Р Е Ш
Е Н И Е
№ 724 01.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на пети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1337 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.Г.Г. с ЕГН: **********,
адрес: ***, срещу Наказателно постановление № */09.04.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че не били извършвани продажби, а под
евентуалност се моли за преквалифициране на санкционната разпоредба и
намаляване размера на глобата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се представлява от адв. Марина Стоева – БАК,
която поддържат жалбата по изложените в нея доводи и моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
За Административно - наказващият орган, се явява
юрисконсулт Карабелева, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно
установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от разписката на НП
на л. 5. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.11.2018 г. при извършване
на оперативна проверка на кафе-автомат, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр. Камено, ул. „Дунав“ № 3, св. Д.У.
–инспектор по приходите в НАП, констатирал, че автоматът на самообслужване бил
закрепен към оградата на посочения адрес. Свидетелят констатирал, че кафе
автоматът няма вграден ФУВАС за регистриране на продажбите. За проверката
свидетелят съставил Протокол за извършена проверка. В последствие на свидетелят
съставил и АУАН, като квалифицирал констатираното нарушение, като такова по чл.
118, ал.4 ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го
подписал като е направил възражения, че същият не е бил използван.
Съдържанието на съставения АУАН е
било пренесено в издаденото на 09.04.2019 г. НП, връчено на жалбоподателя на 28.02.2020г.,
в което било наложено наказание за нарушение на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за
това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – ОПР- 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП.
Административно-наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Въпреки това, съдът счита, че при
издаване на НП са допуснати съществени нарушения, поради следните причини.
Производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал.
2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а
съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се
произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата
на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение
- с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, точно описание на съставомерните
признаци. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно
условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на
нарушителя.
Според императивната норма на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това, дали е поискан друг
данъчен документ. В алинея 3 е предвидено, че в случаите на продажби на услуги
с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в
автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. В
случая такава се явява Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Материалноправната норма от тази наредба, регламентираща
издаването/визуализирането на фискален бон при автомати на самообслужване е чл.
3, ал. 8, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба
№Н-18/13.12.06г. на МФ. Първата от тези две разпоредби предвижда, че лице,
което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат
на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита
всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. С втората
разпоредба се въвежда забрана за извършване на продажба на стоки и услуги от
лицата по чл. 3 без функциониращи ФУВАС, освен в случаите, посочени в
наредбата. В ал. 1 на чл. 7 от наредбата пък е посочено, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта
Съвкупния анализ на разпоредбите води до извода, че за да
е налице нарушение следва да се докаже или извършване на продажба от автомат на самообслужване (в случая
кафе-автомат), която продажба не се регистрира и отчита от ФУВАС, или че
въпреки липсата на ФУВАС нарушителя извършва продажби на стоки или услуги. Това
е така, доколкото чл. 7, ал. 1 от наредбата говори за започване на дейност, което
тълкувано във връзка с чл. 3, ал. 8, отнасяща се за въпросните машини, означава
с последната да се извършват продажби.
В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП са въведени
твърдения, че посредством кафе автомата се извършват продажби. Актосъставителят и АНО са посочили единствено, че автоматът
е закрепен (монтиран), което не е равносилно на това, че със същия действително
са извършвани продажби и води до неяснота, относно фактите, които АНО приема за
осъществени в обективната действителност. Дори да се приеме, че закрепването,
предполага готовност на кафе-автомата да приготвя и предлага напитки, то пак
няма въведени факти относно това, че с автомата има реално извършена продажба.
Всъщност, самият законодател прави разлика между действията по въвеждане в
експлоатация на едно средство и неговото реално използване по предназначение,
като в чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ е записано, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД.
Това още веднъж затвърждава извода, че както в АУАН,
така и НП липсват констатации за извършването на продажба от кафе-автомата.
В съдебно заседание актосъставителят въвежда твърдения, че автоматът първоначално
бил със светещ екран, т.е. че е фукционирал, но в
АУАН и НП е посочено единствено, че същият е бил закрепен към ограда. След като
такива факти обаче не са въведени в АУАН и НП (а само в протокола за извършена
проверка), съответно в рамките на административно-наказателното производство
жалбоподателят не се е защитавал срещу тях. Недопустимо е в рамките на съдебния
процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по
делото (в случая от разпита на актосъставителя), да
се санира подобен порок на наказателното
постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на
нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание/санкция. Освен това,
както бе посочено, елемент от обективната страна на нарушението е извършването
на продажба. Дори и да се приеме, че на по-ранен етап автоматът е функционирал,
то това отново не означава, че са извършвани продажби с него.
Предвид всичко горепосочено, съдът
намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения,
които са довели до незаконносъобразност на НП, поради
което и жалбата срещу него следва да се уважи, а наказателното постановление
следва да се отмени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 21), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. Бе направено искане от представителя на АНО
за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до предвидения минимум,
а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Последната разпоредба препраща към Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която по отношение на възнагражденията
за административнонаказателни дела препраща в своя
чл. 18, ал. 2 към чл. 7, ал. 2, когато е наложено наказание глоба. В конкретния
казус е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1, който предвижда при санкция до
1000 лв. адвокатското възнаграждение да е минимум 100 лв.- колкото е заплатено
по делото. Предвид на това следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди НАП-София да заплати сторените в настоящото
производство разноски.Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/09.04.2019г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 7,
ал. 1 от
Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4
ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, изр. 1 от
ЗДДС, на Т.Г.Г. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на Т.Г.Г.
с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.