и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК. С Определение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год., в производство по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е определил на Митко Стефанов Андонов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за осъжданията му с присъди, както следва: I. по НОХД № 211/2001 год. по описа на Районен съд - Кърджали, НОХД № 299/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 283/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 131/2001 год. на Районен съд - Момчилград, НОХД № 249/2000 год. на Районен съд - Първомай, НОХД № 718/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 358/2001 год. на Районен съд- Кърджали, НОХД № 304/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 232/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 368/2001 год. на Районен съд- Кърджали, НОХД № 184/2002 год. на Районен съд -Момчилград и НОХД № 702/2004 год. на Районен съд - Хасково, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 15 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Със същото определение е направил групиране на осъжданията на Митко Стефанов Андонов за осъжданията му и по други присъди, както следва: II. по НОХД № 261/2005 год. по описа на Районен съд- Първомай, НОХД № 1148/2005 год. на Районен съд - Хасково, НОХД № 626/ 2006 год. на Районен съд - Пловдив и НОХД № 1168/2007 год. на Районен съд - Кърджали, като му е определил за това групиране ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 4 година при първоначален "строг" режим на изтърпяване, като на основание чл.24 от НК е увеличил размера на така определеното общо наказание " лишаване от свобода" с 1 (една) година. На основание чл. 25 ал.2 от НК е приспаднал от така определените общи наказания по двете групи осъждания изтърпяното от Митко Стефанов Андонов, със снета самоличност, наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 години 5 месеца и 23 дни по определената съвкупност по НЧД № 519/2006 год. на Районен съд - Хасково за осъжданията му по НОХД № 211/2001 год. по описа на Районен съд - Кърджали, НОХД № 283/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 131/2001 год. на Районен съд- Момчилград, НОХД № 249/2000 год. на Районен съд - Първомай, НОХД № 718/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 358/2001 год. на Районен съд -Кърджали, НОХД № 304/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 232/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 368/2001 год. на Районен съд - Кърджали, НОХД № 184/2002 год. на Районен съд - Момчилград и НОХД № 702/2004 год. на Районен съд - Хасково. От посоченото определение е останал недоволен жалбодателят Митко Стефанов Андонов от гр.Кърджали, който го обжалва, като в жалбата си изразява общо недоволство от определението. В съдебно заседание поддържа жалбата си, като уточнява, че не е доволен от определението на районния съд в частта му, с която определеното му общо наказание по втората съвкупност е увеличено на основание чл.24 от НК с 1 година и моли същото да бъде отменено в тази му част. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно, като били съобразени множеството осъждания на молителя, които очевидно не били изиграли превъзпитаваща роля по отношение на него. Моли определението да бъде потвърдено. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. Жалбодателят Митко Стефанов Андонов е осъждан с присъди, както следва: по НОХД № 211/2001 год. по описа на Районен съд – Кърджали, за извършено престъпление по чл.196 от НК на 21/22.02.2001 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, влязла в сила на 06.06.2001г.; по НОХД № 299/2001 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК на 02.03.2001 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, влязла в сила присъда на 20.07.2001 год.; по НОХД № 283/2001 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл.196 от НК на 27.01.2001 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 28.10.2001 год.; по НОХД № 131/2001 год. на Районен съд - Момчилград за извършено престъпление по чл.196 от НК на 31.11.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години, влязла в сила на 30.11.2001 год.; по НОХД № 249/2000 год. на Районен съд - Първомай за извършено престъпление по чл.196 от НК на 26.07.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, влязла в сила на 22.01.2002 год.; по НОХД № 718/2001 год. на Районен съд- Кърджали за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 26.11.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, влязла в сила на 28.02.2002 год.; по НОХД № 358/2001 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл.196 от НК на 04.12.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 14.05.2002 год.; по НОХД № 304/2001 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл.196 от НК на 20/21.12.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 26.06.2002 год.; по НОХД № 232/2001 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл.196 от НК на 02/03.03.2001 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, намалено с рпешение на Окръжен съд – Кърджали на 3 години „лишаване от свобода”, като присъдата е влязла в сила на 26.06.2002 год.; по НОХД № 368/2001 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 04.12.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, влязла в сила на 25.10.2002 год.; по НОХД № 184/2002 год. на Районен съд - Момчилград за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 20-27.11.2000 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 03.02.2003 год.; и по НОХД № 702/2004 год. на Районен съд - Хасково за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 17- 22.06.1996 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 24.08.2004 год. За посочените осъждания на Митко Андонов / с изключение на осъждането му по Н.о.х.дело № 299/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд, което не е било включено в групирането на наказанията/, с определение № 37/07.07.2006 год. на Хасковския районен съд е определено на основание чл.25 ал.1, във вр.с чл.23 ал.1 от НК, във вр. с § 90 от ДРЗИДНК едно общо наказание, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 15 години, като на осн. чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо наказание е приспаднато времето, през което Андонов е бил задържÓн или е изтърпял изцяло или частично наказание „лишаване от свобода” по присъдите, предмет на групирането, като определението е влязло в сила на 11.08.2006 год. Митко Стефанов Андонов е осъждан още и с присъди, както следва: по НОХД № 261/2005 год. по описа на Районен съд - Първомай за извършено престъпление по чл.196 от НК на 03.08.2005 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 25.04.2006 год.; по НОХД № 1148/2005 год. на Районен съд - Хасково за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 27.04.2005 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, влязла в сила на 31.05.2006 год.; по НОХД № 626/2006 год. на Районен съд- Пловдив за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 10/11.07.2005 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, влязла в сила на 30.06.2006 год.; и по НОХД № 1168/2007 год. на Районен съд - Кърджали за извършено престъпление по чл. 196 от НК на 01/02.05.2005 год. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, влязла в сила на 18.12.2007 год. С определение № 273/26.09.2006 год., постановено по Ч.н.дело № 1054/2006 год. по описа на Пловдивския районен съд, на Митко Стефанов Андонов е определено едно общо наказание измежду осъжданията му по три от посочените присъди – по Н.о.х.дело № 261/2005 год. на РС – Първомай, Н.о.х.дело № 1148/2005 год. на РС – Хасково и Н.о.х.дело № 626/2006 год. на РС – Пловдив, най-тежкото измежду тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с още 6 месеца, или общото наказание да се счита 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода”. С писмена молба, постъпила в РС - Кърджали на 04.01.2008 год. осъденият Андонов е направил искане за определяне на общо наказание измежду наложените му такива с присъдите по НОХД № 261/2005 год. по описа на Районен съд – Първомай, по НОХД № 1148/2005 год. по описа на Районен съд – Хасково, по НОХД № 626/2006 год. по описа на Районен съд- Пловдив, по НОХД № 1168/2007 год. по описа на Районен съд – Кърджали, и по Н.ОХ.Д № 299/2001 год. по описа на РС – Кърджали. В производството по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, районният съд е разгледал молбата на жалбодателя Андонов по същество, като с оглед времето на извършване на деянията и влизане на присъдите по посочените от жалбодателя дела в сила, е формирал две групи от присъди, за осъжданията по които са налице предпоставките за кумулиране на наложените на молителя Андонов наказания. По отношение на първата група присъди, посочена в обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че престъпленията по всичките посочени 12 бр. дела / между които е включил и осъждането на Андонов по НОХД № 299/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд/ са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице условията на чл.25 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК. Правилно съдът е съобразил, че макар и част от тези престъпления да са извършени при действието на редакцията на чл. 26 ал.1 от НК /действуваща за времето 09.08.1997 год. – 30.09.2002 год./, недопускаща групиране на наказанията за престъпления, представляващи опасен рецидив; а друга част са извършени, респ. присъдите за тях са влезли в сила след 01.10.2002 год., то съгласно разпоредбите на § 90 от ДРЗИДНК и съобразно Тълкувателно решение № 1/10.05.2006 год. по т.н.д.№ 1/2006 год. на ОСНК на ВКС, същите следва да се групират помежду си, но в този случай общото наказание не може да бъде по- малко от определеното с § 90 ДРЗИДНК, т.е. след като сборът на тези наказания надхвърля максималния размер, предвиден в НК за най- тежкото престъпление, за което е осъден Андонов /което в случая е по чл.196 ал.1 б."б" от НК - 15 години „лишаване от свобода”/, то определеното общо наказание би следвало да е в този размер, като именно в посоченият размер е определил общото наказание на Андонов с обжалваното определение за тази група от осъждания на последния. Следва само да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е извършил ново групиране на 11 бр. от посочените по-горе присъди, които са били предмет на групиране с определение № 37/07.07.2006 год. на Хасковския районен съд, тъй като е имало нови данни и за други осъждания на Митко Стефанов Андонов, като в това групиране е включено и осъждането му по НОХД № 299/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд, за което са били налице предпоставките на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание с останалите 11 бр. присъди, предмет на първата група присъди, по които първоинстанционният съд е определил едно общо наказание на осъдения Андонов с обжалваното определение. Що се отнася до втората група присъди – по НОХД № 261/2005 год. по описа на Районен съд – Първомай, по НОХД № 1148/2005 год. по описа на Районен съд – Хасково, по НОХД № 626/2006 год. по описа на Районен съд- Пловдив, по НОХД № 1168/2007 год. по описа на Районен съд – Кърджали, то обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че наказанието по никоя от тях не може да се кумулира с наказанията по останалите 12 бр. присъди, посочени и обсъдени по-горе в решението, тъй като деянията по всяка от тях е извършено след влизане в сила на всяка от присъдите по посочените 12 бр. дела, предмет на първото групиране; но същите могат да се групират помежду си, тъй като деянията по всяка от тях е извършено, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и в съответствие с разпоредбите на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на осъдения Андонов едно общо наказание за осъжданията му по тези 4 присъди, най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 4 години.. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените изводи относно групирането на наказанията на осъдения Андонов по посочените му осъждания, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което същите се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Впрочем, в тази част определението на първоинстанционния съд не е обжалвано или протестирано от страните, нито са изложени оплаквания по отношение на същото в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие, като единственото оплакване на жалбодателя касае увеличението на определеното му общо наказание по второто групиране с 1 година „лишаване от свобода”. Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК – увеличаване на така определеното общо наказание на жалбодателя с 1 година “лишаване от свобода”, като по този начин с увеличението общото наказание на осъдения Андонов по второто групиране възлиза на 5 години “лишаване от свобода”, първоинстанционният съд е мотивирал с утвърдения престъпен уклон и многобройните престъпления, извършени от Митко Андонов. При тези данни настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд, вкл. и по отношение на приложението на чл.24 от НК, са правилни, обосновани и законосъобразни. Макар и изключително кратки, по същество съображенията на районния съд за увеличение на определеното на Андонов общо наказание по второто групиране на наказанията му с една година „лишаване от свобода” са точни и обосновани. Това е така, тъй като видно от приложените по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост на Андонов, същият в продължение на повече от 30 години е осъждан 28 пъти на наказание „лишаване от свобода”, от които 26 пъти за извършване на кражби, т.е. налице са множеството осъждания на жалбодателя Андонов, висока степен на обществена опасност на деянията и дееца, извършването на еднородни престъпления – кражби, вкл. и при условията на опасен рецидив, при което е очевидно, че налаганите му наказания не са постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл.36 от НК. Спазени са от първоинстанционният съд условията на посочената законова разпоредба: наложените наказания и по четирите осъждания на Андонов от втората група са от един и същ вид – наказания “лишаване от свобода”, увеличението на наказанието на Андонов с 1 година “лишаване от свобода” не е с повече от ½ от определеното му общо такова /4 години “лишаване от свобода”/, като така увеличеното общо наказание не надминава сбора от отделните наказания на жалбодателя Андонов, нито максималния размер, предвиден в закона за наказанието “лишаване от свобода”. Ето защо, и тъй като обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не се налага неговото изменяване или отменяване, то следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |