Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260275
гр.
Пловдив, 22.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6649/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-1030-009430 от 11.09.2020 г. на М.В.М.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.С.Г., ЕГН **********
е било наложено административно наказание
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска
отмяна на НП.
Жалбоподателят
Г.С.Г., редовно и своевременно призован
се явява в съдебно заседание, сочи че в акта се сочи регистрационен номер на
автомобил, който не притежава и не управлява и иска отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
18.08.2021 г. жалбоподателят Г.Г. управлявал лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар”
в гр.Пловдив. Около 16.15 часа същият се намирал в района на кръстовището на
бул. „Марица” и бул. „Източен” в гр.Пловдив. По същото време след
кръстовището се намирали и полицейските служители към Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Пловдив, св.К.К. и колегата му Г.М.. Междувременно жалбоподателят
използвал мобилен телефон по време на движение, без да използва устройство
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Действията му
били възприети от полицейските служители, които го спрели за проверка. За
случилото се св.К. съставил на жалбоподателят АУАН за нарушение на чл.104а, от ЗДвП, като посочил два различни регистрационни номера на управлявания автомобил
– **в едната част на АУАН, където се сочат имената на нарушителя и данни на
автомобила и **при описанието на фактите, които са възприети от наказващия
орган. Същият бил подписан без възражение от Г.Г.. В законоустановения срок не
било подадено възражение. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и
издал процесното НП, в което констатираното разминаване било налично отново.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, оправомощителни заповеди, както и от показанията на св. К.К., които
съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на визираните
в НП нарушения по чл.140а от ЗДвП доколкото от материалите по делото се
доказва, че действително на 18.08.2020 г., около 16.15 часа жалбоподателят е
управлявал МПС – лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ в гр.Пловдив, като е използвал
мобилен телефон по време на движение, без да използва устройство позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. За да приеме, че маневрата е
осъществена на забранителен сигнал на светофарната уредба съдът отчита следното
:
От
една страна са налични показанията на свидетелят К., който сочи, какво е
възприел.
От
друга страна показанията му не са оборени от каквито и да било доказателства по
делото.
Ето
защо и съдът счита, че не са оборени показанията на св.К., които наред с
необорената презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН и останалите
доказателства по делото, водят на извод, че жалбоподателят е осъществил
соченото в АУАН и НП нарушение.
Същевременно
обаче може да се счита, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в АУАН и в НП са дадени
подробни описания на извършените нарушения, но са сочени различни
регистрационни номера на автомобила, който се твърди да е управляван от
жалбоподателят. Това само по себе си ограничава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере въз основа на какви факти се
твърди да е осъществил нарушението. Соченото разминаване не може да се подведе
под разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е налично и при издаденото
НП, а по отношение на наказателните постановления не е предвидена аналогична
правна разпоредба. С оглед на констатираното и независимо, че е доказано
осъществяването на административно нарушение, издаденото НП следва да бъде
отменено.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-1030-009430 от 11.09.2020 г. на М.В.М.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.С.Г., ЕГН **********
е било наложено административно наказание
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.