Решение по дело №439/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 278/06.12.2024г. по НАХД № 439/2024г. по описа на С.ски
окръжен съд

Производството е образувано по реда на Глава 28 от НПК с
постановление на Окръжна прокуратура гр.С. за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на И. И.
Т., обвиняем по досъдебно производство № 179“ИП“/2023г., вх.№ 1271/2023г.,
пор.№ 188/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура С., за извършено
престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК.
В съдебно заседание за Окръжна прокуратура С. се явява прокурор Б. С.,
който поддържа постановлението и искането за налагане на административно
наказание. Излага фактологията, описана в внесеното в съда постановление.
Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер, а именно 1000 лева.
В съдебно заседание обв.И. И. Т., редовно призован, се явява лично.
Дава подробни обяснения. В личната си защита не се признава за виновен,
като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на обв.Т. намира, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на ОП С., не води до изводи за осъществено престъпление по
чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК. Посочва, че документът, издаден от „П 98“
ЕООД не е истински, тъй като реално е включен в дневника за продажби на
това дружество. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.116 ал.4 от
ЗДДС, за да бъде анулирана фактурата, защото тя не е поправена или грешна.
Заявява, че всички задължения към НАП са платени още когато обв.Т. е
уведомен от проверяващите, че тази фирма е проблемна, поради което счита,
че следва да се приложи чл.18 ал.3 от НК. Твърди, че от обективна и
субективна страна не е извършено деянието от обвиняемия. Пледира за
признаване на обв.Т. за невиновен или алтернативно, да му се наложи
наказание в минимален размер, тъй като е с чисто съдебно минало и
дължимия данък и лихвите са платени преди образуване на досъдебното
производство.
Настоящата инстанция след като се запозна с доказателствата по
делото, събрани на досъдебното производство, установи следните фактически
положения:
Търговско дружество „П98“ ЕООД София, ЕИК *******, е с
първоначална регистрация през 1999г., като пред периода 2020г.-2021г. е
представлявано от различни лица.
На 14.08.2020г. капиталът на дружеството е придобит от свид.Т.И.Б.,
като за придобиване на дружеството непознато лице му е заплатило сумата от
200 лева.
На 10.11.2020г. капиталът на дружеството е придобит от свид.И. Г. И.,
1

който е вписан като управител на дружеството.
Две седмици по- късно дружествените дялове отново са продадени и
собственик на капитала и управител на дружеството, считано от 25.11.2020г., е
свид.Г.А. Г..
Последният установен по делото собственик на капитала на „П98“
ЕООД и управител на дружеството от 23.02.2021г., е свид.ГГ.М.А..
Търговско дружество „БА“ ЕООД, ЕИК************, е със седалище и
адрес на управление в гр.С., *******. Основен предмет на дейност на
дружеството е изкупуването и преработката на плодове и зеленчуци, като за
целта притежава собствени бази в с.П. и с.Зв.
Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е
обвиняемият И. И. Т., ЕГН **********.
По делото е представен договор за покупко-продажба, в който е
посочено, че е бил сключен на 15.12.2020г. между „П 98“ ЕООД,
представлявано от собственика на капитала и управител, свид.Г.А. Г., като
продавач, и „БА“ ЕООД, представлявано от собственика на капитала и
управител, обв.И. И. Т., като купувач. Според представения по делото договор
продавачът е продал на купувача бутилираща линия за спокойни течности,
състояща се от модул за изплакване, пълначен модул за интериорно
ориентиране и поставяне на капачки, модул за затваряне, етикетиращ модул за
три етикета, транспортна система, ведно с всички принадлежности, числящи
се към нея. Посочената в договора стойност на бутилиращата линия, била в
размер на 240 000 лева без ДДС (288 000 лева с ДДС), която било посочено, че
следва да бъде заплатена на продавача на три вноски с крайна дата
31.07.2021г., както следва: до 31.03.2021г. - 30%, до 31.05.2021г. - 30% и до
31.07.2021г. - 40% (л.25-л.26, т.1 от ДП).
В чл.3 от този договор било отразено задължението на продавача да
достави и инсталира бутилиращата линия в склад на купувача в с.П., обл.С., в
срок до 30.06.2021г.
Въпреки че в договора за покупко-продажба било посочено като
уговорено разсрочено плащане за доставката на машината, като първата
вноска в размер на 30% от стойността е посочено, че следва да бъде платена
до 31.03.2021г., в деня на подписване на договора – с посочена дата
15.12.2020г., била издадена Фактура № ********** с издател „П 98“ ЕООД с
данъчна основа за доставка с пълен данъчен кредит 240 000 лева и начислен
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 48 000 лева (л.27, т.1 от
ДП).
Процесната фактура била включена в Справка-декларацията по ЗДДС с
вх.№ 20001532515/14.01.2021г., подадена от „БА“ ЕООД за м.декември 2020г.,
както и в Дневника за покупки за м.декември 2020г. под № 7 е включена
фактурата (л.42-л.43, т.1 от ДП).
Видно от Писмо изх.№ 20-18-1206/18.08.2023г. на ТД на НАП Б., офис
2

С., в досието на „БА“ ЕООД няма подаден протокол за анулиране на Фактура
№ **********/15.12.2020г. с посочен издател „П 98“ ЕООД (л.41, т.1 от ДП).
Справка-декларацията по ЗДДС с вх.№ 20001532515/14.01.2021г., ведно
с Дневника за покупки, е подадена по електронен път в НАП от свид.Н.Р.Н.,
осъществяващ счетоводното обслужване на търговско дружество „БА“ ЕООД,
като фактурата била осчетоводена, но по нея не са извършвани плащания и
бутилиращата линия не е била доставена. Въпреки това с подаването на тази
справка-декларация по ЗДДС е извършено прихващане на посочения във
фактурата размер на ДДС, а именно 48 000 лева, като по този начин
дружеството е имало начислен ДДС в размер на 51 922.91 лева, данъчен
кредит в размер на 51 715.81 лева и резултат (ДДС за внасяне) в размер на
207.20 лева.
Със Заповед № Р-02002021001637-020-001/18.03.2021г. на Директора на
ТД на НАП Б., е възложена ревизия на търговско дружество „БА“ ЕООД с
ревизори свидетелите С. Ч. и Н. К..
В хода на ревизията от страна на „П 98“ ЕООД не са представени
документи, с които да се докаже реалното извършване на фактурираната
доставка на бутилираща линия за спокойни течности на купувача „БА“. В тази
връзка ревизиращият екип е стигнал до извода, че фактура № ********** с
издател „П 98“ ЕООД, изследвана в хода на ревизионното производство, не
отразява реално извършена доставка. Поради тази причина при ревизията не е
признато правото на данъчен кредит на дружеството в размер на 48 000 лева,
неправомерно приспаднат по фактура № **********/15.12.2020г. с издател „П
98“ ЕООД.
При ревизията се установило, че отразеният размер на ДДС в справка-
декларацията по ЗДДС с вх.№ 20001532515/14.01.2021г., следва да е в
размери, а именно начислен ДДС в размер на 51 922.91 лева, данъчен кредит –
3 715.81 лева, резултат ДДС за внасяне – 48 207.10 лева. Търговското
дружество „БА“ ЕООД не е депозирало протокол за анулиране на процесната
фактура № **********/15.12.2020г., с издател „П98“ ЕООД.
Видно от писмо изх.№ 20-18-1405/04.10.2023г. на Директора на ТД на
НАП Б., офис С. до приключване на наказателното производство, данъчното
задължение е внесено в бюджета на държавата, ведно с дължимите лихви
съгласно влязъл в законна сила на Ревизионен акт № Р-02002021001637-091-
001/27.07.2021г. (л.51, т.1 от ДП).
От заключението на изготвената в хода на разследването икономическа
експертиза е видно, че след анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и обективни данни, сделката, обективирана във
Фактура № ********** с издател „П98" ЕООД, за сумата от 240 000 лева без
ДДС, не е осъществена. Дълготрайният актив „Бутилираща линия за спокойни
течности“ не е доставена от продавача „П 98“ ЕООД на купувача „БА“ ЕООД.
По Фактура № ********** с издател „П 98“ ЕООД, няма извършено плащане
от купувача „БА“ ЕООД към продавача „П 98“ ЕООД.
3

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказатества
по делото, а именно уведомление изх. № 11-00-828/15.06.2022 год. на ТД на
НАП София; Ревизионен доклад № Р-22221921002533-092-001/13.12.2021г. на
„П 98“ ЕООД; Договор за покупко продажба от 15.12.2020г.; копие на Фактура
№ **********/15.12.2020г.; справка за свързани плащания към данък
добавена стойност към ИТ; Ревизионен акт № Р-02002021001637-091-
001/27.07.2021г. на „БА“ ЕООД; Ревизионен доклад № Р-02002021001637-092-
001/09.07.2021г. на „БА“ ЕООД; Удостоверение от ТД на НАП с изх.№
200202300227498/20.09.2023г. за липса на задължения; данни от Търговски
регистър за „П 98“ ЕООД, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение, и имотно състояние, характеристични данни както и
от разпити на свидетелите, И. Г. И., Г.А. Г., дадени в с.з. и прочетени от ДП по
реда на 281 ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК, Т.И.Б., прочетени от ДП по реда на чл.281
ал.5, вр.ал.1 т.5 от НПК, ГГ.М.А., прочетени от ДП по реда на чл.281 ал.5,
вр.ал.1 т.5 от НПК, С.З.Ч., Н.З.К., М.М.Д., Н.Р.Н., А.В.А., Р.С.Н.; частично от
обясненията на обв.И. Т.; от заключението на извършената съдебно-
икономическа експертиза.
С деянието си обв.И. И. Т. е осъществил от субективна и обективна
страна състава на престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 от
НК, тъй като на 14.01.2021г. в гр.С., в качеството си на управител и
представител на „БА“ ЕООД гр.С., ЕИК ************, като посредствен
извършител, чрез Н.Р.Н. от гр.С., упълномощен да води счетоводството и да
подава декларации пред НАП по електронен път от името на дружеството,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на същото
дружество в особено големи размери - 48 000 лева, дължим данък по ЗДДС,
като потвърдил неистина пред ТД на НАП Б., офис С., в подадена Справка-
декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх.№ 20001532515/14.01.2021г.,
използвал неистински документи - Фактура № **********/15.12.2020г. с
доставчик „П 98“ ЕООД, при упражняване на стопанска дейност, при водене
на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите,
и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 48 000 лева по
данъчна фактура № **********/15.12.2020г., издадена от „П 98“ ЕООД за
доставка на бутилираща линия за спокойни напитки, като необявеното
данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.
Предвидените в закона форми на изпълнителното деяние на основния
състав на данъчното престъпление представляват форми на усложнена
престъпна дейност. Съставите на чл.255 ал.1 от НК регламентират различни
форми на двуактно престъпление, в което първият акт е общ – избягване
установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, а
вторият акт на изпълнителното деяние е изчерпателно предвиден в т.1 до т.7
на законовия текст. Съставите, формулирани в ал.1 на чл.255 от НК могат да
бъдат характеризирани като типични двуактни (в които и двата акта на
сложното изпълнително деяние не са престъпни сами по себе си – т.1, т.3, т.5 и
т.7) или нетипични двуактни (в които едни от двата акта на изпълнителното
4

деяние е престъпен – тези по т.2, т.4 и т.6). Характерно за всички видове
състави на общото данъчно престъпление по чл.255 ал.1 от НК е, че правно
регламентираното задължение за извършване на определени действия
(подаване на данъчна декларация, при това с вярно съдържание) или правната
забрана за извършване на такива действия (унищожаване, укриване на
счетоводни документи, водене на счетоводството в нарушение на
изискванията на счетоводното законодателство и др.), са дадени не в
наказателния закон, а в отделните данъчни закони и в общия Закон за
счетоводството. В конкретния случай, според възведеното срещу обв.Т.
обвинение, подробно описано в изложението по фактите, той е извършил
деяние, довело до избягване установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в особено големи размери - 48 000 лева, предвид
разпоредбата на чл.93 т.14 от НК.
Показанията на свидетелите Н.Р.Н., А.В.А. и Р.С.Н., тримата
счетоводители и обясненията на обвиняемия, безпротиворечиво установяват,
че счетоводното отчитане е извършвано в кантората на свид.Н. – от
свидетелите Н. и другите две свидетелки А. и Н., приоритетно от свид.Н.,
които са притежавали квалификация и знания за тази дейност. Същевременно
фактическото водене на счетоводната отчетност се е основавало изцяло на
предоставяните от обвиняемия в кантората на свид.Н. на първичните
счетоводни документи. Тези документи свид.Н. описвал в дневниците за
покупки и продажби, съответно в справките-декларации по чл.125 ал.1 от
ЗДДС. В този смисъл нарушенията на счетоводното законодателство,
допуснати при неговото осъществяване, са резултат от поведението на
обвиняемия, изразяващо в предоставянето на съответните първични
счетоводни документи, към които стриктно се е придържал свид.Н..
Фактическите изводи за това, че счетоводната отчетност в дружеството е
осъществявана в нарушение на счетоводното законодателство се основават на
показанията на свидетелите С.З.Ч. и Н.З.К., данъчните служители, които
фактически са извършили данъчната ревизия и поради това проверили
първичните счетоводни документи на дружеството „БА“ ЕООД, както и на
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което се основава на
изследване на доказателствата, приобщени в рамките на досъдебното
производство. От показанията на свидетелите, извършили ревизията и имащи
преки наблюдения върху първичната счетоводна документация, процесната
фактура е била вписана в дневника за покупки и продажби, съответно в
справка-декларацията за м.януари 2021г. В този смисъл съдът приема, че
заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза, е
изготвено при изследване на наличните доказателства по делото, при
използване на съответните специални знания в областта на счетоводството и
контрола, поради което изводите му са обосновани, компетентни и съдът ги
взе предвид при изясняване на релевантната по делото фактология. Този извод
на съда не се промени и след проведения разпит на вещото лице в хода на
съдебното следствие.
5

От значение за извода на вещото лице, че счетоводството в дружеството
е осъществявано в нарушение на счетоводното законодателство – в нарушение
на чл.3 ал.3 от ЗСч (предприятията осъществяват счетоводството на основата
на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват
изискванията за съставянето на документите), са данните, отразени в
дневниците да покупки и продажби, надлежно приобщени в том 2 от
досъдебното производство. От тези документи следва, че фактура №
**********/15.12.2020г., с доставчик „П 98“ ЕООД, е осчетоводена, включена
е в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС с вх.№
20001532515/14.01.2021г. за данъчен период 01.12.2020г. – 31.12.2020г.,
поради което не е формиран правилно декларираният ДДС за възстановяване.
Самата доставка, обективирана в процесната фактура, не е осъществена, както
и не е извършено плащане по нея, което не се отрича и от обясненията на
обв.Т.. След анализ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и обективни данни, сделката, обективирана във Фактура №
********** с издател „П98" ЕООД, за сумата от 240 000 лева без ДДС, не е
осъществена. Дълготрайният актив „Бутилираща линия за спокойни течности“
не е доставена от продавача „П 98“ ЕООД на купувача „БА“ ЕООД. По
Фактура № ********** с издател „П 98“ ЕООД, няма извършено плащане от
купувача „БА“ ЕООД към продавача „П 98“ ЕООД.
Доказателство за нарушенията на счетоводното отчитане се съдържат в
Ревизионен доклад № Р-02002021001637-092-001/09.07.2021г. на „БА“ ЕООД,
съставен от екип от ревизори – свидетелите Ч. и К.. Съдът съобразява
приетото в ТР № 1/07.05.2009г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009г. на ОСНК, че е
налице автономност и независимост на административното и наказателното
производства в областта на данъчните правоотношения. Същевременно,
настоящият съдебен състав се основава и на разпоредбата на чл.127 ал.1 от
НПК, според която ревизионните актове, с които са установени данъчни
задължения и приложените към тях ревизионни доклади имат характера на
писмени доказателствени средства. Това доказателствено средство обаче е
непълноценно, защото съгласно чл.127 ал.2 от НПК, обвинението и присъдата
не могат да се основават само на данните от ревизионните актове и
приложените към тях документи.
Според подробно изложените по-горе съображения, обстоятелствата в
ревизионния доклад намират пълно потвърждения в показанията на
свидетелите С. Ч. и Н. К., за които няма забрана за свидетелстване по чл.118
ал.1 от НПК, доколкото не са участвали в наказателното производство в друго
процесуално качество и не са извършвали действия по разследването или
съдебни следствени действия, както и в заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза, в писмените доказателства –
справка-декларацията по ЗДДС от 14.01.2021г., дневниците за покупки и
продажби, приложени по делото.
При така анализираните доказателствени материали съдът приема, че
обвиняемият е осъществил счетоводството в дружеството в нарушение на
6

изискваният на счетоводното законодателство, чрез свид.Н., водил
счетоводната отчетност на дружеството, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на дружеството в особено големи размири
48 000 лева, дължим данък по ЗДДС.
В резултат на нарушенията при водене на счетоводството на
дружеството се е достигнало и до осъществяване от обвиняемия на
следващите две действия от сложното двуактно данъчно престъпление –
доказателствата по делото установяват, че в справка-декларацията по чл.125
ал.1 от ЗДДС обвиняемият е потвърдил неистина пред ТД НАП Б., офис С.
относно дължим данък по ЗДДС в подадена справка-декларация по чл.125 ал.1
от ЗДДС с вх.№ 20001532515/14.01.2021г., съответно обвиняемият е използвал
неистински документ – процесната фактура № **********/15.12.2020г.,
включена в дневника за покупки, и бил начислен неследващ се данъчен кредит
в размер на 48 000 лева, по която не е била реално осъществена сделка - не е
била доставена посочената във фактурата стока и не е било извършено
плащане по фактурата от обвиняемия, въпреки което фактурата е била
осчетоводена, включена в дневника за покупки и справка-декларацията, и
начисления ДДС е възстановен на „БА“ ЕООД, на обв.Т..
Посредством използването на този вид документи с наличното в тях
невярно деклариране на стопанската дейност на дружеството, данъчните му
задължения са били неправилно установени, което е резултирало в избягване
на реално дължимите от страна на същото дружество плащания към фиска, в
случая под формата на неправилно начислен данъчен кредит. Установява се,
че отразеният размер на ДДС в справка-декларацията по ЗДДС с вх.№
20001532515/14.01.2021г., следва да е в размери, а именно начислен ДДС в
размер на 51 922.91 лева, данъчен кредит – 3 715.81 лева, резултат ДДС за
внасяне – 48 207.10 лева. Търговското дружество „БА“ ЕООД не е депозирало
протокол за анулиране на процесната фактура № **********/15.12.2020г., с
издател „П98“ ЕООД.
От обективна страна престъплението по чл.255 от НК се изразява в
избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация, чрез
използване на неистински документи – процесната фактура, при упражняване
на стопанската дейност на „БА“ ЕООД С., при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Б.,
офис С., като е приспаднат неследващ се данъчен кредит. „БА“ ЕООД С.,
предвид разпоредбата на чл.3 от ЗДДС, се явява данъчнозадължено лице и
като такова за него са изцяло относими задълженията, които ЗДДС вменява на
регистрираните по този закон данъчни субекти. Предвид разпоредбата на
чл.124 от ЗДДС, данъчният субект следва да води отчетни регистри –
дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените от него
данъчни документи – фактури (в дневника за покупки) и издадените от него
данъчни документи (в дневника за продажби). Съгласно чл.125 от ЗДДС за
същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на отчетните
7

регистри да подаде справка-декларация за всеки данъчен период, който е
едномесечен по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-
декларацията се прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По
този начин за регистрираното лице възниква правото на приспадане на
данъчен кредит и по-точно това е за лицата, които са получили стоки или
услуги по облагаема доставка. Съдът намира, че по делото е установено по
безспорен начин, че сделката, по която е издадена процесната фактура с
посочен доставчик „П 98“ ЕООД, не е реална, т.е. такава сделка в
действителност не е извършвана. Процесната фактура не е подписана, не е
издадена, както и договора за покупко-продажба, от управителя към този
момент на „П 98“ ЕООД – свид.Г.А. Г., поради което фактурата се явява
неистински документ и отразява процеси, които в обективната действителност
не са протекли. Този неистински документ (фактурата) е бил използван при
упражняване на стопанската дейност на „БА“ и при представяне на
информация пред органите по приходите – ТД на НАП Б., офис С., след като е
била включена в дневника за покупки на търговеца. По делото е доказано, че
въпросната сделка не била осъществена, а в подадената в данъчната служба
справка-декларация се твърди, че тя е осъществена (включена в справката,
вследствие на отразяването й в отчетните регистри), то в справка-
декларацията е потвърдена неистина от автора на справката, в случая обв.Т.,
като посредствен извършител чрез свид.Н. Н., обслужващ счетоводно
търговеца. С оглед на липсата на сделка, в конкретния случай липсва доставка
по процесната фактура, а също и липсата на данъчно събитие, то за
получателя по сделката не възниква и право на данъчен кредит, но
включвайки го в справка-декларацията, то данъчният субект го приспада.
Справка-декларацията е подадена в данъчната служба чрез електронния
подпис на свид.Н.. През процесния данъчен период той осчетоводявал
представените му от обвиняемия, фактури, включително и процесната, които
били вписвани в дневника за покупки и включени в подадената от него
справка-декларация. Свидетелят Н. не знаел, че процесната фактура
документира неосъществена сделка, предвид което не е действал виновно като
извършител на процесните деяния при общност на умисъла с обвиняемия.
Това се потвърждава от обстоятелството, че свидетелят не бил запознат с
отношенията на обвиняемия с посочения във фактурата доставчик. В случая е
налице посредствено извършителство, тъй като деецът използва друго лице,
което потвърждава неистина в писмена декларация при липса на общност на
умисъла, което да обоснове съучастие, в какъвто смисъл е Постановление №
3/1982г. на Пленума на ВС и съдебната практика. Конкретно при настоящия
случай посредственият извършител използва като оръдие наказателно
отговорно лице, което мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че
то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че обективните признаци на
престъплението по чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК са налице.
Свидетелят Н. чрез електронния си подпис е подал справка-декларация по
8

чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх.№ 20001532515/14.01.2021г. Субект на данъчното
престъпление е данъчнозадълженото лице, което е физическото лице,
представляващо по закона ДЗЛ, в случая „БА“ ЕООД с управител и
представител обв.Т., вписано в това му качество в Търговския регистър.
Съдът намира, че в случая е налице така наречената „фиктивна“ сделка,
тъй като същата е осчетоводена, вписана е в регистъра за покупките и е
отразена в съответната СД, като е потвърдена неистина, а резултатът е
постигане на данъчен кредит, който е приспаднат с дължим от данъчно
задължения субект ДДС за съответния данъчен период, като реално се
претендира и се е получил неследващ му се за възстановяване данъчен кредит
в размер на 48 000 лева. Липсата на доставка по процесната фактура не се
отрича и от обясненията на обв.Т., което се потвърждава и от свидетелите Ч. и
К., извършили данъчната ревизия на процесното дружество и установили, че
няма реална доставка на стоката, посочена във фактурата, няма извършено
плащане, няма настъпило данъчно събитие, но независимо от това е
приспаднат данъчен кредит в размер на начисленото ДДС по фактурата.
Фактурата по своя характер е частен свидетелстващ документ, който
материализира удостоверителното изявление на издателя на документа
относно съществуването на определени факти и събития, случили се извън
самото им документиране - в случая относно доставяне и получаване на
стоки. Следователно фактурите като удостоверителни документи могат да
бъдат с вярно или с невярно съдържание, истински, или неистински
документи. В случая процесната фактура не е издадена от „П 98“ ЕООД,
видно от показанията на свид.Г. Г., управител на дружеството към момента на
деянието.
Деянието по чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК е съставомерно и от
субективна страна, тъй като в интелектуалния аспект на умисъла на
обвиняемия е било включено знанието за всички елементи от състава на
престъплението. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговата запретеност, като е бил наясно, че допуска извършването на
счетоводството на дружеството в нарушение на счетоводното
законодателство, че потвърждава неистина в подадената справка-декларация
по чл.125 ал.1 от ЗДДС, че ползва неистински документ – инкриминираната
фактура, включена в дневника за покупки, където невярно е деклариран ДДС
за възстановяване. От волева страна е искал настъпването именно на тези
противообществени последици, които се изчерпват в избягване плащането на
ДДС в размер на 48 000 лева. Както се установява от заключението на
съдебно-икономическата експертиза и писмените доказателства по делото,
дружеството неправомерно е декларирало ДДС за възстановяване в размер на
48 000 лева, който е възстановен от НАП на дружеството, в резултат на
подадената СД по ЗДДС. Действително, съобразявайки данъчното
законодателство, обв.Т. за допуснати грешки в подадени декларации по чл.125
ал.1 и 2, в резултат на неотразени или неправилно отразени документи в
отчетните регистри по чл.124 могат да се коригират по реда на чл.126 ал.2 и
9

ал.3 от ЗДДС (арг.чл. 126 ал.1). Грешките, установени до изтичането на срока
за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши
необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл.125 ал.1 и 2 и
отчетните регистри по чл.124. Извън тези случаи грешките се поправят, като
лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който
грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен
регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по
чл.124 документи (чл.126 ал.3 т.1 от ЗДДС) или лицето писмено уведоми
компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на
задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно
отразени в отчетните регистри документи (чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС).
Настоящият случай покрива хипотезата на чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС, като
обв.Т., въпреки че е бил наясно че доставка по процесната фактура не е
извършена, не е осъществена доставка, не е извършено плащане по фактурата,
т.е. не е налице ДДС за възстановяване по фактурата, тъй като не е платен, той
не е предприел действия за промяна на задължението си за съответния
данъчен период в размер на възстановения му ДДС 48 000 лева.
Обстоятелството, че обвиняемият не е предприел действия за извършване на
корекции относно дължимия ДДС, което се потвърждава от приложеното
Писмо изх.№ 20-18-1206/18.08.2023г. на ТД на НАП Б., офис С., че в досието
на „БА“ ЕООД няма подаден протокол за анулиране на Фактура №
**********/15.12.2020г. с посочен издател „П 98“ ЕООД. Същото се
установява и при изслушването на вещото лице, изготвило съдебно-
икономическата експертиза, че процесното дружество не е подало
„коригираща справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, с
което да направи корекция на подадените данни и съответно корекция в
размера на дължимия данък“. Когато не е осъществена сделка, вещото лице е
категорично, че процесното дружество е следвало само да си подаде
коригираща справка-декларация по ЗДДС и да направи корекция на размера на
данъка, а такава не е подадена и не е извършена корекцията, в какъвто смисъл
са и показанията на данъчните инспектори. Обвиняемият е поискал подаване
на такава по време на извършване на данъчната ревизия, която е била
извършена на процесното дружество конкретно за този данъчен период и
касаеща процесната фактура по неосъществената сделка, кореспониращо и с
показанията на данъчните инспектори – свид.Ч. и свид.К., че лицето-
обвиняемият е знаел, че отразеното в СД и фактурата данъчно събитие не е
настъпило.
При постановяване на решението съдът съобрази и европейското
законодателство, в частност Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 26.11.2006г.,
относно общата система на ДДС, чийто разпоредби са транспонирани в
българското законодателство чрез ЗДДС, както и решенията на СЕС,
включително решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.
Тази европейска практика изисква да не се допуска национална практика,
според която данъчните органи да отказват признаването на данъчен кредит
10

по ДДС, без да доказват, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с
която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама,
извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по
веригата от доставки, или като се позовава само на липсата у издателя на
други документи, освен фактурата. Съдът намира, че в настоящия случай не е
налице тази хипотеза. По делото се събраха гласни и писмени доказателства,
които по несъмнен начин установяват липсата на действително осъществена
сделка, обективирана в инкриминираната фактура, което не се отрича и от
обвиняемия. Или с други думи, липсва реално осъществена доставка, по която
обв.Т. да е получи от посочения в процесната фактура доставчик, посочената
стока. Безспорно се установи, че обвиняемият на 15.12.2020г., датата,
посочена в договора за покупка и инкриминираната фактура, не е сключвал
договор и получавал фактурата от управителя към този момента на „П 98“
ЕООД – свид.Г. Г.. Нещо повече, обвиняемият и свид.Г. въобще не се познават,
не са се виждали, не са контактували, не са се срещали и договаряли, което се
потвърждава от показанията на свид.Г., и не се отрича и в обясненията на
обвиняемия. Съдът не дава вяра на обясненията на обв.Т., че е контактувал с
лице с име „М.“, на което не посочва други имена, не знае никакви
установъчни данни за него – три имена, адрес, телефон и др., и е контактувал с
него във връзка с тази сделка, и който му е донесъл договора и фактурата.
Неоснователно е и заявеното от обвиняемия, че самата сделка е реална, тъй
като няма доставка, няма плащане по фактурата, инкриминираната фактура е
донесена от лице с име „М.“, а не представляващия на дружеството, посочен
като име във фактурата и договора. Умисълът на обвиняемия се извежда и от
факта, че не е налице реално предаване на стоката, което обстоятелство
изключва упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, както
и непредприемането на действия по коригиране на приспаднатия неследващ се
данъчен кредит в размер на 48 000 лева. В конкретния случай не са събрани
нито преки, нито косвени доказателства, които да обосноват извода за реално
предаване на стоката. Самият обвиняем е бил наясно за нереалността на
сделката още при представяне на документите от неизвестното лице с име
„М.“ – не е налична стоката, описана във фактурата, не е извършено плащане
по фактурата, независимо, че както и самия обвиняем казва, че са искали
“авансово“ плащане. Фактурата е изключена от дневника за покупки едва при
извършване на данъчната ревизия и начисляване именно от органите по
приходите на неследващия се за дружеството ДДС за възстановяване в размер
на 48 000 лева. Обстоятелството, че обв.Т. е заплатил установения от
данъчните органи ДДС за внасяне в размер на 48 000 лева, ведно с лихвите, е
негово право и точно този факт е способствал настоящото производство да се
развие по реда на Глава 28 от НПК.
Съдът счита, че при така установените факти е обективно невъзможно
обвиняемият да не е бил наясно, че използваната от него фактура е
неистинска, и че в подадената от него справка-декларация по чл.125 ал.1 от
ЗДДС е потвърдил неистина, доколкото се касае за документ, използвани
11

единствено и само от него. В тази връзка съдът намира, че възраженията на
защитника на подсъдимия за отсъствие на пряк умисъл при извършване на
деянието се опровергават от цялата доказателствена съвкупност, обсъдена по-
горе, поради което ги отхвърля като неоснователни.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обв.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255 ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода до 3 години и глоба до 1000 лева.
От справката за съдимост на обв.Т. е видно, че същият не е осъждан и до
настоящия момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на Глава 28 от НПК, поради
което съдът, счете, че са налице основанията, посочени в чл.78а от НК и
освободи обв.Т. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба.
Причини и условия за извършване на престъплението, съдът отчете, че
обвиняемият е нарушил данъчните закони на страната в стремежа си да се
облагодетелства по престъпен начин, чрез избягване на плащане на данъчни
задължения, което води до ощетяване на фиска и нарушаване сигурността на
данъчната система.
При определяне размера на административното наказание глоба, съдът
прецени като смекчаващи отговорността на обв.Т. обстоятелства, направените
частични самопризнания, добрите характеристични данни, чистото съдебно
минало, без наличие на криминални прояви, трудовата му заетост, характера
на извършеното деяние, семейното и материалното състояние на обвиняемия
– има непълнолетен син, обстоятелството, че е изминал един сравнително
продължителен период от извършване на деянието му до постановяване на
решението около четири години, като съдът отчете и процесуалното
поведение обвиняемия, което не е допринесло за забавяне на делото, а като
отегчаващо обстоятелство - размера на данъчното задължение, чието плащане
е избегнато извън квалификацията на престъплението, а именно че превишава
около четири пъти размера, визиран в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК, който
го определя като данък в особено големи размери, и като ги съобрази му
наложи административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева,
тъй като смекчаващите отговорността му обстоятелства са с превес.
С решението, съдът осъди обвиняемия И. И. Т. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР С. направените по делото разноски в размер
на 447.84 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на С.ски окръжен съд направените по делото разноски в размер на 50
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 378 ал.4 т.1 от НПК,
съдът постанови решението си.

12

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13

Номер на акта:	278
Дата:	6 декември 2024 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200439
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юли 2024 г.

Решение по дело №439/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите