Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря
Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4090 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 49, във вр.
чл.45 от ЗЗД.
В ***ският районен съд е постъпила искова молба от О.Р.С., В.Г.П., Г.В.П. и
Б.В.П. против „В.и к.“ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че ищците са съсобственици по
наследство – при права ½ ид.ч. за първия ищец и по 1/6 ид.ч. за
останалите трима, на масивна едноетажна жилищна сграда в ***, построена въз основа
на учредено право на строеж в държавно дворно място с площ от 950кв.м.,
съставляващо ***по плана на селото, административен адрес: ***. Ищците твърдят,
че имотът им бил водоснабден, като в непосредствена близост до него преминавал
уличен водопровод на ответното ***. Излага се още, че имотът бил посещаван и
поддържан от първия ищец. По този повод бил там и на датите ***. Сочи се, че на
*** около обяд получил телефонно обаждане от свой познат в селото, който му
казал, че имало авария на уличната мрежа до къщата, а тротоарът пред нея бил
пропаднал. Същата вечер ищецът О.С.
отишъл в имота и установил, че в резултат на масивно наводняване от
спуканото отклонение пропаднало уличното платно, пропаднали стените и основите
на къщата с около 20-30см., а на северната стена имало масивна вертикална
пукнатина, вследствие на която стените
били с нарушена вертикализация. Със същия дефект –
пукнатини и наклон, била и масивната каменна ограда на имота откъм уличното
водопроводно отклонение. Излага се още, че на 12.06.2018г. първия ищец подал
писмен сигнал за аварията при ответника и ***, като на следващия ден дошъл
авариен екип на дружеството, който извършил разкопаване и цялостна подмяна на
уличната етернитова тръба пред имота, с дължина около 20-30 метра. Твърди се,
че повече от месец след аварията първия ищец бил уведомен, че имало образувана
застрахователна преписка по щета при застрахователя по застраховка ***, но не
било извършено плащане в пола на ищците за репариране на търпените имуществени
вреди. Ищците считат, че вредите им се съизмеряват
със сумата, която е необходима за възстановяване на сградата във вида от преди
аварията, за да може да бъде ползвана по предназначение. Тази сума определят в
размер на 15 000лв. и претендират
репарирането на съизмеримите с нея вреди от страна на ответника ***, съобразно
правата на ищците в съсобствеността : 7 500лв. на първия ищец и по 2 500лв. на останалите
ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането – *** до окончателното
изплащане.
Ответникът ***е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Ответникът ***е депозирал обратна
искова молба против
***, в
която се твърди,
че на 23.05.2018г. била подписана застрахователна полица със соченото застрахователно
дружество с крайна дата на покритие
25.05.2019г. Твърди се, че ищеца по
обратния иск уведомил застрахователя за настъпилото събитие на 14.06.2018г., с което изпълнил произтичащото от Специалните условия задължение за уведомяване
в 7-дневен срок. Служители на ***реагирали веднага на получения
сигнал за възникналата авария и пристигнали на място същия ден,
като напълно отстранили аварията. Навеждат се доводи,
че на основание
сключения договор за застраховка, застрахователното дружество следвало да заплати
полагащото се застрахователно обезщетение за причинените вреди вследствие на аварията. Отправя
се искане, в случай, че се
уважат насочените срещу „В и К“ЕООД *** искове, да бъде осъден
ответника по обратния иск да
заплати на ищеца по него
сумата от 15 000лв.
Ответникът по обратната
искова молба *** е депозирал писмен отговор, с който оспорва насочения срещу него иск
по основание и размер.
В о.с.з. на 11.12.2019г. е
допуснато изменение на цената на предявените искове срещу ***, като претенцията
на ищеца О. ***се счита предявена за сумата от 9 860,26лв., а на ищците В.П.,
Г.П. и Б.П. – за сума в размер на по 3 286,75лв. за всеки от тях.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на представителна власт на
пълномощника, чрез който е заявено искането за изменение на цената на
претенциите. Преупълномощаването на адв.***е било извършено от упълномощения от ищците адвокат
на 14.11.2019г., т.е. преди отписването му от АК-***. Прекратяване на преупълномощаването с настъпване на факта на отписване не
следва нито от законова разпоредба нито се възприема от съдебната практика.
Ищецът О.С. е упълномощил и лично адв.***с пълномощно
от 10.12.2019г., представено в последното съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Установява се от представения препис на Типов
договор от 30.05.1961г. и отразеното в приложената Скица №***. от ***, Отдел ***,
че процесната жилищна сграда е била построена в ***по
плана на *** при учредено в полза на ***С.Н. право на строеж върху държавна
земя. Съдът приема, че сградата е била построена в определения с договора срок
и условия, както и при спазване на одобрения архитектурен план, т.к. видно от
предвиденото в чл.6 от договора, при неспазването им, постройката е подлежала
на отнемане от Държавата, контролираща строителството върху собствените си
поземлени имоти. По отношение на процесната сграда не
са били приложени предвидените в договора санкции, т.к. видно от отразеното в
скицата, на поземления имот, в който тя се намира, постройката не е актувана
като общинска или държавна собственост, а е отразена като собствена на ***С.Н..
От приложения препис на удостоверение за
наследници с изх.№***., изд. от Кметство *** се установява, че ******Н. е
починал на 03.02.1993г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си ***
– починала на 14.06.2015г. и две деца – ищеца О.Р.С. и ***– починала на
21.10.2015г. и оставила за свои наследници по закон съпруг и две деца – ищците В.Г.П.,
Г.В.П. и Б.В.П..
Не е налице спор между страните, с оглед
твърденията в исковата ангажираното становище с
писмения отговор, че на *** настъпила авария на участък от
водопроводната мрежа в ***, намиращ се пред имота, в който е построена процесната сграда.
От представения препис на Протокол от ***,
съставен от св.О. ***, в качеството на служител на ***и искане за отпускане на
материални ценности се установява, че екип на дружеството е посетил мястото на
аварията на посочената дата и извършил дейности по отстраняването й.
От приложените копия на жалби от 12.06.2018г.,
изходящи от ищеца О.С. и покана, изходяща от четиримата ищци, адресирани до
ответното дружество, отговори от последното и от ***се установява, че ответника
е бил уведомен за причинени щети по процесната сграда
вследствие аварията на водопроводната мрежа, поискано е било от пострадалите
извършване на оглед и заплащане на обезщетение.
В о.с.з. на 14.11.2019г. са
събрани гласни доказателства по искане на страните. Свидетелят ***, сочен от
ищците излага в показанията си, че живее в съседство с процесния
имот и познава ищеца О.С., с който били израснали от деца. Излага също, че
имота в *** се поддържал основно от този ищец, който ходел там два-три пъти
седмично. Твърди, че къщата нямала никакви пукнатини по фасадата преди аварията,
за разлика от повечето в селото. Сочи, че сутринта в деня на аварията видял да
тече вода пред дома му. Установил, че тя извирала в близост до електрически стълб между неговия и процесния имот. Асфалтовото платно било пропаднало с не
по-малко то 15-20см., на площ от около 30кв.м. Обадил се на кмета на селото, но
той казал, че вече бил уведомен и потърсил водопроводния техник, за да се спре
водата. Св.***твърди, че на следващия ден дошли служители на ответното
дружество, които извършили действия по отстраняване на аварията – направили
изкоп, който обхванал и част от пътното платно, положили в него тръба.
Свидетелят сочи, че след като била пусната водата, тръбата отново пропуснала и
се наводнил изкопа. След това било положено друго парче тръба. Св.***твърди
също, че още в деня на ремонтните дейности, северната страна на процесната сграда се спукала, уличния стълб се наклонил.
Пукнатините продължили да се разширяват и впоследствие, като в северозападния
ъгъл достигнали повече от 15-20см. Сочи, че в този ъгъл нивото на сградата било пропаднало около 20-25см. спрямо нивото на предния ъгъл
и се виждала основата. Каменната ограда също се била спукала от слягането - на
няколко места с не по-малко от 15-20см.
Свидетелят О. ***, също сочен от ищците излага, че
ги познава, знае имота им ***и живее в същото село. Твърди, че преди аварията процесната сграда била здрава, нямала пукнатини по
зидовете. Твърди също, че след аварията
видял, че по улицата имало много вода, асфалта се бил свлякъл, а къщата
на ищците се била пропукала; уличния ел.стълб се бил наклонил. Сочи, че и към момента на даване на
показанията също имало пукнатини по сградата, които били толкова големи, че
можел да вкара в тях ръката си. Оградата също била сцепена и наклонена.
Свидетелят О. ******, сочен
от ответника, излага в показанията си, че бил служител във „В и К“, гр.*** –
началник на район ***. Сочи, че си спомнял за процесната
авария през 2018г., която била в близост до къщата на ищците. Сочи също, че
участвал в отстраняването й, което станало в работен ден – натоварили материали
от склада, закарали багер до мястото, изкопали ров и подменили част от
водопроводната тръба – около 30м. Излага, че почвата там била песъчлива и при
авария се напоявала и потъвала. Излага също, че след подмяната на тръбата
оставили трапа отворен продължително време, за да са сигурни, че тръбата ще си
направи легло. Твърди, че видял, че къщата на ищците била напукана от слягането
на земята.
Съдът кредитира обсъдените
свидетелски показания, т.к.в тях се излагат лични възприятия и относно
съществените за спора факти кореспондират помежду си.
В хода на производството
по делото са изслушани заключенията по допуснати съдебно-техническа експертиза
и допълнителна такава.
От изслушаното в о.с.з. на
14.11.2019г. експертно заключение става
ясно, че процесната сграда е на един надземен етаж,
масивна, с каменни основи, носещи и преградни
тухлени стени и покри в с дървена конструкция, покрит с керемиди, като междуетажните подови конструкции са от дървен материал.
Видно е от експертното заключение, че при извършения оглед на сградата, вещото
лице е установило, че северозападната част от каменния й зид е поддал и
пропаднал в дълбочина, в резултат на което се получило усукване на сградата и
се появили големи пукнатини по стени, тавани и подове във всички помещения.
Покривната конструкция на сградата била деформирана, деформирани и депланирани били носещи ограждащи зидове (северен и западен),
по които мазилката била силно напукана и
на места паднала. Вещото лице е дало заключение, че при така констатираните
увреждания, към момента на огледа
сградата била опасна и негодна за
обитаване. Установява се, че деформирана и депланирана
била и каменната ограда между имота, в който е построена процесната
сграда и съседния. Установява се от експертното заключение, че е налице
причинна връзка между аварията на уличния водопровод и уврежданията на процесната жилищна сграда, предвид структурния състав на
почвите, върху които е построена – характерни за *** са льосовите почви, които
са водонеустойчиви и при овлажняване губят своите якостни
характеристики и носимоспособността си, и пропадат. Експертът
пояснява при изслушването му в съдебно заседание, че пукнатините, които са били
констатирани при огледа, не могат да са последица от естествено износване на
материалите – касае се за конструктивни дефорцмации
на носещи зидове и основи на сградата, както и на междуетажните
подови конструкции и таванската такава, които са резултат от усукване на
сградата. Пояснява също така, че ако основите на сградата бяха стоманобетонни,
а не каменни, обема на деформации би бил различен, т.к. каменните основи са
неустойчиви, а стоманобетонните поемат равномерно пропадането и дори да има в
един участък пропадане, то се компенсира с армировката, вложена в основата и не
би могло да пропадне само в един ъгъл. Пояснило е още, че на сградата не са
били правени конструктивни ремонти по
укрепване през периода от построяването до аварията, а единствено вътрешни
освежаващи ремонти. Вещото лице е дало заключение, че процесната
жилищна сграда може да бъде ремонтирана и възстановена до състоянието й преди
аварията. При това е дало заключение също така, че стойността на СМР,
необходими за извършване на ремонт на сградата, възлиза на 19 417,35лв., в
това число 7 465,61лв. за труд и 11 951,74лв. за материали. За ремонт на оградата са необходими СМР,
чиято стойност възлиза на 303,17лв., в това число 160,64лв. за труд и 142,53лв.
за материали.
От изслушаното в о.с.з. на
11.12.2019г. експертно заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че при отчитане на
процент на овехтяване на сградата и увредените части към момента на настъпване
на аварията, при съобразяване на период на влагане на тези материали при
построяване на сградата, стойността на СМР, необходими за извършване на ремонт
на сградата и каменната ограда, се изчислява на 9 424,27лв., в т.ч. труд
4 307,07лв. и материали 5 117,20лв.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Претенциите на ищците
намират правното си основание в разпоредбите на чл.49, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Нормата на чл.49 от ЗЗД
предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е
отговорност на юридическите лица за противоправни и
виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно - обезпечителна,
възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД
са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, те да са
причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД
е възложил работата, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа, като същите трябва да са причинени в резултат на противоправно
поведение на работника или служителя и последният да има вина за причинените
вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по ал.1 обхващат и дейностите по поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според нормата на чл.2, ал.1, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване
на ВиК услуги. Разпоредбите на чл.47, ал.2, т.2, вр. чл.42, ал.1, т.2, вр. чл.6 и
чл.1, т.3 от Наредба № 4
от
14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, възлагат поддръжката и отстраняването на
повредите на частите от водоснабдителните и канализационни системи, намиращи се
извън частните имоти на оператора на ВиК услуги.
Установи се от събраните в настоящото производство
доказателства, че е настъпила авария на водопроводната мрежа в *** в участък,
намиращ се в непосредствена близост до процесната сграда, на 10-*** (фактическите твърдения на
ищците са за дата 11.06., а според показанията на св.***това се е случило на
10.06.). Съдът намира, че ирелевантно за спора е конкретно на коя от тези две дати е
настъпило събитието. Стана ясно от обсъдените писмени доказателства – искане за
отпускане на материални ценности и Протокол от *** за отстранена авария, както
и гласните доказателства (в частност показанията на св.О. ***, който е участвал
в ремонтните дейности), че тя се е състояла в пречупване на водопроводната тръба,
вследствие на което е изтекла вода в почвата.
При съобразяване на посочената по-горе нормативна
уредба, отговорност за вредите от теча от
водопровода, находящ се на уличното платно в
непосредствена близост до процесния имот, носи
субектът, който носи отговорността да го поддържа и ремонтира, т. е. операторът
на ВиК услуги – ******.
Установи се от експертното заключение, изслушано в
о.с.з. на 14.11.2019г., както и от гласните доказателства, че вследствие
изтичането на вода от водопроводната мрежа при аварията и пропиването й в
почвата, с оглед характеристиките на вида й – льосова, тя е пропаднала. В резултат
на това са пропаднали и основите на процесната
жилищна сграда в северозападния й край. При това се е получило усукване на
сградата и са се образували големи пукнатини
по стени, тавани и подове във всички помещения; деформирали са се
покривната конструкция; деформирали са се северен и западен носещи зидове, по
които мазилката силно се е напукала и на места паднала; деформирала и депланирала е и каменната ограда на имота.
Установи се от гласните доказателства, че преди
настъпване на аварията, процесната сграда не е имала никакви
пукнатини. Установи се по категоричен начин и от експертното заключение, че
констатираните от вещото лице увреждания по жилището са в причинна с процесната авария.
Съдът приема за установено от обсъдените писмени
доказателства, че ищците са собственици на увредената сграда, при права 3/6 ид.ч. за ищеца О.С. и по 1/6 ид.ч.
за ищците В.П., Г.П. и Б.П.. Установи се от обсъдения Типов договор от
30.05.1961г. и отразеното в приложената Скица №***. от ***, че сградата е била
построена при учредено в полза на наследодателя на ищците ***С.Н. право на
строеж върху държавна земя. Не се установи да е била отнета в полза на
Държавата при наличие на основания по чл.6 от цитирания договор, поради което
съдът приема, че са били спазени определените с договора срок, условия и
одобрен архитектурен проект. Не са налице основания също така да се приеме, че процесната сграда представлява незаконна постройка.
Съдът счита, че за причинените на собствениците на
увреденото имущество щети следва да бъде определено обезщетение, което да
покрие всички необходими средства за възстановяване на сградата в състояние,
годно за ползването й по предназначение, каквото е било преди аварията. Това се
отнася и за увредената ограда на имота, в който е построена сградата.
Обезщетението е съизмеримо с разходите по възстановяването на имуществото в
предишното му състояние. При определяне размера на обезщетението, съдът счита,
че следва да бъде възприето изслушаното в о.с.з. на 14.11.2019г. експертно
заключение, според което стойността на СМР, необходими за извършване на ремонт
на сградата, възлиза на 19 417,35лв., в това число 7 465,61лв. за
труд и 11 951,74лв. за материали, а за ремонт на оградата - 303,17лв., в
това число 160,64лв. за труд и 142,53лв. за материали. Овехтяването на имота не би могло да се
отрази на размера на обезщетението,
тъй като то обхваща средствата
за възстановяване на щетите, което
ще се извърши
чрез влагане на нови материали в сградата, при което овехтяването
й е без значение. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 209 от 30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а именно - че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, като при частична увреда
не може да надвишава стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценка; Решение № 499
от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 647/2009 г., IV г. о., ГК, сочещо, че чл. 51, ал. 1 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Изразът "всички вреди" дава обхват на нормата по
отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, всички
имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна
връзка с увреждането. Съгласно общото правило, произтичащо от чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, увреденият има право да иска от отговарящия за вредите, да поправи всички
настъпили вреди в резултат на увреждането, т. е. да иска пълна реституция, а
отговорния за вредите има право да предложи натурално възстановяване на повредената
вещ, ако вредите са материални, като възстанови вещта в първоначалното и
състояние, и само ако не стори това дължи обезщетение в пари. В случаят
ответника не е предложил такова натурално възстановяване на увредения имот,
поради което следва да заплати обезщетение, съизмеримо с необходимите разходи
за възстановяване на сградата, в състоянието преди увреждането.
Ответникът е релевирал в
о.с.з. на 14.11.2019г. възражение за съпричиняване на
настъпилите вреди, т.к. строителството не отговаряло на стандартите за такова
върху льосова почва и през годините не били предприети действия по поддържане и
укрепване на сградата, както и не били извършени нужните действия по укрепване
на сградата след аварията с цел предотвратяване на последващи
вреди.
Както приема съдебната практика надлежно възражение за съпричиняване
в първоинстанционното производство
може да бъде
направено и след изтичане на срока
за отговор на исковата молба,
ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава
възражението (Решение №98
/29.06.2016г. по т.д.№1499/2015г. на
ВКС, I т.о.). Възражението на ответника е направено след изтичане на срока за отговор, но
съдът приема, че обстоятелствата, на които се основава са установени при
събиране на допуснатата съдебно-техническа експертиза. При това, възражението
следва да се приеме за допустимо.
Разгледано по същество, съдът го намира за
неоснователно. Стана ясно от експертното заключение, според пояснението при
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, че уврежданията по сградата не
биха били същите в случай, че основите
на сградата са стоманобетонни, каквито изискват строителните норми след 1986г. Процесната сграда обаче е била построена в предхождащ
период и не се установи отклонение от действащите към 1960-1970г. норми. За
собствениците не е налице нормативно изискване при създадените последващи правила да въведат следващи ги конструктивни
промени в основите на построените вече сгради, а и не е изяснено в случая това
възможно ли е.
Не може да се направи извод също така от събраните
доказателства, в това число от експертното заключение, че неизвършването на
ремонтни дейности по сградата преди или след аварията е в причинна връзка с
настъпилите увреждания.
Предвид изложеното, съдът счита, че за репариране
на вредите, причинени на собствениците на процесната
сграда и оградата около нея, вследствие аварията на уличния водопровод,
ответното дружество дължи обезщетение в размер на 19 720,52лв. Или
съобразно правата им в съсобствеността, на ищеца О.С. е дължимо обезщетение за
репариране на търпените имуществени вреди в размер на 9 860,26лв., а на
ищците В.П., Г.П. и Б.П. - в размер на по 3 286,75лв. С оглед приетото за
недоказано възражение за съпричиняване, не са налице
основания за намаляване на дължимото обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявените искове се явяват изцяло основателни и доказани и следва да бъдат
уважени като такива. Върху главниците следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на увреждането – *** до окончателното им изплащане.
По обратния иск,
предявен от ***против ***.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Установява се от приложения
препис на Застрахователна полица №***че отговорността на „В и К“- *** за причинени щети в следствие на аварии,
настъпили при и по повод извършване дейността на дружеството в рамките на
обхвата и територията на дейността му, е била застрахована при ответника по
обратния иск ***.
Процесната
авария е настъпила в срока на действие на застрахователното правоотношение и представлява
покрит по него риск по смисъла на Раздел II, чл.1, т.1.3 от приложените Специални условия по
това правоотношение. По разгледаният в настоящото производство иск с правно основание чл.49, ал.1, във вр. с чл.45 от ЗЗД се приеха за установени противоправни и виновни бездействия на негови длъжностни
лица при и по повод изпълнение на възложена работа по поддържане на водоснабдителната
система в ***.
Лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована е изпълнило задължението си, произтичащо от
предвиденото в Раздел IV, т.2.1, да уведоми застрахователя в срок от 7 работни дни от настъпване на
застрахователното покритие, видно от приложеното писмо на „В и К“ - *** с изх.№
***и известие за доставяне, установяващо получаването му от ответника по
обратния иск на 18.06.2018г.
Не се установиха предвидени
по правоотношението специални основания за изключване отговорността на
застрахователя.
В съответствие с
разпоредбата на чл.435 от КЗ ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да
получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и на покритието по застрахователния
договор.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният обратен иск се явява изцяло основателен и доказан в претендирания размер от 15 000лв. и следва да бъде
уважен като такъв, респективно осъден ответника по него да заплати на ***сумата
от 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени на О.С., В.П., Г.П. и
Б.П. имуществени вреди вследствие процесната авария
на водоснабдителната система на ***.
По разноските: При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***дължи на
ищците О.С., В.П., Г.П. и Б.П. изцяло направените по делото разноски, които са
в размер на 788,82лв. за държавна такса, 980лв. за адвокатско възнаграждение и
250лв. за възнаграждение на вещо лице или общо 2 018,82лв., а на ищеца О.С.
и платеното допълнително адвокатско възнаграждение, с оглед увеличението цената
на иска – в размер на 260лв.
Ответникът по обратния иск ***
следва да заплати в полза на ***направените деловодни разноски във връзка с
обратния иск, които са в размер на 600лв. за държавна такса и 1 200лв. за
адвокатско възнаграждение или общо в размер на 1 800лв. Разноските за вещо
лице не се намират в причинна връзка с обратния иск, т.к. не са насочени за
изясняване на обстоятелства, които са релевантни за него.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.Р.С. с ЕГН **********,
В.Г.П. с ЕГН **********, Г.В.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН **********,
следните суми, представляващи обезщетение за причинени им имуществени вреди вследствие настъпила на *** авария на уличен водопровод в ***, като
собственици на жилищна сграда в ***, ***, а именно: на О.Р.С. – сума в размер на 9 860,26лв.,
на В.Г.П., Г.В.П. и Б.В.П. – суми в
размер на по 3 286,75лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 11.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.435 от КЗ „З.К.Л.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 15 000лв., представляваща
изплатено на О.Р.С., В.Г.П., Г.В.П. и Б.В.П. обезщетение за имуществени вреди
във връзка с настъпила на *** авария на уличен водопровод в ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Р.С. с ЕГН **********, В.Г.П.
с ЕГН **********, Г.В.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН ********** сумата
от 2 018,82лв., представляваща деловодни разноски, а на ищеца О.Р.С.
да заплати и сумата от 260лв., представляваща деловодни разноски за
платено допълнително адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.К. „Л.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 800лв., представляваща
направени деловодни разноски по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З.К. „Л.И.“
АД, ЕИК *** като трето лице помагач на ***, ЕИК ***.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на В.И К.” ЕООД да се
издаде след влизане на решението по обратния иск в сила, ПРИ УСЛОВИЕ, че се
представят доказателства, че сумата, за която е уважен обратния иск е изплатена
на О.Р.С., В.Г.П., Г.В.П. и Б.В.П.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред ***ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: