РЕШЕНИЕ
№95
23.05.2018 г.
гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на двадесет и седми март през две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 49 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата
молба на Й.Ж.Л., ЕГН **********, и А.Д.В., ЕГН **********, против П.И.П., ЕГН **********,
с която, след направено изменение на претенциите, се моли да бъде осъден
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 24 300 лв., представляваща
неустойка за забавено изпълнение на задълженията на последния по т.3 и т. 5 от
сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на право на
строеж и строителство, за периода от 23.04.2015 г. до 12.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумите, начиная от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Ищците твърдят, че по силата на сочения договор
ответникът се бил задължил да им продаде правото на строеж, да построи и да
предаде владението на степен на завършеност на груб строеж с акт № 14 на
недвижими имоти, находящи се в гр. Несебър, ж.к. „Черно море”. Това е следвало
да бъде сторено до 02.04.2014 г. Същевременно ищците били изпълнили
задължението си и били изплатили на П. продажната цена в размер на 120 000
лв. На 13.07.2015 г. било сключено допълнително споразумение, по силата на
което били конкретизирани и изменени недвижимите имоти, констатирано било
изпадане на П. в забава от 466 дни за изпълнение на задължението си да
прехвърли собствеността, декларирано било, че ответника бил получил цялата дължима
сума. На същата дата бил сключен и окончателния договор, оформен с нотариален
акт. Твърди, че ответникът бил изпаднал в забава 466 дни, поради което, на
основание чл.8 от предварителния договор, същия дължал неустойка в размер на
0,5% за всеки ден забава върху стойността на продажната цена по т.2. В тази
връзка се претендират сочените по- горе суми, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, както и сторените от ищците разноски по обезпечителните производства,
касаещи настоящата претенция, разноските по последната.
В срокът по чл.131 от ГПК от страна на ответникът
е постъпил писмен отговор, с който същия оспорва предявените претенции. Твърди,
че не е изпадал в забава тъй като бил поел задължения по договора да предаде
владението след придобиване на административен акт № 14 в срок до една година
от подписване на договора, при положение че купувачите били изплатили на
продавача дължимата сума. Последното плащане от страна на последните било на
19.04.2014 г., което означавало, че ищците били в голяма забава по отношение
изпълнението на задължението си за плащане на продажната цена, което водело до
неоснователност на претенциите. Твърди, че съгласно чл.10 от договора е издавал
записи на заповед за всяко плащане и така можело да се определи на коя дата
били извършвани плащанията ако са били правени такива. Наред с това твърди, че
в правния мир под наименованието акт образец № 14 съществували множество
документи, без в договора да било конкретизирано точно за какъв акт става
въпрос. Ответникът твърди, че не е получил цялата продажна цена, както и че
договореностите между страните били други. Наред с това прави възражение за
нищожност на клаузата на неустойка и прекомерност на същата.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложените към делото доказателства и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание
чл.92 и чл.86, двата от ЗЗД.
Видно от приложените по делото съдебни актове,
между същите страни, на същото основание, но за друг период, се е водило
съдебно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение. Пред Окръжен
съд- гр. Бургас се е водило производство, с което настоящите ищци са предявили
иск за заплащане на сумата от 150 000 лв. от страна на настоящия ответник,
представляваща неустойка по т.8 от предварителния договор, дължима за периода
от 16.08.2014 г. до 22.04.2015 г. Съдът е отхвърлил претенцията. По повод
инстанционен контрол, Апелативен съд- гр. Бургас е отменил първоинстанционното
решение и е осъдил ответника да заплати на ищците сумите от по 37 500 лв.
на всеки един, което решение не е допуснато до касационно обжалване. В този
смисъл с влязъл в сила съдебен акт е прието за установено, че страните са
обвързани от предварителен договор от 02.04.2013 г., по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищците правото на
строеж, да построи и предаде владението, до степен завършеност груб строеж, с
административен акт № 14, на следните недвижими имоти: ½ идеална част от
партерния етаж, трети етаж и ½ идеална част от мансарден етаж, както и
идеални части от общите части на новострояща се жилищна
сграда и също толкова идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който ще бъде изградена сградата. Приета е била
договорка сградата да бъде изградена в поземлен имот с идентификатор
51500.503.92 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър и да бъде с административен адрес: гр. Несебър, обл. Бургаска, ж.к.
„Черно море”. Прието е било, че ответникът е следвало да завърши
имота до 02.04.2014 г., като на 13.07.2015 г. страните били подписали допълнително
споразумение към договора, с което се съгласили да бъдат конкретизирани и
изменени недвижимите имоти, които ответникът следвало да им прехвърли и
предаде. Прието е било, че П. бил изпаднал в забава от 466 дни за изпълнение на
задълженията си в периода от 03.04.2014 г. до 13.07.2015 г., както и че същият
бил декларирал, че е получил цялата дължима сума по договора в размер на 120 000
лв., и че ищците не били изпаднали в забава по отношение на своите задължения,
включително и за заплащане на уговорената цена. На същата дата бил сключен
и окончателен договор, с който били прехвърлени допълнително конкретизираните
имоти. Въз основа на тези факти е било съдебно прието, че са се осъществили предпоставките за възникване на вземането на
ищците спрямо ответника за мораторна неустойка за забавено изпълнение поради
забава от страна на
последния. В рамките на провелото се производство ответникът е навел всички
възражения, които е направил и в настоящото производство досежно валидността на
неустоечната клауза по размер и поради липса на воля от страна на П., както и
оспорваните от същия клаузи от споразумението, с които той признава неизгодни
за себе си обстоятелства, релевантни за спора, като съдът ги е приел за
неоснователни. Прието е било и че от страна на ищците няма извършване на
неправомерни действия, който да осуетят своевременното изпълнение на
договорните задължения от страна на ответника. Изразено е било и несъгласие с
тезата на П. за недължимост на неустойката поради уточняване на предмета на
продажбата в деня на сключване на окончателния договор. Въз основа на приетото
съдът е уважил иска като е приел с диспозитив, че съобразно чл.8 от
предварителния договор от 02.04.2013 г. от страна на ответника се дължи
неустойка за забава в изпълнението на задълженията му за периода от 466 дни, в
които е влизал и периода от 16.08.2014 г. до 22.04.2015 г., за който е бил
уважена иска.
С оглед на така изложеното настоящата
инстанция счита, че е налице сила на пресъдено нещо между страните относно
факта, че е налице забава в изпълнението на задълженията от страна на ответника
спрямо ищците, по предварителния договор от 02.04.2013 г., както и че се дължи
неустойка за това съобразно т.8 от същия. В този смисъл фактите, наведени в
тази връзка, и възраженията на ответника, не следва да бъдат преразглеждани. Не
следва да бъдат разглеждани и наведените от страна на П. възражения, изложени
едва в писмената защита, тъй като на първо място същите са преклудирани, и на
второ място- са наведени в такъв етап от съдебното производство, в който
ищцовата страна не може да вземе отношение.
С оглед разрешеният въпрос относно
валидността на неизгодните за ответника факти, посочени в допълнителното
споразумение, и в частност забава в изпълнението за срок от 466 дни, и предвид
заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, извършена пред
Районен съд- Бургас по гр.д. № 1187/2016 г., следва да се приеме, че срока, за
който се претендира заплащането на неустойката по настоящото производство, е
част от въпросните 466 дни. В този смисъл остава да се разгледа въпроса относно
размера на претендираната неустойка включително и с оглед твърдението за
прекомерност на същата.
Съгласно нормата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или
ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали
размера й. В случая настоящата инстанция намира за основателно възражението на
ответника в тази насока. На първо място следва да се зачете факта, че за
неизпълнение на задълженията на ответника вече е присъждана неустойка по
воденото и приключило производство, за период преди процесния в размер на 75000
лв. общо за двамата ищци. В случай, на уважаване и на настоящите искове в пълен
размер би се стигнало до заплащане на неустойка равна на заплатената от ищците
покупна цена и то само за част от срока за забава. Това би противоречало на
функцията на неустойката да гарантира изпълнението. На следващо място не без
значение е и обстоятелството, че изпълнение все пак е настъпило, независимо от
забавата му. Предвид на това настоящата инстанция намира, че исковете следва да
бъдат уважени до размера на 24 300 лв. общо за двамата ищци или по
12 150 лв. за всеки един. В останалата част същите следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.86 от ЗЗД, предвид
уважаването на исковете по чл.92 ЗЗД, следва да бъде уважен и акцесорния такъв
за заплащане на законната лихва върху уважената част от претендираните суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане,
като в останалата й част и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищците половината от разноските,
сторени в настоящото производство, възлизащи на сумата от 984 лв.- заплатена
държавна такса, 1260 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, 80 лв.-
възнаграждение за вещо лице по съдебно- счетоводната експертиза. С оглед
визираното в т.5 от ТР № 6/2002 г., на ищците се полагат и половината от
направените разноски в производствата по обезпечение на бъдещите искове,
развили се под номера 668/2015 г. и 669/2015 г., двете по описа на РС- Несебър,
в размер на общо 880 лв. Съдът не споделя твърдението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по тези производства, тъй като същото е почти в
минималните размери, посочени в чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва
да бъде уважено искането на ответника за присъждане на половината от сторените
разноски, а именно сумата от 500 лв.- адвокатско възнаграждение, и 100 лв.-
възнаграждение за вещо лице по СТЕ.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***, да заплати поравно на Й.Ж.Л., ЕГН **********,***,
и А.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от общо 24 300 лв. /двадесет и четири хиляди и триста лева/, или по
12 115 лв. /дванадесет хиляди сто и петнадесет лева/ на всеки един от
ищците, представляваща неустойка за
забава в изпълнението на задълженията си по предварителен договор от
02.04.2013г., съобразно чл.8 от същия, за периода от 23.04.2015 г. до 12.07.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.09.2015
г., до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им
част до претендираните по 24 300 лв. за всеки един от ищците, ведно със
законната лихва върху разликата, считано от подаване на исковата молба-
04.09.2015 г., до окончателното изплащане на разликата.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***, да заплати поравно на Й.Ж.Л., ЕГН **********,***,
и А.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от общо 2324 лв. /две хиляди триста двадесет и
четири лева/, представляващи половината от разноските пред настоящата
инстанция, както и сумата от общо 880
лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляващи половината от разноските,
сторени в производствата по гр.д. № 668/2015 г. и гр.д. № 669/2015 г.,
двете по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Й.Ж.Л., ЕГН **********,***, и А.Д.В., ЕГН **********,***, да заплатят
поравно на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи половината от сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: