№ 3966
гр. Варна, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102020 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по искове на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН********** с адрес
по делото гр. **********, които искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3
вр. чл.4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България,
адрес гр.София, бул.„Витоша“ №2, за следните суми:
- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни: страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за
него, душевни страдания, раздразнителност, главоболие, депресивност, липса
на сън, отчуждение от близки, приятели и семейство, уронване на доброто
име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението, сърцебиене,
тремор на крайници, шум в ушите, влошаване на отношенията със съпругата
и развод и други свързани с тях, като всичките от които – в резултат на
неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП
№143/2013г. по описа на ВОП на дата 01.06.2013г. и повдигането на
обвинение срещу него по НОХД №1411/2015г. на ВОС, за престъпление по
чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до
14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по
ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което
обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на
22.12.2017г. присъда;
- ведно със законната лихва върху главницата от датата 22.12.2017г. до
пълното изплащане на сумата;
- 593.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в
пропуснатите възможности за ползване и реализиране на доходи от внесената
парична гаранция по ДП №143/2013г. по описа на ВОП, формирани от
законна лихва върху тази гаранция, като мярка за процесуална принуда по
соченото ДП, за времето от внасянето до връщането й на ищеца, а именно от
02.07.2013г. до 16.12.2014г ., също в резултат на неоснователното привличане
на ищеца като обвиняем по цитираното ДП, по което обвинение в крайна
1
сметка е оправдан.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 01.06.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП
№143/2013г. по описа на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2
и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал
установяване и плащане на задължения по ДДС в особено големи размери,
чрез декларации и справки по ДДС). Твърди, че при привличането бил
задържан за 72 часа, след изтичането на които му била взета мярка „парична
гаранция“ от 4000лв., която внесъл на 02.07.2013г. Не сочи в случая какви по
вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемия.
Твърди, че на дата 14.05.2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за
престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК. По този
обвинителен акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по което с
присъда от 25.11.2016г. подсъдимият е бил признат за виновен. След
обжалване с присъда от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на
ВОС спрямо подсъдимия и той бил оправдан. На дата 22.12.2017г.
оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г. влязла в законна
сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство срещу
ищеца приключило окончателно.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след
това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял
неблагоприятни преживявания и състояния – страх от осъждане и от
обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания,
раздразнителност, силно главоболие, депресивност, нарушения на съня,
отчуждение от близки,приятели и семейство, влошаване на отношенията със
съпругата и развод, уронване на доброто име, загуба на работа, публично
оповестяване на обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите,
и други свързани с тях – но всички от които счита за пряка последица от
незаконно повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида
й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти
от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на
НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и
справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни
съображения.
Моли и за законна лихва върху обезщетението, от деня на оправдаване.
По отношение на имуществените вреди твърди, че за периода от
внасяне на определената по ДП парична гаранция до връщането на сумата на
ищеца, а именно за периода от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., сегашния ищец е
бил лишен от възможността да се ползва и да реализира доходи от неговите
средства, но което в крайна сметка се оказало неоснователно, предвид
оправдаването му за възведеното му обвинение. Поради това счита, че му се
следва обезщетение в размер на законна лихва върху гаранцията, като мярка
за процесуална принуда по соченото ДП, за посочения период, в предявения
2
по делото размер.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на
соченото обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по
обвинението.
Всички други предпоставки на исковете счита за недоказани, като с
оглед това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от
ищеца имуществени инеимуществени вреди, по вид и по размер; 2/
недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника
по процесните ДП и НП; 3/несъответствие и силна завишеност на
претендираните неимуществени вреди със справедливостта и икономическият
стандарт в страната, с оглед на естеството на делото и обвинението, срока на
разглеждане на делото, вида и продължителността на мярката за
неотклонение и другите относими за случая по ДП и НП обстоятелства във
връзка с критерия по чл.52 ЗЗД; 4/ евентуалното медийно отразяване на
случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и
обвинение; 5/ изтекла давност за всичките евентуално дължими лихви за
период над три години преди предявяване на иска; 6/ няма отношение към
вредите по чл.2 ЗОДОВ задържането за 72 часа; 7/ в процесния период срещу
ищеца е било водено и друго ДП - №24/2012г., по което той бил задържан,
които обстоятелства също са довели до неимуществени вреди, като не може
те да се разграничат от евентуалните от процесното ДП №143/2013г.; 8/ не
ДП, а споразумение между съпрузите, е причината за развода на ищеца; 9/
недоказана е загубата на работа на ищеца, особено и заради обвинението.
По същество моли за отхвърлително решение по исковете.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: соченото неоснователно повдигнато му обвинение за
престъпление (незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на обвинението, предвидено
наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с участието на
ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и
продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други
съставомерни по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и
всички твърдяни по вид и обем вреди (имуществени и неимуществени), които
да съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение върху
физическото и психическото здраве на ищеца, личнния му живот и отношения
със семейство, близки и колеги,както и за професионалното развитие; както и
размера на справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди,
пряка последица от обвинението.
Допълнително по исковете за имуществени вреди следва да докаже и
сигурното пропускане на доходи от задържаните като гаранция пари, в същия
3
смисъл и дължимостта на законна лихва върху парична гаранция по ДП,
пряка причинна връзка между тези вреди и незаконните действия на ПРБ, а
също и размера на този иск.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за
липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му (изобщо или в
заявения и претендиран от ищеца обем), в това число и възраженията си за
погасителна давност и за наличие на друго ДП №24/2012г., по което ищецът
търпял вреди, които намаляват евентуалните вреди по настоящото дело.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
че през 2013г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по по ДП №143/2013г.
на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК;
че за това деяние през 2015г. на ищеца е било повдигнато обвинение, по което
било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС; че по обвинението в крайна
сметка е бил оправдан.
Спори се относно претърпяването, вида, обема и причинната връзка на
всички сочени вреди, с изършените по ДП и по НОХД действия под надзора
на ответника; по приложението на чл.52 ЗЗД за случая; по евентуалния размер
на справедливото обезщетение за вредите; по давността; по лихвата по
гаранция.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Следва да се изиска относимото за спора НОХД с ДП към него.
Следва да се даде възможност на ищеца за доказване на преживените
неимуществени вреди със замолените гласни доказателства, но чрез двама от
тримата допуснати свидетели, с оглед липсата на насрещни свидетели.
Предвид редовността на процедурата по размяната на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 16.12.2021г. от 09.45часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ИЗИСКВА от Наказателно отделение при ВОС: НОХД №1411/2015г.
на ВОС ведно с приложенията към него – ДП №143/2013г. и съответните
ВНОХД и КНД, за прилагане по делото, на осн. чл.186 ГПК.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води двама свидетели в о.с.з. за
доказване на твърдяните по вид и обем морални вреди, за исковия период.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
4
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5