Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. Добрич, 22.07.2022 г.
Административен
съд - Добрич, в публично съдебно заседание на четвърти юли, две хиляди двадесет
и втора година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
след като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 299 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в с. ****, ул. “Боряна“ № 6, община
Балчик, представлявано от Г.М.Х., срещу Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., издадена
от Заместник - кмета на Община Балчик, ****, при условията на заместване, на
основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, с
която е разпоредено премахване на изпълнено незаконно строителство,
представляващо “Пет броя двуетажни жилищни сгради тип А и тип Б“, намиращи се в
село ****, в неурегулиран поземлен имот с идентификатор 53120.16.10. по КККР на
с.****, община Балчик.
Производството е след отмяна на влязлото
в сила Решение по адм. дело № 679/ 2018 г. на Административен съд - Добрич, с
което е отхвърлена жалбата, като с отменителното решение съставът на ВАС е
приел, че са налице заинтересовани лица, които не са участвали в
първоинстанционното производство и не са могли да защитят правата си, с оглед
на което съдът следва да конституира като заинтересовани страни в процеса тези
лица, изрично посочени в придружителното писмо на административния орган при
изпращане на жалбата.
С оглед горното и предвид императивната
разпоредба на чл. 224 от АПК, настоящият състав е конституирал като
заинтересовани лица „***“ ЕООД, чрез представляващ А.Я.Г.; „***“ ООД, чрез
представляващ Г.П.; „***“ ЕООД, чрез представляващ В.З.; „***“ ООД, чрез
представляващ ****.
Жалбоподателят прави оплакване за нищожност,
алтернативно за незаконосъобразност на оспорената Заповед, поради това че не
изхожда от лицето, сочено за неин издател, не отговаря на изискванията за форма,
издадена е при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неуведомяване на заинтересованите лица. Настоява, че не бил спазен срокът по
чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ за издаване на заповед. Възразява, че Заповедта само
препращала към Констативния акт, без в нея да има мотиви и не ставало ясно защо
се приема, че изпълнението на строежите е в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148,
ал. 1, чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Жалбоподателят добавя, че в
разпоредителната част на Заповедта нямало индивидуализация на обектите, а било
само посочено „Пет броя двуетажни жилищни сгради тип „А“ и тип „Б“, каквото
описание не съществувало в Констативния акт. Изтъква, че в Заповедта липсвало
становище относно търпимостта на строежа и възможността за неговото узаконяване
и не била посочена година на изграждането му. Иска отмяна, респ. обявяване
нищожността на издадената Заповед и присъждане на направените по делото
разноски.
При новото разглеждане на делото, в
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – Кметът на Община Балчик,
чрез процесуалния си представител, при новото разглеждане, с вх. № 2332 от
20.07.21 г. представя отговор по жалбата (л. 17 – 19), с който оспорва жалбата
и изразява мотивирано писмено становище за нейната неоснователност. Поддържа,
че Заповедта не е нищожна, изхожда от компетентен орган, че при издаването ѝ
са спазени процесуалните правила, отговаря на изискванията за форма на акта и
съдържа мотиви, като е съобразена с материалния закон, тъй като обектите,
подлежащи на премахване, са индивидуализирани и не съществува съмнение относно
волята на административния орган. Претендира присъждане на направените разноски
от Община Балчик, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица, „***“ ЕООД, чрез
представляващ А.Я.Г., и „***“ ЕООД, чрез представляващ В.З., чрез процесуалния
си представител, адв. Д. ****, редовно упълномощена, поддържат жалбата. В
Писмени бележки, вх. № 2578/ 05.07.22 г., адв. С. иска да бъде уважена жалбата
и да бъде отменена оспорената Заповед № 1073/ 12.10.2018 г. на Кмета на Община
Балчик. Счита, че с оглед нормата на чл. 23 от ЗАНН обжалваната Заповед,
предмет на спора, се явява принудителна административна мярка, произтичаща от
съответния закон, в случая ЗУТ, спрямо която били приложими разпоредбите на
ЗАНН, доколкото нямало специални други норми, изключващи приложението им.
Позовава се на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно
дело № 1/ 2014г. на ОСГК на НК на ВКС I и II колегия на ВАС относно сроковете
за съставяне на акт за установяване на нарушение, съответно за издаване на
наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН. Тълкува Заповедта като акт по реда
на ЗАНН за установяване на административно нарушение, с оглед на което възразява
срещу издаването ѝ поради изтекла погасителна давност на основание чл.
34, ал. 3 от ЗАНН поради недопустимост. Според тези заинтересовани лица
изграждането на обектите е започнало още от праводателя на жалбоподателя,
респективно от третите заинтересовани лица, през 2000 г., като този факт не бил
оборен от ответника. Не приемат показанията на разпитаните свидетели, тъй като
те изнесли данни от 2016 г., а и не били преки очевидци. Претендират наличието
на съществен порок с твърдението, че в обжалваната Заповед липсвала
идентификация на обектите. Черпят довод от заключението на вещото лице И.А. по
съдебно-техническата експертиза, в точка седма от което се сочело, че липсва
индивидуализация съгласно ЗКИР на всяка една от сградите с идентификатор. Добавят,
че Заповедта касае пет различни обекта, собственост на различни лица, поради
което такава идентификация е необходима, като добавят, че тя липсва и в самия
Акт за констатации, независимо от обстоятелството, че, видно от приложените към
делото доказателства, всеки един от обектите бил нанесен и индивидуализиран в
кадастралната карта. На следващо място, настояват, че обектите попадат във
втора крайбрежна зона на Черноморското крайбрежие (до 5 км от брега, съгласно
Наредба № 2/ 1995 г. за правила и нормативи за териториалноустройствено
планиране на Черноморското крайбрежие, определена с одобрените
териториалноустройствени планове на крайморските общини), поради което спрямо
тях, на основание чл. 3, т. 4 не се прилагат правилата от действалата към
момента на изграждането им Наредба № 2 от 10.04.1998г. (отм. ДВ. бр.85/ 2012г.)
за застрояване в земеделските земи, а са приложими разпоредбите на Наредба № 2
от 24.01.1995 г. за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране
на черноморското крайбрежие, в която спрямо втора зона, където сочат, че са процесните
обекти, чието отстояние е на 3.2 км, е допустимо строителство. При тези
съображения искат отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените по делото
разноски.
Заинтересованото лице „****“ ООД, с
представляващ Г. **** П., чрез процесуалния си представител, адв. Ц.Л.,***,
счита Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., на
Кмета на Община Балчик, в която е прието, че изграденото в ПИ № 53120.16.10 по
КК на с. **** подлежи на премахване, като незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, за издадена при нарушения на материалния закон,
съществено нарушаване на административнопроцесуалните правила, представляващи
основания за отмяна в настоящото производство. Излага становище, че нормативно
установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от
хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, както и строежът да не е със
статут на „търпим“ строеж. В тази връзка сочи, че според твърдения на
доверителя ѝ строежът е търпим, което се установявало от приобщената
преписка с вх. № УТ-2084-65 от 05.11.2021 г. на Община Балчик, в която твърди,
че са събрани необходимите доказателства за времето на изграждане на
постройките на етап „груб строеж“ като нотариално заверени декларации,
документи за собственост върху имота и др. Добавя, че от текста на Заповедта не
е видно да е извършена дължимата от административния орган индивидуализация на
нарушението, която да обхване признаци, като идентификатор, площ, граници,
период на строителство. Позовава се на Приложение 1 към чл. 1, т. 1 от Наредба
№ 2 от 24 януари 1995 г. за правила и нормативи за териториалноустройствено
планиране на черноморското крайбрежие, за да направи заключението, че с. **** е
в списъка на общините и населените места, чиито землища попадат във втора зона,
в която се прилагат и особени правила при застрояването и съгласно тези правила
съществуват т. нар. „позволени“ строежи, към които счита, че спадат и строежите
в процесния имот. В този смисъл, в условията на евентуалност, застъпва
разбирането, че сградите в процесния имот попадат в категорията „позволени“
строежи, поради което процесната Заповед подлежи на отмяна, като
незаконосъобразен акт, който не може да породи правни последици. Прави
възражение, че от издаването на Констативен акт № 1/ 08.03.2018 г., съставен от
Ясен Янев - старши специалист в „ИДК“ при Община Балчик, до издаване на процесната
Заповед на 12.10.2018 г., са изтекли повече от 6 месеца, поради което само на
това основание намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които
следва да доведат до отмяна на Заповедта, в условията на чл. 146, т. 3 от АПК,
а именно упражняване на преклудирани права от страна на административния орган,
тъй като, съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК (очевидно
има предвид „ЗАНН“) образуваното производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в 6 - месечен срок от съставяне на акта. Обсъжда
събраните по делото доказателства и прави заключение, че административният
орган е издал акта, без да изследва в дълбочина въпроса за датата на изграждане
на обектите. Иска отмяна на Заповедта и присъждане на сторените за първата
инстанция разноски по приложен списък за такива.
Заинтересованото лице, „***“ ООД, чрез
представляващ ****, чрез процесуалния си представител, адв. В. С.,***, поддържа
жалбата и настоява за нейната отмяна по доводи, сходни с тези на останалите
заинтересовани лица.
Като доказателства по делото са приети
събраните по адм. дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич доказателства, с
изключение на СТЕ; образуваната по Заявление до Главния архитект на
заинтересованите лица за издаване удостоверение за търпимост на сграда
административна преписка с приложените към Заявлението доказателства (л. 75 – 111);
писмо на СГКК – Добрич (л. 116), с което се уведомява съдът, че в скица с № 15
– 420749/ 17.11.2014 г., издадена от СГКК – Добрич, за ПИ с идентификатор 53120.16.10,
са записани следните характеристики: площ от 5000 кв. м, трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, както и
че основанието за записването на имота е Картата на възстановената собственост
на с. ****, актуална към 22.10.2004 г., а трайното предназначение на
територията като „земеделска“ не е променяно в КККР от одобряването на КККР до
момента.
Представен е нотариален акт № 5, том II, дело № 200/ 20 г. на Службата по вписванията, от
който е видно, че жалбоподателят, „***“ ООД, е продал на 10.03.2020 г. и
последната идеална част от 2664.00 кв. м от притежавания от него поземлен имот
с идентификатор № 53120.16.10, находящ се в местността „****“, с. ****, общ.
Балчик, на „***“ ООД, представлявано от управителя ******(л. 23).
По искане на страните са назначени две
съдебно – технически експертизи, заключенията по които са изслушани в съдебно
заседание на 18.04.22 г., приобщени са към доказателствения материал по делото,
неоспорени от страните:
Вещото лице, инж. И.А.Х. (л. 133 – 146),
сочи, че при запознаване с делото, справки и извършен оглед на място в ПИ
53120.16.10 е установило, че съгласно данни от кадастрална карта за поземлен
имот с идентификатор 53120.16.10, област Добрич, община Балчик, с. ****, м. ****,
вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Овощна градина,
площ 5000 кв. м, стар номер 016010, Заповед за одобрение на КККР №300-5-82
/03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК, вписани собственици за имота
към момента на СТЕ са заинтересованите лица, като е отразило нотариалните
актове, с които са придобили правото на собственост в съответните идеални части
от имота. Потвърждава, че за имота има действаща кадастрална карта, одобрена
със Заповед за одобрение на КККР № 300-5-82 / 03.10.2003 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като заявява, че не е открило данни имотът да е бил
урбанизирана територия и изобщо да е попадал в територия, различна от
земеделска земя, съответно, че статутът на земята не е променян от земеделски в
неземеделски нужди, като територията се води земеделска земя с начин на трайно
ползване - овощна градина. На поставения въпрос, след оглед на място в имот с ПИ 53120.16.10, да установи изградените в
имота обекти дали са идентични с описаните в диспозитива на обжалваната Заповед
№ 1073/12.10.2018 г. на Кмета на Община гр. Балчик, вещото лице отговаря, че в
диспозитива на обжалваната заповед обектите са посочени като пет броя жилищни
сгради тип А и тип Б, намиращи се в с. ****, ПИ 53120.16.10, неурегулиран имот.
Добавя, че според КК в ПИ 53120.16.10 са нанесени имоти с идентификатори с №№
53120.16.10.1, 53120.16.10.2, 53120.16.10.3, 53120.16.10.4 и 53120.16.10.5.,
като изразява становище, че, от гледна точка на Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР), сградите, които подлежат на вписване в кадастралната карта, се
обозначават с идентификатори, а не като тип А или Б, с оглед на което идентичен
е броят на сградите, но липсва индивидуализация на всяка една от тях с
идентификатор в цитираната по - горе заповед.
Вещото лице, арх. С. (л. 148 – 163), сочи
в заключението си, че в процесния имот са изградени пет броя жилищни сгради,
които са отразени в кадастралната карта (КК) и са описани в кадастралните
регистри (КР) като вилни сгради по следния начин:
1.Сграда с идентификатор 53120.16.10.1,
област Добрич, община Балчик, с. ****, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна
сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 81 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР № 300-5-82 / 03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на
АГКК.!
2.Сграда с идентификатор 53120.16.10.2,
област Добрич, община Балчик, с. ****, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна
сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 81 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР № 300-5-82 / 03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
3.Сграда с идентификатор 53120.16.10.3,
област Добрич, община Балчик, с. ****, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна
сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 81 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР № 300-5-82 / 03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
4.Сграда с идентификатор 53120.16.10.4,
област Добрич, община Балчик, с. ****, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна
сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 81 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР № 300-5-82 / 03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
5.Сграда с идентификатор 53120.16.10.5,
област Добрич, община Балчик, с. ****, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна
сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 85 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР № 300-5-82 / 03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като не са записани собственици на първите четири сгради, а на сградата с идентификатор
№ 53120.16.10.5 за собственик е вписано дружеството „****“ ООД. Арх. С.
потвърждава казаното от инж. А.Х., че Поземлен имот (ПИ) с идентификатор
53120.16.10 се намира в с. ****, местност **** и в КККР е посочен като територия
Земеделска, категория 4, с НТП Овощна градина, площ 5000 кв. м, стар номер
016010; Заповед за одобрение на КККР № 300-5-82 /03.10.2003г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Прави подробно описание на сградите, а именно, че се касае за
пет броя двуетажни еднофамилни сгради, които имат два надземни етажа с еднакво
съдържание, свързани с вита вътрешна стълба към източната фасада на сградата.
Очертанията на първите надземни етажи на петте процесни сгради са аналогични.
Входовете им са през балкона на първия етаж или от изток с вход до стълбището,
като балконите нямат ограждащи стени, с изключение на този на сграда 1, който е
остъклен. Сгради 1, 2, 3 и 4 имат и полуподземен етаж със самостоятелен вход на
кота терен, от запад, както и връзка с надземните етажи посредством вътрешна
вита стълба. Отбелязва, че само сграда 5 няма полуподземен етаж, но има гараж и
барбекю, пристроени към югоизточния ъгъл, който не е нанесен в кадастралната
карта. Вещото лице продължава, че трите сгради до северната граница - сгради 1,
4 и 5 са напълно завършени и обитаеми, изпълнено е и благоустрояване и
озеленяване на една значителна част в имота, а до три от сградите - сграда 1,
сграда 3 и сграда 4 са изпълнени и открити басейни, като този до сграда 3,
както и самата сграда, не са завършени напълно. По отношение начин на
изграждане, сочи, че сградите са изпълнени монолитно, със стоманобетонна носеща
конструкция (колони, греди и междуетажни плочи), дървена скатна покривна
конструкция, покритие с керемиди и ограждащи и преградни стени от тухли.
Констатира, че имотът не се използва за земеделски нужди и в него няма овощна
градина. Отговаря, че изградените сгради са с жилищно предназначение,
индивидуални, еднофамилни, самостоятелно стоящи на отстояние една от друга,
като към момента на издаване на оспорената заповед четири от тях са напълно
завършени, само едната от тях – сграда с идентификатор № 53120.16.10.2 (л. 151
долу) е била изпълнена до степен груб строеж. Пресъздава описанието на сградите
според Констативния акт (КА) и издадената въз основа на него Заповед за
премахване, като въз основа на огледа отразява състоянието им към момента на
огледа. Потвърждава извода на вещото лице инж. И.А.Х., че в процесната Заповед
липсва подробно описание на сградите в имота, тъй като са посочени само като
„Пет броя двуетажни жилищни сгради тип „А“ и тип „Б“, намиращи се в с. ****, ПИ
53120.16.10, неурегулиран имот“. Отговаря, че при направената справка в Община
Балчик е установило, че за този имот няма одобрен и действащ ПУП, подадено е
заявление вх. № УТ-2001-4 от 27.10.2020 г. до Гл. архитект на Община Балчик (л.
27 - 28 от а.д. 13283/ 2019 г.) от част от собствениците за разрешаване, на
основание чл. 150, ал. 1 от ЗУТ, изработването на Комплексен проект за
инвестиционна инициатива, който проект да включва изработването на ПУП-ПЗ и
инвестиционни проекти за пет жилищни сгради за сезонно обитаване с приложено
Задание за изработването на ПУП-ПЗ, мотивирано искане по чл. 150, ал. 1 от ЗУТ
и Скица-предложение за изменение на ПУП. Арх. С. потвърждава, че описаните в
оспорената Заповед и Констативния акт обекти изцяло попадат в ПИ № 53120.16.10
по КККР на с. ****, общ. Балчик. Заявява също, че описаните в Констативния акт
и Заповедта обекти са идентични с тези по Кадастралната карта и съществуващите
на място сгради, като има известни разлики в конфигурацията и застроените площи
на сградите, което е онагледено в графичните приложения към СТЕ с отразяване на
точното местоположение на обектите, а по отношение на площите в сравнителната
таблица за застроените площи. По отношение на възможностите за застрояване в
земеделски земи, според арх. С. постройките не отговарят на изискванията на
действащите преди 06.11.2012 г. правила и нормативи за застрояване в земеделски
земи, а именно на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от
10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи (отм. ДВ. бр.85 от 6.11 2012 г.),
както и на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи
без промяна на предназначението им в сила от 06.11.2012 г. В заключението си
вещото лице прави извод, че сградите са монолитно изградени, трайно прикрепени
към земята, имат стоманобетонни основи - ивични или единични, които според
нормите трябва да се изпълнят с дълбочина не по-малко от 80 см; теренът в имота
е съществено засегнат от изкопите за основите и за полуподземните етажи на
сградите, от изкопите за басейните, за благоустрояването около завършените
сгради - подходи, тераси, подпорни стени.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, приема за установено, че административното производство е
образувано в резултат на сигнал на собственици на съседен ПИ с идентификатор № 53120.16.9,
по повод на който сигнал ДНСК София приканва Кмета на Община Балчик да извърши
проверка за наличие на незаконно строителство в ПИ с идентификатор № 53120.16.10
и ПИ с идентификатор № 53120.16.11, видно от писмо с изх. № Д-857-02-799 от
14.07.2017, приложено по адм. дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич (л. 12 – 14
от адм. дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич).
Впоследствие, поради бездействие на
Община Балчик, с последващо писмо с изх. № Д-857-00-025 от 03.01.2018 г. от Директора
на Дирекция „ОДК“ на ДНСК е издадено нареждане до Кмета на Община Балчик да
бъде извършена проверка по документи и на място за съответните ПИ (л. 29 - 31 от
адм. дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич).
В резултат е издаден Констативен акт № 1
от 08.03.2018 г., съставен от Ясен Янев – старши специалист в „ИДК“ при Община
Балчик, в който са обективирани резултатите от извършената проверка на ПИ с
идентификатор № 53120.16.10 (л. 75 – 101 от адм. дело № 679/ 2018 г.). Видно от
съдържанието на акта, ПИ с идентификатор № 53120.16.10 е неурегулиран и е с
площ от 5 000 кв.м, с предназначение
за „Овощна градина“ и с административен адрес в с. ****, местност „****“.
Във връзка с проверката е поискано становище от Гл. архитект за приложимостта
на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и е дадено такова с
вх. № 224 – 74 – 2#8/ 21.05.2018 г. (л. 103 - 104 от адм. дело № 679/ 2018 г.
на АдмС – Добрич), като в същото се сочи, че ПИ с идентификатор 53120.16.10 по
КК на с. ****, общ. Балчик е земеделска земя – овощна градина, без действащ ПУП
или друга заявена инвестиционна инициатива, не попада в зони „А“ или „Б“ по
закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), като за сградите не са
одобрявани строителни книжа. В заключение е указано, че за строеж: „5 броя
двуетажни жилищни сгради - № 53120.16.10.1, 53120.16.10.2, 53120.16.10.3,
53120.16.10.4 и 53120.16.10.5, находящи се в ПИ с идентификатор № 53120.16.10,
по КК на с. ****, общ. Балчик“ няма устройствена основа – действащ подробен
устройствен план; не съответства на действащи норми по устройство на
територията – не попада в обхвата на допустимите съгласно § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ времеви и устройствени рамки, поради което
не отговаря на условията за „търпим строеж“.
При проверката е установено, че идеални
части от правото на собственост върху ПИ 53120.16.10 притежават четири
търговски дружества, а именно „***“ ЕООД с 600 кв.м в идеални части, „***“ ООД
с 600 кв.м в идеални части, „***“ ЕООД с 1136 кв.м в идеални части и
жалбоподателят, „****“ ООД с 2664 кв. м в идеални части.
От нотариални актове за покупко-продажба
с № 37, том ІV, дело 2263/ 2007 г. от 22.05.2007 г. и нотариален акт № 109, том
ІІІ, дело № 1033/ 2007 г. от 03.05.2007 г. (л. 70 и сл. от адм. дело 679/ 2018
г. на АдмС - Добрич), както и от нотариален акт № 18, том V, дело № 661/ 2016
г. от 12.07.2016 г., нотариален акт № 17, том V, дело № 660/ 2016 г. от
12.07.2016 г. и нотариален акт № 124, том VІІІ, дело № 133/ 2014 г. от
17.12.2014 г., всички на Служба по вписванията Балчик (л. 54 и сл. от адм. дело
№ 679/ 2018 г. на АдмС - Добрич), приложени и при новото разглеждане на делото,
се установява, че жалбоподателят е придобил целия имот от 5 000 кв.м, а
впоследствие е прехвърлил идеални части от имота на гореописаните дружества.
От представения в настоящото
производство нотариален акт № 5, том II, дело № 200/ 20 г. на Службата по
вписванията, се установява, че жалбоподателят, „****“ ООД, е продал на
10.03.2020 г. и последната идеална част от 2664.00 кв. м от притежавания от
него поземлен имот с идентификатор № 53120.16.10, находящ се в местността „****“,
с. ****, общ. Балчик, на „***“ ООД, представлявано от управителя ******(л. 23).
С нотариален акт № 22, том VI, дело № 997/ 2020 г. на Службата по вписванията „***“
ООД, представлявано от управителя ****, продава на „***“, ЕООД, представлявано
от управителя А.Я.Г., 500.00 кв. м в идеални части от придобитите от него 2664
кв. м от ПИ с идентификатор № 53120.16.10, находящ се в местността „****“, с. ****,
общ. Балчик (л. 89).
Според Констативен акт (КА) № 1/
08.03.2018 г. (л. 75 – 101 от адм. дело № 679/ 2018 г.) в имота има изградени
пет двуетажни къщи с посочено приблизително време на строителството от м. март
2011 г. до м. май 2016 г., описани в част ІІІ „Изпълнение на строежа“, за които
няма документи за собственост, няма
данни за строител, строителен надзор, съгласуване с контролни органи, протокол
за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия
и ниво и заповедни книги. Посочено е, че изградените строежи са без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, не съответстват на
предвижданията на действащия към момента на строителството ПУП, тъй като такъв
няма – територията не е урегулирана и съгласно данните в КК имотът е с трайно
предназначение - земеделска територия. Извършена е правна квалификация, като е прието,
че къщите са построени в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 225, ал.
2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Отразено е в КА, че при проверката са
присъствали Г.М.Х., управител на дружеството – жалбоподател по настоящото дело и
инж. ****, гл. инженер в ОбА Балчик, които са подписали КА, заедно със
съставителя му. Изготвени са и приложения към КА - графични схеми на всяка от
петте двуетажни къщи с означаване на застроената им площ и размери, вкл. и
снимкови изображения.
Срещу КА с вх. 63 – 1298 – 1/ 22.03.2018
г. е постъпило възражение, именовано „жалба“, подадено от представляващия „****“
ООД, Г.Х. (л. 102 от адм. дело № 679/ 2018 г. на АдмС - Добрич), с което се изразява
несъгласие с констатациите в КА, като обаче се заявява, че обектите са
изградени от дружеството – жалбоподател и при необходимост ще бъдат представени
документи.
Въз основа на Констативен акт № 1/ 08.03.2018
г. и Становището на Главния архитект от 21.05.2018 г. е издадена оспорената
Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., в която е прието, че изграденото в ПИ №
53120.16.10 по КК на с. **** подлежи на премахване като незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти, съответно и без разрешение за строеж.
Заповедта е съобщена на дружеството
–жалбоподател на 17.10.2018 г. (л. 114 от адм. дело № 679/ 2018 г.), а жалбата
срещу нея е постъпила в Община Балчик на 31.10.2018 г. (л. 9 от адм. дело №
679/ 2018 г.).
По делото са събрани гласни
доказателства чрез посочени от ответника свидетели. От заинтересованите лица
първоначално е направено искане за разпит на свидетели, което впоследствие е
оттеглено.
Св. М. Т. споделя: „…Самото
строителство, тъй като аз в 2014 г. имам поглед върху това, не съм виждала,
сградите в ПИ 53120.16.10 не бяха построени, все още имаше довършителни работи,
течаха в този парцел…Знанията ми са от 2014 г., тъй като бях упълномощена като
адвокат по това време да представлявам англичани, те са много дружества…, които
имат касателство към имоти 53120.16.558 и 53120.16.9, който граничи с
53120.16.10 и видях строителството в 53120.16.10 е много близко до сградите на
моите клиенти…Към 2014 г., като се запознах с парцела, имаше две или три къщи,
но не бяха пет къщи. И видях, че се извършва строителство в земеделска земя,
което вече, не стига, че има проблеми в парцели, където имат собственост моите
клиенти и все още не можем да излезем от тези проблеми, които са създадени с
водата и с тока от Г.Х.“.
Св. Т. Илиева – Радева разказва: „За
осъщественото строителство за имота в с. **** всъщност реалните лични
наблюдения са ми от 2016 г., когато видях новопостроени къщи, градинките, които
са там и все още бяха на етап изкоп. Нямаше пръст на най - предната къща, имаше
чисто ново табло с кабели, ел. табло, очевидно се прокарваше ток. Това беше
някъде лятото на 2016 г. и споделяйки това вкъщи, съпругът ми беше началник
участък тогава, той каза, че да, аз ги зная тези къщи. Много усилено започна да
се строи там 2008, 2009 г. Това знам като лично. Мъжът ми е началник участък в
горското в Балчик, район Батова…аз минавам, имам клиенти в съседния парцел,
това, което се вижда от така наречения път, се виждат някъде – две или три
къщи. Най -предната къща на първия ред още не беше завършена. Колко е имало на
брой, аз не зная…“
Представляващият дружеството - жалбоподател,
в съдебно заседание от 26.02.2019 г. по адм. дело № 679/ 2018 г., Г.Х., дава
обяснения, в които сочи, че съпругата на разпитания в същото заседание свидетел,
Радослав Радев, е преводачка на англичаните, пуснали жалбата (сигнала) срещу
него. Уточнява, че англичаните са собственици на други съседни къщи. Заявява,
че е дал на майстора проект с печат за други къщи, които е строил, дал му е
планове от тях. Признава, че за процесните къщи не е подавал документи в
общината (л. 182 от адм. дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич).
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни и достоверни, еднопосочни с останалите доказателства
по делото. Кредитира и обясненията на представляващия „****“ ЕООД, Г.Х., който
признава неизгодни за него факти и обстоятелства, чрез обясненията, че не се е
снабдявал със строително разрешение за процесните сгради, не притежава инвестиционни проекти и не е
изготвял строителни книжа в процеса на изграждането им.
Заключенията на вещите лица потвърждават
констатациите в Констативния акт и Заповедта на Кмета по отношение на мястото
на изграждане на процесните обекти и техните приблизителни размери.
По отношение на съответствието на
строежите с действащите към момента правила и нормативи за строителство в
поземлени имоти, урегулирани с ПУП, вещото лице арх. С. потвърждава, че за
терена, към момента на закупуване, а и към настоящия момент няма одобрен ПУП.
Сградите като такива за обитаване са изградени в съответствие с Наредба № 5 от
1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) и
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони по отношение на съдържанието на
необходимите помещения и техните размери. По отношение на действащите сега
правила и нормативи за отстоянията между сградите и до имотните граници като
вилни сгради вещото лице дава заключение, че отстоянията до границите за сгради
1, 2, 4 и 5 отговарят на чл. 34 от ЗУТ, тъй като са на повече от 4 метра
разстояние от имотните граници; сграда 3 не отговаря на чл. 34 от ЗУТ, тъй като
е на отстояние по - малко от 4 метра от южната граница. По отношение сгради 1 и
2 сочи, че същевременно също не отговарят на чл. 34 от ЗУТ, тъй като са на по -
малко от 6 метра разстояние от източната граница в дъното на имота. По
отношение отстоянията между сградите вътре в имота изводът на вещото лице е, че
са по - големи от изискуемите.
Според арх. С. показателите за застрояване на вилни
сгради – максимална плътност на застрояването и максимална интензивност на
застрояването съответстват на показателите по чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба №
7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии (Наредба № 7). Височината на постройките е до 7 метра и също
съответства на допустимата височина по Наредба № 7. Вещото лице, както беше
отразено по – горе, дава подробно описание на сградите и техните
характеристики, съответно начин на засягане на терена от изпълнените върху него
работи. То заявява, че изграденото не отговаря на действащата разпоредба на чл.
2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19/ 25.10.2012 г. за строителство в земеделските
земи без промяна на предназначението им. Според заключението на това вещо лице
всички сгради като жилищни или вилни сгради, с ниско застрояване, са пета
категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ.
Съдът приема заключението като обективно,
компетентно дадено, неоспорено от страните.
Това заключение е еднопосочно със
заключението на вещото лице, инж. И.А.Х., по точките, където има съвпадащи
въпроси, т.е. и двете вещи лица са категорични, че статутът на земята не е
променян от земеделски в неземеделски нужди, като територията се води
земеделска земя с начин на трайно ползване за овощна градина. Вещото лице, инж.
И.А.Х. отговаря, че е допустимо в урбанизирана територия да има земеделска
земя, но трябва собствениците да инициират промяна и се извършат съответни
процедури за промяна на територията от земеделски в неземеделски нужди, като се
позовава на чл. 17 до чл. 29 от Закона за опазване на земеделските земи, с
които се регламентира промяната на предназначението на земеделски земи за
неземеделски нужди, както и че следва да се съблюдава спазването на
разпоредбите на Правилника за приложение на този закон от чл. 27 до чл. 59а.
Според проучването на това вещо лице във всички планове досега имотът не е
попадал в регулационни граници на населеното място, което е видно от представените
графики по обследването на територията.
По делото няма спор, че описаните в Констативния
акт и Заповедта обекти в ПИ 530120.16.10 са изграждани от „****“ ЕООД без
необходимите строителни книжа - без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни
проекти. Не са представени доказателства за разрешено строителство в земеделски
земи, какъвто е статутът на поземления имот, по реда на чл. 4, ал. 2 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи.
По делото е приложена преписката по Заявлението
на заинтересованите лица за удостоверяване на статут на „търпимост“ на
посочените сгради
(л. 75 – 78).
Произнасяне по това Заявление няма, но от заявителите не е подадена жалба срещу
мълчалив отказ за произнасяне, поради което мълчаливият отказ за придаване
статут на търпимост на петте сгради е влязъл в сила.
Към момента на проверката и издаване на
КА през 2018 г. не е подавано Заявление за статут на търпимост.
Жалбоподателят в настоящото производство
е с изцяло пасивно поведение и по никакъв начин не е оспорил констатациите в
КА, станал основа за издаване на Заповедта, вкл. относно приетия период на
извършване на строителството. Заинтересованите лица също не опровергаха
констатациите за период на изграждане на обектите.
Видно от писмо на СГКК – Добрич вх. №
1484/ 20.05.2019 г. на АдмС – Добрич (л. 211 от адм. дело № 679/ 2018 г. на
АдмС - Добрич), със Заявление вх. № 01 – 229001/ 05.08.2015 г. до СГКК –
Добрич, подадено от жалбоподателя, са нанесени в КККР сгради с идентификатори
53120.16.10.1, 53120.16.10.2, 53120.16.10.3 и 53120.16.10.4 без информация за
собственик, а по подадено от жалбоподателя и „***“ ЕООД Заявление с вх. №
01-237398/ 04.08.2016 г. на СГКК – Добрич е нанесен нов обект в КККР, попадащ в
ПИ с идентификатор 53120.16.10, а именно сграда с идентификатор 53120.16.10.5,
като за собственик на сградата е регистриран жалбоподателят „****“ ООД без
документ за собственост.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.
4 ЗУТ, от легитимирано лице, което е адресат на акта, в законосустановения
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е съобразена с материалния закон.
Съгласно посочените в Заповедта правни
основания - чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Спорният момент, повдигнат от
жалбоподателя, а впоследствие и от заинтересованите лица, е дали процесното
строителство, макар и изградено без строителни книжа, е „търпим строеж“ по смисъла
на ЗУТ. Съдът споделя становището на Главния архитект на община Балчик, че
описаното в Констативен акт № 1 от 08.03.2018 г. строителство не може да се
определи като „търпим строеж“ по смисъла на по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Петте двуетажни жилищни сгради представляват
безспорно строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не могат да бъдат
приети за „търпим строеж“ в изключителната хипотеза на разпоредбата на § 16,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Имотът е придобит от жалбоподателя през 2007
г., видно от нотариални актове № 37, вписан на 23.05.2007 г., том IV, дело 2263/ 2007 на СВ и нотариален акт № 119, вписан
на 03.05.2007 г. в СВ, том III, дело № 1033/ 2007 г. на СВ (л. 70 – 73 от адм.
дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич). По изричното признание на управителя на
дружеството – жалбоподател, сградите са построени от него. В този смисъл най –
ранното време, в което е възможно да е започнало строителството, е май 2007 г.
Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими; незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
и незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон. Този закон е обн. ДВ. бр.1 от 2 януари 2001г., в сила от
31.03.2001 г. С оглед на това не са налице предпоставките по смисъла на § 16 от
ПР на ЗУТ. С оглед това възражение следва на основание чл. 142, ал. 2 от АПК да
се отчете, че от заинтересованите лица е подадено Заявление за статут на
търпимост на процесните сгради през 2021 г., по което е налице мълчалив отказ,
който не е обжалван и е влязъл в сила към момента на приключване на устните
състезания.
Не са налице и хипотезите на § 184, ал.
1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65 от 22.07.2003 г., според който строежи, извършени
незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по искане на
собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби, тъй като сградите не са
построени до влизане в сила на закона, а след този момент. Нещо повече, изградени
са без строителни книжа, в земеделска земя, с непроменено предназначение за „овощна
градина“ в нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи и на Закона за опазване на земеделските земи.
Не е налице и условието на § 127 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ, тъй като производство за узаконяване на незаконни строежи не е
проведено в срока по § 127, ал. 14.
Неоснователно е и позоваването на заинтересованите
лица на Приложение 1 към чл. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 24 януари 1995 г. за
правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на черноморското
крайбрежие (отм.), с което настояват, че с. **** е в списъка на общините и
населените места, чиито землища попадат във втора зона, в която се прилагат и
особени правила при застрояването и съгласно тези правила съществуват т. нар.
„позволени“ строежи, поради което считат, че към тях спадат и строежите в
процесния имот. Тази Наредба е отменена с § 27 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони - ДВ, бр. 51 от 21 юни 2005 г., в сила от 21.06.2005 г. Вярно е, че
съгласно Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1, т. 2, буква „г“, съдържащо Списък на
общините и на населените места, чиито землища попадат във втора зона, землището
на с. ****, община Балчик попада в тази зона, но всичко това е относимо към
допустимостта на извършване на видове строежи, съгласно чл. 7 от отменената
Наредба № 2, но не обосновава законността на процесните.
Съобразно предмета на съдебната проверка
по чл. 168, ал. 1 от АПК, както и стореното възражение за нищожност, следва да
се отбележи изрично, че Заповедта е издадена от компетентен орган, заместник - кмет
на общината, за който са представени доказателства, че е подписал акта в
условията на заместване, видно от Заповед № 600/ 06.06.2016 г. на Кмета на Община
Балчик, Николай Ангелов, с която е определил заместник – кмета, ****, да
изпълнява функциите на кмет по време на отсъствието му (л. 117 от адм. дело №
679/ 2018 г. на АдмС – Добрич). От Заповед № 13/ 04.10.2018 г. (л. 119 от адм.
дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич) се установява, че през периода 05.10.2018
– 15.10.2018 г. Кметът на Община Балчик, Николай Ангелов, е бил командирован на
работна среща в Австралия. Оспорената Заповед е издадена на 12.10.2018 г., поради
което възраженията, че изхожда от некомпетентен орган, са неоснователни.
По делото се установи, че процесният обект
отговаря на характеристиката на строеж от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5,
б. „а“ от ЗУТ, чието премахване, в случай, че е изграден незаконно по смисъла
на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, е предоставено, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на
кметовете на общини.
При издаването на Заповедта не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Без правно значение за
законосъобразността на издадената Заповед е обстоятелството по чий сигнал е
започнало производството за премахване на незаконен строеж и дали лицето,
подало сигнала, упражнява вещни права върху съседен имот.
Заповедта е издадена въз основа на редовно съставен Констативен акт, в присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател. Констативният акт е връчен на извършителя на строежите, който е определен за адресат на заповедта.
На премахване подлежи всеки незаконен и
нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му,
по аргумент от чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Приоритетно
значение законът е придал на извършителя
на строежите, тъй като той е субект, черпещ права от собствено неправомерно
поведение. В случая жалбоподателят не само не спори, а и изрично писмено (във
възражението срещу КА), както и в съдебно заседание, заявява изрично това
обстоятелство, като то се потвърждава и от събраните гласни и писмени
доказателства.
Фактическите констатации в Заповедта и в
Констативния акт се потвърждават от заключенията на вещите лица.
Неоснователно е възражението за неяснота
по отношение изграденото с оглед обстоятелството, че в Заповедта и КА сградите
не са отразени с техните кадастрални номера. Скиците от СГКК и Становището на
Главния архитект по време на проверката с посочени в него кадастрални номера на
сградите, са част от административната преписка, поради което волята на
административния орган е ясна и недвусмислена, като не препятства защитата на
засегнатите лица. Вярно е, че вещото лице инж. И.А.Х. е посочил в заключението
си при идентифицирането на обектите, че те не са описани с кадастрални номера,
а като сгради тип „А“ и „Б“, но това не е попречило нито на това вещо лице,
нито на арх. С. да установи идентичността на намерените на място сгради с
описаните в КА и Заповедта. Безспорно е, какво е разпоредено да се премахне и
това са всички сгради, които са построени в процесния поземлен имот със статут
на земеделска земя, овощна градина.
Заповедта отговаря на изискванията за
форма на акта и съдържа мотиви с посочване на всички установени правно
релевантни фактически основания и правни такива.
За пълнота следва да се отбележи, че
неоснователно в становищата по същество на спора на адв. С. и адв. Л. относно
датата на издаване на Заповедта е направена връзка със ЗАНН, чл. 34 от с.з., тъй
като този закон е неотносим към издаването на индивидуален административен акт
по смисъла на ЗУТ, във връзка с АПК, като е направено смесване на понятия и
процедури от процесуалните представители на съответните заинтересовани лица.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице отменителните
основания по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход от спора разноски на
жалбоподателя не се дължат.
Ответникът е направил своевременно
искане за присъждане на разноски по делото за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение по приложен Списък (л. 185), а именно 200 лв. за СТЕ по адм.
дело № 679/ 2018 г. на АдмС – Добрич, 500 лв. по адм. дело № 299/ 21 г. на АдмС
– Добрич и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав намира
искането за основателно предвид наличните по делото доказателства за внесени
депозити за вещи лица и съответно по отношение размера на юрисконсултско
възнаграждение упражнената процесуална защита и проведените множество съдебни
заседания с цел събиране на доказателства.
С оглед изхода на спора и по аргумент от
противното на чл. 143, ал. 4 от АПК, на заинтересованите лица не се дължат
разноски, тъй като оспореният акт не е благоприятен за тях, поради което съдът
не се произнася по такива.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в с. ****, ул. “Боряна“ № 6, общ. Балчик,
представлявано от Г.М.Х., срещу Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., издадена от Заместник
- кмета на Община Балчик, ****, при условията на заместване.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в с.****, ул.“Боряна“ № 6, община Балчик, представлявано от Г.М.Х.,***
сумата от 900 лв. (деветстотин лева) съдебно - деловодни разноски за вещи лица
и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
заинтересованите лица „***“ ЕООД, чрез представляващ А.Я.Г., „***“ ЕООД, чрез
представляващ В.З., „****“ ООД, с представляващ Г. **** П. и „***“ ООД, чрез
представляващ ****.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховен
административен съд на РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: