Р Е Ш Е Н И Е
№……………/20.03.2023 г., гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети февруари две хиляди двадесет
и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от председателя АД № 78/2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 195б от ЗВ.
Образувано е по жалба на “ВиК
Добрич” АД, ЕИКХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.
“3-ти март” № 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т.И.Г., против Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 2/2022/13.01.2022 г. на
директора на Басейнова дирекция “Черноморски район” (БДЧР), с който на
основание чл. 195б, във вр. чл. 79, ал. 6, т. 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и
„в“, ал. 2 и ал. 3, чл. 194б от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ са определени публични
държавни вземания за такси и лихви, както следва : главница в размер на
80 507, 76 лева, представляваща непогасен
остатък от такса за реализирано водовземане от подземни, в това число минерални
води, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и лихви за забава в размер на
общо 112 871, 21 лева, представляващи лихви за неплатени в срок такси за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. Счита се, че оспореният акт е незаконосъобразен
както по отношение на определената главница, така и по отношение на начислената
лихва. Твърди се, че АУПДВ е издаден в противоречие с материалния закон поради неспазване
на изискванията за определяне на таксата. Сочи се, че в случая не става ясно по
каква единична цена е определена дължимата такса за водовземане за 2020 година.
Твърди се, че при извършване на плащанията дружеството е посочвало точно за кое
водовземно съоръжение следва да се отнесе таксата. Вместо това БДЧР е
разпределяла сумите по свое усмотрение и преценка, което е в нарушение на чл.
23, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (Тарифата). Оспорва се началната дата на начисляване на лихвите.
Твърди се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Тарифата таксите за водовземане са годишни
и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година, а не както е прието
в акта – 15.02. на следващата година, поради което законната лихва за забавено
плащане се дължи от 01.04. Прави се възражение за погасяване по давност на
начислените лихви за 2018 г. и за 2019 г. В пледоарията по същество се излагат
допълнителни доводи за неяснота при определяне на размера и началната дата на дължимост
на лихвите върху различните главници за различните периоди предвид на
многобройните частични плащания, които оспорващият е извършил. Административният
орган не е формирал твърдение кой е периодът на забавата, който той е възприел.
По тези съображения се иска отмяна на акта. Претендира се и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът – директорът на БДЧР,
чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя
да бъде отхвърлена. Твърди, че таксата за водовземане от подземни води,
включително минерални води за 2020 г. е определена в съответствие с материалния
закон, като изчисленията в АУПДВ се подкрепят от заключението на вещото лице по
ССЕ. Сочи, че началният момент на дължимост на таксата е определен съгласно чл.
194б, ал. 2 от ЗВ, където изрично е вписано, че задължението по декларацията,
по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15
февруари. Този срок е въведен с измененията на закона през 2018 г. Дотогава е
бил 31 март, както е в Тарифата, която не е актуализирана съобразно
закона.
Административен съд – Добрич, като взе предвид доказателствата по делото и
становищата на страните, намира следното :
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
От материалите по
делото се установява, че „ВиК Добрич“ АД действа в качеството си на ВиК
оператор на обособена територия „Добрич“.
На името на праводателя
на оспорващото дружество („ВиК“ ООД) са издадени следните разрешителни по ЗВ:
Разрешително №
0378/22.06.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите за водоползване
от подземни води посредством 142 бр. сондажни кладенци, 13 бр. шахтови кладенци
и 56 бр. каптажи на естествени извори или общо 211 бр. водовземни съоръжения на
територията на БДЧР и БДДР;
Разрешително № 2151 0078/
19.11.2008 г., издадено от директора на БДЧР за водовземане от подземни води
чрез съществуващи водовземни съоръжения: ТК-1 „Смин“ и ТК-2 „Смин“ с цел
питейно-битово водоснабдяване на селата Смин, Стаевци, Захари Стояново, Черноморци,
Твърдица, Божаново и Ваклино, община Шабла;
Разрешително № 2151
0281/ 24.01.2012 г., издадено от директора на БДЧР за водовземане от подземни
води чрез съществуващи водовземни съоръжения – тръбен кладенец ТК „ВиК“ Добрич
– Каварна с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Каварна.
И трите разрешителни
са с прекратен срок на действие, като ползването на правата по тях не е
разрешено на жалбоподателя като правоприемник на преобразуваното дружество поради
липса на подадено заявление, съответно непредставяне на изискващи се по закон
документи за преиздаване на разрешителните на негово име.
На обособена
територия „Добрич“ има две действащи разрешителни за водовземане от подземни
води, издадени за питейно-битово водоснабдяване на населени места, на лице,
различно от ВиК оператора, както следва: 1. Разрешително № 2151 0312/
20.12.2012 г., издадено от директора на БДЧР за водоснабдяване на с. Езерец и
с. Крапец, община Шабла, област Добрич и 2. Разрешително № 2151 0313/
20.12.2012 г., издадено от Директора на БДЧР за водоснабдяване на с.
Дуранкулак, община Шабла, област Добрич.
Част от водовземните съоръжения, които са експлоатирани от оспорващото дружество, са включени в Регистъра на съоръженията за минерални води от находищата по Приложение №2 към чл. 14, ал. 2 от Закона за водите. С Решение № 33/30.01.2019 г. на Министъра на околната среда и водите е предоставено безвъзмездно на община Балчик за управление и ползване участък „Балчик“ – област Добрич, община Балчик от Находище №101 район „Варненски басейн“.
За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. “ВиК
Добрич” АД е подало 79 броя декларации за водовземане по чл. 194б от ЗВ.
Декларирани са ползвани водни количества в размер
на 14 124 343 куб.м., за които е определена дължима такса в размер на
общо 282 486, 86 лева, изчислена по 0, 02 лева/куб.м.
При извършена документална проверка по наличната в
БДЧР информация са установени несъответствия в подадените декларации.
С писмо изх. № 26-00-4985/А2 от 16.02.2021 г. (л.52)
директорът на БДЧР е уведомил жалбоподателя за констатираните несъответствия –
1. част от водовземните съоръжения,
експлоатирани от търговското дружество, са включени в Регистъра на съоръженията
за минерални води от Находищата по Приложение №2 към чл. 14, ал. 2 от Закона за
водите, поради което единичната цена съгласно чл. 12, ал. 6 от Тарифата за
таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване е в размер
на 0,031 лева/куб.м., а не 0, 02 лева/куб.м.; 2. от дружеството са подадени декларации
за водовземане от участък, който е предоставен безвъзмездно за управление и
ползване на община Балчик, поради което таксите за 2020 г. за водовземане от
минерални води за съответните съоръжения следва да бъдат декларирани пред
община Балчик и заплатени по сметката на общината; 3. подадени са и 3 броя
декларации за водовземане от съоръжения, на които титуляр по издадените от БДЧР
2 броя разрешителни е община Шабла, определените такси са начислени и заплатени
на/от община Шабла, във връзка с което са приспаднати от общите задължения на
„ВиК“ Добрич АД.
При декларирани използвани водни количества от
жалбоподателя от 14 124 343 куб.м., от които 555 565 куб.м. по
разрешителни на община Шабла и 1 569 391 куб.м. за минерални води от
находища на община Балчик, за оставащите 11 999 387 куб.м. от БДРЧ са
изчислени задължения за водовземане от подземни, в т.ч. минерални води за
периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. в размер на общо 248 561, 28 лева,
подробни описани в изчислителна таблица към писмото. Прието е, че крайният срок
за заплащане на таксата е 15.02.2021 г., поради което от 16.02.2021 г. се дължи
законна лихва за забава.
Дружеството е
информирано и за това, че има начислени лихви в размер на 65 942, 94 лева
и 31 767, 88 лева за забава в плащанията на такси за водовземане съответно
за 2018 г. и 2019 г., извършени на 30.12.2020 г. С писмото е отправена покана за доброволно
изпълнение на задължението за 2020 г. в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, като жалбоподателят е предупреден, че при липса на доброволно
изпълнение ще започне административно производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане на основание чл. 166 от ДОПК.
Писмото е връчено на
„ВиК“ Добрич АД на 17.02.2021 г. съгласно известие за доставяне (л.56).
На 04.03.2021 г. по
банковата сметка на БДЧР е постъпила сума в размер на 41 366, 56 лева, от които
25982, 36 лева са отнесени за погасяване на задължения по разрешителни на
община Шабла в размер на 11 111, 30 лева; за ПСОВ на Албена, Шабла, Балчик
и Каварна в размер на общо 14 871,06 лева, а оставащата разлика в размер на 15 384,20 лв. за частично
погасяване на задълженията за такса за водовземане за 2020 г.
С писмо изх. №
26-00-4889/А5 от 23.03.2021 г. (л.47) директорът на БДЧР е уведомил дружеството
за разпределяне на сумите по извършеното плащане.
С писмо с изх. № 26-00-4889/А6/26.05.2021
г. (л.45) директорът на БДЧР е съобщил на „ВиК
Добрич“ АД за допусната техническа грешка при посочване на остатъка от
дължимата такса за водовземане от подземни води за 2020 г., като отново е
отправил покана за доброволно изпълнение на задълженията за главница и лихва.
С писмо изх. №
ВиК-217≠3 от 01.06.2021 г. дружеството е възразило срещу размера на претендираните
лихви и извършената корекция на остатъка от дължимата такса за водовземане (чл.44).
На 15.06.2021 г. по
банковата сметка на БДЧР са постъпили още 32 021, 60 лева за погасяване на
задължението за 2020 г. по разрешителното от 2001 г.
С писмо изх.
№26-00-4889/А9/22.06.2021 г. (л.39) директорът на БДЧР е дал пояснения относно
дължимостта на начислените лихви за забава, позовавайки се на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания.
На 09.07.2021 г. по
банковата сметка на БДЧР са постъпили 19 920, 94 лева, а на 20.08.2021 г.
– 20 085, 48 лева, с които е погасена част от задължението за водовземане
от подземни води за 2020 г.
С уведомление изх.
№26-00-4889/А11/22.10.2021 г. на директора на БДЧР (л.33) жалбоподателят е
информиран за започване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане на дължима такса за 2020 г. в размер на 161 149,
00 лева за реализирано право на водовземане от подземни води и начислени лихви
за забавени плащания за такси водовземане за 2018 г. и 2019 г. в размер съответно
на 65 942,94 лева за 2018 г. и 31 767,88 лева за 2019 г. Даден му
7-дневен срок за представяне на документи и факти, доказващи негови права или
удостоверяващи липсата на задължения.
След получаване на
уведомлението по банковата сметка на БДЧР са преведени още 40 056, 64 лева
на 29.10.2021 г. и 30 363, 70 лева на 04.11.2021 г., които са отнесени за
частично погасяване на такса за водовземане за 2020 г.
На 25.11.2021 г. е
извършена проверка по документи на “ВиК Добрич” АД за извършен контрол за
изпълнение на задължението по чл. 194, ал. 1, т. 1, букви „б“ и „в“, § 9 от ПЗР
и чл. 195б, ал. 2, т. 4 от ЗВ за заплащане на такси за водовземане от подземни,
включително минерални води. За резултатите от проверката е изготвен констативен
протокол (л.24-26), подписан от служител на БДЧР. От представените от
дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ и постъпилите плащания по сметката на
БДЧР длъжностното лице е
установило, че за проверявания период начислената такса за водовземане от
подземни води (общо 11 999 387 куб.м.) е в размер на общо 248 561, 28 лева;
след заплатените частично задължения остатъкът от таксата за водовземане за
2020 г. е в размер на 90 728, 66 лв. Установило е още, че задълженията за
2018 г. и 2019 г. е следвало да бъдат заплатени съответно до 15.02.2019 г. и
15.02.2020 г. съгласно чл. 194б, ал. 2 от ЗВ. Според извършените плащания те са
погасени след законоустановения срок – 347 548, 46 лева за 2018 г. и
359 607, 57 лева за 2019 г. са платени на 30.12.2020 г., поради което
дружеството дължи законна лихва за забавените плащания. Аналогични констатации са
направени и по отношение на дължимата такса за 2020 г., съгласно които
главницата е следвало да бъде заплатена до 15.02.2021 г. (в протокола е допусната техническа
грешка и е записано 15.02.2020 г.) Съобразявайки се с всички извършени частични плащания до
05.11.2021 г. в размер на общо 157 832, 62 лева, проверяващият орган е
приел, че по отношение на вземането за 2020 г. също се дължи заплащането на
законна лихва, с оглед на което е изчислил, че общият размер на лихвата за
забава за трите главни задължения за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са равнява на
сумата от 112 871, 21 лева.
На 03.12.2021 г. по
сметката на БДЧР е преведена сума в размер на 10 220, 90 лева, с което общият
размер на погасяванията за такса за водовземане за 2020 г. е достигнал
168 053, 52 лева.
Въз основа на
констативния протокол и извършените плащания по подадените декларации по чл. 194б,
ал. 1 от ЗВ е издаден и оспореният АУПДВ № 2/13.01.2022 г. на директора на БДЧР
(л.21-23), с който на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и ал. 2
от ЗВ са установени публични държавни вземания за незаплатени такси по ЗВ за
периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в общ размер на 80 507, 76 лева, представляващи
непогасен остатък от такса за реализирано водовземане от подземни, в това число
минерални води, дължима на основание чл. 79, ал. 6, т. 2 и § 9 от ПЗР на ЗВ по
непреоформено Разрешително № 0378/22.06.2001 г., прекратено Разрешително № 2151
0078/19.11.2008 г. и прекратено Разрешително № 2151 0281/ 24.01.2012 г. Таксата
е изчислена съобразно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2, т. 1 и ал. 6, т. 1 от
Тарифата. Прието е, че сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. С акта са установени и задължения
за лихви в размер на общо 112 871, 21 лева, представляващи лихви за
неплатени в срок такси за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. В АУПДВ са
описани дължимите такси и лихви по вид и правно основание, както и формулите за
изчислението им съгласно Тарифата.
С
писмо с изх.№ 26-00-4889/А12 от 14.01.2021 г. (л.19) на директора на БДЧР
оспорващото дружество е уведомено за издадения АУПДВ. Писмото е връчено на 18.01.2022
г. съгласно известие за доставяне на л.20 от делото.
По
делото е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението по нея общият
обем на водовземане от 11 999 387 куб.м. и дължимата такса за водовземане за
2020 г. в размер на 248 561,28 лева са правилно изчислени в АУПДВ и
съответстват на данните за ползваните водни количества в подадените от
жалбоподателя декларации по чл. 194б от ЗВ за процесния период. Таксата е
изчислена, след като за водовземане от подземни води от 11 219 974 куб.м. е
приложена единична цена от 0,02 лева/куб.м., а за водовземане от минерални води
от 779 413 куб.м. – единична цена от 0,031 лева/куб.м.
От
постъпилите частични плащания до датата на съставяне на АУПДВ са платени
задължения в размер на общо 168 053,52 лв., отнесени за частично погасяване
на такса за водовземане за 2020 г., поради което остатъкът от главницата възлиза
в размер на 80 507,76 лева, колкото е определен и от административния
орган.
При изслушването му
пред съда вещото лице е дало пояснения, че се дължи законна лихва върху
главниците за трите години с оглед на забавените плащания, коригирайки
началната дата за изчисляване на лихвата на 16 февруари вместо 15 февруари по
първоначалното си становище в заключението.
Според преизчисленията на вещото лице в
съдебно заседание дължимата законна лихва за посочения в акта период е в размер
на общо 112 516, 73 лева, в т.ч.:
- 66 034,21 лева за забава в
плащането на такса за 2018 г. в размер на 347548, 46 лева, считано от 16.02.2019
г. до датата на плащане 30.12.2020 г.
- 31 865,23 лева за забава в плащането
на такса за 2019 г. в размер на 359607, 57 лева, считано от 16.02.2020 г. до
датата на плащане 30.12.2020 г.
- 14 617, 29 лева за забава в
плащането на такса за 2020 г., считано от 16.02.2021 г. до датата на всяко едно
частично плащане до 05.11.2021 г., описани по времеви периоди в таблица 6 към
заключението.
От
експертизата се установява още, че след датата на съставяне на АУПДВ, а по-късно
и след датата на завеждане на делото са преведени допълнителни парични суми, с
които остатъкът от главницата за 2020 г. е погасен изцяло.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Процесният АУПДВ е
издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в
необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивиран.
При издаването на
АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е надлежно
уведомен за започване на производството по издаване на акта, след като са
констатирани несъответствия в подадените декларации по чл. 194б и незаплатени
задължения по ЗВ. Изпратена му е покана за доброволно изпълнение съгласно чл. 195б,
ал. 2, т. 3 от ЗВ. След изтичане на указания в нея срок е извършена проверка за
заплащане на дължимите такси, за което е съставен констативен протокол. Актът е
издаден въз основа на изискуемите по чл. 195б, ал. 2 от ЗВ писмени
доказателства, в т.ч. представените от дружеството декларации по чл.194б от ЗВ,
констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението и
всички банкови извлечения и платежни документи, удостоверяващи извършените
плащания.
Процесният АУПДВ
съответства и на материалния закон в частта на определената с него главница.
Установената от
органа такса е по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. “б“ и б. „в“, във вр. чл. 79,
ал. 6, т. 2 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ за осъществено водовземане от подземни и
минерални води без действащо разрешително. Тези разпоредби регламентират
задължението за плащане на такса за използването на водите, когато се
осъществява без основание. В случая не е спорно, че отделните водоизточници на
обособена територия „Добрич“ се ползват
от ВиК оператора след прекратяване на срока на действие на три броя
разрешителни, поради което правилно и законосъобразно директорът на БДЧР е
определил правното основание за дължимост на таксата за 2020 г. Непрецизното
посочване в АУПДВ, че част от ползваните води са по непреоформено разрешително
вместо по непреиздадено разрешително, както е разписано в чл. 79 от ЗВ, не е
съществено процесуално нарушение, опорочаващо изводите на административния
орган.
Съгласно чл. 194, ал.
2 от ЗВ таксата за водовземане от подземни води се определя на базата на отнетия обем
вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117, а
съгласно ал. 3 на същия текст таксата за водовземане от минерални води се
определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Формулата и
компонентите за изчисляване на таксата за водовземане са дадени в Тарифата.
По делото е безспорно
установен общият обем на водовземане от подземни и минерални води за проверявания
период след приспадане на водните количества по разрешителните на община Шабла
и от находищата на община Балчик. За тези водни количества дружеството дължи
заплащане на такса за водовземане, която правилно е изчислена съобразно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2, т. 1 и ал. 6, т. 1 от
действащата Тарифа, като в мотивите към акта ясно е посочено при каква единична
цена е изчислена дължимата такса за подземни води и съответно за минерални
води.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че общото количество добита вода за
питейно-битови нужди от 11 999 387 куб.м. следва да се изчисли по 0,02 лева/куб.м.
съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата. Както административният орган е
установил, 779 413 куб.м. от декларирания воден обем са добити от подземни
минерални води, за което чл. 12, ал. 6, т. 1 от Тарифата предвижда различна единична
цена – 0.031 лева/куб.м. С оглед на това правилно директорът на БДЧР е изчислил
дължимата такса за използването им по тази цена, а за останалото количество от 11 219 974 куб.м. е приложил цената по чл. 12, ал. 2, т.
1 от Тарифата.
По делото не е
спорно, че начислената такса за водовземане не е заплатена изцяло в установения
за това срок по чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, поради което законосъобразно
административният орган е пристъпил към издаването на АУПДВ по чл. 195б, ал. 1
от ЗВ. Определеният с акта остатък от дължимата такса за водовземане за 2020 г.
е точно изчислен след отчитане на всички междинни плащания, видно и от
заключението на вещото лице. Без правно значение е обстоятелството, че след
датата на издаване на акта и образуване на настоящото съдебно производство са
направени допълнителни плащания, довели до пълното погасяване на дълга за 2020
г., защото законосъобразността на акта се преценява към датата на издаването му
съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК.
Неоснователно е възражението в
жалбата за нарушение на чл. 23, ал. 2 от Тарифата. По делото не са представени
доказателства, от които да се установи, че административният орган е отнасял
междинни плащания за погасяване на задължения, без да се съобрази с посочените
в платежните документи разрешителни и основания за плащане.
С оглед на изложеното
съдът намира, че механизмът на изчисляване на дължимия остатък от таксата за
водовземане за 2020 г. е съобразен с данните по делото и закона, поради което АУПДВ
в тази му част е правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Процесният АУПДВ е
частично законосъобразен и по отношение на начислените лихви за неплатени в
срок такси за периода 2018 г. – 2020 г.
Таксата за
водовземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 3 от ДОПК. От разпоредбата на чл. 194б, ал. 2 от ЗВ (изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила
от 27.11.2018 г.) е видно, че дължимите
такси за водовземане се внасят в срок до 15 февруари на следващата година. По
силата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК за незаплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни вземания (ЗЛДТДПВ).
В случая е безспорно
установено, че таксите за водовземане за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са
заплатени в срок до 15.02. на следващата година – съответно 15.02.2019 г.,
15.02.2020 г. и 15.02.2021 г. Първите две такси в размер на 347 548, 46
лева (за 2018 г.) и 359 607, 57
лева (за 2019 г.) са заплатени изцяло
на 30.12.2020 г., а третата е заплатена частично, поради което правилно
административният орган е приел, че за забавените плащания се дължат законни
лихви. Вярно е, че в диспозитива на АУПДВ не е посочен началният и крайният
момент на изчисляване на лихвите, освен за лихвата върху таксата за 2020 г., за
която изрично е посочено, че се дължи, считано от 16.02.2021 г., но от мотивите
към акта е видно, че периодът на забавата относно трите главници е определен съответно
на 16.02.2019 г. – 30.12.2020 г. – за таксата за 2018 г.; 16.02.2020 г. – 30.12.2020
г. – за таксата за 2019 г. и 16.02.2021 г. – 05.11.2021 г. – за таксата за 2020
г., което се подкрепя и от заключението на вещото лице.
По отношение на
началния момент на забавата правилно административният орган е приел, че това е
16.02. на следващата година, прилагайки нормата на чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, посочваща като краен срок
на изпълнение 15 февруари на следващата година. Тази норма е изменена със ЗИД
на ЗВ ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г. Същевременно разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от Тарифата регламентира, че таксите се заплащат не по-късно
от 31 март на следващата година. Нормата от подзаконовия нормативен акт е с
редакция към ДВ, бр.2 от 6 януари 2017г. и няма последващи изменения. На
основание чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове нормативният
акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен, а когато подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен
акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по
степен акт. В случая Тарифата не съответства на действащия Закон за водите по
отношение на срока за заплащане на дължимите такси, с оглед на което съдът следва
да приложи законовата норма, приемайки, че дружеството е изпаднало в забава на
16.02. на следващата година. Претенциите на жалбоподателя за начисляване на мораторните
лихви съобразно Тарифата, т.е. считано от 01.04. на следващата година, не
намират опора в закона (в относимата му редакция) и по тази причина следва да
се отхвърлят като неоснователни. В този смисъл е и решение № 10418 от
16.11.2022 г. по адм. дело № 2065/2022 г. на ВАС, I отделение.
Възражението на жалбоподателя за
погасяване по давност на начислените лихви за 2018 г. и за 2019 г. също е
неоснователно. Лихвите за вземанията по чл. 162, ал. 1, т. 3 от ДОПК се определят
като публични вземания съгласно чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК, поради което по
отношение на тях са приложими правилата и сроковете за погасителната давност по
ДОПК. Съдържащата се в кодекса правна регламентация за погасяване на публичните
вземания по давност изключва прилагането на общата уредба по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за кратката тригодишна погасителна давност на вземанията за лихви.
Вземанията за лихви възникват от момента на настъпване на изискуемостта
на главното вземане и се погасяват с погасяването на главното вземане по
давност – чл. 119 от ЗЗД. По отношение на публичните вземания за лихви
нормативнорегламентираният 5-годишен срок за погасяването им по давност
съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 и
ал. 3 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
За публичните вземания за такси за водовземане не е предвиден по-кратък
срок в специалния ЗВ, поради което 5-годишният давностен срок е започнал да
тече, считано от 01.01.2020 г. – за задължението за лихви за 2018 г., и считано
от 01.01.2021 г. – за задължението за лихви за 2019 г. Давността е прекъсната с
издаването на процесния АУПДВ, с което е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, считано от 13.01.2022 г. Следователно за вземанията за лихви
срокът за погасяването им по давност не е изтекъл нито към датата на издаване
на АУПДВ, нито към настоящия момент.
По тези съображения съдът намира, че правилно е установено наличието на
дължими лихви за забава върху трите главници за периода 2018 г. – 2020 г., но неправилно
е изчислен техният размер, макар и да са взети предвид всички частични плащания
на дружеството до 05.11.2021 г. Обстоятелството, че административният орган е
определил една главница, а е начислил лихви за забава върху още две главници,
които не са предмет на акта, не съставлява съществено процесуално нарушение,
защото в закона не съществува такова ограничение. Достатъчно е да са налице
съществуващи незаплатени задължения за главници и лихви, за да се пристъпи към
издаването на АУПДВ по чл. 195б от ЗВ, без оглед на техния вид и основание за
възникване. Действително в диспозитива на процесния АУПДВ лихвите за забава са
посочени в глобален размер, без да са разграничени сумите за отделните главници
и периоди, но това не е съществен порок, водещ до неяснота на волята на
административния орган. От приложените по делото уведомителни писма и покани за
доброволно изпълнение, които са неразделна част от административната преписка и
съставляват част от мотивите за издаване на акта съгласно ТР № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС, се установява безспорно, че мораторните лихви върху главните
задължения за 2018 г. и 2019 г. са определени в размер съответно на 65 942,
94 лева и 31 767, 88 лева. Общият размер на установените с акта лихви за
забава е 112 871, 21 лева, поради което остатъкът от 15 160, 39 лева
съставлява лихвите за забава върху главницата за 2020 г. От обясненията на
вещото лице е видно, че общият размер на лихвата за целия период след
коригиране на началния момент за забава от 15.02. на 16.02. за съответните години
възлиза на сумата от 112 516, 73 лева, от които 66 034, 21 лева – лихва
за забава в плащането на таксата за 2018 г. до погасяването ѝ на
30.12.2020 г.; 31 865, 23 лева – лихва за забава в плащането на таксата за
2019 г. до погасяването ѝ на 30.12.2020 г. и 14 617, 29 лева – лихва
за забава в плащането на таксата за 2020 г. до датата на всяко едно частично
плащане до 05.11.2021 г. При съпоставката на сумите по акта и пресмятанията на
вещото лице се установява, че административният орган е определил мораторните
лихви върху главницата за 2020 г. в повече с 543, 10 лева. Следователно за тази
разлика АУПДВ се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна. За останалата
част от акта не са налице отменителни основания, доколкото лихвите за забава за
2018 г. и 2019 г. са определени в по-малък размер от изчисления от вещото лице,
поради което и с оглед на забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя, оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 11, 09 лева, съставляваща разноски по делото съразмерно с уважената
част от жалбата.
Ответникът не е претендирал
разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 2/2022/13.01.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Черноморски
район” – Варна в ЧАСТТА относно установените с него лихви за неплатени в срок
такси за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. за горницата от 112 328, 11
лева до 112 871, 21 лева, равняваща се на сумата от 543, 10 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВиК Добрич”
АД, ЕИКХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “3-ти март”
№ 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т.И.Г., против АУПДВ № 2/2022/13.01.2022
г. на директора на Басейнова дирекция “Черноморски район” – Варна в останалата му
част.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
“Черноморски район” – Варна да заплати на “ВиК Добрич” АД, ЕИКХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “3-ти март” № 59, представлявано
от изпълнителния директор инж. Т.И.Г., сумата в размер на 11, 09 лева, съставляваща
разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :