Решение по адм. дело №297/2025 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1652
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Иван Демиревски
Дело: 20257110700297
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1652

Кюстендил, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
   

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700297 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 64 ал. 7 от ЗМВР.

П. И. Т. от [населено място], [улица]оспорва Разпореждане 1-2/28.06.2025 г. на полицейски орган – младши инспектор С. П. при Районно управление – Дупница. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 т. 2, 3 и 4 от АПК. Налице са доводи за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Отрича се наличието на материалноправните предпоставки за издаване на разпореждането поради липса на противоправно поведение.

Ответникът – полицейски орган инспектор при РУ - Д. С. П., не се явява и не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С Разпореждане 1-2/28.06.2025 г. на полицейски орган – мл. инспектор С. П. при Районно управление – Дупница, издадено на 28.06.2025 г. в 19.47 ч., на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложени функции по охрана на обществения ред /ООР/, на жалбоподателя П. Т. е разпоредено да не влиза в саморазправа с лицето Ц. Б. Д.; да не упражнява физическо, сексуално и психическо насилие и опит за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните й права; да не посещава и притеснява г-жа Д. на работното й място; да спазва законите на Р. България; спорните въпроси да се решават по законоустановения ред; при неспазване на горното, същият носи отговорност по чл. 2 ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Разпореждането е връчено на адресата на датата на издаването 28.06.2025., а жалбата е входирана в АС - Кюстендил на 02.07.2025 г., т.е. в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК.

Административното производство е започнало въз основа на сигнал за домашно насилие от Ц. Б. Д. от [населено място] до началника на РУ – Дупница, с искане за съдействие във връзка с отправени заплахи и психически тормоз спрямо нея от П. И. Т.. Приложен е Протокол – процедура, съгласно чл. 9 от заявителката Д., в който се съдържат данни за това, че на 26.06.2025 г. и до 28.06.2025 г., след излизането си от Затвора [населено място] дол, постоянно и звъни и я заплашва, вкл. и на работното и място. Моли да бъде спрян да я заплашва и да я тормози.

 

 

По преписката е депозирано и Доклад за посетен сигнал на домашно насилие от 30.06.2025 г., в което потвърждава горепосочената обстановка. Представена е и докладна записка от мл. инспектор Х. Б. Г. от 28.06.2025 г., като и в нея Д. е потвърдила оплакването си за отправени спрямо нея заплахи от П. Т. на 28.06.2025 г. и е образувано ДП. Лицето Л. П. Т. не е открито на посочения от нея адрес, не се е явил и не е дал обяснения по жалбата.

В о.с.з. Т. заявява, че не е запознат в яснота с жалбата, но я поддържа.

Изложените фактически обстоятелства се установяват и доказват от събраните писмени доказателствени средства.

Съдът, след преценката на доказателствата по делото, приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от адресата на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Проверено изцяло на основание чл. 168 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, оспореното разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Разпореждането, което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – инспектор при Районно управление – Дупница на основание чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, т.е. от орган с материална компетентност. Страните не спорят по компетентността.

Спазена е установената писмена форма по чл. 64 ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗМВР, а разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат, правно основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата, ред и срок за обжалване, дата на издаване с подпис на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл. 64 ал. 5 т. 3 от ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания като част от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. В случая, последният е изложил обстоятелствата, във връзка с които е упражнил правомощието си по чл. 64 ал. 1 от ЗМВР. Съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т.е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите към административната преписка. Горният начин на мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и в ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към посоченото правно основание. В случая, от приложените писмени доказателства се съдържат изложение на фактически обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането по чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, т.е. налице е относимост към правното основание на административния акт. Доводите в обратния смисъл, заявени в жалбата, съдът счита за неоснователни с оглед на изложените по - горе съображения.

Оспореното разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието си по чл. 64 ал. 1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки. Съгласно визираната разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства сочи на изводи, че разпореждането е издадено при упражняване на полицейските функции по чл. 6 ал. 1 т. 8 и раздел VIIа – „Превантивна дейност“ от ЗМВР. Според чл. 30а ал. 2 т. 2 вр. с ал. 1 от ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения и се осъществява чрез извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите. Документите към административната преписка – докладната записка на инспектор Г., както и доклад за посетен сигнал за домашно насилие, протокол – процедура, съгласно чл. 9, са доказателствени средства /сведения по см. на чл. 44 от АПК/, събрани по надлежния ред, които съгласно разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от АПК имат сила и пред съда. Същите съдържат данни за отправени заплахи и тормоз спрямо лицето Ц. Б. Д. от страна на жалбоподателя, т.е. установяват противоправно поведение на оспорващия, което застрашава обществения ред и правата /спокойствието, телесната неприкосновеност и имуществото/ на Ц. Д.. Съответни на конкретните прояви на противоправно поведение на оспорващия са задълженията, които са разпоредени от полицейския орган с акта по чл. 64 ал. 1 от ЗМВР. За предотвратяване и пресичане на правонарушението, последният е разпоредил на жалбоподателя да не осъществява психически тормоз и прави опити за причиняване на телесни повреди, както и да не предприема други действия, свързани с осъществяването на насилие срещу Д.. При категоричните данни в посочените документи, за конфликтно поведение на Т., както и предвид характера на отправените заплахи, съдът счита за доказани предпоставките в чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, за издаване на оспореното разпореждане. Същото се приема за законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Разпореждане 1-2/28.06.2025 г. на полицейски орган при Районно управление – [населено място].

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

Съдия: