РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000370 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №24 от 31.01.2022 г.,постановено по т.д.№1106/2021 г. по описа на Окръжен
съд-С. З.,е отхвърлен предявеният от Н**-гр.С.,ул. "Кн. Д." № ** против „М И.“ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С. З.,ул.“Ж. в.“№
**, ет. *, ап. * за признаване за установено,че публичните вземания за републикански данъци
и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08 лв.,от които главници в
размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76
лв.,дължими въз основа на ревизионен акт № *********/******** г. на ТД на Н**-гр.
П.,справки-декларации с вх.№*********/******* г.,№********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г., №*********/******** г.,
№*********/******** г., №*********/******** г.,№*********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г., №*********/******** г.,
№*********/******** г., №*********/******** г.,№*********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г., №*********/******** г. и
№*********/******** г.; годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО с вх.
№************,вх.№************, вх.№************ и вх.№************;декларации
1
образец 6 с вх.№***************, вх.№***************,вх.№***************,
вх.***************, вх.№***************,вх.№***************,вх.№ ***************,
вх.№***************, вх.№***************, вх.№ ***************, вх.
№***************, вх.№***************, вх.№ ***************, вх.№***************,
вх.№ ***************,вх.№ ***************, вх.№ ***************, вх.№
***************,вх.№ ***************, вх.№ ***************, вх.№
***************,вх.№ ***************, вх.№ ***************, вх.№
***************,вх.№ ***************, вх.№***************, вх.№***************,вх.
№ ***************, вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№*************** и вх.№*************** и декларации по чл.55
от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО с вх.№************ и вх.№************,предявени в срока
по чл.685,ал.1 от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор,вписан в
ЦРОЗ под №*************,въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на Н**-П.,офис С. З.,постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх.№***************/******** г. подлежат на удовлетворяване по реда на
чл.722,ал.1,т.1 ТЗ,като неоснователен.
Решението е постановено при участието,на основание чл.694,ал.4 от ТЗ,на служебния
синдик на „М И.“ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С. З.,ул.“Ж. в.“№ **, ет. *, ап. *-Е. Н. П.,с адрес:гр.С. З.,ул."Х. Д. А." № ***,
ет. *, офис *.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Н** с адрес:гр.С.,ул. "Кн. Д." №
**,представлявана от В. П.-директор на дирекция „Д.в.“.В същата е изразено становище,че
обжалваното решение е необосновано,немотивирано и несъобразено с действащите норми и
със събраните по делото доказателства,както и че е постановено в противоречие с
императивни правни норми.Според а.-жалбоподател,първоинстанционният съд неправилно
е приел,че запорът върху процесните вземания е наложен едва с вписване на
постановлението в ЦРОЗ.Освен това посочва,че съдът не е изложил каквито и да било
аргументи относно конкуренцията между кредиторите при осребряване на имуществото на
длъжника.В този контекст посочва още,че разпоредбата на чл.194 от ДОПК само е цитирана
в решението,без обаче да е уточнено,че с право на предпочитание преди публичния
взискател се удовлетворяват онези кредитори,чиито обезпечения предхождат наложените от
публичен изпълнител обезпечителни мерки.Развива довода,че доколкото масата на
несъстоятелността се осребрява в универсалното принудително изпълнение и същата
включва активите на несъстоятелния търговец,върху които в полза на различни кредитори
могат да съществуват различни по вид и по време обезпечения,от значение за
2
удовлетворяването им е именно реда,визиран в разпоредбата на чл.722,ал.1 от ТЗ,в която
законодателят изрично определя конкуренцията между кредиторите в зависимост от
наличието на посочените в текстовете на т.1 и следващите от цитираната разпоредба
признаци на приетите вземания,определящи кои вземания в кой ред подлежат на
удовлетворяване.Според а.-жалбоподател, разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ не въвежда
никакви допълнителни критерии,освен вписването на наложения запор в ЦРОЗ.Допълва,че
доколкото текстът на цитираната разпоредба предвижда правото на предпочтително
удовлетворяване от стойността на имуществото,което е предмет на ипотека или залог,или на
наложен запор,вписан в ЦРОЗ,разпоредбата на може да бъде тълкувана корективно и
стеснително,а изложените от съда аргументи не могат да мотивират наличие на правно
основание Н** да не се ползва от привилегията,дадена от същата разпоредба,доколкото
обезпечените публични вземания попадат именно в хипотезата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
В жалбата се поддържа и аргумента,че възприетата от съда теза,че запорът следва да се
счита за наложен едва с вписването в ЦРОЗ,е изцяло в противоречие с действащата
нормативна уредба.Според жалбоподателя,разпоредбата на чл.206 от ДОПК изрично
повелява,че наложените обезпечителни мерки произвеждат действието,предвидено в
разпоредбите на ГПК-чл.451,чл.452,чл.453 и сл.,а вписванията,които са конститутивен
елемент от налагането на обезпечителната мярка,са изрично изброени в чл.201,чл.203 и
чл.205 от ДОПК.Нито една от посочените разпоредби обаче не съдържа изискване
наложеният запор да бъде вписан в ЦРОЗ,за да произведе последиците,предвидени в
тях,както смята а.-жалбоподател.Според същата,цитираните разпоредби безспорно водят до
извода,че вписването в ЦРОЗ на запора,наложен с издадено от публичния изпълнител
постановление за налагане на обезпечителни мерки,не е елемент от фактическия състав на
налагането на обезпечителната мярка,поради което изводът на съда,че обезпечителните
мерки са наложени с вписването в ЦРОЗ е изцяло в противоречие със специалните
правила,регламентиращи реда за налагане на обезпечителни мерки по ДОПК и действието
на наложения запор.
В жалбата са развити доводи и срещу изводите на първоинстанционния съд,основани
на разпоредбата на чл.638,ал.4 от ТЗ.Наред с това се поддържа и аргумента,че застъпената
от съда теза,че обезпечителната мярка,наложена в хода на индивидуалното производство по
принудително изпълнение,поражда относителна недействителност на извършените от
длъжника разпореждания след нейното налагане,не изключва приложението на
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,доколкото в цитираната разпоредба изрично е посочено,че право на
предпочтително удовлетворяване в реда имат вземания,обезпечени със залог или
ипотека,или запор или възбрана,вписани по реда на ЗОЗ-от получената сума при реализация
на обезпечението,т.е. в производството по несъстоятелност,според а.-жалбоподател,се
осребряват както ипотекирани и заложени активи,така и такива,върху които има наложен
запор,като разликата се проявява в зависимостот това дали наложеният запор е вписан по
реда на ЗОЗ или не-в първия случай,съгласно посочената специална разпоредба на ТЗ
кредиторът,наложил и вписал по реда на ЗОЗ запор,има право да получи сумата от
3
реализацията на запорираната вещ,а във втората хипотеза получената от реализацията на
запорираната вещ сума се разпределя не за удовлетворяване вземанията на кредитора,в
полза на когото има наложен запор,който не е вписан по реда на ЗОЗ.а.-жалбоподател
счита,че в текста на разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ са включени освен договорените
между длъжника и кредитора обезпечения /особен залог и ипотека/,но още и наложените в
хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки /запор върху имущество о чл.4 от
ЗОЗ/,които са вписани в ЦРОЗ съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗОЗ,в който изрично е посочено,че
сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл.4 от
ЗОЗ.Според Н**,волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор,чиито
вземания са обезпечени със запори,вписани по реда на ЗОЗ,да удовлетворят предпочтително
вземанията си при разпределение на суми,получени от реализация на имуществото,върху
което са наложени обезпечителните мерки.Тази привилегия,както се сочи в жалбата,не
съществува докато търговецът не е с открито производство по несъстоятелност,а нормата на
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ е специална за несъстоятелността и се прилага като изключва
приложението на чл.136 от ЗЗД.
Въз основа на горните аргументи,а.-жалбаподател моли да бъде отменено обжалваното
първоинстанционно решение и да се постанови от настоящата инстанция решение,с което да
бъде уважен предявеният от а. иск,като бъде установено,че приети в производството по
несъстоятелност срещу „М И.“ЕООД публични вземания за републикански данъци и за
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08 лв.,от които главница в
размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76
лв.,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния
изпълнител запор,вписан в ЦРОЗ под №*************,въз основа на издадено по реда на
ДОПК от публиче изпълнител при ТД на Н**-П.,офис С. З.,постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№***************/******** г.,са с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Моли в полза на а.да бъдат присъдени Н**равените
по делото разноски,в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемото дружество „М И.“ЕООД -в несъстоятелност,с ЕИК *********,не е
представило писмен отговор на въззивната жалба и не е взело становище по същата.
Служебният синдик на „М И.“ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК *********-Е. Н.
П.,участваща в производството по делото на основание чл.694,ал.4,изречение първо от ТЗ,е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба,в който изразява становище,че оспорваното
решение е валидно,допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено като такова.Поддържа
и становището,че не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци,като излага конкретни
доводи за това в отговора.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от правен субект /от
а.-ищец в първоинстанционното производство/,имащ правен интерес да обжалва
4
конкретното първоинстанционно решение,подадена е чрез надлежен представител и при
подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба
подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявения от ищеца
иск,който също намира за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Искът,по който първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение,е
предявен от Н** против „М И.“ЕООД-в несъстоятелност-гр-С. З.,ЕИК ********* и Е. Н. П.
като служебен синдик на посоченото дружество.Искът е с правна квалификация по
чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,като е поискано от а.-ищец да бъде постановено решение,с което да
бъде установена поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на приети в
производството по несъстоятелност срещу „М И.“ЕООД публични вземания за
републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08
лв.,от които главници в размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г. лихви в
размер на 182 916,76 лв.,дължими въз основа на ревизионен акт № *********/******** г. на
ТД на Н**-гр. П.,справки-декларации с вх.№*********/******* г.,№********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г.,№*********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г.,№*********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г.,№*********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г.,№*********/******** г.,
№*********/******** г.,№*********/******** г.,№*********/******** г. и
№*********/******** г.; годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО с вх.
№************,вх.№************, вх.№************ и вх.№************;декларации
образец 6 с вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,
вх.***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№ ***************,
вх.№***************,вх.№***************,вх.№ ***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№ ***************,вх.
№***************,вх.№ ***************,вх.№ ***************,вх.№ ***************,
вх.№ ***************,вх.№ ***************,вх.№ ***************,вх.№
5
***************,вх.№ ***************,вх.№ ***************,вх.№ ***************,вх.
№ ***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№
***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.
№*************** и вх.№*************** и декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и чл.201 от
ЗКПО с вх.№************ и вх.№************,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ
като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор,вписан в ЦРОЗ под
№*************,въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД
на Н**-П.,офис С. З.,постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№***************/******** г.
Искът е обоснован с твърдения,че публичните вземания,описани в исковата молба,са
били предявени от Н** в производството по несъстоятелност на „М И.“ЕООД в срока по
чл.685,ал.1 от ТЗ и са били включени в изготвен от синдика списък на приети вземания,но
са били приети като необезпечени с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ-
относно вземанията, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност,а за лихвите,начислени след тази дата е била предвидена
поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.9 от ТЗ.Изложено е още и твърдението,че а.-
ищец е подала възражение по чл.690 от ТЗ срещу предвидената по списъка на синдика
поредност на удовлетворяване на приетите публични вземания,считайки,че за същите следва
да бъде отредена поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ като обезпечени
вземания поради наложен от публичен изпълнител запор,вписан в ЦРОЗ под
№************* и наложен с издадено по реда на ДОПК постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№*************** от 17.04.2019 г.В продължение на
изложеното е изложено и твърдението,че съдът по несъстоятелността е разгледал
подаденото от Н** възражение по чл.690 от ТЗ срещу предвидената по списъка на приетите
вземания поредност на удовлетворяване на процесните публични вземания,но е оставил
същото възражение без уважение с определение,обявено по партидата на длъжника в
ТРРЮЛНЦ под №***************.Всички тези обстоятелства,според а.-ищец,обосновават
правния й интерес от предявяването на процесния иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ за
установяване поредност на удовлетворяване на процесните публични вземания по
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „М И.“ЕООД.
По съществото на иска а.-ищец поддържа твърдението,че към молбата си за
предявяване на процесните публични вземания е приложила заверено копие на
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№*************** от 17.04.2019
г.,издадено от публичен изпълнител при ТД на Н**-П.,офис С. З.,ведно с разпореждане за
служебно вписване и потвърждение за вписване в ЦРОЗ под №*************,от които било
6
видно,че за обезпечаване на публични вземания на дължавата срещудлъжника е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,по депозити,вложени вещи в
трезори,включително и съдържанието на касетите,както и суми,предоставени на
доверително управление,собственост на длъжника,находящи се в изброените в
постановлението 6 търговски банки на територията на страната.С оглед на така наложения
запор,вписан в ЦРОЗ,а.-ищец счита,че като кредитор относно предявените и приети в
производството по несъстоятелност на „М И.“ЕООД публични вземания в общ размер на
474 510,08 лв,от които главници в размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г
лихви в размер на 182 916,76 лв.,има право на предпочтително удовлетворяване на
основание чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ при разпределение на суми,получени при реализацията на
обезпеченото имущество.В този контекст счита,че и съдът по несъстоятелността е следвало
да предвиди поредност на удовлетворяване по посочената разпоредба относно същите
вземания,представляващи публичнивземания за републикански данъци и за задължителни
осигурителни вноски,дължими вър основа на гореизброените и приложени към молбата за
предявяване изпълнителни основания.В исковата молба са изложени доводи срещу извода
на съда по несъстоятелността,съдържащ се в определението,с което е оставено без уважение
възражението на а. по чл.690 от ТЗ,че наложеният от публичен изпълнител запор не може да
се противопостави на кредиторите на длъжника,тъй като е вписан в ЦРОЗ след датата на
откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника,макар и постановлението
за налагането на запора да е издадено преди тази дата.а.-ищец е на становище,поддържано и
във въззивната жалба,че вписването на запора в ЦРОЗ след датата на откриване на
производството по несъстоятелност спрямо дружеството-ответник,не е основание а. да не се
ползва от привилегията,дадена с разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.а. отчита въведената с
нормата на чл.638,ал.4,изр. 3-то от ТЗ забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда
на ДОПК върху имущество на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност,но намира,че в конкретния случай обезпечителните мерки по реда на
кодекса са наложени на 17.04.2019 г.-преди датата на решение №451 от 17.10.2019
г.,постановено по т.д.№241/2019 г. по описа на ОС-С. З.,с което е открито производството
по несъстоятелност на „М И.“ЕООД.В продължение на изложеното,а.-ищец е заявила в
исковата молба довода,че вписването на запора,наложен с цитираното постановление за
налагане на обезпечителни мерки,не е елемент от фактическия състав на налагането на
обезпечителната мярка.С оглед на това и предвид поддържания аргумент,че няма
нормативно установена пречка вписването в ЦРОЗ на наложения с горното постановление
запор да бъде извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника,а.-ищец счита,чеза процесните публични вземания следва да бъде предвидена
поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Ответното дружество „М И.“ЕООД-в несъстоятелност,не е подало писмен отговор на
исковата молба,но такъв е подаден от служебния синдик на дружеството-Е. Н. П., срещу
която а.-ищец също е насочила предявения иск и която следва да участва като самостоятелна
страна в процесното исково производство на основание чл.694,ал.4 от ТЗ.В подадения
отговор синдикът Е. П. е оспорила процесния иск и е поискала същият да бъде отхвърлен
7
като неоснователен,обосновавайки това си становище с правни аргументи,подробно
изложени в отговора.Най-общо казано,синдикът поддържа аргументите,че наложеният с
постановлението от 17.04.2019 г. запор е непротивопоставим на кредиторите на
несъстоятелността,тъй като е вписан в ЦРОЗ след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника,а и освен това не са установени конкретно
обезпечените със запора вземания.Наред с това,синдикът е заявил и становището си,че
поначало запорът и възбраната,вписани в ЦРОЗ,нямат характера на обезпечения,даващи
право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Конкретните си и
подробни доводи в тази насока синдикът излага в отговора си.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел процесния иск за
допустим,но по същество го е счел за неоснователен и като такъв го е отхвърлил
изцяло,споделяйки аргументите на синдика,че вписаният след откриване на производството
по несъстоятелност запор е непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелността и че
изначално въз основа на запора или възбраната,вписани по реда на ЗОЗ,в полза на кредитора
не възниква право на предпочтително удовлетворяване при осробряване на
имуществото,върху което е наложена и вписана обезпечителната мярка.В този контекст
първоинстанционният съд е изложил в обжалваното решение и аргумента,че наложените в
индивидуалното изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите в
несъстоятелността,а съгласно чл.638,ал.4 от ТЗ не се допуска налагане на нови
обезпечителни мерки,както по реда на ГПК,така и по реда на ДОПК върху имуществото на
длъжника след откриване на производството по несъстоятелност.
Изводът на първоинстанционния съд за допустимост на иска е правилен и се споделя
от настоящата инстанция.В първоинстанционното производство е установено,че процесните
публични вземания са предявени от Н** в производството по несъстоятелност на „М
И.“ЕООД с молба изх.№*-**-**-******** от 23.11.2020 г. и са включени в изготвен от
синдика списък на приети вземания,обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под
№***************,като в списъка синдикът е посочил,че за същите вземания няма
обезпечения и за възникналите такива до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност е предвидил поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ,а за лихвите,начислени след датата на същото решение е предвидил
поредност по чл.722,ал.1,т.9 от ТЗ.Установява се още,че в срока по чл.690 от ТЗ Н** е
депозирала възражение от 17.12.2020 г. относно приети публични задължения за
републикански данъци и осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08 лв.,включващ
главница от 291 593,32 лв. и начислени към 19.11.2020 г. лихви в размер на 916,76
лв.,дължими въз основа на горепосочения ревизионен акт,справки-декларации и годишни
данъчни декларации,като възражението се отнася до предвидената поредност на
удовлетворяване на приетите вземания с искане за същите да се предвиди такава по
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ вместо по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.С определение №260445 от 14.04.2021
г.,постановено по т.д.№241/2019 г. по описа на ОС-С. З.,така подаденото възражение по
чл.690 от ТЗ е разгледано от съда и е оставено без уважение по отношение на
8
претендираната от Н** поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,като същото
определение е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №***************.На
28.04.2021 г.,когато процесната искова молба е изпратена съда по куриер,е предявен
процесния иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване на
процесните вземания по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и този иск е предявен в законния 14-дневен
срок по чл.694,ал.6 от ТЗ,който започва да тече от датата на обявяване в търговския
регистър на определението по чл.692,ал.4 от ТЗ.
Предвид горните обстоятелства-подадено от ищеца и оставено без уважение от съда
възражение по чл.690 от ТЗ срещу предвидената от синдика поредност на удовлетворяване
на процесните вземания и предявяването на процесния иск в законоустановвения срок с
предмет на иска-установяване на претендираната от ищеца със същото възражение /а и с
молбата за предявяване на вземанията/ поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от
ТЗ на същите вземания,се налага извода за допустимост на процесния иск и в частност-за
наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му.Наред с това следва да се
подчертае,че в съдебната практика е трайно наложено становището за допустимост на иск
по чл.694 от ТЗ,с който не се претендира установяване съществуването или
несъществуването на предявени в производството по несъстоятелност вземания,а само
установяване на съответно претендирана поредност на удовлетворяване на предявени и
приети в такова производство вземания.Такъв извод следва и от разпоредбата на чл.726,ал.2
от ТЗ.
На следващо място,въззивният съд счита за правилен и обжалвания с процесната
въззивна жалба краен резултат по предявения иск,съгласно който искът е отхвърлен като
неоснователен.От фактическа страна изначално няма спор между страните относно
съществуването,предявяването и приемането на процесните публични вземания в
производството по несъстоятелност на длъжника-ответник „М И.“ЕООД.Спорът по делото е
чисто правен и както вече се посочи по-горе,се отнася само до поредността на
удовлетворяване на тези вземания,като според а.-ищец /настоящ жалбоподател/ полагащата
се поредност на удовлетворяване на вземанията е по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ с оглед наложен от
публичен изпълнител и вписан в ЦРОЗ запор като обезпечителна мярка за същите вземания.
От фактическа страна се установява наличието на соченото от ищеца постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№*************** от 17.04.2019 г.,издадено от
старши публичен изпълнител при ТД на Н**-П.,офис С. З. по изпълнително дело
№***********/******** г. по описа на същата дирекция.Видно от
постановлението,приложено в заверено копие към първоинстанционното дело,на основание
чл.200 от ДОПК и чл.202,ал.1 във вр. с чл.195,ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки на „М И.“ЕООД с ЕИК *********,по
депозити,вложени вещи в трезори,включително и съдържанието на касетите,както и
суми,предоставени за доверително управление,находящи се в изброените в постановлението
шест търговски банки.Запорът е наложен с цел гарантиране събирането на установено и
изискуемо публично вземане по горното изпълнително дело в размер на 427 493,07 лв.,в
9
това число лихва от 135 763,07 лв. и главница в размер на 291 730 лв.,дължимо от „М
И.“ЕООД.А от приложеното към същото дело удостоверение за вписване по името на
длъжника в ЦРОЗ става видно,че вписването на наложения запор в същия регистър е
станало на датата 09.11.2020 г. под №*************.По делото няма спор,а и е очевидно,че
вписването на запора в ЦРОЗ е станало след откриване на производството по
несъстоятелност на „М И.“ЕООД,осъществено с решение №451 от 17.10.2019 г.,постановено
по т.д.№242/2019 г. по описа на ОС-С. З..От друга страна е ясно и това,че самото налагане
на запора от публичния изпълнител е станало преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност.
Горните обстоятелства относно налагането и вписването на запора не са спорни от
фактическа страна,но е налице спор от правна страна относно това дали вписването на
запора след датата на откриване на производството по несъстоятелност прави същия запор
непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелността в производството по
несъстоятелност на ответното търговско дружество.И другият основен спорен въпрос е дали
изобщо вписаният по реда на ЗОЗ запор дава привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на
кредитора,за обезпечаване на чиито вземания е наложен и вписан запора.Това са главните
спорни въпроси в производството пред първата инстанция,на които окръжният съд е дал
своя отговор в обжалваното решение.Същите правни въпроси остават спорни и пред
настоящата въззивна инстанция,имайки предвид изложените във въззивната жалба
оплаквания срещу обжалваното решение и най-общо казано-изразеното в жалбата
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд по тези именно спорни въпроси.
а.-жалбоподател счита,че за пораждане привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ е
достатъчно запорът да е наложен преди датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност,а самото вписване на запора,наложен с цитираното в исковата молба
постановление за налагане на обезпечителни мерки,не е елемент от фактическия състав на
налагането на обезпечителната мярка.Настоящият състав,подобно на първоинстанционния
съд,счита за неоснователни тези аргументи на а.-ищец /респ. жалбоподател във въззивното
производство/.Нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с
налагането на запора,а с вписването му по реда на ЗОЗ,което следва да е било налице преди
откриване на производството по несъстоятелност,за да има действие по отношение на
останалите кредитори на несъстоятелността.Съгласно чл.30,ал.1 от ЗОЗ,вписаното
обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването и
именно от този момент заложният кредитор би могъл да противопостави правата си срещу
останалите кредитори,включително правото на предпочтително удовлетворяване.В случаите
обаче,когато вписването по реда на ЗОЗ е извършено след откриване на производството по
несъстоятелност спрямо длъжника,то не може да доведе до противопоставимост на правата
на кредитора,в чиято полза е вписан запора, спрямо останалите кредитори на
несъстоятелността.Това е така с оглед императивната разпоредба на чл.638,ал.4 от ТЗ,от
която следва,че всички изпълнителни и обезпечителни мерки,предприети и вписани след
откриване на производството по несъстоятелност са недействителни и не могат да се
10
противопоставят на останалите кредитори в несъстоятелността.Или,казано с други думи и
както непротиворечиво се приема в съдебната практика и в частност-в практиката на
ВКС,запорът,вписан в ЦРОЗ,след откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника,не може да създаде ред за удовлетворяване съгласно чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на
публични вземания /в този смисъл е Н**р. определение №519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т.д.
№515/2019 г. на ВКС,ТК,I т.о./.
На следващо място,настоящият състав изцяло споделя изразеното в обжалваното
решение,а и наложено в съдебната практика становище за корективното тълкуване на
разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,според което вписването на запор по реда на Закона за
особените залози поначало не учредява никаква привилегия на кредитора в производството
по несъстоятелност.Налагането на запор върху движими вещи на длъжника,както и
вписването му по реда на ЗОЗ,не създава привилегия за кредитора инициирал налагането на
обезпечение,а се явява обезпечителна мярка,насочена към съхранение имуществото на
длъжника.Вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на
обезпечения кредитор по отношение на кредитор,в чиято полза е учреден по-късно особен
залог върху запорираното имущество /чл.12,ал.2 и чл.30,ал.1 от ЗОЗ/,като при принудително
изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен,а не на обезпечен.В
този контекст следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.724 от ТЗ,уреждаща
правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на
задържане,като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено кредитор,в
чиято полза са учредени ипотека или залог,но не и кредиторите,в чиято полза са допуснати
обезпечителни мерки по реда на обезпечителното производство,включително и запор,вписан
по реда на ЗОЗ.В индивидуалното принудително изпълнение по ГПК наложените запори,
включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават друга привилегия на кредиторите,
които са ги вписали, освен правото да се присъединят и да участват в разпределението
съобразно правата и привилегиите по чл.136 ЗЗД.Наред с това и в индивидуалното
принудително изпълнение по ДОПК наложените запори не пораждат право на
предпочтително удовлетворение.Съгласно нормата на чл.194 от ДОПК с право на
предпочтително удовлетворение преди публичния взискател се ползват кредиторите с
ипотека,залог и право на задържане,но не и такива с наложена обезпечителна мярка „запор
върху вземания или движими вещи“,дори и тя да е вписана по реда на ЗОЗ.След като в
хипотезата,при която наложен на основание чл.193 от ДОПК и вписан по реда на ЗОЗ запор
не дава привилегия на предпочтително удовлетворяване на публичното вземане,във връзка с
което е вписан запорът,в производството на принудително изпълнение по ДОПК,то по
аргумент на по-силното основание,това публично вземане не се ползва с особена
привилегия от първи ред и когато удовлетворяването на вземането става в рамките на
производството по несъстоятелност след изтичане на шестмесечния срок по чл.193,ал.4 от
ДОПК.Предвид изложеното се налага извода,че макар и разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от
ТЗ да поставя сред обезпечените кредитори и тези,вписали запор по реда на ЗОЗ,то
очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за
разпределение в универсалното принудително изпълнение,с целта на производството по
11
несъстоятелност и с правилата за разпределение при индивидуално принудително
изпълнение и по същество е неприложима в тази й част.
Единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК
е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6
месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по
реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на
мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага и крайният извод за
неоснователността на предявения от Н** установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,с който
е поискано да се установи съществуването на правото на предпочтително удовлетворяване
по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на предявените от а. и приети в производството по несъстоятелност
на ответника „М И.“ЕООД публични вземания в посочения в исковата молба
размер,дължими съгласно описаните там изпълнителни основания.Искът е
неоснователен,тъй като не се установява налагането и вписването в ЦРОЗ на сочения от
ищеца запор като обезпечителна мярка за процесните вземания да е създал привилегия за
предпочтително удовлетворяване на същите вземания в производството по несъстоятелност
на ответното дружество.Оттук следва и изводът,че обжалваното решение,с което
процесният иск е приет за неоснователен и е отхвърлен като такъв,е правилно и като такова
следва да се потвърди,а рразгледаната въззивна жалба срещу същото решение е
неоснователна и като такава не следва да се уважава.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №24 от 31.01.2022 г.,постановено по т.д.
№1106/2021 г. по описа на Окръжен съд-С. З..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13