МОТИВИ към
Присъда № 12/28.05.2019 година по
НОХ дело
№ 159/2019 година на РАЙОНЕН СЪД – гр.Айтос
Производството е образувано по обвинителен
акт на Айтоска районна прокуратура против Х.М.Х.,
роден на *** година в гр.Ш., с постоянен адрес:***, български гражданин, женен,
със средно образование, работещ в Г., неосъждан, ЕГН **********, по обвинение в това, че на 12.05.2016 година, в село Р., обл.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** на стойност 1 200 лева
/възстановена в хода на ДП/, собственост на М. С. А. от село Р., обл.Б. която вещ извършителят владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Айтос, след редовно призоваване
се представлява в съдебно заседание от
прокурор Илиян Пантелеев, който поддържа обвинението. В проведеното
последно заседание и предвид наличието на доказателства за възстановяване на стойността
на обсебеното имущество от подсъдимия, представителят на РП-Айтос пледира за преквалификация
на деянието по чл.206, ал.6 от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и за определяне на административно наказание
„глоба“ малко над законовия минимум.
Подсъдимият Х.М.Х., редовно призован, не се явява пред
съда. Чрез защитника се адв.Д.И. от ВАК поддържа заявеното становище от досъдебното
производство, с което се признава вината на Х. по предявеното обвинение. Защитникът
пледира освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и за санкциониране
по реда на чл.78 „а“ НК с налагане на глоба в минималния законов размер от
1000,00 /хиляда лева/.
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани по
делото и на разпоредбите на закона, Районен съд - гр.Айтос, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Х.М.Х. е роден на *** година в гр.Ш., с
постоянен адрес:***, български гражданин, женен, със средно образование, работещ
в Г., неосъждан, видно от служебно приложената справка за съдимост /л.59 от ДП/.
Hе е спорно по делото, че нa 12.05.2016 год. Х.М.Х. ***. Свидетелят А.
Р. С. осъществил връката между
подс.Х. и свидетеля А. пo повод процесния лек автомобил, марка *** ***, предмет на престъплениео. Автомобилът, черен на
цвят бил внесен от св.А. от Р.Г. и регистриран на 09.05.2016 год.
(видно от
справка приложена нa лист № 72 от
ДП), с временни регистрацйонни номера с per. № ***. След като подс.Х. проявил интерес към автомобила, двамата със свидетеля А. се разбрали да го купи за сумата
от 1 200,00лева, като уговорката била Х. да предостави
дължимата сума в срок до
около 2 - 3 дни. Св.А. предоставил на
подс.Х. автомобила, нo като гаранция
оставил в себе си немския талон
нa автомобила. Св.А. получил
уверение и от страна
на своя зет,
че Х. ще
заплати дължимата
за автомобила сума. След като
измитинал изминал уговорения за заплащане
на автомобила срок, А. погьрсил обвиняемия в гр.Провадия, където последният му обяснил, че все
още не е получил заплата, нo обещал, че
ще се
разплатят. Около десет дни след първата среща
последвала повторна, в хода на която
св.А.
получил обяснение от подс.Х., че автомобилът е задържан
в КАТ-Варна. B показанията си М. А. посочил, че е посетил КАТ Варна, за да търси колата, нo оттам след
проверка му обяснили, че такъв автомобил
не е бил изземан. След направен пореден опит за среща
с подсъдимия, св.А. установил, че Х. започнал да гo отбягва и да не
му отговаря на телефонните повиквания. Разпитан, като свидетел, зетя на свидетеля
А., св.А. Р. С. заявил, че
познава подсъдимия, който е негов братовчед.
Потвърдил
наличието на договорка за продажба
на лекия автомобил с гореупоменатите марка, модел и номер на Х. за сумата от 1 200 лв. В допълнение
свидетелят заявил, че автомобилът бил продаден от Х..
В обясненията си
пред разследващия Х. заявил, като
своя защитна теза, че автомобилът му бил предоставен от св.А., с уговорката да бъде
заплатен в последствие. Твърдял, че първоначално не пожелал да
вземе автомобила понеже не разполагал с необходимата сума пари, но
впоследствие постигнали уговорка. Според обвиняемия автомобила само документално се водел в собственост
на сивдетеля А., но в действителност бил
собственост на свидетеля А. С..
Според заявеното от обвиняемия
отначало свидетеля С. пожелал да бъде
заплатена дължимата за автомобила сума,
заявявайки, че колата не е негова
но в последствие казал на Х. да
я продаде. Събраните доказателства установяват, че подс.Х. се
е разпоредил с чуждата движима вeщ — л.а. марка „*** ***“, без съгласието
на собственика й – св.А., която последният предоставил доброволно в негово владение в резултат на постигната
помежду им уговорка за продажба
с тенденцията цената й да бъде заплатена по-късно. B хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена Автооценъчна експретиза в заключението, на която вещото
лице е дало становище, определяйки че стойността на автомобила е 1200 лева. Обект на престьплението обсебване са обществените
отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собствеіkост
или правото на владеене или
държане относно движимите вещи. Предмет на престьплението обсебване може да бъде чужда движимa вещ, която има
определена стойност. За съставомерността на деянието е от значение,
обстоятелството, че деецът упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво
основание от лице, което е неин
собственик или действа от негово
име.
От субективна страна деецът трябва да
съзнава, че вещта е чужда собственост или не изцяло
негова собственост
и той е лишен от правна възможност право да се
разпорежда с нея без съгласието на собственика, респективно съсобственика.
От субективна страна деянието на обвиняемия Х.Х. е извършено виновно,
в аргумент от чл. 11 aл.2
от HK при форма на вината пряк
умисъл.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от показанйята на разпитаните свидетели и друг събран в хода на досъдебното производство доказателствен материал.
Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемия се възползвал от правото да даде обяснения, като е заявил пред пред
разследващия, своя оневинителна версия във връзка с повдигнатото
му обвинение. Видно от доказателствата пo делото се
констатира, че на 21.03.2019 год., при предявяване
на материалите от разследването, Х.М.Х., в присъствието на упълномощения от него защитник адв.Д.И. е заявил желание да възстанови
сумата представляваща равностойносгга на веща предмет на
престьпление — л.а. марка *** ***" с рег. № *** чиято оценка
е била посочена чрез експертното заключение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, като
на същата дата е сторил това.
B удостоверение на тези обстоятелства
е приложена разписка, с която парите
са били предадени
на собственика на лекия автомобил
/на
лист 13 от досъдебното производство/, при които обстоятелства
са налице условия за прилагане
на привилигирования състав на чл.
206 aл.
6, т. 1 от HК, т.е. са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78 „a“ от HК.
Приложена е справка за съдимост на подсъдимия,
от която е видно, че не е осъждан и макар да е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел четвърти на глава VІІІ от НК е реабилитиран.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно, че с извършеното Х. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление чл.206,
ал.6, т.1 вр. с ал.1 от НК.
Налице са предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК - за
извършеното от дееца престъпление по чл.206,
ал.6, т.1 от НК законът предвижда
наказание Лишаване от свобода, чийто размер до три години. Изложеното сочи, че
са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност, като за извършеното деяние следва да му бъде наложено
административно наказание “глоба”, определена в границите, установени в закона
в разпоредбата на чл. 78а от НК. Съдът съобрази конкретната степен на
обществена опасност на деянието и личността на дееца и счете, че на същия
следва да бъде наложена глоба към минималния размер, а именно в размер на
1 100,00 лева.
Не са налице констатирани отегчаващи вината
обстоятелства, поради което съдът намира, че санкция в посочения размер
най-добре би постигнала необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие.
Според настоящия състав същата съответства на характера и степента на
обществена опасност на деянието и на
личността на дееца и в максимална степен
обезпечава целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от
Наказателния кодекс.
Предвид виновността
на подсъдимия Х.М.Х. съдът приел, че са налице условията по чл.189, ал.3
от НПК, а именно да заплати направените
разноски по делото в размер на 105.57 лева.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: