Р Е Ш Е Н И Е № 135

гр. Сливен, 09.06.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на тридесет и първи май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря             Ваня Костова                                                          и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от               съдията           административно  дело № 408      по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.53 от ЗКИР във вр.с чл.145 от АПК.

Образувано по възражение (жалба) на Р.Г.К., против Уведомление изх. № 24-23842/05.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, по заявление вх. № 01-431943/23.09.2020 г., подадено от И.П.К. е извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти за имот с идентификатор 04443.63.47 по одобрената кадастрална карта на гр. Сливен, касаещо вписване на П. Н. К.със съдебно решение по дело № 1207/14.03.2000 г. на Сливенския окръжен съд и Решение № 1/09.04.2001 г. на Поземлена комисия гр. Твърдица. Промяната касае вписване като с.на имота Л.П.В. и П. Н. К.и заличаване като с.на н.на Г.Х. Н..

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Счита, че не са  налице условията за изменение на кадастралния регистър на посоченото основание, тъй като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост, в кадастралния регистър се записвали данните на всички  лица и документи. Моли съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание оспорващата в писмено становище поддържа жалбата. С молба от 23.02.2021 г. иска прогласяване нищожност на допуснатото изменение в КРНИ, без да сочи конкретно основание за това.

Ответникът по жалба – Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Сливен, чрез п. си адв. Р. К. оспорва жалбата. Твърди, че към момента на издаване на оспорения административен акт, същия е съответствал на наличните доказателства. Процесният имот 04443.63.47 при постъпването на информацията от поземлената комисия бил вписан като собственост на П. Н. К.. По заявление на Д.Х.Х., като н. на Г.Х. Н. е поискал от СГКК промяна на данни в кадастралните регистри, като приложил единствено и само решение за възстановяване правото на собственост от 29.06.1999 г. със заверка от общинска служба по земеделие. Поради липсата на каквито и да било други данни към този момент, служителят, който обработвал постъпилото заявление, приел, че има грешка във вписаните данни в кадастралните регистри и че това решение съдържа по-актуална информация, поради което е извършил корекцията на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, като приел, че коригира техническа грешка. След този момент Н. на Г.Х. Н. прехвърлили свои ид.ч. на Л.В., за което били представени в СГКК и пред съда съответните нотариални актове. Въз основа на представените от Л.В. *** са извършени и съответните корекции на данните в кадастралните регистри. Едва със заявление от 23.09.2020 г. от И.П.К., е инициирано изменение в кадастралната карта, при което е представено съдебно решение № 1207 от 14.03.2000 г. След извършено разследване и установяване причината за извършената корекция, се установява, че направената през месец март корекция и вписване на Н. на Г.Х. Н. като с.на имот 63.47 е неправилно извършено към онзи момент. Въз основа на представените документи СГКК гр. Сливен е установила, че следва да бъде направена съответната корекция съобразно документите за собственост, поради което е и извършена с оспореното уведомление, като Н. на Г.Х. Н., записани под номер 2 в кадастралните регистри, са коригирани като такива с името на П. Н. К., като са посочени неговите документи за собственост. Л.П.В. като с. не е можело да бъде заличен, тъй като притежавал съответните документи, легитимиращи го като с. на ид.ч. от процесния имот.

Заинтересованите страни Л.П.В., М.Г.Г., Г.П.Х., Е.П.Х., К.Д.Н.. П.К.Й.Д.К.П. и Д.К.П., редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованите страна – М.Д.Х., Р.П.Х. и Л.Ц.Х., призовани по реда на чл.18а ал.9 от АПК, чрез о. си п. адв.М.Р. счита, че подадената жалба е основателна. Съществувал спор за собственост относно процесния имот и промяната в КР следвало да се извърши след разрешаването му.  

Заинтересованата страна – И.П.К., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява п. и адв. Б.Р., който счита жалбата за неоснователна. Заявява, че СГКК гр. Сливен, въз основа на представените допълнително доказателства, законосъобразно е коригирала допуснатата неточност в регистъра и е заличила Н. на Г.Х. Н., като с..на процесния имот 063047. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение на СлОС от 2000 г. в ПК Твърдица е извършена съответната промяна в собствеността на имотите и са издадени съответните решения от 2001 г., относно П. Н. К.и Г.Х. Н.. Моли съда да отхвърли подадената жалба. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата Р.Г.К. и заинтересованите страни М.Г.Г., Г.П.Х., Е.П.Х., М.Д.Х., Р.П.Х. и Л.Ц.Х. са н.на Г.Х. Н., б.ж. на с.Б., община Т., п. на *** г. съгласно удостоверение за н.№ 88/12.11.2020 г. (л.80)

Заинтересованите страни И.П.К., К.Д.Н., П.К.Й., Д.К.П. и Д.К.П. са н.на П. Н. К., б.ж. на с.Б., община Т., п. на *** г. съгласно удостоверение за н.№ 57/17.09.2020 г. (л.74)

Административното производство е образувано по заявление вх.№ 01-431943-23.09.2020г., подадено от И.П.К. до Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за имот с идентификатор 04443.63.47 по одобрената кадастралната карта на гр.Сливен, касаещо вписване на П. Н. К.със съдебно решение по дело № 1207 от 14.03.2000 г. на Сливенски окръжен съд и Решение № 1 от 09.04.2001 г. на ПК - гр.Твърдица.

Заявителката  е счела, че в КРНИ на с.Б. общ.Твърдица следва да се отразят промени относно поземлен имот 04443.63.47 с. Б., м. А., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 18808 кв. м, стар номер 063047, като е представила удостоверение за Н. на П. Н. К., Решение № 1 от 09.04.2001 г. по преписка № 01325 от 21.02.1992 г. на Поземлена комисия Твърдица и Решение от 14.03.2000 г. по гр.дело № 1207/1999 г. на Окръжен съд Сливен. (л.25-35)

Въз основан на тези доказателства административния орган издал оспореното уведомление, с което на основание чл. 53, ал.1, т.3 от ЗКИР и във връзка с чл.53, ал.2, от ЗКИР от Началника на СГКК Сливен е одобрено исканото изменение относно Поземлен имот 04443.63.47, м. А., с. Б., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 18808 кв. м, стар номер 063047, като Н. на Г.Х. Н., съгласно Решение 3.01 от 29.06.1999 г. на ОСЗ – Сливен са заличени като с., а на тяхно място е вписан  П. Н. К., съгласно  съдебно решение № 1207 от 14.03.2000 г., издаден от СлОС; Решение на ПК по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 1 от 09.04.2001г.. Като с. на този имот е останал записан Л.П.В., съгласно Нотариален акт № 112 том VI peг. 1678 дело 918 от 09.04.2020г., издаден от Служба по вписванията гр.Сливен.

Към момента на създаване на КК и КР на с.Б., община Твърдица (2020 г.), ПИ с идентификатор 04443.63.47 е отразен като собственост на Н. на П. Н. К.. Видно от справка от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ за землището на с.Б., като с.на имот 063047 са записани Н. на П. Н. К., с документи за собственост Решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) № 1 от 09.04.2001 г. и съдебно решение по чл.25 ал.6 от ППЗСПЗЗ със скица, № 1207 от 14.03.2000 г., издаден от СлОС. (л.237)

Въз основа на заявление вх.№ 01-128342 от 11.03.2020 г., подадено от Д.Х.Х. до СГКК е поискано нанасяне на промени в КРНИ относно няколко имота включително и поземлен имот 04443.63.47, м. А., с. Б., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 18808 кв. м, стар номер 063047, съгласно Решение № 3.01 от 29.06.1999 г. по преписка № 01367/21.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр.Сливен. (л.256-264) По делото липсва административен акт, с който да е одобрено исканото изменение, но от обясненията на пълномощника на ответника, става ясно, че същото е извършено като поправка на техническа грешка. Въз основа на тази поправка, като с.на ПИ с идентификатор 04443.63.47 са записани    Н. на Г.Х. Н.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 112, том VI, дело № 918/2020 г., вписан в СВ с Вх. per. 1671 от 09.04.2020 г. Д.Х.Х. дарил на Л.П.В. ¼ идеална част от единадесет поземлени имота, включително и от ПИ с идентификатор 04443.63.47. Въз основа на заявление вх.№ 01-158060 от 13.04.2020 г., подадено от Л.В. до СГКК е поискано нанасяне на промени в КРНИ относно придобитите по дарение имоти включително и поземлен имот 04443.63.47 (л.265-271).

С нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти Л.П.В. придобил от Р.П.Х., М.Г.Г., М.Д.Х., Е.П.Х. и Г.П.Х. още 16/32 идеални части от процесния недвижим имот. (л.291-305) Въз основа на заявление вх.№ 01-466241 от 09.10.2020 г., подадено от Л.В. до СГКК е поискано нанасяне на промени в КРНИ относно придобитите имоти включително и поземлен имот 04443.63.47 (л.289-290).

Горната фактическа обстановка е несъмнена, тя е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспореният административния акт е съобщен на оспорващата на 12.10.2020 г. (л.18), а  жалбата е подадена по пощата на 30.10.2020 г., (л.7) Доколкото в оспорения административен акт липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то следва да се направи извода, че жалбата е подадена в срока по чл.140 ал.1 от АПК. Оспорващата като н. на Г.Х. Н. е страна в производството по издаване на оспорения административен акт, поради което притежава непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Съгласно чл.2 ал.2 т.1 от ЗКИР кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията, изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.

 В разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР е посочено, че измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Според ал. 2, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. От изложеното се налага извод, че процесното изменение е постановен от компетентен орган. Актът не е нищожен поради липса на материална или териториална компетентност у издателя.

Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР измененията на основание чл. 53 от ЗКИР, се извършват без издаване на изрична заповед за изменението, независимо от това извършването на действията по изменение на КК и вписване в КР, по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Спазено е изискването за форма, като същия е и надлежно мотивиран. В този смисъл е неоснователно искането на оспорващата за прогласяване на неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. По делото е безспорно установено, че заличените с промяната с.не са били уведомени за започналото производство по изменение на КККР. В ЗКИР не се съдържат разпоредби които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от промяната. Оспорващата е узнала за промяната едва с процесното уведомление за вече приключилото административно производство.

Независимо, че е допуснато процесуално нарушение на чл.26 ал.1 от АПК, то не може да се приеме за съществено. Съгласно съдебната практика, съществено е това нарушение, допускането на което би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. ако това нарушение не бе допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание. Действително до жалбоподателката не е изпратено уведомление за започналото производство. В случая обаче това нарушение не е съществено, доколкото не се е отразило на правилността на крайните фактически и правни изводи на органа за допускане на исканото изменение в КРНИ. В настоящото производство не се установиха нови факти и обстоятелства, които да променят по някакъв начин установеното от фактическа страна от административния орган.

Всъщност спор по установените от административния орган факти не е налице. Жалбоподателката, както пред СГКК Сливен, така и по настоящото дело се позовава на Решение № 3.01 от 29.06.1999 г. по преписка № 01367/21.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр.Сливен, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността на Н. на Г.Х. Н. върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Б., община Твърдица. (л.36-38) Обжалването на този план за земеразделяне е било предмет на съдебно производство по гр.дело № 1207/1999 г. на Окръжен съд Сливен, образувано по жалба на Н. на П. Н. К.. Заинтересовани страни в производството са били Н. на Г.Х. Н., като един от тях П. Г. Х. е присъствал лично по делото. С решение № 1207 от 14.03.2000 г., по гр.дело № 1207/1999 г. на Окръжен съд Сливен, е отменен плана за земеразделяне за землището на с.Б., Твърдишка община в частта, отнасяща се за масиви 63 - парцел 47, масив ** - парцели 1 и 25 и вместо това е постановено от парцел 47 в масив 63, целият с площ 18,810 декара, собственост на Г.Х. Н. да се отреди на Н. на П. Н. К.част с площ 18,220 декара, като по този начин се образува нов парцел 47 с площ 18,220 декара; на Г.Х. Н. да се отреди бившият парцел на жалбоподателите по това дело 1 в масив **, с площ 18,220 декара, като получената разлика от 0,590 декара се компенсира за сметка на парцел 25 в същия масив, собственост на Кметство с.Б., Твърдишка община с нова площ на последния 3,413 декара. (л.34-35) Посоченото съдебно решение е влязло в сила.

Въз основа на изменения план за земеразделяне, с Решение № 1/09.04.2001 г. на Поземлена комисия гр. Твърдица по преписка № 01325 от 21.02.1992 г. на Н. на П. Н. К.е възстановена собствеността с план за земеразделяне в землището на с.Б., върху нива от 18.810 дка четвърта категория, местност А., имот № 063047. (л.30) Видно от представената скица от СГКК Сливен този имот е отразен в КК с идентификатор 04443.63.47 (л.10). С Решение № 1/09.04.2001 г. на Поземлена комисия гр. Твърдица по преписка № 01367 от 21.02.1992 г. на Н. на Г.Х. Н. е възстановена собствеността с план за земеразделяне в землището на с.Б., върху нива от 18.810 дка четвърта категория, местност А., имот № 064001 (л.247). Този имот е отразен в КК с идентификатор 04443.64.1 (л.251)

От анализа на посочените по-горе писмени доказателства следва да се направи извода, че Решение № 3.01 от 29.06.1999 г. по преписка № 01367/21.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр.Сливен не легитимира Н. на Г.Х. Н., като с.на имот № 063047 по плана за земеразделяне на с.Б., представляващ имот с идентификатор 04443.63.47 по КК на същото населено място. Планът за земеразделяне въз основа, на който е възстановена собствеността с това административно решение е изменен с влязъл в сила съдебен акт по чл.25 ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст от закона в относимата редакция жалби срещу одобрения план за земеразделяне могат да се подават в четиринадесетдневен срок от датата на обнародване в "Държавен вестник" чрез поземлената комисия до окръжния съд.  Жалбата се придружава от скица – проект за изменението, изготвена от изпълнител. Според изр.второ на ал.7 от същия текст обжалването на плана за земеразделяне спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти. В случая доколкото е съществувал спор по чл.25 ал.6 от ППЗСПЗЗ относно засегнатите имоти, следва да се приеме, че Решение № 3.01 от 29.06.1999 г. по преписка № 01367/21.02.1992 г. на ОСЗ гр.Сливен, относно имот 063047 не е произвело конститутивно действие, поради което Н. на Г.Х. Н. не са станали негови с. Доколкото с решение № 1207 от 14.03.2000 г., по гр.дело № 1207/1999 г. на Окръжен съд Сливен е отменен относно процесния имот административния акт, представляващ план за земеразделяне, същото съгласно чл.177 ал.1 от АПК има действие не само за страните по делото, но и по отношение на всички.  Отразяването на одобреното с решението на ОС Сливен изменение в плана за земеразделяне на с.Б. по отношение правото на собственост на посочените в него имоти, с Решение № 1/09.04.2001 г. на ПК гр. Твърдица по преписка № 01325 от 21.02.1992 г. на Н. на П. Н. К.и с  Решение № 1/09.04.2001 г. на ПК гр. Твърдица по преписка № 01367 от 21.02.1992 г. на Н. на Г.Х. Н., представляват конститутивните административни актове по чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ, които легитимират адресатите им като с.на посочените в тях имоти. Съгласно чл.27 ал.3 от ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Тези административни актове са издадени в изпълнение на съдебно решение, постановено в съдебно производство, в което са участвали страните по настоящото дело или техните праводателите.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Тоест според действащия нормативен акт, при противопоставими права на собственост по отношение на един и същи имот, се вписват всички собственици, независимо от факта, че между същите е налице спор по отношение на материалното право на собственост, респ. друго вещно право върху имота. В конкретния случай обаче не са установени противопоставими права на собственост между жалбоподателката и заявителката на промяната. Налице е хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, приложена от органа, която предвижда, че изменения в кадастралния регистър на недвижимите имоти се правят при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Цитираната норма се отнася до съществуващи обекти в кадастралната карта по чл. 49 от ЗКИР, какъвто безспорно е поземлен имот с идентификатор 04443.63.47, данните в регистъра за който обект са неин предмет. Последната предполага данните в регистъра да бъдат отразени съобразно с данните от източниците (документи за собственост) по отношение на обектите (нанесените имоти) в кадастралната карта. Според тези източници, като с.на процесния имот се легитимират Н. на П. Н. К., доколкото документа за собственост на оспорващата, както бе посочено по-горе не е произвел действие, поради отмяната на плана за земеразделяне относно същия имот. От данните по делото става ясно, че именно тези лица са били записани като с.на процесния имот при изготвянето на КККР т.е. били са посочени като такива и в изходните материали за изготвяне на КК, каквито са картата и регистъра на възстановената собственост.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен  акт е валиден, не е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, съответства с материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на ЗКИР, насочена към регламентиране на обществените отношения във връзка с отразяването на имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри.  С оглед направените изводи за неоснователност на жалбата, респ. за липсата на основания за отмяната на оспорения акт по смисъла на чл. 146 от АПК, следва жалбата да се отхвърли.

Оспорващата и ответникът по оспорването не са правили искания за разноски.

Искането на заинтересованата страна И.П.К. за разноски е основателно, като те се изчерпват със заплатения адвокатски хонорар от 500 лв.

Съдът следва да разпореди и изплащане на възнаграждението на назначения по делото о. п..

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.Г.К., против Уведомление изх. № 24-23842/05.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на И.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** направени по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител по делото – адв. М.М.Р. ***, вписан под № *** от Националния регистър за правна помощ, възнаграждение в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) от внесения депозит.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

Решението в частта относно изплащане възнаграждението на особения представител не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: