О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2060 , 21.07.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. с. Александър
Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1532 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 864 от 06.03.2020 год. по гр. д. № 6126/2019 на Районен съд
Бургас Главна Дирекция “Гранична полиция” МВР, гр. София, бул. “Княгиня
Мария Луиза” № 46, е осъдена да заплати на А.А.С.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 1400.53 лв., представляваща нетния размер на дължимото
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 203.35 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като “Рулеви на кораб над 100 бр. тона” от
02 гр. в БГПК Созопол при РД “Гранична полиция” Бургас към ГД “Гранична полиция” – МВР, за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г.,
1 422 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от
29.07.2019г. до окончателното плащане; сумата 161.77 лв. –
обезщетение за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 28.07.2019г.,
както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
С решението Главна
Дирекция “Гранична полиция” - МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд –
Бургас, разноски по делото държавна такса в размер на 106.02 лв. и 200 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна Дирекция “Гранична полиция”, МВР гр. София, с която се обжалва Решение № 864 от
06.03.2020 год. по гр. д. № 6126/2019 на Районен съд Бургас в неговата цялост. Иска
се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Навеждат се доводи,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които е
преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР
имало непряко препращане към нормите на КТ – че за неуредените в тези закони
случаи КТ се прилага “съответно”, а напротив, във всички случаи, в които законодателят
бил счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането
било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Сочи се, че съдът е
трябвало да приложи Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. - подзаконов акт за системата на МВР, който е действал към процесния период и е
съдържал правилата за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. Въззивникът твърди, че разпоредбите на цитираната наредба са
действали паралелно и алтернативно по време с Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а не едновременно, както е приел
първоинстанционния съд, и са уреждали по специален начин за системата на МВР
заплащането на нощния труд. Излагат се подробни съображения, че съгласно
правилата, действащи в системата на МВР за целия процесен период съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа
дневен труд). Застъпва се тезата, че действително в чл.31, ал.2 на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., действала до м. юни 2016г.
е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общия
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00ч. за отчетния период се умножава по
0,143 и така полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, но този коефициент е произволно число, а не е получен чрез съотнасяне
на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Липсата на
подобна разпоредба в последващите наредби относими към исковия период било в
синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. В цитираната наредба
ясно било посочено, че превръщането на нощните часове в дневни цели събирането
им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли
положен извънреден труд, а няма за цел определяне на часовете нощен труд над
нормата за такъв, за които да се дължи допълнително възнаграждение. служители в
МВР. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приел, че при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да намира приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от А.А.С..
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Главна Дирекция “Гранична полиция” МВР, гр. София срещу Решение № 864 от 06.03.2020 год. по гр. д. № 6126/2019
на Районен съд Бургас.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1532 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 26.06.2020г. - на 27.07.2020 г. от 09.30 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: