Р Е
Ш Е Н
И Е №260102
гр.Кюстендил, 13.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№579/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на С.К.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника адв.И.К. ***, с адрес
за призоваване: гр.Ловеч, ул.„Търговска“ №1, против решение №260045 от 15.10.2020г.
на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2789/2019г. по описа на съда.
С посоченото решение ДнРС е осъдил А.В.С., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, да заплати на С.К.П., с ЕГН **********, сумата 2 000 лева, представляваща съответно намаление на възнаграждението
на изпълнителя по договор за изработка от 01.10.2019г. поради недостатъците на
извършената работа /неправилно нареждане на капаците на покрива, хлътване на
конструкцията на покрива, цялостна неустойчивост на покрива вследствие на
извършения ремонт/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване, като за
разликата над присъдения размер от 2 000 лева до
претендираните 10 000 лева и за намаление на
възнаграждението по договора заради по-малък от уговорения размер положени
греди по покрива и липса на подмазка на капаците е отхвърлил иска като
неоснователен. Със същото решение ДнРС е осъдил А.В.С., с ЕГН **********, да
заплати на С.К.П., с ЕГН **********, разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 386 лева и е осъдил С.К.П., с
ЕГН **********, да заплати на А.В.С., с ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 640 лева.
Така
постановеното решение се обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Твърди се, че макар да се споделят изводите на
съда за некачествено извършена работа от изпълнителя по договора, преценката,
че намалението на цената следва да бъде в размер на 2 000 лева е
неправилна. Жалбоподателката се позовава на приетото по делото заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза, констатиращо множество недостатъци
на извършената работа, довели до цялостна неустойчивост на покрива, поради
липса на достатъчно привързване и упаянтяване, неукрепване на конструкцията,
недостатъчност на съединителните елементи и неправилното им поставяне. Изтъква,
че поради допуснатите пропуски покривът не е защитен срещу подем на вятъра и
при силен такъв може да бъде «отнесен». Жалбоподателката счита, че при тези
съществени недостатъци на изработеното, преценката на районния съд, че
заплатеното възнаграждение следва да бъде намалено с 1/8 е неправилна, дори и
да бъде споделен довода на съда, че вложените материали биха могли да бъдат
използвани отново. Моли се отмяна на решението в отхвърлителната му част и
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена до пълния
предявен размер от 10 000 лева. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – А.В.С.,
не е подал отговор на същата.
ОС-Кюстендил,
като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е
допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед
естеството на оспорванията, преценени в контекста на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че фактическата обстановка по делото е установена от
районния съд в съгласие с представените и приети доказателства, като на
практика никой от фактическите изводи на съда не следва да бъде променян, нито
се налага допълване на фактите по делото, тъй като от приетото от въззивния съд
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се потвърждава
обстоятелство, което е било възприето от първоинстанционния съд. Така
установена, фактическата обстановка по спора е следната:
На 01.10.2019г. между С.П., от една страна като
възложител, и А.С., от друга, като изпълнител, е бил сключен договор за ремонт
на покрив на къща в с.Хлевене, общ.Ловеч, ***, по-конкретно – за демонтаж на
стар и монтаж на нов покрив, срещу заплащане на възнаграждение в размер на
16 500 лева, като не е било спорно между страните, че С.П. е заплатила
такова в размер на сумата от 16 300 лева. Според чл.9 от договора, приемането
на строително-ремонтните работи се удостоверява с протокол, подписан от двете
страни, в който се описва извършената работа, налични недостатъци, както и
спазването на срока за изпълнение.
Според свидетелите Н.В.и П.Г., живеещи в близост до
къщата на ищцата, след извършване на ремонта, покривът видимо е хлътнал,
капаците не били наредени добре и при силен вятър падали; циглите от първия ред
висели, провиснали били и улуците на едната стреха. Свидетелят Н.В.твърди, че е
присъствал на последния разговор на ищцата с ответника по нейна молба, тъй като
се чувствала заплашена; по време на разговора тя попитала, дали покривът ще
остане в това състояние, но ответникът и другите работници настояли да си
получат парите.
По делото са били разпитани и свидетелите В.Т./баща на
ответника/ и И.Д., които посочили, че са участвали в изпълнението на сключения
договор, както и, че ищцата нямала план за ремонта и им казала те като майстори
да решат как да го направят. Изградили нов покрив с нови материали, както и
изцяло нов навес, представляващ продължение на покрива над външно стълбище,
което наложило промяна в ъгъла на покрива. Свидетелите заявили, че не е имало
уговорка да подмазват капаците, които понастоящем се монтирали със скоби, както
и посочили, че ищцата нямала забележки, приела извършеното и доплатила, като по
време на строителството между тях нямало пререкания.
В производството пред районния съд е прието заключение
с вх.№7585/03.08.2021г. на в.л.инж.В.Ц., в което е посочено, че устойчивостта
на покривната конструкция зависи от закотвянето /привързването/ й към основните
конструктивни елементи на сградата и упаянтяването с панти /къси греди/;
подложните греди трябва да са привързани стабилно към елементите на таванския
гредоред или към стоманобетонов пояс. При огледа на място вещото лице е
установило, че тези изисквания не са изпълнени и конструкцията не е укрепена
според правилата; съединителните елементи /планки/ са недостатъчни и неправилно
поставени. В резултат привързването е изключително недостатъчно, упаянтяването
е недостатъчно, покривът не е защитен срещу подем на вятъра, между
околовръстните стени и покривната конструкция има голямо разстояние, което е
предпоставка при силен вятър покривът да бъде „отнесен”. Вещото лице е
констатирало наличие на неправилно наредени керемиди, създаващи условия за
течове. Отразило е, че продължаването на покрива с новонаправения навес е
довело до чупка с преминаване от по-голям наклон към по-малък, което създава,
според експерта, условия за задържане на сняг и вода; първия ред керемиди е с
различен наклон от следващите редове и не стъпва правилно над улука, които
факти, според вещото лице, създават условия за течове поради задържане на сняг
или неправилно отвеждане на водата. Констатирано е, че старите улуци не са демонтирани,
а под тях са монтирани новите, в резултат на което улуците на много места са
провиснали и при проливен дъжд ще преливат. В заключението си вещото лице е
посочило, че извършените дейности представляват основен ремонт, който се
извършва след издадено разрешение за строеж, каквото в случая не е имало, нито
е бил изготвен и одобрен проект. Според вещото лице, при качествено изпълнение,
стойността на покривните работи би възлизала на 15 765.23 лева. Експертът
е посочил, че с оглед констатираните некачествено извършени работи покривът
трябва да бъде основно реконструиран и укрепен, както и, че не е в състояние да
остойности дейностите и материалите, необходими за поправяне на некачествените
и неустойчиви части на покрива, тъй като за целта е необходимо изготвяне на
конструктивна експертиза, въз основа на която да се направи проект за укрепване
с количествена сметка, на базата на която и да се издаде разрешение за строеж.
Следва да се посочи, че въззивният съд по свой почин е
назначил експертиза, вещото лице по която, да даде отговор на въпросите поправими ли са недостатъците по така
изградената покривна конструкция, описани в приетото от РС-Дупница заключение с
вх.№ 7585/03.08.2020г., и какви средства - разходи за материали и за труд- биха
били необходими с цел отстраняване на недостатъците в изпълнената по договора
работа.
В приетото
заключение с вх.№262682/05.04.2021г. на в.л.Е.Л., е посочено, че на място в
изпълнение на сключения между страните договор е бил извършен основен ремонт,
при който е била променена конфигурацията на стария покрив, което изисква
изготвяне на архитектурен и конструктивен проект, въз основа на който да бъде
издадено разрешение за строеж. Вещото лице е посочило, че за да бъдат
отстранени констатираните от експерта в първоинстанционното производство
недостатъци е необходимо да се изготви заснемане на конструкцията,
конструктивна експертиза и проект за укрепването й с подробни детайли и
количествена сметка. Формиран е извод, че недостатъците са отстраними, но за да
бъдат определени средствата, необходими за отстраняването им, е потребно
изготвянето на проект. В съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че без
изготвянето на такъв проект отговор на поставения въпрос не може да бъде даден.
За да
уважи иска за сума от 2 000 лева, с който П. е поискала да бъде осъден
ответника, като изпълнител по договора, да върне част от заплатеното
възнаграждение, поради допуснати недостатъци на извършената работа, ДнРС е
приел наличието на валидно сключен договор между страните с конкретни параметри
и предмет, наличието на некачествено изпълнени строителни дейности, установени
от вещото лице, като е аргументирал теза за установеност липсата на приемане на
работата от страна на възложителя – ищцата, която възразила срещу годността на
изпълението и още на 15.10.2019г. е поискала ответника да й върне 10 000
лева от платеното възнаграждение предвид некачествената работа.
Съдът е посочил, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл.265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение. Съдът е посочил, че доводите за незаконност на
извършеното строителство и за липса на предоставен проект от ищцата са
ирелевантни, тъй като с оглед разпоредбата на чл.258 от ЗЗД и възникналото за
изпълнителя задължение да изработи нещо на свой риск, както и съгласно чл.260 от ЗЗД – да предупреди незабавно
възложителя, ако дадения му проект или доставеният му материал е „неподходящ за правилното изпълнение на работата“,
ответникът е бил длъжен да предупреди ищцата, че без представен проект /какъвто
е безспорно, че в случая няма/ не може да изпълни поръчаното и при липса на
промяна в условията на извършване на ремонта да се откаже от договора. Съдът е посочил, че след като данни ответникът да е
изпълнил това свое задължение по делото липсват, то налице са предпоставки за ангажиране отговорността му за причинени на възложителя вреди
(чл.260 ал.2 от ЗЗД).
Приемайки за доказано лошото качество на изградения на
място покрив, при отклоненията, описани от вещото лице, изключая твърдяното от
ищцата поставяне на по-малък от уговорения размер
греди по същия и при отчитане, че съвременното монтиране на капаци се извършва
посредством скоби, а не с подмазване, съдът е
направил извод за основателност на предявения
иск. Същевременно, ДнРС е приел, че по делото липсват доказателства вложените
материали да са некачествени и е заключил, че същите биха могли да се ползват
при последващо основно реконструиране и укрепване на покрива.
ДнРС е приложил разпоредбата на чл.162 от ГПК и по своя преценка е определил следващото се намаление на възнаграждението на изпълнителя по процесния договор за изработка, приемайки,
че същото следва да възлиза на 2 000 лева, като е уважил иска за този размер и за разликата над тази сума до претендираните 10 000
лева, както и претенцията за намаление на възнаграждението по договора заради
по-малък от уговорения размер положени греди по покрива и липса на подмазка на
капаците, е отхвърлил същия, като
неоснователен и недоказан.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение
и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка
намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според чл.269 изр.2 от ГПК, при преценката за
правилност на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Тъй като пред въззивния съд няма оплакване за
необоснованост на фактическите изводи на първостепенния такъв относно наличието
на сключен договор между страните, неговия предмет, факта на плащане от страна
на ищцата на възнаграждение в размер на 16 300 лева, както и на допуснати
при изпълнението от страна на ответника недостатъци на извършената работа,
срещу които ищцата е възразила, на преценка с оглед оплакванията във въззивната
жалба подлежи правилността на правния извод на съда да определи стойността на
дължимото намаление на възнаграждението, прилагайки нормата на чл.162 от ГПК и
остойностяването на намалението на сумата от 2 000 лева.
Настоящата инстанция счита, че с оглед установените по
делото обстоятелства районният съд законосъобразно е преценил, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл.162 от ГПК, според която когато искът е
установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Това е така, доколкото по делото категорично е установено, че изпълнителят по
договора при извършване ремонта на покрива, е допуснал следните недостатъци на
изпълнената покривна конструкция: подложните греди на поповете не са сменявани;
новите попове не са привързани към подпорните греди, които са от старата
конструкция, а там, където стъпват върху бетоновата конструкция, не са заковани
с планки, (с малки изключения), което е крайно недостатъчно; подложните греди
по очертанието на фасадите са върху няколко реда суха зидария, което е
недопустимо; подкоси почти няма, а тези, които са поставени не отговарят на
изискванията; цялата конструкция не е укрепена и е неустойчива; съединителните
елементи са абсолютно недостатъчни и в много от случаите са неправилно
поставени; ребрата не стъпват директно върху междинните столици, а върху
парчета дървен материал за компенсиране разликата в нивата; привързването е
изключително недостатъчно; упаянтяването също; покривът изобщо не е защитен
срещу подем от вятър – между околовръстните стени и покривната конструкция има
голямо разстояние, което е предпоставка при силен вятър покривът да бъде
„отнесен“; неправилно наредени керемиди, които образуват посвети и не покриват
равномерно уламата ; на местата, където се събират покривните плоскости с
различни наклони, завършекът на уламата създава условия за течове; чупката в
наклона на покривната плоскост създава условия за задържане на сняг и вода;
първият ред керемиди е с различен наклон от следващите и не стъпва правилно над
улука; не са демонтирани старите улуци, а под тях са монтирани новите, което е
попречило за правилното и сигурно закрепване на подулучните скоби; на много
места улуците са провиснали.
При осъществената хипотеза на чл.265 ал.1 пр.2 от ЗЗД,
т.е. когато изпълнената работа има недостатъци, поръчващият разполага с няколко
възможности, една от които е да иска намаление на възнаграждението, което право
ищцата, сега въззиваема, е реализирала с предявения иск.
От приетите заключения на вещи лица става ясно, че
прецизно остойностяване на средствата, необходими за отстраняване недостатъците
на извършената работа, които биха могли да послужат за база при определяне на
сумата, с която да се намали заплатеното възнаграждение, не може да бъде
извършено, предвид потребността от изготвяне на конструктивен проект за
укрепване на покривната конструкция и на количествена сметка на базата на
същия. Следователно, при несъмнената доказаност на иска по основание, размерът,
за който да бъде уважен следва да се определи по преценка на съда.
Въззивният съд намира, че с оглед данните по делото,
преценката на първата инстанция относно стойността на намаляване на
възнаграждението, е неправилна, тъй като е занижена. Видно от изложеното
по-горе, касае се за значителен обем допуснати недостатъци на извършената
работа, създаващи предпоставки за течове и цялостна неустойчивост на покривната
конструкция. При това положение, независимо от възможността вложените материали
да бъдат използвани повторно при последващо укрепване на покрива, съдът намира,
че заплатеното от П. възнаграждение на изпълнителя следва да бъде намалено със
сума в размер на 5 000 лева общо.
Посоченото налага извод обжалваното решение в
отхвълителната му част за сума над 2 000 лева до 5 000 лева, т.е. за
3 000 лева, следва да бъде отменено и искът да бъде уважен за тази
стойност. В останалата отхвърлителна част – за сума над 5 000 лева до
претендираните 10 000 лева, решението следва да се потвърди, като правилно.
3. Относно разноските:
С оглед частичната
неправилност на първоинстанционното решение, налага се да бъде коригиран и
размерът на присъдените от ДнРС разноски, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата още 579 лева над присъдените 386 лева, а решението, в частта,
в която П. е осъдена да заплати на ответника разноски над сумата от 400.00 лева
(до присъдените 640 лева), т.е. за 240 лева следва да бъде отменено.
С оглед частичната
основателността на жалбата, на въззивницата се следват разноски, съразмерно на
уважената част, а именно – сумата от 135.00 лева, при направени разноски за
държавна такса и вещо лице в общ размер на 360.00 лева.
На основание чл.38 ал.1 т.2
от ЗАдв., въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на адв.И.С.К. ***, с
адрес на кантората: гр.Ловеч, ***, адвокатско възнаграждение в размер на 440.00
лева, определено съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от
наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
база уважения размер от 3 000 лева.
Въззиваемият не е доказал да
е сторил разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Т М Е Н Я решение №260045 от 15.10.2020г. на Районен
съд-Дупница, постановено по гр.д.№2789/2019г. по описа на съда, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като
неоснователен иска на С.К.П., с ЕГН ********** срещу А.В.С., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, за присъждане на сума, представляваща съответно
намаление на възнаграждението на изпълнителя по договор за изработка от
01.10.2019г. поради недостатъци на извършената работа, за горницата над 2 000 лева до 5 000 лева,
както и В ЧАСТТА, в която С.К.П., с ЕГН **********, е осъдена да
на А.В.С., с ЕГН ********** разноски по делото над сумата от 400.00 лева, като вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О С Ъ Ж Д А А.В.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да
заплати на С.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на още 3 000 лева (три хиляди лева)
или общо с присъдените от ДнРС - 5 000 лева, представляваща съответно
намаление на възнаграждението на изпълнителя по договор за изработка от
01.10.2019г. поради недостатъците на извършената работа /неправилно нареждане
на капаците на покрива, хлътване на конструкцията на покрива, цялостна
неустойчивост на покрива вследствие на извършения ремонт/, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2019г., до окончателното издължаване, както и сума в размер на още 579 лева (петстотин седемдесет и
девет лева), представляваща дължими разноски за производството пред РС-Дупница.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №260045
от 15.10.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2789/2019г. по
описа на съда в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
О С Ъ Ж Д А А.В.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да
заплати на С.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 135.00 лева (сто тридесет и пет лева),
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
О С Ъ Ж Д А А.В.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да
заплати на адв.И.С.К. ***, с адрес на
кантората: гр.Ловеч, ***, адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева (четиристотин
и четиридесет лева), за осъществена безплатна адвокатска помощ на С.К.П.
пред ОС-Кюстендил.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.