О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1876
Бургас, 15.09.2016 г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание на 14.09.2016 г. в състав:
Окръжен съдия: Павел Ханджиев
като разгледа гр.д. № 1016/2016 г., съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на В.Х.С., ЕГН **********,***, против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, с която е предявен иск на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията на ответника, който в определения от закона срок е депозирал отговор на исковата молба.
Спорът между страните е за обезщетение за вреди, граждански по характер, и подлежи на разглеждане по общия исков ред на ГПК. Исковата молба съдържа реквизитите на чл. 127 и отговаря на изискванията на чл. 128 ГПК. Искът е предявен от процесуално легитимирано лице пред родово компетентния съд чл. 104, т. 4 от ГПК.
Възражението на ответника за недопустимост на исковете за имуществени поради липса на материалноправна легитимация се отнася до съществото на спора и по него съдът ще се произнесе с решението по делото.
Възражението на ответника за недопустимост на всички претенции поради неизчерпана административна процедура по Глава Трета “а” ЗСВ е неоснователно, тъй като претенциите на ищеца не се основават на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Позоваването от негова страна на продължителността на наказателното производство не е оплакване за разглеждане и решаване на делото му в неразумен срок, а е направено, за да обоснове интензитета на негативните му преживявяния, които са продължили не дни или седмици, а приблизително четири години.
Не се твърдят от страните и не се установяват служебно от съда други процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки.
Книжата са разменени редовно, исковете са допустими: делото, следователно, трябва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Относно доклада:
С настоящото определение на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
Ищецът В.Х.С. твърди, че към м. май 2010 г. работел като държавен служител на длъжност старши полицай в група “Охранителна полиция” към сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ “Полиция” към ОД на МВР - Бургас, кат. Е полицай І степен.
На 23.09.2010 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК. На същата дата бил задържан под стража за срок от 72 часа, считано от 16 часа на 23.09.2010 г. до 16 часа на 26.09.2010 г. Не било внесено искане за задържане под стража и му била взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 3000 лв.
В хода на досъдебното производство с постановление от 30.11.2010 г. ищецът отново бил привлечен към отговорност за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 8, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 НК. На 09.06.2011 г. последвало ново привличане като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. последно, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. “а” и г. 20, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 93, т. 20, вр. чл. 2, ал. 2 НК.
С постановление от 21.01.20.11 г. на ищеца била наложена мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република България.
Преди привличането като обвиняем, още на 20.08.2010 г., ищецът бил извикан от зам. директора на служба “Вътрешна сигурност”, София, да се яви в ОДМВР Бургас. Ищецът бил предупреден да се яви веднага и заплашен, че в противен случай ще бъде задържан с жандармерия и кучета или ще бъде обявен за издирване. При явяването му ищецът бил обвинен, че е организатор на престъпна група за кражба на горива от продуктопровода на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Било разпоредено да бъде конвоиран във ІІ РУП Бургас, където престоял около час, след което би отведен за медицинско освидетелстване в МБАЛ Бургас. Началникът на сектор “Криминална полиция” обявил, че от този момент ищецът е задържан и наредил да му поставят белезници. Ищецът се почувствал зле, завило му се свят и започнал да губи равновесие. Бил придържан, докато стигне до автомобил и откаран в болницата, където било констатирано, че е в състояние на хипертонична криза и трябва да бъде настанен в болнично заведение. От болницата ищецът успял да се обади на съпругата си, която бил в шок от това, че не знаела къде се намира съпругът й и какво се случва с него. Междувременно в средствата за масова информация се появила информация за ареста. След три дни ищецът бил изписан от болницата и се явил при прекия си началник в І РУП, където му била връчена заповед № 3220/24.08.2010 г. на директора на ОДМВР Бургас за отстраняване от длъжност вследствие на започнало дисциплинарно производство. Били му иззети служебното оръжие и карта.
В дома си ищецът заварил децата и родителите си съкрушени. Разговаряли с часове, като ищецът се опитвал да ги успокои и да им обясни, че нищо от това, което разгласявали колегите му чрез медиите, не отговаря на истината. Този разговор довел до нова хипертонична криза, която била овладяна с помощта на личния лекар д-р Красимир Иванов.
Ищецът бил дисциплинарно уволнен със заповед № 3-4256/01.12.2010 г. на директора на ОД на МВР Бургас и служебното му правоотношение като държавен служител в МВР било прекратено. С влязло в сила решение по адм.д. № С-56/2012 г. по описа на ВАС, Пето отделение, тази заповед била отменена и ищецът бил възстановен на работа на 22.03.2013 г. До възстановяването на работа ищецът не получавал трудово възнаграждение и не му бил плащани вноски за ДОО и ЗО. Към момента на отстраняване от длъжност и към датата на дисциплинарното уволнение брутното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 880,28 лв. След възстановяването на работа му било платено обезщетение на осн. чл. 254, ал. 1 ЗМВР в размер на 5281,68 лв.
След приключване на досъдебното производство в Специализирания наказателен съд бил внесен за разглеждане обвинителен акт против ищеца и още двама полицейски служители. С влязла в сила присъда по нохд № 113/2012 г. на СНС ищецът бил оправдан, като присъдата била потвърдена с решение по внохд № 363/2013 г. на Апелативния СНС, което от своя страна било оставено в сила с решение по н.д. № 952/2014 г. на ВКС, І н.о.
От неоснователно воденото наказателно производство на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страх от една евентуална несправедлива присъда, срам и неудобство пред близки и приятели, както от наказателното производство, така и от естеството на обвиненията, предполагащи дълбока неморалност и престъпно мислене. Били накърнени доброто име и достойнството му пред съседи, колеги и познати. ищецът изпитвал душевен дискомфорт както в хода на цялото наказателно производство, така и към момента. Неоснователните обвинения се отразили негатимно на контактите на ищеца с близките му хора и приятели. И до момента у някои свои колеги ищецът усещал недоверие и съмнение в невинността му. Преживените негативни чувства били повлияни от продължителния период от време, през който траяло наказателното производство - около четири години, както и от тежестта на повдигнатите обвинения, предполагащи тежко наказание. За обезщетяване на посочените неимуществени вреди според ищеца е необходимо да му се заплати сумата 100000 лв.
За времето от 23.08.2010 г. до 22.03.2013 г., през което ищецът бил отстранен от работа, следвало да му се изплати обезщетение в размер на 34709,12 лв, представляващо сбор от неизплатеното му трудово възнаграждение за периода, както и сумата 514,11 лв - обезщетение за неизплатени вноски за здравно осигуряване.
Ищецът отправя искане да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати, както следва:
(1) сумата 100000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, заедно със законната лихва, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане;
(2) сумата 34709,12 лв, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, което обезщетение е равно на неполученото брутно трудово възнаграждение за времето от 23.08.2010 г. до 22.03.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане и
(3) сумата 514,11 лв, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, което обезщетение е равно на неизплатени от работодателя вноски за здравно осигуряване през времето от 23.08.2010 г. до 22.03.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане.
Исковете се основават на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира разноските по делото.
Ответникът Прокуратура на Република България е представил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок. Оспорва се иска като неоснователен и се повдигат следните възражения.
Оспорва се настъпването на действително претърпени неиумещствени вреди, вида и размера им, както и това те да са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва се, че ищецът е претърпял хипартонична криза и е бил хоспитализиран по причина на обвинението. Твърди се, че прокуратурата не е разпространявала данни за разследването и не следва да отговаря за отзвука в обществото. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени вреди.
Оспорват се претенциите за имуществени вреди по основание и размер. Твърди се, че за обезщетението за неполучени от ответника трудово възнаграждение и неплатени здравно осигурителни вноски отговорност следва да носи работодателя му, но не и прокуратурата, тъй като тези вреди произтичали от незаконно уволнение. Тези вреди не били в пряка причинно-следствена връзка с обвинението.
Твърди се частично погасявяне на претенция за имуществени вреди по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. “а” ЗЗД и периодичния характер на трудовото възнаграждение. Същото възрежение се прави и по отношение на претенциите за лихва за забава.
Сочи се наличие на основания за за намаляване на отговорността или освобождаване на ответника от отговорност на осн. чл. 5 ЗОДОВ, без де се конкретизират такива.
Ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Спори се между страните относно претърпените от ищеца вреди, незаконосъобразните действия на ответника, наличието на причинно-следствена връзка между действията на ответника и вредите и размера на вредите.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи тежестта да докаже незаконосъобразните действия на прокуратурата, вида и размера на причинените му от ответника вреди и пряката причинна връзка между действията и причинените вреди. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими към спора и ще се допуснат.
По искане на ищеца ще се допусне разпит на трима свидетели при довеждане и ще са назначи ССЕ.
По искането на страните за изискване и прилагане на нохд № 113/2012 г. съдът ще се произнесе в с.з., след като страните уточнят конкретните факти, които ще доказват по този начин и посочат конкретните документи с доказателствена стойност, находящи се в делото.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 140 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 25.10.2016 г. от 10,15 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните като им се изпратят преписи от настоящето определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съобразно мотивната част на определението.
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит трима свидетели от страна на ищеца при режим на довеждане.
ДОПУСКА извършването на съдебноикономическа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба, като указва на експерта да отговори на въпросите поотделно за времето, през което ищецът е бил отстранен от работа, и за времето, през което е бил дисциплинарно уволнен. Експертизата да се извърши от в.л. Н.К. след внасяне на депозит от ищеца в размер на 300 лв в едноседмичен срок.
ОБЯВЯВА, че по искането на страните за изискване на нохд № 113/2012 г. по описа на СпНС ще се произнесе в с.з. след обосноваване на искането.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените увреждания на здравето му и връзката им с наказателното преследване срещу него.
Определението не може да се обжалва.
Окръжен съдия :