РЕШЕНИЕ
№ 1507
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330107433 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Ж. К., ЕГН ********** против ЗАД
ОЗК - Застраховане, с ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 493, ал.2, т.5 КЗ
В исковата молба се твърди се, че на **** г., ищцата пътувала в л. а. Ф. Г., с рег.№
*****, управляван от *** й П. К.. Малко след разклона на с. С., по път ****км., посока гр.
П., движещият се в насрещната лента автомобил рязко завил, блъснал се в мантинелата и
отскачайки, се ударил в *** **** част на автомобила, в който се движела ищцата. В резултат
на удара същата изгубила съзнание. Автомобилът причинил ПТП-то – т. а. И., с рег.№
*****, управляван от Д. С. Ч. от гр. С. З. бил застрахован при ответното дружество с полица
Гражданска отговорност № ******. Ищцата била хоспитализирана в УМБАЛ Свети Георги
- гр. П.. Направени били нужните изследвания, от които се установило, че вследствие на
ПТП-то e получила счупване на **** край на **** кост и краткотрайна ***** на ****.
Проведено било съответното лечение, като бил поставен външен **** за ***** , за което
заплатила сумата от 1200 лева. Твърди, че около два месеца след инцидента получавала по
няколко пъти на ден ***** и *****. Месеци наред след операцията ръката й била отекла и
подута, а движенията й били болезнени и трудни. Проведени били шест физиотерапевтични
курса на лечение. Това състояние продължило повече от шест месеца. Към настоящия
момент все още изпитвала болки и не можела да свива и разпъва пръстите на **** си ръка.
По случая било образувано ДП № 3/2019г. по описа на с-р РПТ при ОД на МВР, по
което били назначени и изготвени СМЕ и САТЕ. Установени били причините за
осъществяване на ПТП-то както и причинената, в следствие на него телесна повреда на
ищцата. Същото било прекратено, след като се установило, че причина за ПТП-то е събитие
влизащо в кръга на чл.493, ал.2, т.5 от КЗ, а именно повреда на МПС-то, която е довела до
настъпване на ПТП и причинените вреди.
За настъпилото ПТП застрахователят бил уведомен с документ с вх.№ 635 от
15.10.2019г. На 11.01.2021г. при ответното дружество била входирана претенция № 14
1
/11.01.2021г., с която на същото било предложено да се сключи споразумение за уреждане и
изплащане на вредите.
Предвид изложеното се моли ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания от счупване на долния край на лъчева кост и
краткотрайна загуба на съзнание, в резултат на настъпилото ПТП, както и сумата от 1200
лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на необходимото
лечение, ведно със законната лихва върху сумите от 15.10.2019г. - дата на уведомяване на
ответното дружество за настъпилото ПТП до окончателното изплащане. Претендират се
разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата- адв. И. в писмени
бележки.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Счита, че размерът на претенциите е прекомерно завишен, както и, че исковете са
неоснователни и необосновани, а за да възникне отговорност на дружеството за заплащане
на обезщетение било необходимо да са налице кумулативно: валиден застрахователен
договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина. Твърди се, че не били налице всички
елемeнти, поради което не следвало да се ангажира отговорността на застрахователя.
Оспорва вината на управляващия автомобила, причинил ПТП-то – Д. Ч.. В Постановлението
за прекратяване на наказателното производство по пр.№ 360/2019г. по описа на РУ-П., се
сочило, че водачът на т. а. „*****“ – Д. С. Ч. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
възникналата внезапно опасност, а именно спукването на гума, при знание, че
управляваното от него МПС е преминало през технически преглед шест дни по-рано. В
случая се касаело за случайно деяние, което изключвало вината и не следвало да се
ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то. Твърди, че
водачът на л. а., в който се е движила ищцата е управлявал МПС-то с несъобразена скорост,
забелязал е възникналата опасност, но не е реагирал своевременно. Твърди се, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата се е возила в МПС-то без
поставен обезопасителен колан и по този начин тялото й свободно се е движило в купето на
автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различни твърди и тъпи предмети, в следствие
на което са причинени телесните увреждания. Счита, че приносът на пострадалата бил
основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение. Оспорва причинно-
следствената връзка между претендираните вреди и процесното ПТП, както и техния
характер и интензитет. Оспорва размера на претенциите като прекомерно завишен и
представената фактура по съдържание. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна
връзка с описаното в исковата молба ПТП, причинено от автомобил, по отношение на
който е налице валидна към датата на настъпването застраховка "Гражданска отговорност“
при ответника, е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от налични травматични увреждания в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Като писмени доказателства по делото са приети разпечатка от страницата на
Гаранционен фонд, протокол за ПТП, болнична епикриза-2 броя, фактура с касова бележка,
2
амбулаторен лист- 5 броя, уведомление по чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ, постановление на
РП-П., претенция за изплащане на обезщетение и протокол за извършен технически преглед
от 04.01.2019г.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице С.М., от която се установява следното:
Ударът между двата автомобила- „Ф. г.“ и т.а.
„*****“ е настъпил в западната лента на платното за движение на място, което се намира по
дължина **** . южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на ***** м.
източно от западната граница на платното за движение.
Скоростта на движение на т. а. „****“ в момента на удара е била около 45 км./ч.
Скоростта на движение на л. а. „Ф. г.“ непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 81 км./ч., а в момента на удара е била около 32 км./ч.
В случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобилите
със скорост по-ниска от установената. Скоростта на автомобилите е следвало да бъде
съобразена с нормативно разрешената.
В анализираната пътна ситуация, водачът на т. а. „*****“ би имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако не бе загубил контрол над автомобила и не бе
навлязъл в лявата лента.
Водачът на л. а. „Ф. г.“ е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране.
Същият би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако в момента в
който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 75 км./ч.
Най-вероятен от техническа гледна точка според в. л., е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д. С. Ч. е управлявал т. а. „****“ по източната лента на платното за
движение на източно-обходен път на гр. П. в посока от ** на ****. През това време водачът
П. В. К. е управлявал л. а. „Ф. г.“ по западната лента на платното за движение на същия път,
в посока от *** на **, т.е. срещу товарния автомобил. В един момент, съгласно
свидетелските показания, *** **** гума на т. а. „****" е останала внезапно без налягане.
Водачът Д.Ч. е загубил контрол над автомобила и така е навлязъл в **** лента, където е
настъпил неизбежен удар в предната част на т. а. „*****“ и в предна дясна част на л. а. „Ф.
г.“. След удара двата автомобила са се установили на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.
Основна причина за ПТП-то от техническа гледна точка е, че водачът на т. а.
„****“ – Д. Ч. е загубил контрол над автомобила поради внезапна загуба на налягане в ****
**** гума и така е навлязъл в ****лента на платното за движение, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е когато там насрещно се е движел л. а. „Ф. г.“.
По данни от ДП и анализа, в. л. е разработило динамична мащабна скица на
местопроизшествието, която е приложена като неразделна част от експертизата.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при
движение през деня, при видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха.
Съгласно св. показания, водачът на т. а. „****“ е загубил контрол над автомобила
поради внезапна загуба на налягане в **** **** гума. В протокола за оглед и фотоалбума
има данни, че двете предни гуми са без налягане, както и за следа от гума, която съответства
да е оставена от *** **** гума на т. а..
Според в. л., при внезапна загуба на налягане на гума, съпротивлението при
3
търкаляне на съответното колело нараства значително. при загуба на налягане на предна
лява гума, поради повишеното съпротивление при търкалянето се създава въртящ момент
около вертикална ос, насочен в положителна посока. Ако не се противодейства на
създадения въртящ момент, автомобила ще се отклони на ляво. Водача твърди, че се е
опитал да противодейства на отклоняването. Дали е имал техническа възможност за избегне
загубата на управление над автомобила и съответно да избегне навлизането в **** лента е
въпрос на много сложен анализ според в. л., който не може да се направи, поради липса на
необходимите данни за това.
В анализираната пътна ситуация водачът на л. а. „Ф. г.“ е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстремно спиране. Същият би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, ако в момента в който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 75
км./ч. Дори и да бе спрял преди мястото на удара, то удар пак би настъпил, тъй като т. а.
„*****“ се е движел насрещно.
Невъзможно е според експерта да се отговори дали водачът на л. а. „*** ****“ би
имал възможност да отклони автомобила така, че да избегне настъпването на ПТП, тъй като
отговорът би съдържал предположения, които е невъзможно да бъдат обосновани.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
в. л. С. С., от която се установява следното:
От наличните по делото медицински документи се установява,че при ПТП на
19.01.2019г. на К. Ж. К. е било причинено счупване на **** ***** кост на типично място,
което е наложило болнично лечение с извършена оперативна интервенция с поставяне на
външен фиксатор на **** китка, като е била извършена и втора хоспитализация за
оперативно отстраняване на фиксатора. След приключване на оперативните процедури е
пристъпено към раздвижване чрез ЛФК и провеждане на 80 бр. физиотерапевтични
процедури по повод на болков синдром в областта на счупването. По делото не са налице
медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на К. след месец май
2019г. Според в. л. това увреждане е довело до причиняване на трайно затрудняване на
движенията на *** **** крайник за срок от около 4-6 месеца. Възможно е след този период
да са налице дискомфорт при използването на крайника и при определени метеорологични
условия. Причинено е при настъпилото ПТП също контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, което е удостоверено с преглед при невролог един месец след ПТП.
Изписано е лечение за половин месец. Това увреждане само по себе си е довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В исковата молба се
твърди за причинени повърхностни травми на лицето, които не са описани в нито един
медицински документ, поради което експертът не ги коментира.
Несъмнено след ПТП-то пострадалата е изпитвала значителни болки и страдания до
момента на обезболяването й и оперативната интервенция. Те са били със затихващ
характер и са продължили през целия до оздравителния период и по време на лечебните
мероприятия по раздвижването на ръката и физиотерапевтичните процедури. Към болките и
страданията се прибавя и сериозния дискомфорт и неудобство поради силно затрудненото
самообслужване дори за елементарни ежедневни нужди по време на наличието на външния
фиксатор на счупената ръка и раздвижването на ръката. По отношение на описаната травма
на главата в. л. отбелязва, че тя е била с налични последващи световъртежи и спорадични
болки в областта на главата в рамките на 1-2 месеца след ПТП.
Според в. л. е напълно възможно да се постигне задоволително оздравяване на
счупването на *** **** кост с евентуални болки при определени условия. По отношение на
травмата на главата е налице пълно оздравяване.
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите
4
увреждания на ищцата. Оплакванията са дебютирали и са наблюдавани след ПТП.
От всички налични по делото документи и най-вече от локализацията и тежестта на
травматичните увреждания може да се направи извод, че най-вероятно К. Ж. К. е била с
поставен предпазен колан.
При травми в купето на блъснал се л. а. травматичните увреждания на возещите се са
твърде тежки и зависят от кинетичната енергия на автомобила и тялото в него преди удара.
В конкретния случай счупването на ръката се дължи на подпиране на счупената ръка в
преградата пред пътника и е напълно възможно това да е настъпило при правилно поставен
предпазен колан. Травмата в областта на главата също може да се получи при удар в
предмет от интериора на автомобила при правилно поставен предпазен колан, поради
нейната относителна подвижност спрямо тялото и шията.
Според в. л. няма основания да се смята, че някои от травмите са в резултат на друго
събитие.
Оздравителния процес е протекъл обичайно, отчитайки възрастта на пациентката.
Като евентуални, но не рядко срещани усложнения могат да бъдат приети постсинтезната
остеопороза на костните фрагменти и описания сравнително продължителен световъртеж на
пациентката, който не е характерна късна проява на *** **** травма и може да е в резултат
на неврологични оплаквания, несвързани пряко с травмата.
Съдът кредитира заключенията на съдебните автотехническа и медицинска
експертизи, като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси
и неоспорени от страните.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищцата ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. П. К. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 28.10.2021г./.
Същият установява, че при инцидента, при който пострадала и **** му управлявал
автомобила, като се включвал в главния път от разклона на с. С. и някъде 100 метра след
това един *** бус И., който се движел насреща, кривнал рязко от пътя, блъснал се в
мантинелата, след което отскочил и ги блъснал от *** страна. **** му стояла до него на
**** седалка и двамата били с поставени колани. Колата била много смачкана, дори се
наложило пожарникарите да режат вратата за да извадят **** му. Не била адекватна и с
линейка я откарали в болницата. Имала ****, наложило се да закупят фиксатор на стойност
1200 лева. В следствие на удара в главата имала световъртеж и припадъци. **** й останала
с нея като придружител. Изписали я с една купчина лекарства, но болките й продължили
около 5-6 месеца. След като махнали фиксатора ръката й останала крива и вече трета
година не можела да я използва пълноценно. Страхувала се да пътува след катастрофата.
Съдът кредитира показанията на св. К., тъй като същите намират опора в приетите по
делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-медицинската и автотехническа
експертиза, св. има непосредствени възприятия относно установените от него факти и в този
смисъл показанията му съставляват първичен източник на доказателства.
При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства съдът намира, че
предявения иск е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ „Застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди в следствие на
телесно увреждане или смърт“. В ал. 2, т. 5 на цитираната правна норма е предвидено
5
изрично, че „Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и
отговорността за вредите по ал. 1, причинени в резултат на повреда на моторното превозно
средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди.
Законодателят е предвидил и хипотези, при които застрахователят покрива
имуществените и неимуществени вреди от случайно деяние и тези, произтекли от
моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите,
т.е когато се касае за безвиновна отговорност, каквато е налице и в настоящия казус.
Безспорно е по делото, че за моторното превозно средство, с което на ищцата са
причинени телесни повреди има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество. Установи се по категоричен начин, че
причина за настъпилото ПТП, в причинна връзка с която е засегнат телесния интегритет на
ищцата е внезапното оставане без налягане на предна лява гума, загуба на контрол над
автомобила от страна на водача, по който начин е навлязъл в лявата лента, където е
настъпил неизбежен удар в предната дясна част на т.а. „*****“ и в предна *** част на л.а.
„Ф. г.". В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на ищцата К.К. е било
причинено счупване на **** **** кост на типично място, което е наложило болнично
лечение с извършена оперативна интервенция с поставяне на външен фиксатор на *** китка,
като е била извършена и втора хоспитализация за оперативно отстраняване на фиксатора,
както и контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера,
степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищцата, както и възможностите за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда са характера на увреждането,
последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото се и отражението му върху психиката им с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба болки и страдания от ищцата бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреждания и
оздравителния процес се правят и въз основа на заключението на съдебно-медицинската
експертиза и приетата по делото медицинска документация.
Касае се при ищцата К.К. за счупване на лявата лъчева кост на типично място, което е
наложило болнично лечение с извършена оперативна интервенция с поставяне на външен
фиксатор на лявата китка и последваща хоспитализация за оперативно отстраняване на
фиксатора. След приключване на оперативните процедури е пристъпено към раздвижване
чрез ЛФК и провеждане на 80 броя физиотерапевтични процедури. Това увреждане само по
себе си е довело до причиняване на трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за срок от около 4-6 месеца. Причинена е и контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че по
отношение на травмата на главата е налице пълно оздравяване. Според вещото лице
6
несъмнено след ПТП-то пострадалата е изпитвала значителни болки и страдания до момента
на обезболяването й и оперативната интервенция. Те са били със затихващ характер и са
продължили през целия оздравителен период и по време на лечебните мероприятия по
раздвижване на ръката. Следва при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди да се отчете и факта, към изпитваните от ищцата болки и страдания се
прибавя и силния дискомфорт и неудобство поради силно затрудненото самообслужване
дори за ежедневни нужди.
За обезвъзмездяване на така установените неимуществени вреди съдът намира, че
сумата от 10 000 лева се явява справедлив размер на обезщетението и за този размер искът
ще се уважи, а за разликата над 10 000 лева до претендирания размер от 15 000 лева искът
ще се отхвърли, като недоказан по размер.
По отношения на иска за имуществени вреди, то са налице доказателства че
действително ищцата е направила разход за закупуване на фиксатор в размер на 1200 лева,
поради което този иск ще се уважи в пълен размер. Горните суми ответникът следва да бъде
осъден да заплати, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
15.10.2019г. – датата на уведомлението по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ до окончателното
заплащане.
По отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, съдът намира същото за неоснователно, доколкото в хода на
настоящото производство се установи, че ищцата е била с поставен предпазен колан, в
който смисъл са както показанията на св. К., така и заключенията на съдебно-медицинската
и автотехническа експертизи.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, респективно- с отхвърлената част от спора.
Дължимите на ищцата разноски, изчислени съразмерно с уважената част от иска
възлизат на сумата от общо 1465,67 лева. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно,
тъй като възнаграждението и близо по размер до минималния, предвиден в Наредбата
размер, с оглед цената на иска, а и по делото са проведени множество съдебни заседания,
като същевременно същото се характеризира с фактическа сложност.
Доколкото с определение на съда е завишен депозита за съдебно-техническата
експертиза, като е указано на ищеца да внесе сумата от 70 лева по набирателна сметка на
съда, която сума не е постъпила до момента, то ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
в. л. С. М. горната сума, представляваща възнаграждение за в. л..
Ответното дружество също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, които възлизат на сумата от общо 242,60 лева, от които възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150 лева и 92,60 лева разноски за депозити съразмерно с
отхвърлената част от иска, като заплащането им ще се възложи в тежест на ищцата. По
отношение на сумата от 30 лева, представляваща депозит за св., която ответната страна е
включила в списъка за разноски, съдът отчете факта, че същата реално не е изплатена на
свидетеля и при постъпване на молба с посочена банкова сметка сумата ще бъде
възстановена на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, кв. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от
**** **** А. Л. и **** ***** Р. К. Д. да заплати на ищцата К. Ж. К., ЕГН **********,
представлявана от пълномощника си - адв. А. И., с адрес на кантората в гр. П., бул. „М.“ №
***, ет. * сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания от счупване на ***** и краткотрайна загуба на
съзнание, вследствие на ПТП, настъпило на 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2019г. до окончателното изплащане, като за разликата над
уважения размер от 10 000 лева до претендирания размер от 15 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска,
като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, кв. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от
**** **** А. Л. и **** *** Р. К. Д. да заплати на ищцата К. Ж. К., ЕГН **********,
представлявана от пълномощника си- адв. А.И., с адрес на кантората в гр. П., бул. „М.“ №
***, ет. * сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за
имуществен вреди-платена цена за външен фиксатор за обездвижване на счупена кост,
вследствие на ПТП, настъпило на 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, кв. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от
***** ***** А. Л. и **** ***** Р. К. Д. да заплати на ищцата К. Ж. К., ЕГН **********,
представлявана от пълномощника си- адв. А.И., с адрес на кантората в гр. П., бул. „М.“ №
***, ет. * сумата от 1465,67 лева /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА К. Ж. К., ЕГН **********, представлявана от пълномощника си- адв.
А.И., с адрес на кантората в гр. П., бул. „М." № ***, ет. * да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от **** ***** А. Л. и **** ****
Р. К. Д. сумата от 242,60 лева /двеста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/, от
които възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева и 92,60 лева разноски за
депозити съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА К. Ж. К., ЕГН **********, представлявана от пълномощника си- адв.
А.И., с адрес на кантората в гр. П., бул. „М.“ № ***, ет. * да заплати на в. л. С. К. М., с адрес
в гр. П., ул. „Б.“ № **, ап. ** сумата от 70 лева /седемдесет лева/, представляваща
възнаграждение за изготвената съдебна автотехническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8