№ 611
гр. Варна , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Н. К. като майка и законен
представител на детето Д. Р. И. срещу решение № 261454 от 30.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 5785 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, с което е
отхвърлен иска за горницата над 190 лева до претендираната сума от 300 лева за изменение
размера на присъдената по гр.д.№ 11260/2018 г. по описа на Районен съд - Варна месечна
издръжка, която Р. Д. И. е осъден да заплаща на детето Д. Р. И. чрез неговата майка А. – М.
Н. И., като е увеличен размерът на същата от 170 на 190 лева с падеж 15-то число от месеца,
за който се дължи, считано от 03.06.2020 г., ведно със законна лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване на
основание член150 от СК; осъдена е въззивницата да заплати на Р. Д. И. сума в размер на
146,66 лева, представляваща сторени от ищеца разноски пред първата инстанция на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Сочи се, че бащата на детето е получил сума от 30 000 лева от продажбата на ½ идеална част
от съсобствения на страните апартамент, която майката е платила за уравнение на дяловете,
като за това е взела заем от сестра си, който следва да връща ежемесечно, както и да плаща
вноските по ипотечния кредит. С получаването на тази сума и след като вече не заплаща
суми по ипотечния кредит неговите доходи са се е повишили, а същевременно въззивницата
е увеличила месечните си разходи. Поради това намира, че изводът на първоинстанционния
съд, че бащата няма възможност да заплаща издръжка в по-голям размер е неоснователен.
Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи иска в
пълния му предявен размер.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва. Сочи
1
се, правилно съдът е приел, че бащата не е в състояние да заплаща исканият размер на
издръжката с оглед установените доходи. Моли за потвърждаване на атакуваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че с решение № 5342 от 21.12.2018 г., постановено по гр.д.№
11260/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, дванадесети състав, влязло в сила на
21.12.2018 г., е осъден Р.И. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д. в размер на
170 лева. Заявява се, че са настъпили съществени промени във възможностите на майката за
издръжка на детето, променил се е и стандартът на живот в България, като вече
минималният размер на издръжката е 152,50 лева. В края на 2019 г. страните прекратили
съсобствеността на семейното жилище, поради което се наложило ищцата да вземе заем,
който изплаща. Майката на детето твърди, че нейните доходи месечно са около 950 лева, а
бащата работи в „Пристанище-Варна“ ЕАД и заплатата му е над 1 200 лева. Освен това
вследствие заплащането от страна на ищцата на сумата от 30 000 лева е приход за бащата.
Майката излага, че детето Д. боледува често и се налага закупуване на медикаменти.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на
иска, като оспорва по размер претендираната издръжка. Твърди, че няма възможност да
заплаща издръжка в претендирания размер, като сочи, че очаква раждането на още едно
дете, както и доходите му не са се повишили.
ДСП - Варна изразява становище за основателност на иска, а по отношение на размера
предоставя на съда да го определи.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че А. Н. К. и Р. Д. И. са родители на детето Д., родена на 22.02.2017 г.;
2/ Че с влязло в сила на 21.12.2018 г. решение № 5342 от същата дата, постановено по
гр.д.№ 11260/2018 г. на Районен съд – Варна, бащата Р.И. е осъден да заплаща в полза на
детето Д. месечна издръжка в размер на 170 лева;
3/ Че упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увеличаване на
присъдената издръжка за детето с твърдения за увеличение на неговите нужди с оглед
порастването му, честото му боледуване, както и с изменение на социално-икономическите
условия в страната.
От определяне на първоначалната издръжка са изминали две години и три месеца, през
който период потребностите на детето определено са нараснали – същото се нуждае от
повече парични средства за облекло и храна. Освен обичайните посочени разходи, предвид
възрастта на детето следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му
интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
2
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, които бяха обсъдени по-горе,
и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно.
Родителите, отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието им, тоест съдът следва да основава решението си за издръжката на детето
единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите,
без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки.
В хода на производството е установено, че майката за периода месец ноември 2019 г. –
месец април 2020 г. е получавала средно месечно възнаграждение в размер на 971,52 лева.
Ответникът е представил доказателства, от които се установява, че за времето от януари
2020 г. до юни 2020 г. е реализирал общ доход от 7 018,19 лева, тоест средно месечно по
1 169,70 лева. От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.12.2019 г. е видно, че Р.И. е продал на А.К. ½ идеална част от подробно описан
апартамент за сумата от 30 000 лева, като няма спор, че тази сума е изплатена от купувача на
продавача.
По делото е представено удостоверение за раждане на Й. Р. И. на 06.09.2020 г., като за
баща е записан ответника.
Като отчита изложеното, както и при съобразяване на събраните пред първата
инстанция доказателства, въззивният състав приема, че следва да бъде определена месечна
издръжка на Д. в размер на 350 лева. При това положение и отчитайки обстоятелството, че
майката е родителят, поел непосредствените ежедневни грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, то бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева
в полза на Д.. Доводите, изложени от ответника, че следва да се грижи и за друго дете, както
и, че плаща кредит към банка, за което представя доказателства, са неоснователни не могат
да обосноват по-нисък размер на месечната издръжка. В тази връзка съдът съобразява
трайната съдебна практика, според която, за определяне издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните такива, поради
което следващите се по закон удръжки, както и разходите, които някой от родителите прави
за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, включително чрез заем
и кредит от банкова институция не следва да се приспадат от общия му доход. Също така
отчита и обстоятелствата, че бащата е реализирал и доход от продажбата на свое
имущество, както и, че има алиментни задължения и към друго свое ненавършило
пълнолетие дете.
С оглед на така изложеното и поради частично несъвпадане на крайните изводи
на двете инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата
над 190 лева до 250 лева и съответно – искът в тази част да бъде уважен.
По разноските
На основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 и член 78, алинея 6 от ГПК,
3
ответникът следва да бъде осъден да дозаплати по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 65,20 лева, както и дължимата за въззивното разглеждане на делото
държавна такса в размер на 57,60 лева по сметка на Окръжен съд – Варна.
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК следва да
бъде ревизирано решението на районния съд в частта досежно разноските. Ищцата следва
да заплати на ответника сумата от 100 лева съобразно претендираните разноски и
представените доказателства за сторени такива.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член 78, алинея 1
от ГПК следва да бъде постановено въззиваемият да заплати сторените от въззиваемата
страна /ищец/ разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от иска.
Въззивницата е претендирала такива в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение, за
което е представила доказателства, тоест на репариране подлежат 124,50 лева. На
въззиваемия на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъдат заплатени от
въззивницата разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261454 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 5785 по описа за
2020 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, с което е отхвърлен иска на А. –
М. Н. И. като майка и законен представител на Д. Р. И. за изменение размера на присъдената
по гр.д.№ 11260/2018 г. по описа на Районен съд - Варна месечна издръжка, която Р. Д. И. е
осъден да заплаща на детето Д. Р. И. чрез неговата майка А. – М. Н. И., в частта за разликата
над 190 лева месечно до 250 лева месечно, с падеж 15-то число от месеца, за който се дължи,
считано от 03.06.2020 г., ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване на основание член 150 от СК;
както и в частта, с която е осъдена А. – М. Н. И. да заплати на Р. Д. И. сума в размер за
разликата над 100 лева до 146,66 лева, представляваща сторени от ищеца разноски пред
първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Д. И. ЕГН ********** от *** да заплаща в полза на Д. Р. И. ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител А. – М. Н. И. ЕГН ********** от
*** още 60 /шестдесет/ лева месечна издръжка /общо месечно 250 лева/, считано от
03.06.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж петнадесето
число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за прекратяване
или изменяването на издръжката, на основание член 150 във връзка с член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с правно
основание член 150 във връзка с член 143 от СК – за разликата над 250 лева до 300 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. И. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на държавата по сметка
на Районен съд – Варна още сумата от 65,20 /шестдесет и пет 0,20/ лева, представляваща
дължима държавна такса за производството пред първата инстанция, на основание член 78,
алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. И. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на държавата по сметка
на Окръжен съд – Варна сумата от 57,60 /петдесет и седем 0,60/ лева, представляваща
4
дължима държавна такса за производството пред въззивната инстанция, на основание член
78, алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. И. ЕГН ********** от *** да заплати на А. – М. Н. И. ЕГН
********** от *** сумата от 124,50 /сто двадесет и четири 0,50/ лева, представляваща
платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член
78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. – М. Н. И. ЕГН ********** от *** да заплати на Р. Д. И. ЕГН
********** от *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща платено от него адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5