Определение по дело №473/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 420
Дата: 6 октомври 2021 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20213000500473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
гр. Варна, 06.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение №
260060/16.07.2021 г. по гр.д.№ 189/20 г. на Окръжен съд – Търговище.
На настоящия състав е служебно известно, че с определение №
8181/02.04.2019 г. по гр.д.№704/17 г. Софийски градски съд е направил
преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на
Европейския съюз:
1.Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-
правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество,
предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е
генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като
условие за конфискацията... съществуването на пряка или косвена връзка
между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото
1
имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица
(физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от
проверяваното лице...;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима
презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен
законен източник (без предварителна регулация на значението на
"законен/незаконен източник");
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички
засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в
миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на
източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието
доказване не е съществувало законно задължение към момента на
придобиването на конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува
в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на
осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се
прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно
и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48,
параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.
48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба
като тази по главното производство, която: ·
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен
или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); ·
създава презумпция за наличие на основателно предположение за
незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.); · размества
доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за
третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на
имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно; ·
2
въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество; ·
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само
за осъденото 3 лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; ·
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване
и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен
характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което
предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може
да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на
методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация
на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува
в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното
предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на
забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че
забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75
000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип
на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
- въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на
незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС,
което е висящо. Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да
направи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628
ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото
3
(чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява
(чл.631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който
е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и
учреждения на Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е
отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на
ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване
същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално
запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за
двете дела въпроси. Изложеното важи и за настоящото производство.
Повдигнатите по него въпроси предполагат тълкуването на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе въпроси,
които са поставени пред СЕС с определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.
№704/2017г. на СГС. Доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да е
висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да
бъде спряно до приключването му предвид, че предметът на въззивното
производство предполага тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Предвид изложеното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 473/2021 г. по описа на
Варненския апелативен съд, до приключването на дело С-319/19 на Съда на
Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5