Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

26.10.2018 г.

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 септември

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2103/2018 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на К.А.Х., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 16-0257-000200 от 12.05.2018 г. на Началник Р.– Д.Д. ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложил на К.А.Х. административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателя К.А.Х. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.А.Х., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

В депозираната до съда жалба, навежда доводи, че наложената му глоба за така извършеното нарушение е съразмерно голяма. Моли съда да я отмени или да намали същата.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява. Не се депозира становище относно подадената жалба от страна на жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, но не по съображенията изложени в нея.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № ****** от 18.04.2018 г., съставен от актосъставителя Б.И.И. на длъжност полицейски инспектор.

В  АУАН-а актосъставителят е отразил, че жалбоподателят е извършил следните нарушения, а именно:

На 18.04.2016 г. около 12:05 часа в с. Садовец до бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Плевен, управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, след като СУМПС му е изтекло на 21.11.2015 г.. Срокът на валидност. Срокът на СУМПС е изтекъл за категорията която притежава:

-нарушение на чл. 150 от ЗДВП;

Иззето е СУМПС с № ***и контролен талон № ***.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

 

Това произтича  от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното.

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, като  следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

 В настоящия случай, не се доказа  от страна  на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение. 

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Безспорно в АУАН, като дата на извършване на нарушението е записана 18.04.2016 г., докато в екземпляра от НП който е връчен на нарушителя, като дата на нарушението е записана 11.04.2016г !!!

 В този смисъл, безспорно е налице несъответствие, което препятства както нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата е извършено нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП.

 В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

Разминаване между акта и наказателното постановление съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере параметрите на обвинението.

Следва да се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в административно-наказателния процес, в ЗАНН, респективно и в субсидиарно приложимия НПК не са предвидени технически грешки досежно съществените реквизити в НП, какъвто несъмнено е датата на извършване на констатираното нарушение.

При наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление.

 С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове.

Както се посочи по-горе в АУАН като дата на извършване на  нарушението е вписана 18.04.2016 год., а в издаденото въз основа на така съставения акт НП е посочено, че жалбоподателя е извършил нарушение на 11.04.2016 год.

С оглед на така установеното, съдът приема, че погрешното посочване на датата на извършване на административното нарушение съставлява нарушение на задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение, съобразно изискванията на чл. 42, т.3 от ЗАНН, довело от друга страна до разминаване между акта и наказателното постановление по отношение датата на извършване на нарушението.

Безспорно с различно посочване в АУАН и НП на датата на извършване на  нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице.

Следва да се отбележи, че коректното посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН и НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред.

Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са нарушени.

 

В АУАН АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ е посочил, че жалбоподателят К.А.Х. е извършил:

- нарушение по чл. 150А от ЗДвП;

 

 

В НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ орган е посочил, че жалбоподателят К.А.Х. е извършил нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

 

Това противоречие в АУАН и в НП, води също до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е извършила като нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.

Съдът счита, че на тези основания, оспорваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушение, засягащи правото на защита на наказаното лице.

За пълнота на съдебният акт, хипотетично ако се приеме, че не е налице коментираното по горе допуснато съществено процесуално нарушение, то съдът намира, че е правилна дадената от административно-наказващия орган материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Свидетелските показания на разпитаните актосъставител и свидетел, не внасят яснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като актосъставителят и свидетелят твърдят, че нарушението е извършено на дата 18.04.2018 г., а видно от отразеното от актосъставителя в АУАН-а, като дата на извършване на нарушение е 11.04.2018 г.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 16-0257-000200 от 12.05.2018 г. на Началник Р.– Д.Д. ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложил на К.А.Х. административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: