О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. София, 17.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в закрито съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
разгледа
докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 429/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 243, ал. 8 от НПК.
Постъпила
е жалба от малолетния А.Н.Т., подадена от законния му
представителН.Т. К. чрез адв. Л.Д.У.-Д., срещу определение от 29.10.2019г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав, по
н.ч.д. № 12440/2018 г., с което е било потвърдено постановление на СРП, с което
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 5354/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 1096/2017 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител.
Жалбоподателят
прави искане да се отмени определението на СРС като неправилно и
незаконосъобразно. Изразява несъгласие с приетите доводи от първоинстанционния
съд за правилност и законосъобразност на постановлението на прокурора, с което
е прекратено наказателното производство. Посочено е, че липсват правни
основания за кредитиране показанията на св. Д.Б.. Изложен е подробен анализ на
съдържанието на процесните пълномощни, като се настоява, че от последното по
време пълномощно е видна волята на В.Г., а именно да получи лично продажната
цена по сделката, следователно се оспорват и изводите на СРП и на СРС в
противния смисъл. Изложени са и доводи за неправилност на становището на първия
съд относно липсата на необходимост от провеждане на разпити на нотариуса и
лицето, изготвило пълномощното, които да установят каква е била действителната
воля на В.Г.. Посочени са съображения, че прокурорът не е изследвал дали не са
реализирани съставите на чл. 210, ал.1, т. 3 от НК и чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2
от НК. Въз основа на всичко изложено в жалбата се претендира съдът да отмени
обжалваното определение и да върне делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона и събирането на допълнителни
доказателства.
Съдебният
състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценка по
реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от
надлежно легитимиранf да инициира въззивната проверка лице, поради което
е и процесуално допустима.
Съгласно
правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК настоящият
съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на жалбоподателя и като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С
постановление от 10.04.2017 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура е
образувано досъдебно производство № 5354/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
1096/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено
срещу неизвестен извършител за това, че на 04.01.2017 г. в гр. София е присвоил
противозаконно чужда движима вещ – сума 26 050 евро, собственост на В.Г. Г.,
която сума владеел по силата на пълномощно рег. № 2919/04.11.2015 г. и рег. №
2920/04.11.2015 г., заверени от помощник-нотариус П.Я.при нотариус М.П. – престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК. В хода на разследването били разпитаниН.Т. К., Д.Г.Б.и
Д.А.Е.и били събрани следните писмени доказателства: пълномощно с рег. №
261/03.02.2015 г., заверено в
Консулската служба на Република България в Хага, Холандия; пълномощно с рег. №
2919/04.11.2015 г. за нотариално удостоверен подпис и пълномощно с рег. №
2920/04.11.2015 г. за нотариално заверено съдържание по описа на нотариус М.П.;
извлечения от банкови сметки на В. Г. Г. и Д. Г.Б.; документи по нотариално
дело № 828/2015 г. за продажбата на апартамента, находящ се в гр. София, ул. „*********;
справки от банки; извлечение от акт за смърт на В.Г.; удостоверение за
наследници на В.Г.; удостоверение за раждане на А.Н.Т.; констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и други относими към случая.
С
постановление от 22.06.2018 г. на прокурор от СРП е прекратено наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като от събраните
доказателства не може да се установи по категоричен начин волята на В.Г. по
отношение на изтеглянето на сумата от 26 050 евро от сметката й в „Ю.Б.“
АД от Д.Б. – липсват очевидци на уговорките между Г. и Б., налице е
невъзможност починалата Г. да бъде разпитана и са налице противоречия между
пълномощно с рег. № 261/03.02.2015 г. и пълномощно с рег. № 2919/04.11.2015 г,
с оглед на което не се установява, че е осъществено от обективна и субективна
страна престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Постановлението
от 22.06.2018 г. на прокурора от СРП е потвърдено от Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17-ти състав, по н.ч.д. № 12440/2018 г. с определение от
29.10.2019 г., а жалбата наН.К. като законен представител на малолетния А.Т. е
оставена без уважение като неоснователна.
При
преценка на законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, правилно СРС е изяснил фактическата обстановка по
делото, като е приел, че на 30.12.2015 г. В. Г. чрез пълномощника си Д.Б.
продала на купувача В.Е.апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********, с
уговорена цена от 92 000 евро, като 45 000 евро били финансирани с банков
кредит, а част от плащанията била и превод от 26 200 евро, нареден от купувача
на 30.12.2015 г. по сметка в „Ю.Б.“ АД на името на В.Г.. На 04.01.2016 г. сумата
от 26 200 евро е постъпила в сметката на Г. в „Ю.Б.“ АД, като на същия ден
Д.Б., използвайки пълномощно № 261/03.02.2015 г., заверено в Консулската служба
на Република България в Хага, Холандия, е изтеглил сумата от 26 050 евро.
На
03.01.2016 г. В.Г. е пострадала в ПТП в района на гр. Сливен, след което
изпаднала в кома и на 07.01.2016 г. починала без да дойде в съзнание.
Детайлно
са анализирани събраните по делото доказателства и преди всичко разпита на св. Б.,
както и писмените доказателства – банкови извлечения и пълномощни. СРС и прокурорът
правилно са се позовали на пълномощно с рег. № 2919/04.11.2015 г. и рег. №
2920/04.11.2015 г. на помощник-нотариус П.Я.при нотариус М.П. с район на
действие СРС, за да приемат, че в рамките на учредената му представителна власт
пълномощникът Б. е продал апартамента – собственост на В.Г., като купувачът е
превел част от цената на имота на няколко пъти преди датата на сделката,
включително и процесния превод по сметка на В.Г., както изрично е посочено в
пълномощното.
СРС
правилно е приел, че за да прекрати наказателното производство, прокурорът се е
позовал и на т. 1 от пълномощно № 261/03.02.2015 г., заверено в Консулската
служба на Република България в Хага, Холандия, което дава правото на Б. да се
разпорежда със средствата по банковите сметки на В.Г. в „Ю.Б.“ АД, включително
и да тегли от тях. Това пълномощно е използвано за процесното теглене, като
същото е безсрочно и не е оттеглено от упълномощителя. Анализирани са и
противоречията между клаузите в т. 4 и т. 5 от пълномощното от 04.11.2015 г.,
касаещо продажбата на процесния имот, като е прието, че от съвкупния анализ на
клаузите в двете пълномощни не би могло да се установи с категоричност липса на
пълномощие св. Б. да тегли суми от сметката на Г. в „Ю.Б.“ АД, които са с
произход покупко-продажбата от 30.12.2015 г.
Първоинстанционният
съд обосновано е приел като недоказани твърденията на св. Б. в разпита му, че е
имал устна уговорка с В.Г. да задържи сумата от 7000 евро като комисионна за
своите усилия по четири идентични сделки с нейни имоти като пълномощник, както
и че тя му е дължала сумата от 20 000 евро, дадени в заем преди години, и му е
дала устно указание да изтегли сумата от 26 050 евро и да ги задържи за себе
си.
Правилно
СРС и прокурорът са стигнали до извод, че поради смъртта на В.Г. и влошените й
отношения с подалия жалбатаН.К. не би могло да се извършат други
процесуално-следствени действия, които да установят действителната й воля.
Въззивният
съдебен състав намира, че районният съд е извършил в пълнота възложената му от
процесуалния закон проверка и е формирал обосновани и правилни изводи, че
наказателното производство е прекратено законосъобразно.
Извършвайки
собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства
и доказателствени средства, въззивният съд намери, че контролираната съдебна
инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената
по досъдебното производство доказателствена съвкупност. Изследвал е наличните в
материалите по досъдебното производство доказателствени източници поотделно и в
тяхната взаимовръзка, при което е установил, че фактите са установени в пълнота
и те напълно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал.
С
оглед на гореизложеното настоящият състав споделя изводите на проверявания съд
по отношение кредитиране на показанията на св. Б. в частта относно времето и
начина на получаване на сумата от 26 050 евро от банковата сметка на В.Г.
доколкото същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията
на св. Б. не следва да бъдат кредитирани в частта, в която излага, че е
предоставил заем на починалата Г. в размер на 20 000 евро, както и по
отношение на извършени устни договорки между двамата за получаване на
комисионна в размер на 7000 евро от Б. за извършените от него услуги във връзка
с продажбата на имотите на Г.. Последният извод е направен във връзка с
банковите извлечения на св. Б., от които е видно, че не е разполагал със сума в
размер на 20 000 евро, нито е изяснено дали в периода 2013 – 2015 г. тази
сума не му е била върната от Г..
Въззивната
инстанция намира доводите на първата за правилни и по отношение на характеристиките
и смисъла на пълномощно № 261/03.02.2015 г., заверено в Консулската служба на
Република България в Хага, Холандия, използвано от св. Б. като правно основание
да изтегли от банката сумата от 26 050 евро от сметката на Г. в „Ю.Б.“ АД. Както
е посочено от проверявания съд т. 1 от пълномощното ясно и недвусмислено урежда
правомощие на упълномощения св. Б. да представлява В.Г. пред „Ю.Б.“ АД, както и
пред други банки, да открива на нейно име и за нейна сметка всякакви сметки и
влогове и впоследствие да се разпорежда изцяло със същите, както и с всички
нейни банкови сметки и влогове, открити в „Ю.Б.“ АД, както и пред другите
посочени банки, като от нейно име и за нейна сметка е упълномощен да тегли и
внася суми без ограничение, както и има право да изтегли целите суми по
сметките, да извършва банкови преводи от сметка в сметка в същата и други
банки, да извършва всички видове банкови сделки и операции и във връзка с тези
действия да я представлява навсякъде, където е необходимо, да полага подписа си
в качеството си на неин пълномощник, да оформя необходимата документация и
получава справки и други писмени информационни извлечения, както и писмена
информация за състоянието на сметката/влога и движението на сумите по нея/него.
Пълномощното е надлежно заверено в консулската служба в Хага, Холандия, като не
се поставя съмнение относно автентичността на положения в него от В.Г. подпис
за упълномощител. С оглед на последното, първоинстанционният съд правилно е
достигнал до извод, че именно това е волята на В.Г., което се установява и от
безпроблемното разпореждане със сметките й от страна на Б. в следващите месеци,
който многократно е теглил и внасял суми по сметките на Г., като никоя операция
не е била оспорена от нея. Към 04.01.2016 г. пълномощното е било валидно, тъй
като е безсрочно и не е било оттеглено от В.Г., с оглед на което св. Б. е имал
право да се разпорежда със средствата по банковата сметка на Г. в „Ю.Б.“ АД.
По
отношение на искането на жалбоподателя за извършване на разпит на нотариуса,
удостоверил съдържанието на пълномощното от 2015г., както и лицето, изготвило
това пълномощно, настоящата инстанция се солидаризира със становището на първостепенния
съд, че същият е ненужен поради невъзможността да се разкрие волята на В.Г. от
обясненията на посочените лица.
Правилни
са доводите на първоинстанционния съд и във връзка с твърденията на
жалбоподателя, че прокурорът не е изследвал дали не са реализирани съставите на
чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, към които
въззивната инстанция се присъединява напълно, тъй като покупко-продажбата на
апартамента, находящ се в гр. София, ул. „*********, е извършена в рамките на
учредената представителна власт на пълномощника Б. съобразно пълномощното от
04.11.2015г., което към момента на сделката и на тегленето на сумата е било
валидно.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
формира следните правни изводи:
Предмет
на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл.
243, ал. 4 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението
е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и
доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато
разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на
формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по
отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни
изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с
тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да
провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно когато
разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени
всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими
към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва
да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да
събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат
подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който
да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не,
известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.
Въззивният
съд споделя изцяло правните изводи на първата инстанция, че са били налице
основания по делото за прекратяване на образуваното наказателното производство,
тъй като от събраните по досъдебното производство доказателства не се
установява, че е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл са и изводите на прокурора, който е
прекратил наказателното производство, тъй като не се касае за извършено
престъпление от общ характер по цитирания състав на престъпление. Последното е
коментирано и анализирано обстоятелствено от първата инстанция и не е нужно
това да се прави от настоящата по съображения от процесуална икономия.
Достатъчно е да се каже, че въззивната инстанция се присъединява към този
анализ.
С
оглед на изложеното въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд
е извършил в пълнота необходимата проверка за законосъобразност и обоснованост
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
формирал изводи, съответстващи на събраните в хода на разследването
доказателства и на разпоредбите на закона, поради което обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
от 29.10.2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти
състав, по н.ч.д. № 12440/2018 г., с което е било потвърдено постановление на
СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 5354/2017 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 1096/2017 г., по описа на СРП, образувано за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.