№ 8661
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110136527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищцата В. С. И. срещу ответник „т” ЕАД иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че в полза на ответника
„т” ЕАД не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от
3104,50 лева, представляваща незаплатена главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., ведно със законната лихва от
31.05.2014 г. до изплащане на вземането, сумата 560,13 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 12.05.2014 г. и сумата 431,55
лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 28.08.2014 г. по ч.гр.д. № 29272/2014 г. по описа на Софийски районен
съд, 87-и състав, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 04.06.2014 г. и за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20228380403839 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд.
Ищцата В. С. И. твърди, че ответникът претендира заплащане на
исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията
са погасени по давност с изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на
заповедта за изпълнение, тъй като не са предприемани изпълнителни
действия. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника
чрез принудително изпълнение посочената по-горе сума. Претендира
присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „т” ЕАД оспорва предявения иск като
неоснователен. Посочва, че при липса на депозирано възражение по чл. 414
ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и същата има ефекта на влязло в
1
сила решение, с оглед което поддържа, че приложимата погасителна давност
относно вземането следва да е общата 5-годишна. Твърди, че давността била
прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Василка
И., доколкото с нея са направени искания за предприемане на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжницата. Посочва, че след прекратяване на
посоченото изпълнително дело е било образувано ново такова пред ЧСИ
Милен Бъзински, като отново с молбата за образуване са направени искания
за изпълнителни действия. Поддържа, че давностният срок е спрял да тече по
време на обявеното извънредно положение на територията на Република
България. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че в полза на „т” ЕАД срещу ищеца В. С. И. е
издаден изпълнителен лист от 28.08.2014 г. въз основа на влязла в сила
Заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 29272/2014 г. по описа на
СРС, 87 състав за сумата 3104,50 лева – главница за топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. – м.04.2013 г., ведно със законната лихва от 31.05.2014 г.
до изплащане на вземането, сумата 560,13 лева – мораторна лихва за периода
30.06.2011 г. – 15.05.2014 г. и сумата 431,55 лева – разноски по делото, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20228380403839 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие – Софийски градски съд.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай вземането е станало
изискуемо с влизане на сила на заповедта за изпълнение, което не може да е
по-късно от датата на издаване на изпълнителния лист – 28.08.2014 г.
От представеното изпълнително дело № 20147790400362 по описа на
ЧСИ Василка И., рег. № 779 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие СГС се установява, че същото е образувано въз основа подадена
молба от 22.10.2014 г. от ответника взискател за събиране на вземанията по
процесния изпълнителен лист. В подадената молба за образуване на
изпълнително дело е налице възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от
страна на взискателя на ЧСИ да проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението.
С молба на процесуалния представител на ответника взискател от
22.02.2016 г. е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия – запор върху трудовото възнаграждения/ пенсията на длъжника и
опис на движимите вещи, собственост на длъжника.
С молба на процесуалния представител на ответника взискател от
23.10.2017 г. е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия – запор на банковите сметки на длъжника и запор върху трудовото
възнаграждения/ пенсията на длъжника.
2
Със запорно съобщение от 16.03.2018 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, получавани от
Централно военно окръжие.
Със запорно съобщение от 01.10.2019 г. е наложен запор върху
собствените на длъжника лек автомобил Фолксваген Голф, рег. № СА 2197
НА и лек автомобил Опел Тигра, рег. № СА 8939 КА.
На основание заповед на Министъра на правосъдието СД-04-
51/11.10.2021 г. служебният архив на ЧСИ Василка И. е прехвърлен на ЧСИ
Милен Бъзински, рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие – Софийски градски съд.
С постановление от 24.06.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ.
От представеното изпълнително дело № 20228380403839 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие – Софийски градски съд се установява, че същото е образувано на
29.06.2022 г. въз основа подадена молба от същата дата от ответника
взискател за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. В
подадената молба за образуване на изпълнително дело е налице възлагане по
смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от страна на взискателя на ЧСИ да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.
С постановление от 04.07.2022 г. е наложена възбрана върху собствения
на длъжник недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Овча купел № 405,
вх. Е, ет. 2, ап. 148.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. Искането да бъде приложен определен способ или
да бъде извършено определено действие също прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо
дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл,
преценката на съда по въпроса: дали е изтекъл срокът на погасителната
давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните
действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са
3
посочени само вземанията установени "със съдебно решение" , но няма
основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има
влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията
по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков
ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не
е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане (или след оттеглено възражение), който не е водил иск по
чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с
оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая
"заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е. двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че
исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на 28.08.2014 г., а
давността за вземанията е 5 годишна. Същата е била прекъсвана многократно
с молбата за образуване на изпълнителното дело от 22.10.2014 г., с молбите
на взискателя за прилагане на конкретен способ от 22.02.2016 г. и от
23.10.2017 г., с наложеният запор на трудовото възнаграждение от 16.03.2018
г., с наложения запор на движими вещи собственост на длъжника на
01.11.2019 г., с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело от
29.06.2022 г. и с наложената възбрана на недвижимия имот на длъжника на
04.07.2022 г. и вписването и на 06.07.2022 г.
Тъй като след наложения запор на движими вещи на 01.11.2019 г. по
изпълнителното дело е изминал период от 2 години, през който не са
поискани и извършвани други изпълнителни действия, на 01.11.2021 г. е
настъпила перемпция на първото изпълнителното дело по силата на закона и
новата давност е започнала да тече от датата на последното надлежно
извършено изпълнително действие (01.11.2019 г. – запор на движими вещи
собственост на длъжника). Петгодишният давностен срок не е изтекъл към
датата на образувано на второто изпълнително дело 29.06.2022 г., налагането
на възбрана на недвижимия имот на длъжника на 04.07.2022 г. и вписването и
на 06.07.2022 г., както и към датата на предявяване на исковата молба
07.07.2022 г. През време на съдебни процес за вземането погасителната
давност не тече по аргумент от чл. 115, ал.1, буква "ж" ЗЗД. Още повече –
допуснато е обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по
изпълнителното дело. Поради изложеното съдът следва да отхвърли
предявения иск като изцяло неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. С оглед
изрично направеното искане в тази насока, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
4
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. И., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. „********” № 39Б, вх. В, ет. 3, ап. 13 срещу „т” ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******”
№ 23Б иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение спрямо ищеца на сумата
3104,50 лева, представляваща незаплатена главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., ведно със законната лихва от
31.05.2014 г. до изплащане на вземането, сумата 560,13 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 12.05.2014 г. и сумата 431,55
лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 28.08.2014 г. по ч.гр.д. № 29272/2014 г. по описа на Софийски районен
съд, 87-и състав, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 04.06.2014 г. и за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20228380403839 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в
Регистъра на Камарата
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „********”
№ 39Б, вх. В, ет. 3, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на „т” ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******” № 23Б на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5