№ 1193
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110202537 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. К., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 23-0002836/15.05.2024 г. на Директора на РД
"АА" Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000 лева за допуснато нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б "А" от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.).
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че при издаването на оспореното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
описанието на нарушението в АУАН и НП е лишено от конкретика, поради
което и за жалбоподателя е останало неясно за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Допълнително оспорва
посочените в АУАН и НП стойности на измерване да са правилно установени,
с техническо средство, представляващо такова от одобрен тип, като липсвало
доказателство за претегляне. Алтернативно поддържа, че се касае за
1
прекомерно тежко наложено наказание, доколкото АНО неправилно преценил
обществената опасност на деянието.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от мл. експ.
Виктория Кръстева, като моли за потвърждаване на издаденото НП, като
акцентира на обстоятелството, че в нито един момент от проверката
жалбоподателят не е възразил на установеното като натоварено количество и
не е поискал неговото измерване, като същото се установявало изцяло от
представените във връзка с превозите документи и в частност от
товарителницата. Пледира за присъждане и на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 29.02.2024г. в 04:34 часа в гр. Варна, в Южна промишлена зона, на
100м преди входа за пристанище ПЧМВ – инспектори от гр. Варна, сред които
и св. К. К. извършили документална проверка на МПС "Скания" Р450 с рег. №
СТ4773РС от категория N3 с две оси и полуремарке рег. № ТХ9572ЕХ от
категория N4 с три оси. Същото се управлявало от въззивника К. и превозвало
пшеница, видно от товарителница 0091710/28.02.2024 г. по маршрут с.
Пелеша – гр. Варна. Контролните органи извършили документална проверка и
установили, че процесното МПС е с обща маса 49700 кг, видно от пътно-
прехвърлителна разписка 0091710/28.02.2024 г. и експедиционна бележка
9117/28.02.2024 г., чиято маса надвишава нормите от допустима максимална
маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40
000 кг. с 9700 кг., установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство.
АНО приел, че установения факт досежно констатираното
превишаване на стойностите по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., осъществява състава на административно нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от
03.07.2001 г.
Въз основа на представените материали,
административнонаказващият орган издал атакуваното НП, с което на
2
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 3000 лв., като процесното НП
било връчено лично на същия срещу подпис.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателното постановление на Директор на РД "АА" - Варна е
издадено от компетентен орган.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове
свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на
него НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описанието на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, а именно показанията на свидетелят К. К., който се
явява и актосъставител и като такъв е възприел лично събитията на
процесната дата, като показанията му бяха достатъчно категорични досежно
установената и от писмените доказателства по делото фактическа обстановка.
3
Що се отнася до материалноправната законосъобразност на
издаденото постановление, настоящият съдебен състав намери следното:
За осигуряване безопасността на участниците в движението,
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП въвежда задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в Наредбата,
неизпълнението на които се санкционира по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че с процесното ППС е превозван
товар – пшеница, с който именно същото е било претоварено, с обща маса
49700 кг, видно от пътно-прехвърлителна разписка 0091710/28.02.2024 г. и
експедиционна бележка 9117/28.02.2024 г., чиято маса надвишава нормите от
допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за
обществено ползване от 40 000 кг. с 9700 кг., установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство.
Според Регламент 216/403 от 18.03.2016 г. на ЕПС, точка 4 "Групи
нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (5) – Правила за масата и
размерите от Приложение I, превишаването с повече от 20 процента на
допустимата максимална маса се квалифицира като "най-тежко нарушение"
по чл. 1, т. 3 от Приложението, тъй като в резултат на документалната
проверка АНО безспорно е установил, че също е претоварено, факт който не
се оспорва и от въззивника.
Колкото до неговото възражение, че нарушението е било установено
само по документи без реално да бъде претеглено процесното ППС, в
конкретния случай не се изисква допълнително измерване, тъй като АНО е
установил претоварването от пътно - прехвърлителна разписка издадена
непосредствено след претеглянето в базата за товарене, където ясно са
вписани общите килограми на процесното ППС.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. В ал. 2 на с. чл. е указано как се осъществява
4
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото
ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за
осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за
преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело
до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно
превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на Наредбата.
Предвид фактите и обстоятелствата по случая и конкретно с оглед
вида на превозвания товар – пшеница, нито разрешително, нито разрешение
въз основа квитанция за заплатени пътни такси е следвало да са факт във
връзка с извършвания превоз.
Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на
специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно,
равнозначно на заобикаляне на нормативна забрана и несъответно на
преследваната от закона цел.
Това е така предвид вида на превозвания товар, който без съмнение
може да бъде "разглобен на части" (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.),
без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от
нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата), съответно да бъде превозен
в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата) с
превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата).
Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на
пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване (арг. от чл. 19,
ал. 2, т. 6 от ЗП).
Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга
възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките
на общественото ползване на пътищата, с основна превантивна цел –
5
пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно,
съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води
движението конкретно на тежки ППС.
Каквото ясно регламентира и конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. т. е. във всички случаи, в които разрешение не се
следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен на
части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата,
така че ППС, с което превозът се извършва, да не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е
налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП) за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретно ППС
ще бъде претоварено.
При това положение изведените в АУАН и НП правни квалификации–
за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т.
3, б "А" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.)
Предвид изложеното и безспорното наличие на данни по делото за
извършено нарушение и неговото авторство, материалният закон е приложен
правилно.
Доколкото обаче по делото не са налице доказателства, които да
обосновават налагане на максималния размер на предвидената в закона
санкция, съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание
до законоустановения минимум от 500 лева, в който смисъл следва да бъде
изменено процесното НП.
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение своевременно.
6
Искане е направил и проц. представител на въззивника в жалбата.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно
заседание, в което юрисконсултът е присъствал лично, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева. Като съобрази размера на оставената без
уважение част на жалбата (500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената
санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 13,00 лв.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от приложеното
пълномощно и удостоверение за изплатени трудови възнаграждения на
въззивника, на адв. П. Тодорова АК-Варна, не е било заплатено
възнаграждение, тъй като е била договорена безплатна защита, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По силата на тази норма адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица, като по силата на втората алинея на цитираната норма при
уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от
другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Разпоредбата на чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда за процесуално представителство в
настоящия случай да бъде определено възнаграждение в размер на 550 лева.
Съдът съобрази обаче обстоятелството, че с решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, е прието, че: "... наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101,
пар. 1 от ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Чл. 101, пар. 1 ДФЕС във
7
връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. При наличие на такова ограничение е невъзможно позоваване на
легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в
чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики ".
След постановяването на посоченото решение съдът не е обвързан с
размерите на адвокатските възнаграждения, включително минималните,
определими съгласно Наредбата, която според установяващата се съдебна
практика, има единствено инструктивен, незадължителен за съда характер. (В
този смисъл е изрично Определение № 810 от 1.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
503/2024 г., I т. о., ТК). При това положение настоящият състав приема за
справедливо адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер на
300 лева, или общо 360 лева с начислен ДДС. В тази връзка съдът отчете и
обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което
адвокатът не се е явил лично, като същевременно случаят не се отличава с
особена фактическа или правна сложност, поради което възнаграждение в
посочения размер се явява съобразено с положения от адвоката труд.
Съразмерно с уважената част от жалбата (2500 лева, с колкото е намалено
определеното наказание), въззиваемата страна следва да бъде натоварена със
заплащането на разноски в размер на 300, 00 лв., които РД "АА"-Варна следва
да заплати на адв. П. Тодорова АК-Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП 23-0002836 от 15.05.2024 г. Директора на РД "АА"-
Варна, с което на жалбоподателя Т. Г. К. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева за допуснато
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б "А" от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.), като НАМАЛЯВА размера
на наложената му санкция на 500 лева.
ОСЪЖДА Т. Г. К., с ЕГН ********** да заплати на РД "АА" Варна
8
сумата от 13 /тринадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация"-
Варна да заплати на адв. П. Тодорова АК-Варна, сумата от 300, 00 /триста/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9