№ 181
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502415 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Ц., Ц.Ц. и Д.Ц., чрез пълномощник адв. Р.П.
против решение от 04.05.2020г. по гр.д. № 8596/2018г. на Софийски градски съд, 1-18
състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите- ищци против Р. С. Б. главни
искове по чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост по правоприемство от К. Д.
Л. върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.202.74.1.4 по КККР на гр.***, в район ***, ул.***, находящ се в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.202.74 с предназначение жилище, апартамент, брой
нива – едно, с площ от 98,60 кв.м., с прилежащи части – таван № 15 с площ от 9 кв.м., мазе
№ 17 с площ от 4,30 кв.м., както и 5,75% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху земята, и предаване владението върху имота, и в условията на
евентуалност искове по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 24.02.2017 г. и обективиран в
нотариален акт № 20, т. I, рег. № 335, д. № 19/2017 г. на Нотариус С.П., рег.№ ***, поради
неизпълнение.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
съдът е отхвърлил исковете за собственост по чл.108 ЗС с мотивите, че договорът е
действителен и е породил вещно-транслативен ефект. Изтъква се, че същият е сключен при
1
липса на основание, тъй като били безспорни и установени множеството заболявания на
прехвърлителката. Посоченото било равнозначно на знание за близка и предстояща смърт и
съответно за липса на еквивалентност, което го правело нищожен на основание чл.26, ал.2
пр.4 ЗЗД. Неправилно на следващо място се твърди, че са отхвърлени евентуалните искове
по чл.87, ал.3 ЗЗД с мотивите, че приобретателката ответница е изпълнила престацията си. В
тази връзка се изтъква, че съдът неправилно е ценил единствено показанията на разпитаните
по неин почин свидетели, вместо да даде вяра на показанията на св. Н., която има лични
впечатления за посочените факти, и от тях ставало ясно, че ответницата не е полагала грижи.
Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество,
с което се уважат исковете.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата- ответница Р.Б. чрез пълномощник адв.С., с
който се поддържат подробни възражения и се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Изтъкват се доводи, че тежкото състояние на прехвърлителката не е равнозначно
на знание за предстояща и близка смърт. Твърди се, че нейното здраве е било увредено, но
не и безнадеждно и този извод почивал на събраните по делото доказателства. Изтъква се
медицинската експертиза, видно от която с поставянето на стендове, фактически
прехвърлителката била стабилизирана след инфаркт, а другите хронични заболявания били
успешно лекувани през годините и поради това не следвало да се ценят като сигурна
индикация за скорошна смърт. Поддържат се възражения и против оплакването за
неправилност на решението в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.87, ал. 3 ЗЗД с
доводи, че съдът е обсъдил и преценил в съвкупност всички доказателства.
Софийският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежни страни в законоустановения срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При служебна проверка се установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени субективно
и обективно съединени искове – главни по чл.108 ЗС и евентуални по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Като
правопораждащи спорното право факти в исковата молба ищците са посочили качеството си
на правоприемници на К. Л. и извършената от нея прехвърлителна сделка – договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.
акт № 20, т. 1, рег. № 335, д. № 19/2017 г. в полза на ответницата Р.Б., който представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.74.1.4 по КККР на гр.***, в район
***, ул.***. Твърди се нищожност на договора като сключен без основание по чл.26, ал.2,
пр.4 ЗЗД, поради знание за близката скорошна смърт на прехвърлителката, което било
равнозначно на липса на еквивалентност. При условията на евентуалност се поддържа, че
здравословното състояние на Л. било такова, че тя не е разбирала свойството и значението
2
на постъпките си, и че подписът в нотариалния акт не е изпълнен от нея, с което се оспорва
истинността му като документ. Евентуално се поддържа като основание на иска по чл.87,
ал.3 ЗЗД липсата на престирани грижи от приобретателката.
В срок е постъпил отговор по чл.131 ГПК, с който ответницата Р.Б. е оспорила
исковете по основание с доводи, че прехвърлителката е сключила договора с ясно съзнание
за акта, който извършва и нейното волеизявление за сключването му е нотариално
удостоверено, и че е изпълнявала точно и пълно задълженията си за престиране на грижи в
пълен обем преди и след неговото сключване. Поддържа се още, че заболяванията на
прехвърлителката били типични за възрастта, но въпреки тях била напълно дееспособна до
смъртта си, и че към момента на сключване на договора, здравословното й състояние е било
същото като и в предходните години.
От фактическа страна не е спорно и се установява от писмените доказателства, че тримата
ищците са син и дъщери на покойния брат на К. Л., починал преди нея през 1994г и се
легитимират като нейни наследници по съребрена линия по правилата на чл.8 вр. чл.10, ал.2
ЗН. Безспорно също е, че приживе тяхната наследодателка е сключила с ответницата Р. С. Б.
в предвидената нотариална форма договор за прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е оформен с
нотариален акт № 20, т. I, рег. № 335, д. № 19/2017 г. на нотариус С. П., рег. № *** и
предметът на прехвърлителната сделка се индивидуализира като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.202.74.1.4 по КККР на гр.***, в район ***, ул.***, находящ се
в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.202.74 с предназначение
жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 98,60 кв.м., с прилежащи части – таван №
15 с площ от 9 кв.м., мазе № 17 с площ от 4,30 кв.м., както и 5,75% идеални части от общите
части на сградата, при посочени граници. Прехвърлителката К. Л. от своя страна се е
легитимирала правата си сключване на сделката с нот. акт № 66, т.1, н.д. № 62/1968г на
нотариус при СРС, с който е призната за собственик апартамент на 2-ри етаж от сграда в
ЖСК, който имот не е спорно, че е идентичен с процесния. В нот. акт, с който е
обективирана оспорената сделка задълженията на приобретателката към наследодателката
на ищците се изразяват в „издръжка и гледане, и осигуряване на спокоен живот, какъвто е
водила до сега и докато е жива.“
Пред първата инстанция във връзка с твърденията за тежко увредено здраве на
наследодателката са събрани гласни и писмени доказателства. От показанията на св. Т. –
личен лекар на починалата се установява, че тя е страдала от дългогодишен захарен диабет,
хипертония, исхемична болест на сърцето още от 2010г., а в края на 2014г. бил
диагностициран и базоцелурален карционм на лицето, от който се оперирала и лекувала.
Въпреки тези заболявания състоянието й е определено като стабилно. През 2015 г. бил
установен меланом, от който също била оперирана. През 2015 г. претърпяла инфаркт и от
края на 2016 г. започнала да се влошава. Имала анемия, което вероятно било свързано с
рецидив на меланома. Психическото й състояние било типичното за човек на 80г., но нямала
3
изразени проблеми, свързани с паметови смущения да не познава хора или да не разбира
какво се случва, напротив била напълно адекватна. Показанията на разпитания свидетел
правилно са ценени като достоверни именно поради личните впечатления, които има и то в
качеството си на медик. Свидетелят отрича твърденията Л. да е приемала лекарства за
психични проблеми и въобще да е имала такива. Придвижвала се бавно и имала физически
затруднения, но психически била стабилна и контактна - говорела и коментирала събития.
Последните впечатления на свидетеля датират от пролетта на 2017 г., когато лежала в
болница, най-вече заради диабета и за анемията. След изписване от болничното заведение
още по-трудно се придвижвала, придружавана от друга жена, като последните му
впечатления за нея са за човек, който е в общо добро психическо състояние- без депресивни
или други признаци за психическо нарушение.
От медицинската експертиза на вещото лице д-р Ал.М., изготвена въз основа на
приобщената медицинска документация, се установява, че наследодателката на ищците Л. е
имала поставени следните диагнози – исхемична болест на сърцето и на 21.12.2016 г. са
имплантирани три стенда след преден миокарден инфаркт; артериална хипертония III
ст., дислипидемия, захарен диабет, тип II,
диабетна полиневропатия, хипотиреоидизъм – тиреоидит на Хашимото, състояние след
радикална вулвектомия по повод на меланом на вулвата на 08.2015г.), състояние след
лъчетерапия на базоцелуларен карцином на дясна буза, състояние
след ендоскопско ригиране на вътрешни хемороиди, подагра, хроничен гастрит
и застойна сърдечна недостатъчност, гастро-езофагиален рефлукс, ритъмни
и проводни нарушения, както и ангина пекторис с инвазивно лечение. В обобщение вещото
лице медик е дал заключение, че при такава тежка патология – комбинация от
злокачествени, сърдечни, ендокринологични и метаболитни заболявания не се очаква
продължителен живот и настъпването на смъртта е сигурно събитие, но не може с точност
да прогнозира в какъв времеви интервал би настъпил леталният изход.
По повод на твърденията за неизпълнение на задълженията за престиране на грижи и
издръжка пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетели, посочени и от двете страни. В показанията на св. Б. се съдържат данни за
дългогодишно познанство с К.Л., за която знае, че има заболявания, проявили се след
смъртта на съпруга й, починал преди 20-тина години. Имала диабет и високо кръвно.
Последната година, когато посетила с.Бързия отсядала при брат си самичка и дошла там
малко преди да почине. Тогава свидетелката я е срещнала веднъж - дърпала количка и
обяснила, че отива за минерална вода, когато свидетелката се опитала да я заговори, тя я
подминала и си продължила по пътя, затова и не била сигурна дали въобще я е познала.
Свидетелката не познава ответницата Р.Б. и според нея за наследодателката на ищците се
грижела съседка, друг не е виждала около нея, а при разговорите им казвала, че обича
племенниците си и апартаментът ще остане за тях.
От показанията на св.Н. се установява, че е свекърва на ответницата, която имала дете от
4
сина й и заедно съжителствали от 10-на години. Починалата Л. била нейна първа
братовчедка, която имала къща в с.Бързия и с нея общували много често след като се
пенсионирала и идвала в селото. С племенниците си Л. не поддържала връзка от години, а за
нея се грижела Р. – водела я по доктори с колата, вземала я при изписване от болнични
заведения, пазарувала и се грижела за хигиената й, купувала лекарства. С Р. имали близки
отношения и затова й прехвърлила имота, защото искала тя да се грижи за нея. Ответницата
изпълнявала всичко необходимо –обръщала й внимание, поддържала чистота, давала й
лекарства и Л. сама инициирала сделката по прехвърлянето. През август 2017 преди да
почине дошла на село, където се грижели за нея в тяхното семейство. Когато се влошила
била в тяхната къща и там починала.
В показанията си свидетелката И. установява, че живее в с. Бързия и била близка с
покойната К.Л.- другарували в пенсионерски клуб.Познавала Р., съпруга и свекърва й, с
които Л. била много близка. След като мъжът й починал почти всяко лято стояла в с. Бързия
и там идвала с Р. и нейното семейство. Отсядала си в нейната къща на село, но последните
години, когато не била вече не била добре живеела при тях. Свидетелката ги посещавала и
си говорела с Л., която пред нея казвала, че хората, които се грижат за нея са Р. и
семейството й, и че на тях разчита да й помагат и занапред.
Пред първата инстанция ищците са оспорили съществуването на договора за продажба на
недвижимия имот с твърдения против автентичността на волеизявлението на продавача,
обективирано с полагане на подпис в нотариалния акт. Тези възражения са опровергани от
приетата и неоспорена графическа експертиза. Според категоричното заключение подписът
и ръкописният текст в нотариалния акт са изпълнени от К.Л. и въз основа на това
неоспорено доказателство първоинстанционният съд е отхвърлил този довод като
неоснователен. Против тези фактически и правни изводи на съда не са заявени оплаквания
от ищците във въззивната жалба и те не са посочени като порок на първоинстанционното
решение, касаещи правилността му, поради това и този въпрос е извън обсега на въззивен
контрол.
Спорните пред настоящата инстанция въпроси се свеждат до наличието на посочения порок
за нищожност сделката по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, в който случай тя не би могла да породи
правен ефект и ще отпадне като правно основание за придобиване на собственост, респ. при
действителност на сделката налице ли е основание за разваляне на договора по чл.87, ал.3
ЗЗД, поради неизпълнение на насрещни задължения за престиране на грижи и издръжка.
Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав достига до извод
за неоснователност на въззивната жалба, по следните съображения: Процесният договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е типичният алеаторен
договор, при който се съдържа неопределеност на имуществената престация именно поради
това, че задължението за издръжка и гледане е за бъдеще време и при сключването на
договора не е ясен обема и продължителността на дължимата от приобретателя престация.
5
Ищците са въвели като порок за нищожност на алеаторния договор липсата на основание по
чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД - прехвърляне на недвижим имот срещу лишено от предмет
задължение за издръжка и гледане с оглед на преклонната възраст и влошено здравословно
състояние на прехвърлителката, и че в този случай договорът не обслужва типичната
цел/кауза/ на подобни договори.
По този въпрос обуславя ли близката смърт на прехвърлителя след изповядване на
договора за издръжка и гледане нищожност на договора и дали за да е налице кауза на
договора е необходимо да има равновесие в престациите на двете страни по сделката има
последователна съдебна практика / решение № 420/11.01.2012г. по гр.д. № 99/2011г, трето
гражданско отделение на ВКС; решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на
четвърто гражданско отделение на ВКС; решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. №
1190/2009 г. и други/ В цитираните решения е разяснено, че изискваните фактически
предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание е
наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на
договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както
онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал
стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий
/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно
изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до настъпването
на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна
смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако въпреки
напредналата възраст на прехвърлителя и негово влошено здраве няма ясна и конкретна
прогноза за фатален край, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи
занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв
договор. Обратното /според цитираните мотиви на ВКС/ ще означава по формални
признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за
прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични
грижи в критичен за него момент.
От фактическа страна е установено, че смъртта на прехвърлителката е настъпила осем
месеца след изповядване на сделката, през който период, независимо от трайно влошено
здраве и ограничена подвижност, тя е била контактна и в общо добро психическо
състояние. За посоченото свидетелства както личният лекар, имащ трайни наблюдения
върху нея като пациентка за в годините на лечение, през които независимо от
диагностицираните тежки заболявания /онкологични, ендокринологични и метаболитни/ тя
е имала сравнително качество на живот– провеждано е било стабилизиращо /поддържащо/
6
лечение, няма данни да е била неподвижна или лишена от активност. Напротив -от
показанията на св. Б. става ясно, че в съвсем близък до настъпване на смъртта момент
/август 2017/ тя е била на събор в с.Бързия и сама се е придвижвала за вода. От показанията
на св.Н. се установява, че лично е инициирала сключването на този договор, за да обезпечи
и занапред потребността си от грижи именно от ответницата, на която до този момент е
разчитала както в ежедневието, така и в критични ситуации. Безспорно наличието на
множество тежки заболявания и напредналата възраст /на 81години/ почти сигурно от
медицинска гледна точка, а и чисто житейски изключват вероятността за продължителен
живот. Но дори и медицинската експертиза не би могла да се ангажира с конкретна
прогноза в какъв приблизително определен период би могъл да настъпи иначе сигурният
летален изход. Поради това, като краен извод се споделят изводите на първата инстанция, че
наличието на описаните заболявания и състоянието след инфаркт, както и настъпилата осем
месеца по-късно смърт, не обосновават твърдения порок на сделката по чл. 26, ал.2, предл. 2
от ЗЗД. Следователно в полза на ответницата се установява валидно правно основание –
действителен договор с вещно-транслативен ефект, който я легитимира като собственик на
спорния имот преди възникване на наследственото правоприемство. В обобщение ищците
не са установили правото си на собственост на посоченото основание по наследствено
правоприемство, поради това, че към момента на откриване на наследството, процесният
имот не е бил част от патримониума на наследодателката. Затова правилно като краен
резултат са отхвърлени главните ревандикационни искове по чл.108 ЗС.
Неоснователна е въззивната жалба и против решението в отхвърлителната му част по
отношение на евентуалните искове по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства подкрепят фактическите и
правни изводи на съда, че ответницата като приобретател по договора, върху която тежи
доказателствената тежест, е установила изпълнение на задълженията си с оглед на
уговореното и обичайно дължимото съдържание. Страните по договора са били в близки
отношения от години и далеч преди сключване на договора ответницата е обезпечила
нуждите на К.Л. от грижа и внимание. От показанията на разпитаните свидетели Н. и И. се
изяснява, че именно ответницата и нейното семейство са подпомагали възрастната жена,
която първоначално живеела самостоятелно, а в последствие в едно домакинство с тях,
където е получавала грижи според дължимото в договора и естеството на взаимоотношения
съдържание. Категорични и последователни са показанията на посочените свидетели, че
именно Р.Б. е водела К.Л. по доктори с колата, вземала я при изписване от болнични
заведения, пазарувала и се грижела за хигиената й, купувала лекарства. Освен физически
грижи и материална обезпеченост приобретателката осигурила дължимото и в морален
аспект -сигурност и общуване и наподобяваща семейна среда. Когато възрастната жена се
влошила за нея грижи са полагани в семейството на приобретателката, където е имала човек
до себе си до самата си смърт. Правилно съдът е ценил показанията на разпитаните
свидетели, които почиват на лични, трайни и преки впечатления и напълно се допълват за
7
посочените факти. Действително св. Н. се намира в особени отношения с ответницата, но
другата свидетелка И. няма родствени или други връзки със страните, които да извеждат
макар и косвено заинтересованост от изхода на делото. Съдът не е допуснал нарушение на
процесуалните правила като не е придал доказателствена стойност на показанията на св.Б.,
които действително са откъслечни и неясни – от тях не се добива реална представа за
цялостния живот на починалата през последната година от живота й. Единствената случка,
за която св.Б. има лично впечатление е посещението на Л. в с.Бързия август 2017г, от която
не могат да се направят фактически изводи от кого и какви са полаганите грижи за нея през
период, в който очевидно е имала нужда от такива. Въпреки това косвено пресъздадената
случка допълва показанията на св.Т., че и към този момент прехвърлителката е имала
физическа активност, и че точно в този период е била в с.Бързия, както сочат свидетелите Н.
и И.. Посоченото от св.Б., че Л. е била сама в с.Бързия, и че за нея единствено се грижела
незрящата й съседка не са житейски логични и се опровергават от обсъдените вече
свидетелски показания. От тях става ясно, че точно в този период, когато се е нуждаела от
ежедневно обгрижване тя не е била сама, а заедно със семейството на ответницата в къщата
им в с.Бързия.
В обобщение, приобретателката по договора установи, че е престирала по договора
грижи и издръжка в уговореното съдържание, поради това няма основание за разваляне на
договора по съдебен ред /чл. 87 ал.3 ЗЗД/ поради неизпълнение.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на
потвърждаване, при който изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има въззиваемата –ответница, която е
претендирала и доказала разноски за адв. възнаграждение в размер на 2500лв. Против
претендираните разноски е направено своевременно възражение от процесуалния
представител на жалбоподателите по чл.78, ал.5 ГПК, което по същество е неоснователно.
Предмет на разглеждане са искове – главен и евентуален, всеки от които с цена от
113 165лв, и дори да се приеме, че обжалваемият интерес е съответен на 113 165лв, поради
съединяването на исковете в условията на евентуалност, то и в този случай
възнаграждението на адвоката не само не е прекомерно, но и се явява под минимално
предвидените прагове в Наредба № 1/2004г.
С оглед на изложеното, САС в настоящият си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.05.2020г. по гр.д. № 8596/2018г. на Софийски градски съд,
1-18 състав.
8
ОСЪЖДА Т. Ц. Ц., ЕГН **********, Ц. Ц. Ц., ЕГН ********** и Д. Ц. Ц., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул.Княз Борис I, № 100 да заплатят на Р. С. Б.,
ЕГН ********** сумата от общо 2500лв, представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване
препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9