Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.12.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и втори октомври
година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3011 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производство по предявени от Е.Е.Д.,
ЕГН **********, действащ чрез родителите му Х.Х.Д. и Е. И. Д., с пълномощник
адв.А.Х.-САК срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, обективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП
настъпило на 06.03.2013г. по вина на водача на л.а.„Порше Кайен“ с per. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и сумата 1
394.17 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени
ортопедични конумативи- импланти, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 07.03.2013 г.
около 16:00 часа в гр. Момчилград, на ул. „********а“ Г.Д.М.при управление
на лек автомобил „Порше Кайен“ с per. № ********,
собственост на Х.Б.П., е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е
бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешаходците и движещите се по
тротоара и по непредпазливост е причинил телесна повреда на ищеца Е.Е.Д.,
изразяваща се в счупване на левия крак, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак.
Посочва,
че деянието на Г.Д.М.представлява престъпление по чл. 343, ал.1, б.
"б" във вр. с чл. 342, ал.1 НК като образуваното ДП № 44/2013 г. е
прекратено на основание чл. 343, ал.2 НК.
Навежда
твърдения, че в резултат на извършеното деяние от Г.М.пострадалият Е.Д. е приет
в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. Кърджали, с открита фрактура на лявата
подбедрица. След направени рентгенова графия на подбедрицата, рентгенова графия
на гръден кош и екограф, е назначено оперативно лечение за поставянето на
метални пластини.
Твърди,
че механизмът на настъпване и фактическа обстановка на така описаното ПТП е
обективирана в Протокол за ПТП № 1267751/07.03.2013 г. по описа на РПУ
Момчилград.
Навежда
доводи, че при ответното застрахователно дружество е заведена щета за изплащане
на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като
последният отказал плащане.
Твърди,
че към датата на ПТП за лек автомобил „Порше Кайен“ е налице валидно слкючена
при ответинка застраховка „Гражданска отговорност“.
Вследствие
на получената фрактура на лявата подбедрица, предвижването на Е.Д. е било силно
затруднено, което е наложило промяна на формата му на обучение, тъй като към
момента на ПТП той е бил в І-ви клас. Поради проведеното болнично лечение,
пострадалият е отсъствал от училище в периода 08.03.2013 г. до 08.04.2013 г.
Настъпилото уверждане на здравето на Е.Д. е променило изцяло неговото
ежедневие, като го е откъснало от обичайната му среда и е наложило домашно
лечение под постоянните грижи на неговите родители. Невъзможността за едно 7-
годишно дете да се предвижва свободно и да бъде принудено да ходи с гипс се
отразила силно върху неговата психика,
изразявайки се в безсънние, загуба на апетит, стрес, кошмари вследствие на
преживяната катастрофа.
Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. и за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В
указания законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Наведено е възражение за местна подсъдност, като ответинка
се е позовал на чл.115 ГПК, като твърди, че делото е посъдно на окръжен съд
Момчилград. Оспорва валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП – 07.03.2013г. между водача
на л.а. „Порше“, с рег. № ********. Твъри, че цитираната от ищеца полица не съдържа
подпис от застарховано лице, а премията била разсрочена на 4 вноски. Оспорва
виновното поведение на водача на лекия автомобил – Г.Д..М.. Оспорва механизма
на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Б.Ю., която не е положила грижа, за
да предпази пострадалия, като не го е спряла и не му е показала как се пресича
пътното платно, като го е пуснала да пресича в нарушение на чл.113 и чл.114
ЗДвп. Оспорва причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и описаните в
исковата молба телесни увреждания. Наведено е възражение за прекомерност на
исковата претенция за неимуществени вреди, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Оспрова акцесорната претенция, като твърди, че ответното застрахователно
дружество не е изпаднало в забава.
В
отговора на исковата молба е наведено искане да бъде изискана препискана по ДП
№ 44/2013 по описа на РУП-Момчилград, да бъде допуснат едни свидетел при режим
на призоваване. Направено е искане за допускане изслушването на
съдебно-автотехническа експретиза и комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експретиза. Представя писемни дооказателства.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която ищецът, чрез пълномощника си оспорва
възраженията на ответното дружество, като неоснователни. Поддържа, че към момента на процесното ПТП, за
л.а. „Порше Кайен“ с per. № ********, е била налице валидна застраховка „ГО“ и
това е установено от справка в информациония регистър на Гаранционен фонд.
Сочи, че липсата на подпис на
застрахования върху полица на разсрочено плащане не е задължителен
реквизит.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е
постъпил и допълнителен отговор от ответното застрахователно дружество, в който
ответника поддържа наведените възражения и оспорвания.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощика си адв. А.Х. поддържа предявените искве.
Представя списък на разноски и писмена защита.
В съдебно
заседание ответника чрез адв.Г. оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО,
I -7 състав, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, съгл. чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП
№126751/ 07.03.2013г. на РУП Момчилград и протокол за оглед на
местопроизшествие, се установява, че на 07.03.2013 год., около 16 ч, в гр. Момчилград, по ул. „Гюмюрджинска“
в района преди църквата на града /Свети Цар Борис I Покръстител/ настъпило ПТП, между лек автомобил „Порше Кайен” с рег. № ******** управляван от Г.Д.М.и пешеходецът Е.Е.Д. на 7 г.,
който навлезнал на пътното платно, като
настъпил е сблъсък между пешеходеца - дете с челната част на тялото и лекия
автомобил в зоната на предната дясна врата./л.11, л.8 от делото/ Като
причина за ПТП в констативния протокол е отразено, че водачът на „Порше Кайен”
с рег. № ******** не е бил внимателен и предпазлив към пешеходци деца, движещи
се по тотоара, преминавайки покрай тях, а пешеходецът е изскочил внезапно на
пътя и се блъснал в задна дясна врата на автомолбила, като получил фрактура на
лява бедрена кост.
На водача Г.Д.М.е съставен АУАН № 99/
07.03.2013г., за това, че на 07.03.2013 год., около 16 ч, в гр. Момчилград, по
ул. „Гюмюрджинска“ в района преди църквата, управлявайки л.а. „Порше Кайен” с рег. № ********, не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходци деца, движещи се по тотоара, преминавайки покрай тях,
а детето Е.Е.Д.
изскочил внезапно на пътното платно и се ударил в задна дясна врата на
автомобила, след което пада и получил фрактура на лява бедрена кост, с което
водачът е нарушил чл.116 ЗДвП. АУАН № 99/ 07.03.2013г. е
предявен и подписан без възражения от водача Г.Д..М../л.10 от делото/
Видно от приложеното
ДП № 44/2013 г. по описа на РУ – Момчилград, същото е
образувано срещу Г.Д.М.престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б" във вр.
с чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 07.03.2013г. при управление на л.а. „Порше
Кайен” с рег. № ********, нарушил правилата за движение чл.116 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Е.Д. , изразяваща се в
счупване на левия крак, което довело до трайно затруднение на движението на
левия крак. С постановление от 08.04.2013г. на Районна прокуратура - Момчилград, предвид
изявление на родителите на пострадалия ДП № 44/2013 г. е прекратено на основание чл. 343, ал.2 НК. /л.13 от делото/
Видно от
приетата епикриза по ИЗ №3637. издадена от
МБАЛ „д-р Ат. Дафовски“ гр.Кърджали
АД, че Е.Е.Д. на 7г. е
постъпил на лечение на 07.03.2013г.в отделението по ортопедия и травматология,
след като пострадал при ПТП с фрактура на лява подбедрица. Обективно е установено, че лявата подбедрица
е оточна, деформирана, силна болка и невъзможни движения с пунктиформена рана. След
проведени изследвания и консултации и установено счупване на диафизата на
лявата тибия е подложен на операция, при което е извършена кръвна репозиция и
метална остеосинтеза - дата на операцията 11.03.2013г. Изписан е с подобрение на 18.03.2013г. с диагноза: Открита фрактура на диафизата на тибията и
препоръка за продължаващо лечение с гипсова имобилизация. /л.16
от делото/
Приета е неоспорена вносна бележка от
13.03.2013г. в УниКредит Булбанк за
внесени от ищеца 1390 лв., с основание за внасяне: за остеосинтезни средства. /л.15 от
делото/
От приетата епикриза издадена по история
на заболяването с № 17238 от ОБ гр.Кърджали,
се установява, че Е.Е.Д. на 7г. е постъпил на лечение на 02.12.2013г.в
отделението по ортопедия и травматология на болницата за отстраняване на
импланта от лява подбедрица. Обективно е установено : Оперативен цикатрикс на
лява подбедрица по предната й повърхност в долна трета,без ограничение на
движенията.Рентгенови данни за метална остеосинтеза.
Проведени са
серия от изследвания и консултации,след което е отстранен остеосинтезния материал
по оперативен път. Гладък следоперативен период. Ищецът е изписан с подобрение
на 06.12.2013г. /л.17 от делото/
В приетата етапна епикриза от
25.04.2014г. издадена от лекуващия д-р Спас Пасен относно проследяване на
пострадалия Е.Д. е отразено ,че преди около 13 месеца е получил счупване на
лява подбедрица по повод на което е опериран при което е направена кръвна репозиция
и метална остеосинтеза, като преди 5
месеца металните тела са отстранени оперативно. . Обективно състояние към моента: Лявата
подбедрица е с възстановен обем на движенията в същата,спокоен оперативен
цикатрикс. /л.18 от делото/
Видно от амбулаторен лист с № 19 от 03.06.2013г. при преглед на Е.Д. при лекар д-р
Р. Ангелова е отразена основна диагноза по
МКБ Счупване на тялото на тибията. /л.19
от делото/
Обективно е установено - леко нарушена походка, без помощно средство, спокоен оперативен цикатрикс,запазена подвижност в
колянна и глезенна стави.Хипотрофия на бедрената мускулатура. Назначени са физиотерапевтични процедури.
От приетия амбулаторен лист с № 53 от 14.06.2013г. с отразена основна диагноза по МКБ Счупване на тялото на
тибията, се установява, че на ищеца са назначени 10бр. физиотерапевтични
процедуи с електростимулация. /л.20 от делото/
В приетия амбулаторен лист с № 844 от 25.04.2014г. е отразена основна диагноза по МКБ - счупване на дисталната част на тибията, както и че
обективно при преглед на Е.Д. е установено, че лявата подбедрица е
с възстановен обем на движения в
същата,
спокоен оперативен цикатрикс. /л.21 от делото/
Според приетото
неоспорено заключение на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т., че в резултат
на пътнотранспортното произшествие пострадалият Е.Е.Д. е получил следните травматични
увреждания: Фрактура на диафизата на
тибията на лявата подбедрица и разкъсноконтузна рана на меките тъкани в зоната
на счупването/открита фрактура/. В заключението на СМЕ е обосновано, че увреждането
при ищеца Е.Д. по своя характер представлява високоенергийна травма. Пояснено
е, че това увреждане реализира медикобиологичният критерии трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за срок от около 5-6 месеца. Относно механизма
на причиняване травмата, вещото лице сочи, че
фрактурата на тибията
на лявата подбедрица е получена в резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет с голяма енергия на въздействието, при което костта се е огънала и
счупила,а раната е причинена от действието на костните фрагменти с направление
от вътре навън. По въпроса за проведеното лечение на Е.Е.Д. във връзка с
полученото увреждане, от СМЕ се установява, че в резултат на травмата
пострадалият е подложен на оперативно лечение двукратно, като при първата
операция е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата,а
при втората остесинтезният материал е отстранен. Обоснован е извод, че срокът
на възстановяване при подобен вид увреждания /фрактура на диафизата на
голямопищялната кост/ е за около 5-6 месеца, като от приложената медицинска
документация е видно, че пострадалият се е възстановил.
От приетото неоспорено заключение на комплексна медико-автотехническа експертиза с
в.л. д-р В.Т. и инж.К. Г. са установява, че механизмът на получаване на
фрактурата е в резултат на удар с или върху твърд тъпоръбест предмет с голяма
енергия на въздействие, при което костта се е огънала и счупила. Вещите
лица сочат, че от медицинска
документация единствено е видно ниво на фрактурата средна трета на лявата
голямопищялна кост. Пострадалият е дете във втори клас, като няма данни за
ръста му. Процесният автомобил е „Порше Кайен”, който е джип и съгласно
изчисленията, като теглото на автомобила заедно с двамата пътници, разпределено
върху една гума е равно на 600 кг. При
контактно петно с размери 15,5х10см. общо на площ от 155кв.см.и при нормално
напомпани гуми - 2,2 атм. налягането върху кв.см. е равно на 3,1 кг. Предвид
гореизложеното, конкретното увреждане не
може да бъде причинено, както от удар на детето с бронята на автомобила, нито
да е в резултат на прегазване е някоя от гумите на автомобила,поради
характерната морфология на констатираното увреждане. Вещите лица обосновават
извод, че механизмът на получаване на фрактурата е в резултат на удар е или
върху твърд тъпоръбест предмет с голяма енергия, като подобен механизъм добре отговаря да е получен при падане на
пострадалия след първоначалния удар с автомобила и контакт на крака с
особености на терена в частност и
ръба на бордюра.
Съдът възприема заключенията на СМЕ и на
комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, като обективни и компетентно
дадени.
От приетото Удостоверение изх.№336
от 04.07.2014г. издадено от СОУ „Никола Й.
Вапцаров“ гр. Момчилград, се
установява, че поради проведеното болнично лечение, ученикът Е.Д. е отсъствал от училище в периода
08.03.2013 г. до 08.04.2013 г., като след изписването му от болница, поради
състояние, което не позволява да посещава учебни занятия формата на обучение на
Е.Д. е променена от редовна в индивидуална за периода 08.04.2013 г. до
24.05.2013 г. /л.24
от делото/ Представена е и Заповед №624 / 28.03.2013г.
на директора СОУ „Никола Й. Вапцаров“, за организиране на индивидуално обучение
в домашни условия на ученика от Iа клас Е.Е.Д.,
с утвърден седмичен график възложен на класния ръководител Н.Ю.. /л.25 от
делото/
От
приетото медицинско искане от 06.12.2013г.на д-р К. до СОУ „Никола Й.
Вапцаров“, е видно, че поради извършената оперативна интервенция, ученикът Е.Д.
е освободен от часове по физическо възпитание
за период от 06.12.2013г. до от
06.03.2014г.
Свидетелката
Н.А.Ю./ 52 г., без родство/, сочи в показанията си дадени в о.з. на
14.05.2019г., че била учител на ученика Е. в периода 2012 г. – 2016 г. в
начален етап първи клас до четвърти клас. Свидетелката сочи, че е била определена да провежда индивидуална форма на
обучение на ученика Е.Д. през април и май 2013 г., поради това, че той претъпял
инцидент и бил обездвижен, като се наложило да се провежда индивидуална форма
на обучение на ученика. Свидетелката
сочи, че Е. бил весело и палаво дете, много комуникативно, а след инцидента
станал много плах, неуверен, подтиснат. Свидетелката си спомня, че при първото ни посещение,
когато децата от класа отишли да го видят у дома му, но той отказал да излезе.
А при първото ми посещение на свидетелката за индивидуални занятия детето не я погледнало, бил с наведена глава. Е.,
бил в гипс, на легло с крак, който бил опънат върху възглавница. Е. Възприемал учебният материал, но определено
не бил същото дете, станал разсеян и трудно се концентрирал върху задачите. Детето споделяло, че му липсва
училищната среда, не искал вкъщи да учи а в училище. Свидетелката посочва, че Е. се адаптирал трудно
към учебния процес. Като дошъл на училище все още накуцвал, притеснявал се, че
накуцва, съучениците му го разпитвали, някои го провокирали. Той много се притеснявал, даже по време на
часовете да се обаждал на родителите си, да си го прибират, защото се
разстройвал. Станал много напрегнат и
плах, много неуверен. По физическа култура бил освободен, а преди инцидента
участвал в клуба по тенис на маса. Свидетелката сочи, че детето продължава да
учи в училище „Н.Й.В.“ СОУ. В учителката стая понеже постоянно се интересува от
бившите си възпитаници и как са и учителите споделят, че Е. е затворен и плах.
Съдът дава вяра на показанията на Н.А.Ю., тъй като възприятията на
свидетелката са лични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със събраните писмени
доказателства.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.К.Г., се установява, следния най - вероятен механизъм на ПТП: на 07.03.2013 год., около 1400 ч, в гр. Момчилград, по ул.
„Гюмюрджинска“ в района преди църквата на града /Свети Цар Борис I Покръстител/
в посока гр. Кърджали, се е движил лек автомобил „Порше Кайен” с регистрационен
№ ******** управляван от Г.Д..М.. При приближаване на района на произшествието
скоростта му на движение била от порядъка и не по - висока от 50 кчм/ч. Водачът
е възприел пешеходната пътека преди мястото на произшествието и изкуственото
препятствие, както и пешеходци по десния тротоар и намалил скоростта на движение
до около 40 км/ч.
Пешеходецът - дете Е.Е.Д. на 7 години се е
движил по десния тротоар на ул. „Гюмюрджинска“, считано за посоката на
автомобила, заедно с жената Б.Ю. и друго дете. Е. се е придвижил по бордюра
след предпазната пешеходна ограда и предприел пресичане на пътното платно от
десния бордюр на около 4,50 м след края на пешеходната пътека от дясно на ляво,
считано за посоката на движени на лекия автомобил с начин на придвижване
„бягане“ към срещуположния тротоар на улицата.
- Водачът не е възприел детето върху
бордюра и не е реагирал. При навлизането на детето в пътното платно вече
времето за реакция на водача от 0,8 сек е по - голямо от разполагаемото време
за достигане на автомобила до мястото на удара, изяснено по задача шеста на
ответника. Автомобилът е продължил движението си до момента на удара без
предприети действия от водача за спирането му.
- Настъпил е сблъсък между пешеходеца -
дете с челната част на тялото и лекия автомобил в зоната на предната дясна
врата /в част от документите е посочена задна дясна врата, което не изменя
заключението по същество./ и с ляв крак на детето. Ударът за автомобила бил
страничен с приплъзване, а за детето - челен по тялото му. При
съприкосновението с десния праг по левия крак е нанесен концентриран удар
предвид издадения долен ръб на прага.
- Детето е отблъснато от автомобила и
то пада на терена вдясно от автомобила, без прегазване и с нови травматични
увреждания по тялото.
От представената скица на
местопроизшествието на стр. 9 от АТЕ се
установява, че в района, в който е настъпило ПТП-то, има две пешеходни пътеки,
едната се намира преди, а другата след мястото на удара. Наред с това, след
първата пешеходна пътека и преди мястото на удара има изкуствено препятствие,
което е поставено именно с цел скоростта на преминаващите автомобили да бъде
силно ограничена. Вещото лице сочи, че към
момента на удара лекият автомобил се е движил със скорост от порядъка на 40
км/ч. В АТЕ е обоснован извод, че водачът е
разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
своевременно аварийно спиране, ако беше управлявал лекият автомобил със скорост
не по - висока от 11 км/ч при навлизането на пешеходеца - дете с начин на
придвижване „бързо бягане“ и до 22 км/ч при движение на пешеходеца с „бърз
ход“.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, като обективно и компетентно.
Видно от
приетата справка от ИЦ на Гаранционен фонд, че между ответника „З.Л.И.“ АД, и
деликвента е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил “ Порше Кайен” с регистрационен № ******** със
застрахователна полица № 22112002819908,
издадена от „З.Л.И.“ АД и
валидна от 13.12.2012г. до 12.12.2013г. /л.62 от делото/ Наличието на ЗЗ "Гражданска
отговорност" по полица № 22112002819908, издадена от „З.Л.И.“ АД е отразено и в Констативен протокол за ПТП
№126751/ 07.03.2013г. на РУП Момчилград, поради което възражението за липса на
валидна застраховка, се явява неоснователно.
Не е спорно, че Е.Д., действащ чрез
законните си представители Х.Х.Д. и Е. И. Д., е предявил претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които са възникнали по
причина осъществяването на пътнотранспортното произшествие от 07.03.2013 г. при
З. „Л.И.“ АД, във връзка с която претенция е образувана щета №
0000-1000-03-16-7045 по описа на З. „Л.И.“ АД.
В
писмо изх. № 3196/06.04.2016 г. ответното застрахователното дружество отказва
да изплати обезщетение за причинените на Е.Д. вреди от настъпилото ПТП./л.14 от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения пряк
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е допустим и по същество частично основателен.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./. е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника ЗАД „З.Л.И.“
АД и деликвента Г.М.е налице
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
по застрахователна полица № 22112002819908, издадена от „З.Л.И.“ АД и валидна от 13.12.2012г. до 12.12.2013г. С
оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на повторната САТЕ, сочи на
извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента Г.Д.М.изразяващо
се в нарушение на правилата на чл.116 от ЗДвП, който вменява задължение на водачите да бъдат особено внимателни и
предпазливи към една определена категория пешаходци, към които спадат и децата.
Деянието е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното
деяние и вредите - счупване на големия
пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение движението на левия
крак. Претърпяните от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания
от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпяните от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният
размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията от около 6
месеца; детската възраст на ищеца – 7
години, при която преди процесното ПТП същия е бил напълно здрав и
спортуващ ученик, а след него в продължение на месеци е бил на лечение – първоначално болнично, а в
последствие домашно, продължителната имобилизация, претърпените две операции, преживения
шок, страхови преживявания, продължителната принудителна изолация, поради преминаването на индивидуално
обучение в домашни условия, негативните
последици върху психиката и поведението му ,
доколкото от активно и палаво дете, след ПТП ищецът станал плах,
напрегнат и затворен /в този см.
кредитираните показанията на св. Н.Ю./
При преценката за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява и
заключението по приетата СМЕ, че малолетния Е. е бил подложен на оперативно
лечение двукратно, възстановяването е продължило около 6 месеца, като обема движения в лявата подбедрица е
възстановен. Съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането – 2013г. , чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ
(отм.) във връзка с § 27 ПЗР на КЗ (отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение
по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития
по § 27 ПЗР на КЗ (отм.) следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения
пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите./в този см.
Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., ТК/
Преценени в съвкупност, всички
изброени обстоятелства, решаващият състав намира, че справедливо, по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 30 000 лв. Тази сума би
репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - ищец,
като пресичал неправилно, е основателно. Вярно е, че от доказателствения
материал по делото, вкл. заключението на изслушаната авто-техническа
експертиза, както и от комплексната експертиза е безспорно пострадалото дете е
изтичало внезапно на пътното платно - място, необозначено за преминаване на
пешеходци, с което е нарушила установените с чл. 114 и чл. 113, ал. т. 1 ЗДвП
правила за пресичане, но е вярно също, че районът на местопроизшествието -
градската зона на гр.Момчилград, е с множество жилищни сгради - обстоятелство,
и в близост до пешеходна пътека, което несъмнено налагащо изключително внимание
от страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно при установената
ясна видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил общо
задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на
движение, позволяваща му да спре своевременно при възникнала, но все още
невъзприета от него конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките на
разрешената, се явява несъобразена с наличните пътни условия по см. на
горецитираната разпоредба. Предвид изложеното, съдът намира, че причинното
съотношение спрямо вредите е 2/3 за водача и 1/3 за пешеходеца.
Налице са предпоставките на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 1/3 степен. При отчитане
на приетото съпричиняване от 1/3 като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на
20 000 лв.
За разликата от присъдения до
целия предявен размер от 40 000 лв.
искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по
"Гражданска отговорност"следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в
забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право
на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация
на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът
има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на
деликта – 07.03.2013 г.
По иска за обезщетение
на имуществените
вреди:
От приетите по делото
надлежни писмени доказателства – вносна бележка от 13.03.2013г., се установи, че направените разходи са за лечение и
възстановяване – (медицински изделия – ортопедични консумативи – остесинтезни
материали). Сторените разходи за лечение и възстановяване стоят,
според категоричното заключение на вещото лице д-р В. Т. по СМЕ, в пряка причинна връзка с процесното ПТП . Заключението на СМЕ установи, че разходите са били необходими
за лечението на малолетния ищец. Същите са извършени правомерно, били са необходими и подлежат на репариране – арг. и от чл. 223,
ал. 1 КЗ/отм./.
По изложените съображения
на иска за имуществени вреди е доказан за сумата от 1394,17 лева.
След редуциране размера на определеното
обезщетение за имуществени вреди от 1394,17 лева, с приетия процент съответен
на степента на съпричиняване на вредоносния резултат, дължимото обезщетение за
имуществени вреди възлиза в размер на 929,
47 лв., в който размер иска е
основателен, като за разликата до целия заявен размер, следва да се отхвърли, поради установено
съпричиняване.
Върху обезщетението за
имуществени вреди се дължи обезщетение за забава считано от 13.03.2013 год./извършване
на разхода за лечение/.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в
процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
Ищецът е освободена от държавна такса и разноски, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищцата, чрез законния и
представител адвокат А.Х. от САК, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете
в размер на 1157,78 лв.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 415 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, като сторените разноски са на стойност 850 лв., от които възнаграждения за вещи лица в размер на 550 лв.,
и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение
съгласно списък на л.125 от делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски по делото в размер на 837, 18 лв., пропорционално на уважената част от
иска, както и 250 лв. депозити за СМЕ и АТЕ, платени от бюджета на съда, също пропорционално на
уважената част от иска.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„З.Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Е.Д., ЕГН **********,
действащ чрез своите родители и законни представители Х.Х.Д. и Е. И. Д., сумата 20
000 /двадесет хиляди/ лева, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 07.03.2013г., ведно със законната
лихва, считано от 07.03.2013г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения размер до 30 000лв., поради установено съпричиняване,
а до целия предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Е.Д., ЕГН **********,
действащ чрез своите родители и законни представители Х.Х.Д. и Е. И. Д., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, сумата 929, 47 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за медицински консумативи, в резултат от ПТП настъпило на 07.03.2013г., ведно със законна лихва, считано от 13.03.2013 год. до изплащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди за
разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 1
394,17лева, поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адв.
А.А.Х.
- САК, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
сумата 1157,78 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.Е.Д., ЕГН **********, действащ
чрез своите родители и законни представители
Х.Х.Д. и Е. И. Д., да заплати
на „З.Л.И.“ АД ЕИК ********,
сумата 415 лв. разноски пред СГС, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на да заплати по сметка на СГС, сумата 837, 18 лева държавна такса и 250
лева разноски за СМЕ и АТЕ, платени
от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените на ищеца суми могат да се
платят по банкова сметка, ***.5 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: