос.производство, молба от С.К. л.200 дос.пр., 3 бр. протоколи
за доброволно предаване – л.90-93 от дос.пр.
-
от
писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него 24-29 дос.пр.,
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум л.72-75 дос.пр.
-
от веществените доказателства - 2 бр. лайстни предни
ъглови, 1 бр.лайстна задна и датчик парктроник – общо 7 броя – находящи се понастоящем в РС Пловдив, предявявани на свидетели в хода на
съдебното дирене.
-
Показанията
на полицейските служители, сварили подсъдимите на место, са обективни,
последователни, непротиворечиви, взаимно свързани и съответно допълващи се.
Свидетелите А.Б., Я.Б. и А.М. първо са видели как в автомобила стои подс.Й. и
веднага посегнал към телефона си, а в следващия момент останалите двама били
пред автомобила на пострадалия, клекнали, дърпали нещо, след което се
разбягали. Когато хванали Х., у него били инкриминираните вещи – 2 лайсни и
5бр. датчици. И тримата дали пред тези свидетели и впоследствие свид.Т. и свид.М.
извънпроцесуални изявления, преди да бъдат привлечени като обвиняеми, в които
напълно признали стореното и изразили съжаление за това. По отношение на подс.Б.
това той направил пред свид.Т. като сам се явил при полицейския орган тъй като
не бил заловен.
Освен това, подс.С.Х. доброволно предал и още
една лайсна /задната/ с два чатчика за парктроник, за които заявил, че били
отнета по същия начин в един по-ранен момент.
В тази част съдът не кредитира изложеното от
свид.Т., чиито показания бяха четени /л.63-64 дос.пр./ на основание чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.1 от НПК относно противоречие за това кой и с кого е отнел задната
лайсна при проведена беседа с подсъдимите. Дори и да липсва съмнение относно
достоверността на тези показания на свид.Т., те са производни по своя характер,
а не първични, поради това, че изхождат от изявления на друго лице, явяват се и
косвени и не са подкрепени с никакви други доказателствени източници. За тези
обстоятелства / кой или с кого, кога, къде, какво и как е отнето /5-те „К”
коментирани от адв.Р./ не може да се свърже обвинителната теза касаеща първото
деяние от обвинението на подсъдимите Й. и Х. по
продължавано престъпление кражба за задната лайсна на автомобил Мерцедес
и 2бр.датчици.
При провеждане на беседите с подсъдимите не са
налице процесуални нарушения, свързани с упражняване правото на защита на
задържаните лица, за които в приложените копия от книги е отразено кога са били
задържани, и съответно кога изведени и за какви действия /л.138-141 съд.пр./.
Освен това, веществените доказателства по делото са били и доброволно предадени
/л.90-91/, за което са съставени съответни протоколи с нужните реквизити от
формална страна. Посочена е дата на извършеното действие, предаващото, приемащото
лице и вещите, които се предават. Не се касае за извършване на действие по
разследване, за което да се фиксира по часове е минути времето, в което е
станало предаването. В този смисъл протоколът за доброволно предаване е писмено
доказателство, не писмено доказателствено средство, скрепено със съответните
санкции и реквизити по НПК, за което и липсва регламентация по чл.127-129 от НПК. Не е задължително разследващ орган да приема съответните вещи. Съставеният
документ за това е доказателство /разписка/ за предадените от определено лице
на друго лице вещи и датата, на което това е сторено. На следващо място това не
е пречка предадените вещи да се приобщят като веществено доказателство след като имат белезите на вещи по чл. 109 от НПК, като на л.92 дос.пр. е бил съставен и протокол за предаването им на
полицейски инспектор К.. Посочването на часа на това действие не променя факта
на извършеното по доброволен начин предаване на вещи от предаващия на приемащия,
каквито възражения се правят от защитата. Не е налице съществено нарушение на
процесуални правила, водещо до опорочаване надлежното упражняване на права на
страна в наказателния процес и което да е отстранимо. Без значение за изложената
по-горе фактическа обстановка е изявлението на свид.Б., че патрулирали на
загасени светлини. На първо място този факт се отрича от другите двама
свидетели очевидци М. и Б. – полицаите, посетили местопроизшествието и
следователно за това обстоятелство показанията на Б. не се кредитират от съда. Възраженията
на защитата в тази насока са
неоснователни.
Относно непосредствено възприетото от
свидетелите Б., М. и Б. показанията им са ясни и недвусмислени и поради
възраженията на страните за опорочена интерпретация на видяното и чутото от тези
свидетели, съдът счита, че следва да цитира за пълнота техните показания и в
настоящите мотиви.
Така, свид. Б. каза пред съда: „Имаше едно
лице, от страната на шофьора, на шофьорското място, като видя нашия
автомобил се държа неадекватно с вдигнат
телефон, нещо от сорта.
Усъмнихме се и спряхме да проверим...След което се приближих към задната част
на автомобила беше спрян в насрещното и
забелязахме две лица в двора, където е паркинга на общежитието, клекнали
там до един лек автомобил. ...Видях две лица клекнали до един автомобил. Дърпаха от автомобила пластмасовите лайсни, парктроници.
Двете лица ни видяха нас и започнаха да бягат. Едното лице беше задържано от
двамата колеги, а другото избяга”. Свид.
Б.: „Спряхме за проверка защото един човек седи вътре, един човек с телефон.... Колегата вика какви са тези лица, погледнахме
две лица. Тръгнахме с
фенери, те тръгнаха да бягат единия към
нас другия край блока...Това лице, което беше с телефона в последствие се
усъмнихме, че е съпричастно към цялата работа и го накарахме да остане...В това
лице, което колегата беше задържал, имаше в якето му едни работи, в последствие казаха, че са датчици, нямам спомен какво точно, не съм присъствал. Беше му отворено якето
и даже едното беше изпаднало от него.
Когато колегата каза вижте нататък какви са тези хора бяха в предната или задната част на автомобила, не мога да кажа и се виждаха две лица.”. Прочетени,
показанията на този свидетел относно обстоятелството къде точно се намирали
дейците, бяха потвърдени от него и уточни, че са били в предната част на
колата.
Свид.М. заявява, че още на местопроизшествието
подс.Й. признал, че е бил с другите две лица заедно, преди да се разбягат.
Същият пояснява при прочетения му разпит, че потвърждава казаното на
досъдебното производство относно и подробностите по признанието на Й. пред
полицаите на местопроизшествието.
Освен пред свид.Б., М. и Б., подсъдимите
признали за извършеното от тях пред свидетелите Г.Т. и С.М.. Те подробно
разказали за случилото се, че на Х. му трябвали лайстните, тъй като ползвал
такъв автомобил Мерцедес, Б. му помогнал при свалянето, а Й. пазел от
автомобила и трябвало да сигнализира при опасност, което и понечил да направи
при пристигането на полицейските служители. Свидетелят Т. останал с добри
впечатления от подсъдимите, съжалявали за стореното, добросъвестно разказали за
случая, Б. сам се явил пред разследващите органи. В тази насока са и показанията
на свид.М., който му е направило впечатления изразяваното съжаление, не били
криминално проявени.
Полицейският
служител може да установява при разпита му като свидетел извънпроцесуални
изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен
наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняем, стига ЛИЧНО
да ги е възприел. В тази насока са постановени редица решения на ВКС, например
Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 506/2005 г., II
н. о. Свидетелски показания на посочените лица са допустими само по отношение
на фактите, които те са възприели лично, при това не в качество на лица,
извършващи процесуално-следствени действия. Настоящият случай относно
доказателствените източници от разпитите на свидетелите полицаи е именно такъв.
Тези свидетели не са участвали на досъдебното производство в качеството на
разследващ орган или страна, поради което предвидената в закона хипотеза на
"участие в друго процесуално качество", изключваща възможността да
свидетелстват не е била налице. Тези свидетели не попадат и в категорията на
чл.118 ал.1 т.3 от НПК - не са
присъствали при извършване на оглед, претърсване и изземване, следствен
експеримент и разпознаване. Освен това изложеното от тях относно участието на подсъдимите в
отнемането на предните лайсни се подкрепя от
останалата доказателствена маса /за разлика от изолираността на тези,
касаещи задната лайсна/.
Показанията
на свид.Т. относно отнемането на задната лайсна са производни по своя характер, а не първични и не са подкрепени с
никакви други доказателствени средства или способи за доказване. Проведените от
Т. беседи с подсъдимите и възприетите в тази насока лично от него събития обаче
могат да се възпроизвеждат в наказателния процес посредством разпита му като
свидетел. Разпитът е допустим по силата и на разпоредбата на чл.117 от НПК. В
тази насока са постановени и редица решения на ВКС – например Р 556-12-І,
299-11-ІІ, 534-13-ІІІ, 256-09-І, 362-14-І, 696-14-І *. На по-силно основание
съгласно нормата на чл.116 ал.1 от НПК не може присъдата да почива единствено
на признанието на дееца. А в случая такова признание е налице, но чуто като
извънпроцесуално изявление на задържано лице -
т.е. чрез производно доказателствено средство, което е изолирано, защото
не е подкрепено с други такива и не може да доведе до установеност на главния
факт. В тази насока е постановено Р 45-10-ІІІ.
Тези
съждения на съда, както и визираните решения от съдебната практика се отнасят и
относно ценените показания на свидетелите М., Б., М. и Б. относно отнетите 2
бр.предни лайсни с датчици за парктроник 5 броя. Те са полицейски служители, но
не са били ангажирани по смисъла на НПК с разследването, не са разследващи
органи по чл.194 и могат да бъдат свидетели. Да тях не се отнасят забраните по
чл.118 от НПК. По съществото си те възпроизвеждат извънпроцесуални признания, но изложеното от
тях се подкрепя от останалите доказателствени източници по делото и по този
начин са ценени от съда относно авторството на това деяние. За този свой извод
съдът ползва горната съдебна практика *, както и Р 273-09-І, защото изложеното
от тях досежно признанията на подсъдимите се подкрепя и от видяното и възприето
лично от тези свидетели поведение на подсъдимите, свързано с отнемане на
инкриминираните предни 2 бр лайсни, като за тези факти показанията им установят
първични доказателства.
Като
следствие от изложеното съдът не кредитира при постановяване на присъдата показанията на свид.Г.К.,
допуснат до разпит по искане на защитата, под чието ръководство се е
извършил огледа на местопроизшествие
/л.24 дос.пр./. Неговият разпит е напълно изключен от доказателствената маса по
делото, независимо от изслушването му в хода на съдебното дирене. Относно
предадените доброволно от страна на подс.Х. процесни лайсни на полицай Б., това
са действия касаещи доброволност и желание на предаващия, то не е действие по
разследването, касаещи инициативност и намеса на разследващ орган, каквото
качество Б. не и е имал /не е разследващ/. Освен това действието по доброволно
предаване на вещи и е извън лимитативно посочените процесуално-следствени
действия по чл.118 ал.1 т.3 от НПК, което се обсъди и по-горе. На следващо
място, дори и да се изключат от доказателствата показанията на свид.Б. /л.91/,
то за обстоятелствата, пресъздадени от него и относими към предмета на
разследването, съдът напълно зачита показанията на свидетелите Б. и М., дадени
на съдебното следствие и прочетени по реда на НПК за тези дадени на досъдебното
производство. Те дават сведение за факти, които са видели и чули лично, като за
видяното се явяват преки свидетели, а за съобщеното им от задържаните лица -
косвени. Т.е. по непосредствен начин чрез гласни доказателствени средства от
техните разпити се установява присъствието на подсъдимите на инкриминираното
място, действията на всеки един от тях – клекнали в предната част на
автомобила, поведението на пазещия ги Й., това, че С. и Б. избягали, след това задържаният
в един по- късен момент С. и намиращите
се в него отнети вещи – всички това непосредствено е било възприето от тези
полицейски служители.
В
доказателственото процесуално право липсват норми, с които да се определя
предварително кръгът от обстоятелства, които не могат да се установяват със
свидетелски показания. В тази насока процесуалните норми не съдържат
ограничения и забрани. Следователно разпитаните като свидетели полицейски
служители могат да установява всички факти и събития от обективната
действителност, които, обаче лично са възприели – т.е. така както бе описано в
горния абзац. Въпросът за достоверността и достатъчността на свидетелските
показания дори само на Б. и М. /л.66-68 съд.пр./ и за обстоятелствата, за които
не си спомниха, прочетени на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК и потвърдени от
тях поради липсата на точен спомен, водят на установеност на горните факти,
като изложеното от тях се свързва и с останалите доказателства – писмени,
веществените доказателства, както и на способите за доказване – извършените
автооценъчна и техническа автооценъчна, визирани от съда на стр.6-7 от мотивите,
от протоколите за доброволно предаване, извършеният оглед на местопроизшествие
и констатираните чрез него липсващи части на автомобила, паркиран на охраняем
паркинг към общежитията на ТУ Пловдив и съответстващи на предадените от Х..
При постановяване на съдебния си акт съдът
зачита изложеното от свид. Д.П., подкрепено и с изложеното в разпитите на
свидетелите полицаи очевидци при извършената кражба. В тази връзка свид.Б. заявява:
„Мисля, че в задната част няма бариера, мисля че има бариера от към бул. „Санкт
Петербург”. Отвсякъде е оградено, бариерата не съм наясно дали е с чип. Не съм
влизал никога вътре и не знам бариерата с какво е... Знам, че има
бариера, но не съм влизал вътре, има охрана, има частен СОТ, не знам
дали има СОТ, но в последствие
защото някакъв човек дойде да говори за
паркиране, дежурния може да каже...
Търсихме нещо за паркинга
портиер или охрана, за този случай говоря.”. Т.е. изводът е, че мястото,
на което е бил паркиран автомобилът на свид.К. е място, специално предназначено
за местодомуване на автомобили, оградено и с поставена бариера, която към
момента на деянието е била оборудвана с катинар по думите на П., а след това е
оборудвана като автоматична. Показанията на Свид.П. са последователни и
обективни в тази насока. От тях се установява, че е имало пропускателен режим
на домуващите там МПС, влиза се и се излиза с пропуск. За охраната на паркинга
не е назначен изрично /в края на м.01 2013г./ охранител, но общежитието с
прилежащият паркинг е бил наблюдаван и за реда или евентуални инциденти е
следял портиерът на самото общежитие, който в периода е бил самият свидетел П.
по допълнителна заповед. През нощта и тъмната част на денонощието се включвала
лампа осветяваща част от паркинга. В подкрепа на изложеното от този свидетел са
предоставените длъжностни характеристики на охранител /л.105 и сл. съд.пр./.
Като извод от правна страна от гореизложеното
съдът счита, че не е налице квалифициращия признак вещите да са били оставени без постоянен надзор.
По никакъв начин не може да се обоснове тезата
на обвинението, че вещите са били оставени на обществено доверие. Лайсните,
оборудвани с парктроници /сензори за установяване наличие на предмети на
определено разстояние от автомобила/ са принадлежност към МПС. Последното е
било оставено заключено, с включена алармена система /по сведение на
свидетелите Х. и К., на паркинг,
ограден, осветен в нощните часове, с пропускателен режим и с бариера
/независимо от начина на заключването й /с катинар или автоматизирано/ и с
пазач – портиерът на входа на общежитието, който се намира пред паркинга. На
следващо място пострадалият е живеел в онзи момент в общежитието, като той също
е упражнявал надзор на вещта, която е оставил на място, предназначено за целта.
Оставянето на вещ без постоянен надзор не е равнозначно на наблюдаване на тази
вещ във всеки един миг, непрестанно. А в конкретния случай е безспорно
установено, че вещта не е била оставена на обществено доверие, а на паркинг към
прилежащото общежитие с пазач и пропускателен режим. Пострадалият също заявява,
че автомобилът бил под негово наблюдение, целият паркинг бил ограден, имало
отделен вход за пешеходци, бариерата се заключвала след 22ч. /л.64 съд.пр./.
Единствено свид.З.К. твърди, че не е имало бариера, но това е било в момента, в
който е оставил автомобила на въпросния паркинг, а този момент предхожда
процесния случай /л.72 съд.пр./. За подобни случаи относно съпоставка на вещи
оставени на обществено доверие и без надзор са постановени например Р
339-09-ІІІ, 383-70-ІІ, 248-94-І, като в последното е посочено, че „Завързването и затварянето на
селскостопански животни в съответния обор е грижа за тях и изключва
квалификацията "вещ без постоянен надзор". Подобно, в случая МПС на К.
е било оставено на нарочно предназначено за това място, заключено, на ограден
паркинг в близост до местоживеенето /в общежитието до паркинга/ на лицето, което
е владеело вещта, както и при наличие на охрана и пропускателен режим.
Относно относимостта на приобщените
по делото веществени доказателства към
деянието:
Защита навежда доводи за липсата на
категорична установеност, че отнетите от подсъдимите части са от лекия
автомобил на свид.К., както и за доказване на този факт е следвало да се
провери дали напълно те пасвали на мястото на липсващите такива части от
мерцедеса, оставен на паркинга до ул.Славянка, в който район са били хванати Х.
и Й., а Б. избягал.
Съдът намира, че за изясняване на това
обстоятелство не е било нужно да се извършва следствен експеримент по напасване
на вещите, защото посредством експертизата на в.л. М. допусната на съдебното
следствие и тази, изготвена на досъдебното производство, и двете приети от
съда, е установено, че те са за същия модел като на пострадалия. Освен това и
самият пострадал не отрича, че лайсните и парктрониците са били от неговия
автомобил, само че заявява в края на досъдебното производство и пред съда, че
доброволно ги премахнал неговия приятел Л.Х., защото не работели. Освен това
самият подсъдим Х. е носел двете предни лайсни и парктроници, скрити под якето
си в момента на задържането му, които предал доброволно на полицай Б., а
задната лайсна също доброволно предал, след като отвел у тях служителите на
реда. Налице е несъмнена взаимовръзка на веществените доказателства по делото
като инкриминирани вещи с тези, собственост на постр.К. и с които е бил
оборудван автомобилът, паркиран на паркинга на ТУ в Пловдив, за който инцидент
става реч в настоящото наказателно производство.
В
присъствието на страните и на вниманието на свидетелите бяха предявени веществените доказателства по делото,
които бяха познати като идентични с откритите такива у Х. вещи на
местопроизшествието, както и предадени доброволно и намиращи се в дома му. Тези
вещи бяха обект и на техническата и автооценъчна експертиза, чието заключения
съдът ползва при постановяване на настоящата присъда. Липсва каквото и да е
съмнение, свързано с подмяната им в хода на наказателното производство.
Веществените
доказателства също допринесоха за изясняване на обективната истина /стр.6-7/.
От изготвената на досъдебното производство авто-оценъчна
експертиза (л.80-81) на в.л. М. *** е възприела като оценка на отнетото
имущество - 1 бр. лайстна ъглова дясна на предна броня, 1 бр. лайстна ъглова
лява на предна броня, 1 бр. лайсна на задна броня и датчик парктроник – общо 7
броя, като предмет на процесното деяние, възлизаща на обща стойност 467,86
лева. Изговеното предходно заключение на
в.л. С.С. не е ползвано от държавното обвинение и не подлежи на обсъждане.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си заключението по Автооценъчната експертиза на вещото лице К.М. /л.80-81 от дос.пр,
л.100-101 съд.пр/, защото е изготвена от компетентен специалист и заключението
е обективно и обосновано, като е оценена стойността на инкриминираните вещи към
момента на отнемането им с приспаднато овехтяване като части втора употреба.
В
хода на съдебното производство бе допусната автотехническа и оценъчна експертиза с цел установяване
съответствието на частите като веществени
доказателства съответни ли са на такива части за лек автомобил Мерцедес
С320 ЦДИ по справката за регистрация на такъв автомобил на името на брата на
подс.Х. – Ш. Х. л.111-112 съд.пр., както и реално работещи ли са парктрониците,
вследствие заявеното от пострадалия, баща му и свид.Х., ако има повреди на
какво се дължи и каква е оценката им, както и на процесните лайсни. Съдът
кредитира напълно и това заключение на експерта М. като правилно, компетентно
изготвено и обосновано.
Във второто
заключение в.л.М. е стигнал до извода, след извършеното тестване на датчиците,
че те са негодни за употреба /л.115-116 съд.пр./. В това състояние са били и към момента на отнемането им, тъй
като са били пребоядисани. Без съмнение е, че това не е направено в РУП, след
като са били предадени доброволно. Освен това самият пострадал твърди, че не
функционирали, на автомобила предстоял ремонт и в тази част показанията му се
кредитират от съда, подкрепени и от изводите на експерта. Посочено е, в
заключението, че те са без стойност, а и това е несъмнен извод, след като са
негодни.
Предмет на кражбата могат да бъдат движими
вещи, които имат определена материална
стойност. В тази насока е Постановление №6 / 71г. на ВС, Р 414-97-ІІ,
Р-116-03-ІІ. При това положение, тъй като в обвинението фигурират отделно 7
бр.парктроници и са посочени отделни техни стойности от лайсните, а в хода на
съдебното дирене се установи, че всъщност тези вещи са без стойност към момента
на отнемането им, следва изводът, че по отношение на тези вещи престъплението
не е извършено. Освен това единият от тези 7 бр.датчици е бил и с нарушена/откъртена
букса за включване към ел.системата на автомобила, което не позволило да бъде
тестван от вещото лице при извършване на изследването, но той така или иначе
също бил пребоядисан /л.130 гръб съд.пр./, което го е правил негоден за
употреба още преди демонтажа му.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.К.,
Л.Х., З.К. и Д.Т. относно следните факти:
З.К. /бащата на С./ разрешил на Л.Х. да свали
лайсните, тъй като от тях висяли датчиците, имало счупени части и това се е
случило преди инцидента, разрешил му да ги захвърли до автомобила, а тези му
действия точно в този момент били възприети от Д.Т..
Показанията на свидетелите З.К. и Х. са вътрешно
противоречиви. К. твърди, че на автомобила предстоял ремонт, а същевременно
наредил на Л. да разкачи лайсните с техните принадлежности и да ги изхвърли.
Заявява, че датчиците висяли от гнездата им, но не е ясно какво е налагало да
се премахват и лайсните. На следващо място не е била ясна и каква е била
причината тогава датчиците да не функционират. Освен това самите лайсни не са
били повредени или счупени, за разлика от датчиците, което е установено при
втората техническа автооценъчна експертиза, след като вещото лице е направило
непосредствен преглед и тест на частите. Изявлението му, че било по-добре да се
изхвърлят старите, а да се купят нови не се основава на никакви обективни
данни, защото самият той не е знаел към онзи момент нито каква е повредата,
нито на какво се дължи или колко ще струва ремонтът на тези части спрямо
закупуването на чисто нови. Първоначално З.К. каза пред съда, че щял да „стяга”
колата, т.е. да я ремонтира, а в края на
разпита потвърди, че я бил дал за вторични суровини.
Л.Х. заявява в разпита си /л.73 гръб съд.пр./,
че казал на З., че частите били изхлузени от едната страна на колата, чудел се
какво да прави, а К. направо заключил, че са счупени и му казал просто да ги
изхвърли. На последващ въпрос на страните Л. уточни, че всъщност предните
лайсни били на земята. Х. беше несигурен и неконкретен в какво състояние
действително са били процесните части от колата, отговаряше уклончиво на
въпросите. Същевременно К. не свидетелства за счупени или отделени от колата
части, а за висящи такива, които наредил на Л. да ги махне. Свид.Т. видял, че Л.
сваля задната лайсна. И двамата са се видели един път за съвсем кратко време, и
в значително по-късен момент след случая в хода на разследването случайно се
срещнали в нощно заведение, където разнищили случая и Т. се ангажирал да
свидетелства. Свид. С.К. заявява, че не познава подсъдимите, но впоследствие
бил потърсен от бащата на подс.Х.. Факт
е, че първоначално е заявил в хода на разследването, за което му бе прочетен
разпита на досъдебното производство, че движимите вещи, отнети от автомобила,
който бил закупен за него и бил в негово владение, били откраднати. Именно тези негови показания съдът приема за
достоверни и кредитира при постановяване на присъдата /стр.6-7 от мотивите/,
защото те са съответни на показанията на свидетелите М., М., Б., Б., П., Т., на
писмените доказателства, сред които протоколи за доброволно предаване, копия на
книга за извеждане на лица от арестните помещения, и за задържани лица,
заповеди за задържане, веществените доказателства, експертизите по делото.
На изложеното от свидетелите Х., К. баща и син
и Т. не съответства и формалната житейска логика, освен ,че се опровергават и
от цитираните по-горе доказателства. Недоумение буди твърдението, че подсъдимите
Х. и Б. просто са събрали от земята непотребни, изхвърлени части от автомобил,
но през тъмната част на денонощието и за това „безобидно” действие подс. Й. ги
пазел /?!/. Действията му са възприети лично от очевидците Б., Б. и М.. Факт е,
че подсъдимите си признали за деянието при задържането им, а С.К. потвърдил, че
му е била извършена кражба на инкриминираните части от автомобила му.
В тази насока и съдът не възприема обясненията на подсъдимите. Те отричат
да имат изобщо нещо общо със случая, не дават логично обяснение какво са
привили, когато са били задържани на процесното място. Съдът
счита, че дадените от подсъдимите обяснения са израз единствено на правото им
на защита, но не и доказателствено средство, от което би могло да се изведат
релевантни за решаването на казуса факти. Тяхна последваща версия е, че е имало
други лица на местопроизшествието, нещо се е случвало, имало викове и гонене,
но били задържани те, а не другите лица, без да са наясно поради какви причини,
а С. заявява, че отишъл да види какво се случва, но същевременно взел лайсните,
които открили у него и той предал в полицията. Съдът счита изложеното от тях
единствено като средство за упражняване на правата им по чл.55 от НПК, но
отчита за доказан факта, че първоначално те са признали за стореното пред
полицейските служители, чиито показания съдът кредитира при постановяване на
присъдата и обсъди по-горе.
Съдът
не може да инкорпорира като първичен доказателствен източник изложените от тях
първоначални обяснения на досъдебното производство, тъй като са били дадени без
присъствието на защитници и не е налице основание за прочитането им съгласно
чл.279 от НПК.
Още
в момента на задържането им подсъдимите Х. и Й., и при явяването в следващите
часове на подс.Б. в РУП, всички те добросъвестно са признали за стореното пред органите на
реда, изразили са съжаление за стореното, предали са доброволно инкриминираните
вещи и дори тези от дома му /подс.Х./, съдействали са за изясняване на случая,
разказали са за намерението им, кой какво е правил /което е било и възприето от
очевидците тримата полицаи/ и защо лайсните са били необходими на Х.. В тази
насока по делото са приложени справки
ГРАО за родственици на подс.С.Х. и справки
от Сектор Пътна полиция Пловдив, от които е видно, че на името на брата на С.Х.
– Ш. Х. е регистриран същия модел автомобил Мерцедес като на пострадалия и
същия цвят – модел СДИ 320, което съдът счита, че е налице т.нар. контролен
факт, служещ за проверка на факти по обвинението, проверени и посредством
автотехническата експертиза. Независимо, че автомобилът впоследствие е
регистриран на името на Ш. Х., това не пречи автомобилът да е бил ползван от
подсъдимия Х. в предходния момент към края на м.01 2013г., точно както
последният е споделил на свидетеля Т. /л.69 от съд.пр./.
Преценявайки всички доказателства поотделно и
в съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение, изградено въз основа на
доказателствената маса, която инкорпорира към изводите си от правна страна,
съдът счита, за лековерно лансираното от подсъдимите и свидетелите К., Л.Х. и Т..
Липсва годно житейско обяснение за
оправдана причина точно преди инкриминирания момент Х. да разкача лайсните от
автомобила. Те видимо имат и декоративно-завършен вид на цялостната визия на
возилото и са предназначени с тази цел, независимо дали са оборудвани със
датчици /сензори за разстояние/ или не, както и дали последните са
функциониращи или не. След като ги
отделил от автомобила и ги изхвърлил не на определените за това места, а в
близост до самия автомобил, в същия този момент бил забелязан от свид.Т., който
свид. Х. запомнил много добре, независимо от изключително кратката им среща, срещнал
го случайно в нощен бар след около една
година след случая, в хода на протичащото досъдебното производство, за което
депозирал молба пред разследващите /л.197 дос.пр./. На свой ред свид.Т. си
спомнил много добре случая и засвидетелствал за него.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че изложеното от свидетелите Д.Т., Л.Х., С.К. и З.К.
не се доказа относно обстоятелствата, че процесните лайсни били нарочно
премахнати и захвърлени до автомобила преди инкриминираното деяние от страна на
свид.Х. със знанието и съгласието на бащата на пострадалия и в този момент бил
видян от Т.. Именно обаче тези обстоятелства са релевантни за решаването на
въпроса извършена ли е кражбата от подсъдимите или не.
Не
е вярна тезата на защитата, че липсва елементът от правната квалификация на
престъплението КРАЖБА вещите да са отнети без
съгласието на техния владелец.
Съдът
счита, че именно подсъдимите С.Х. и И.Б. са отнели двете предни лайсни, а Д.Й.
охранявал през това време. Това е така, защото всички обсъдени по-горе
доказателства, кредитирани от съда, изведени от гласните доказателствени
средства, писмените доказателства, веществените доказателства, писмените
доказателствени средства и способите за доказване, водят на единствено
възможният извод за авторството на деянието.
Съдебната
преценка дали едно деяние е МАЛОВАЖЕН СЛУЧАЙ се извършва на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното.
Маловажният случай се извежда от обществената опасност както на дееца,
така и на самото деяние, и то за всеки конкретен случай преценката е строго индивидуална. В тази насока е и
съдебната практика.
По
отношение на дейците в хода на съдебното дирене се събраха много добри характеристични данни. И тримата към
момента на деянието са били студенти, ангажирани в колективни и ръководни
органи на студентски организации, с добри характеристики от различни лица , като Б. е бил учащ и работещ и в Обединеното
Кралство, за което е представена препоръка от неговия работодател /л.123
съд.пр./. Й. освен студент е и активно работещ, за което бе представена на
вниманието на съда копие от трудовата му книжка, понастоящем е експерт в Община
Марица, завършил е Европейския колеж по икономика и управление и е бил
заместник-председател на Студентския съвет, а Х. е бил негов председател. Освен
това прави впечатление действително манифестираното съжаление и критично
отношение и проявеното съдействие още в ранния етап на разследването по делото.
Съставът на съда прецени, че подсъдимите са млади хора, със съответна социална
ангажираност, без данни за други противообществени прояви преди и след деянието,
с приложени отлични характеристики в хода на цялото наказателно производство.
Тези
обстоятелства водят на извода за липсата на обществена опасност на дейците,
като извършеното от тях се преценя от съда като единична и изолирана проява.
Тримата извършители не са били наказвани по административен ред по чл.218б от НК. Стойността на отнетите две предни лайсни се оценява на общо 153,40лв.
Деянието, което са извършили
представлява маловажен случай на престъпление - налице е липса
на общественоопасни последици, както с оглед стойността на инкриминираните
вещи, така и с оглед факта, че самият пострадал се е дезинтересирал от тези
вещи, част от които не са функционирали правилно и преди деянието, сам твърди,
че не са му били нужни, а понастоящем е бракувал и целия автомобил. Несъмнено
доказателство за липсата на онази обществена опасност на деянието, което го
прави престъпно по чл.9 ал.1 от НК е и настъпилата щета за пострадалия, а в
настоящия случай самият пострадал не се счита ощетен по никакъв начин. Този
извод се прави и като сравнение с други такива случаи на престъпления от този
вид – т.е. кражба, така както повелява чл.93 т.9 от НК и съгласно постановките,
развити в т.7 от Постановление №6/71г. на
Пленума на ВС.
Обвиненията
на Х. и Й. за кражбата на задната лайсна с 2 бр датчици на парктроник са недоказани /коментирано и на стр.8 от
мотивите/, и следователно следва да отпаднат. За това деяние са налице
единствено косвените показания на свид.Т., който не си спомняше с яснота и бяха
прочетени за тези обстоятелства показанията му на досъдебното производство.
Изложеното от него в този смисъл не е подкрепено с никакви други
доказателствени средства, като предаването на задната лайсна от страна на Х. не
е доказателство за начина на придобиването й, както и ангажираните с това лица.
За това противоправно деяние липсват каквито и да е преки доказателства, а в
подкрепа на обвинението остава само изложеното от Т., който на свой ред
единствено преразказва разказаното му от обвиняем по делото. Т.е.
доказателствения източник е един – и това е изложеното от самото разследвано
лице. Осъдителната присъда не може да почива единствено на признанието на
дееца. Поради тези съображения, за това обвинение, повдигнато на подсъдимите С.Х.
и Д.Й., е налице недоказаност по несъмнен и категоричен начин и следователно то
не е осъществено съгласно нормата на чл.304 от НПК. Осъдителната присъда не
може да почива на предположения.
Държавният
обвинител твърди, че престъплението подсъдимите са извършили чрез използване на МПС – л.а. Опел
Корса, собственост на майката на подс.Й.. Относно първото деяние по отношение
на продължаваните престъпления за Й. и Х. разсъждаването по този въпрос е
безпредметно и излишно, поради становището на съда за цялостната недоказаност
на тази част от продължаваното престъпление /за отнемането на задна лайсна и 2
бр.датчици/.
Липсват
доказателства за извършване на деянието да е използвано МПС съгласно т.11 от
Постановление №6/71г. на Пленума на ВС – „В чл. 195, ал. 1, т. 4 НК са предвидени
случаите, когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите,
а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозно средство, но
го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от престъплението, за да
установи трайна фактическа власт върху него”.
В
настоящия случай обемът, тежестта и
видът на отнетите вещи не е налагало използването на МПС за отнемането и
съответно транспортирането им. Подс.Х. е носел и укрил лайсните напълно успешно в дрехите си и не се е нуждал
от автомобил, за да ги пренесе и да установи своя фактическа власт по отношение
на същите, каквато фактически е установил сам отдалечавайки се от
местопрестъплението. Липсват доказателства за намерението на извършителите да
ползват лекият автомобил на Й. за превоз на отнетото и за съвместно отдалечаване
от местопроизшествието. В тази насока е например Р 66-90-ІІ. Предадените на съд лица не дават
обяснения в тази насока, такива обстоятелства не се пресъздават от очевидците
полицаи, посетили местопроизшествието, нито такива факти са им били споделени
от обвиняемите при задържането им. Прочее в производството единствено се
установява по несъмнен начин, че по време на кражбата Й. е стоял в МПС, защото
по този начин охранявал останалите двама. Друго предназначение на този автомобил
относимо към деянието не се доказа. В същата насока е и Р 248-94-І „За да е налице довършено престъпление кражба, за
извършването на която е използувано моторно превозно средство, винаги е
необходимо при осъществяване на изпълнителното деяние да се използува МПС”.
В
същия ред на мисли са изводите по отношение участието на подсъдимия Й. в деянието. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин,
че той не е участвал в първата форма от изпълнителното деянието на
престъплението кражба – отнемане на инкриминираните вещи. Той е стоял в
автомобила и това е единственото установено негово предназначение по делото, за
да наблюдава в този късен час и през зимата. Така, че Й. е стоял с телефона в
ръка в МПС, за да пази и сигнализира на останалите двама съизвършители при
наличието на опасност, както и е понечил да
процедира при пристигането на полицейските органи.
Липсват
каквито и да е доказателства, че Й. е щял заедно с Б. и Х. да установява трайна
фактическа власт върху отнетото, за да участва във втората фаза на
изпълнителното деяние. Поради това той няма качеството на съизвършител, защото
единствено е пазел, с което е помагал на останалите двама – т.е. той е помагач, а не съизвършител, така както е разработена проблематиката в ТР
54-89-ОСНК, Р 728-95-ІІ, Р 407-01-І, Р
248-94-І. Изводът е че Д.Й. единствено е
охранявал другите двама, с което умишлено е улеснил извършването на
престъплението, чрез отстраняване възникването на спънки, съгласно чл.20 ал.4
от НК, както и съгласно Р 208-91-І „Когато
две лица предварително разпределят ролите си, така че само единият да отнеме
вещта и да установи фактическа власт върху нея, а другият само да пази и
охранява този, който извършва престъплението, за да не бъде разкрит, първият ще
бъде извършител, а вторият помагач. Пазачът, който охранява другиго, докато
извършителят отнеме вещта, е помагач, защото обективно не участвува в
изпълнителното деяние на кражбата. Никакви други обстоятелства не могат да
превърнат едно лице в съизвършител, щом не участвува в изпълнителното деяние (в
случая отнемането), нито предварителният сговор, нито разпределението на
ролите, нито присъствието на местопрестъплението (т. 5, Т. р. 54/89 -
ОСНК)”. Различно би било, ако в случая подсъдимият Й. не само е пазил
съучастниците си, стоейки в автомобила, но и след това е превозил с МПС
отнетите вещи. В случая обаче това не се установи по никакъв начин.
ИЗВОДИ. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
/ ДЕЯНИЕ:
С
гореописаното деяние, вследствие анализа на доказателствата, подсъдимите не са
осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията от общ
характер по повдигнатите им обвинения. Те следва да бъдат признати за невинни и
оправдани на основание чл.304 от НПК, защото не са извършили престъпления:
Следва подсъдимите С.Х.Х. и Д.П.Й. да бъдат признати за НЕВИННИ в това, на 29.01.2013 г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на
моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ***,
собственост на К.И.В.-Й. да са отнели чужди движими вещи, както следва:
- на
29.01.2013 г. в съучастие като извършители 1 бр. средна лайсна за задна броня
на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 101,66
лева и 2 бр. датчици на парктроник на единична цена от по 30,40 лева или на
обща стойност 60,80 лева – всички вещи на обща стойност 162,46 лева от
владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, и
- на 29.01.2013 г. в съучастие като
съизвършители с И.А.Б. – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева, 1 бр. предна
лява ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № ***
на стойност 76,70 лева и 5 бр. датчици на парктроник на единична цена от по
30,40 лева или на обща стойност 152,00 лева – всички вещи на обща стойност
305,40 лева от владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като откраднатите вещи не са били под постоянен
надзор, или всички вещи на обща стойност 467,86 лева от владението на С.З.К. ***,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
Следва
подсъдимият И.А.Б. с присъдата да бъде признат за НЕВИНЕН в това, на 29.01.2013 г. в съучастие като извършител
със С.Х.Х. и Д.П.Й., чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, собственост на К.И.В.-Й., да е отнел чужди
движими вещи, както следва – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева, 1 бр. предна
лява ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № ***
на стойност 76,70 лева и 5 бр. датчици на парктроник на единична цена от по
30,40 лева или на обща стойност 152,00 лева – всички вещи на обща стойност
305,40 лева от владението на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен
надзор.
Вследствие настоящите мотиви, съдът счете, че
липсват каквито и да е доказателства освен изложеното от полицаите по отношение
на отнемането на задната лайсна с два датчика за парктроник от страна на Х. и Й.
/стр.11 от мотивите/. Относно обаче противоправното отнемане на предните лайсни
по несъмнен за съда начин се установи авторството в лицето на тримата
подсъдими, посредством анализираната доказателствена маса в подкрепа на
обвинението.
Безспорно
по делото се установява, че на инкриминираното място и време подсъдимите
се намирали на местопроизшествието и то
в момент, в който отнели двете предни лайсни с 5 бр.парктроници без стойност.
В
хода на съдебното дирене и вследствие направения по-горе анализ, отпаднаха
правните квалификации престъплението да е било извършено чрез използване на
МПС, както и вещите да са били оставени без постоянен надзор, както и относно
това, че подс.Й. не е съизвършител, а помагач. Отпадна и квалификацията
продължавано престъпление за Х. и Й., поради недоказаността на деянието по
противозаконно отнемане на задната лайсна от страна на привлечените към
наказателна отговорност лица.
По
този начин остава правната квалификация на извършено престъпление кражба по
основния състав на чл.194 ал.1 от НК, извършено в съучастие с двама извършители
- Б. и Х., и като помагач подсъдимия Й., който единствено ги е охранявал,
докато другите двама отнемат вещите. От обхвата на обвинението като отнети
материални блага с определена стойност отпаднаха и петте броя датчици за
парктроник, които изначално не са функционирали и се явяват вещи без стойност.
Стойността на двете лайсни е по 76,70лв. всяка, или общо 153,40 лева за двете.
Стойността им е определена към момента на престъплението, извършено на
29/01/2013г., посочена в първата експертиза на в.л. М., тъй като при втората експертиза
е имал и задача да посочи стойността им и към момента на изготвянето й.
Преценявайки
всички обстоятелства, относими към казуса, свързани както с обществената
опасност на деянието, така и с тази на дейците, съдът намери, че деянието е МАЛОВАЖНО. Съгласно чл.93 т.9 от НК
"Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Изводите си
в тази насока съдът изложи по-горе /стр. 20-21/. Подсъдимите са личности, които
не се очертават с обществена опасност. И тримата имат много изключително добри характеристични данни, в началния етап на разследването
са съдействали на органите на реда, тогава са признали вината си и съжалили за стореното.
Изложеното
за маловажността на престъплението важи и по отношение настъпилите общественоопасни
последици от деянието, за което самият
пострадал не се счита ощетен, автомобилът бил бракуван, датчиците и
преди не работели, щетите са на стойност 153,40лв., които са били веднага
възстановени от подсъдимите, тъй като са предадени по доброволен път, за което
са съставени съответните протоколи за доброволно предаване.
Т.е.
налице е правната квалификация на престъплението по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за С.Х. и И.Б. и по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 НК по отношение на Д.Й..
НАЛИЦЕ
СА КУМУЛАТИВНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ по чл.218Б
от НК.
За
поведението на лице, извършило престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 от НК при наличие на всички условия, визирани в
чл.218б от НК, последното се декриминализира, т.е. деянието по този състав не е
престъпно, а представлява административно нарушение, наказуемо с глоба от 100
до 300 лева, която се налага по административен ред. В настоящия случай не са
налице и отрицателните предпоставки на ал.2 от чл.218б от НК – дейците не са
извършили в продължение на една година и други деяния, чиято стойност да
надминава 150лв., не са осъждани за такова престъпление, нито са били наказвани
по административен ред за такова деяние и не е изтекла една година от тогава,
видно от изисканите справки, приложени
на л.85-89 от съд.пр. Освен това,
предмет на настоящото деяние не
са огнестрелни оръжия, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически
изделия, бойна или друга специална техника.
Следва
след влизане на присъдата в сила, материалите по делото да бъдат ИЗПРАТЕНИ на
Началника на VІ РУП към ОД МВР
гр.Пловдив за произнасяне съгласно чл. 424 ал. 5 вр. ал. 1 от НК по реда на ЗАНН при налично упълномощаване към момента на налагане на наказанията глоба от
Министъра на Вътрешните работи, което понастоящем е налице и поради това той се
явява компетентния орган да наложи съответните наказания по размер, определен
от него при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Ще
следва против подсъдимите да се издадат наказателни постановления за извършените
от тях административни нарушения, както следва:
на С.Х.Х. – по чл. 194
ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.218б от НК, за това, че:
На 29.01.2013 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, в
съучастие като извършител с И.А.Б. и Д.П.Й., последният като помагач, е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева, 1 бр. предна лява
ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на
стойност 76,70 лева, или на обща стойност 153,40 лева от владението на С.З.К. ***,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
на Д.П.Й. - по чл. 194
ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.218б от НК, за това, че:
На 29.01.2013 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, в
съучастие като помагач с И.А.Б. и С.Х.Х., двамата като извършители, е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева и 1 бр. предна лява
ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на
стойност 76,70 лева, или на обща стойност 153,40 лева, от владението на С.З.К. ***,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
на И.А.Б. - по чл. 194
ал. 3 вр.ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.218б от НК, за това, че:
На 29.01.2013 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, в
съучастие като съизвършител със С.Х.Х. и с Д.П.Й., последния като помагач, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. предна дясна ъглова лайсна за лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег № *** на стойност 76,70 лева и 1 бр.
предна лява ъглова лайсна за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С320” с рег
№ *** на стойност 76,70 лева, или на обща стойност 153,40 лева, от владението
на С.З.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Следва
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото - 2 бр. лайстни предни ъглови, 1 бр.
лайстна задна и датчик парктроник – общо 7 броя да се върнат на собственика им С.З.К.
ЕГН ********** след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото разноските остават за сметка на
държавата на основание чл.190 от НПК, защото в крайна сметка подсъдимите са оправдани
и признати за невинен да са извършили престъпление, а са осъществили състав на посочените
по-горе административни нарушения.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при
ПРС, V н.с:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС