О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 31.10.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тридесет
и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР В.
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2397 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“, Главно
управление София, ЕИК ********* чрез ДП „ТСВ“ Поделение Варна срещу Определение
№ 10324 от 17.09.2018г. по гр.д. № 10705/2018г.
по описа на ВРС, ХL-ти
състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба с вх. № 46725/10.07.2018г. на ВРС, подадена от Д. Николаева Ш.
с ЕГН **********, Н.А.Ш. с ЕГН **********, Я.А.Ш. с ЕГН ********** и Ж.А.Ш. с
ЕГН ********** срещу ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, ЕИК
********* за приемане за установено по отношение на ответника, че всеки от ищците
не дължи изпълнение на вземане представляващо сторени съдебно-деловодни
разноски по гр.д. 2924/2014г. на ВРС, за което е издаден изпълнителен лист, по
който е образувано изп. дело № 20183110407120 на СИС – ВРС, а производството по
гр.д. № 10705/2018г. по описа на ВРС е
прекратено като недопустимо, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК частният
жалбоподател е осъден да заплати на ищците съдебни разноски.
В частната жалба са наведени оплаквания
за незаконосъобразност на определението, поради грешна правна квалификация на
исковете, както и поради неправилно присъдени разноски в полза на ищците и за
тяхната прекомерна завишеност с оглед фактическата и правна сложност на делото
спрямо нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Изложени са доводи, че без основание разноски са присъдени на ищците, доколкото
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото право на разноски
има именно ответника. Същевременно, при предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК
ответникът се освобождава от разноски. Отправено е искане да се отмени обжалваното
определение, като делото бъде прекратено при правна квалификация на иска като
общ отрицателен установителен иск, а не като специален такъв, както и
разноските по делото бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
В отговор на жалбата, ответниците
оспорват доводите в нея и излагат други, с които обосновават правилност и
законосъобразност на определението.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е процесуално недопустима поради липса на правен
интерес от подаване на такава, доколкото постановеното по делото определение е
благоприятно за частния жалбоподател, в качеството му на ответник. Правото да
се обжалва определение на съда по същество принадлежи единствено на страната,
която не е получила търсената от нея правна защита. Както първоинстанционното
производство предпоставя правото на иск, така и второинстанционното производство
предпоставя правото на жалба. Правото на жалба, респ. на частна жалба, е
предпоставка за допустимост, а не за основателност на същата. Затова
съотношението между потестативното процесуално право да се иска отмяната на
едно порочно определение и правото на частна жалба е сходно със съотношението
между субективното материално право и правото на иск. Ето защо, щом като на
ответника не е отказана търсената от него правна защита чрез насрещен иск,
инцидентен установителен иск и т.н. /каквито той не е предявил/, то недопустима
е подадената от него частна жалба срещу определение на ВРС, с което
производството по предявените срещу него от ищците физически лица отрицателни
установителни искове е било прекратено като недопустимо. Несъстоятелни в тази рвръзка са
доводите в жалбата за неправилна правна квалификация на исковете, доколкото съгласно т. 18 от ТР № 1 от
04.01.2001г. по т.гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, на ВКС недопустимо е самостоятелното
обжалване на мотивите на съдебното решение/определение, отделно от неговия
диспозитив, доколкото определението, т.е. неговият диспозитив, удовлетворява в
случая жалбоподателя като резултат.
С оглед на изложеното, частната
жалба срещу определението, в частта, с която исковата молба на ищците е била
върната, а производството образувано въз основа на нея – прекратено като
недопустимо, следва да се остави без разглеждане.
В частта, с която частната жалба е
насочена срещу определението в частта му
относно разноските е недопустима предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на
разпоредбата на чл. 70 от ГПК /отм./. Въпросът за допълване и изменение на определението
в частта за разноските е уреден в чл. 248 от ГПК – искането се прави до съда
постановил определението – ал. 1 и определението може да се обжалва по реда, по
който подлежи на обжалване решението/определението – ал. 3. Ето защо в тази
част частната жалба на ДП “ТСВ“ - София следва да се разгледа като молба по чл.
248 от ГПК за допълване и изменение на определението в частта за разноските,
компетентен да се произнесе по която е ВРС. На основание чл. 118, ал. 2 вр. ал.
1 от ГПК молбата за допълване и изменение на определението в частта за
разноските следва да се изпрати на ВРС по компетентност. Постановеното в хода
на това производство определение по този ред ще подлежи на обжалване на
самостоятелно основание съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК.
За целта настоящето производство
следва да бъде прекратено и делото върнато на същия съд по компетентност.
С оглед изхода на спора частният
жалбоподател няма право на разноски за настоящото производство. Искане за
разноски е релевирано от ответницата по жалбата Д. Николаева Ш., което с оглед
доказателствата за действително реализирани такива е основателно до размер от
250 лв. – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в този
размер разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“,
Главно управление София, ЕИК ********* чрез ДП „ТСВ“ Поделение Варна срещу
Определение № 10324 от 17.09.2018г. по
гр.д. № 10705/2018г. по описа на ВРС, ХL-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба с вх. №
46725/10.07.2018г. на ВРС, подадена от Д. Николаева Ш. с ЕГН **********, Н.А.Ш.
с ЕГН **********, Я.А.Ш. с ЕГН ********** и Ж.А.Ш. с ЕГН ********** срещу ДП
„Транспортно строителство и възстановяване”, ЕИК ********* за приемане за
установено по отношение на ответника, че всеки от ищците не дължи изпълнение на
вземане представляващо сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д. 2924/2014г.
на ВРС, за което е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изп. дело №
20183110407120 на СИС – ВРС, а производството по гр.д. № 10705/2018г. по описа на ВРС е прекратено
като недопустимо, както и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК частният жалбоподател е осъден да заплати на ищците
съдебни разноски.
ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал. 2, пр. I от
ГПК делото, заедно с гр.д. №
10705/2018г. по описа на ВРС, ХL-ти
състав на същия съд за произнасяне по частната жалба на Държавно предприятие
„Транспортно строителство и възстановяване“, Главно управление София, ЕИК
********* чрез ДП „ТСВ“ Поделение Варна срещу Определение № 10324 от 17.09.2018г. по гр.д. №
10705/2018г. по описа на ВРС, ХL-ти
състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК частният жалбоподател е осъден да заплати на
ищците съдебни разноски, която по правната си същност представлява молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане за допълване и изменение на определението в частта за разноските,
компетентен по която да се произнесе е ВРС.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Държавно
предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“, Главно управление
София, ЕИК *********, представлявано от Директора Божидар Николов Джелебов,
чрез ДП „ТСВ“ Поделение Варна ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Николаева Ш. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща съдебни разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.