Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1969 01.12.2017 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На тринадесети ноември Година
2017
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 5236
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод на предявената от Г.В.В. против Административен съд –
Бургас и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде установено
дискриминационно отношение от страна на ответника по отношение на ищеца по
признак „лично положение“, а именно като лишено от свобода лице, като се
твърди, че ищецът е бил третиран неравностойно в сравнение с други лишени от
свобода лица като му е било отказано предоставянето на хартиен носител на
протоколите от проведени на 05.10.2016 г. и на 07.12.2016 г. открити съдебни
заседания по адм.д. № 1768/ 2015 г. по описа на АСБ, както и да бъде осъден
ответника да преустанови дискриминационното си отношение спрямо ищеца и да се
въздържа в бъдеще
от по-нататъшни нарушения и дискриминационни действия спрямо него. Ищецът
твърди, че от 20.12.2012 г. до 12.12.2015 г. е бил в *****, а след това и до
настоящия момент изтърпява наказание „****“ в затвора в гр. Л. Твърди също
така, че през 2015 г. е завел адм.д. № 1768/ 2015 г. по описа на АдмС – Бургас
срещу ГД „ИН“ за лошите битови условия и медицинското обслужване в следствения
арест в гр. Ш., по което с молба от 08.12.2016 г. е поискал да му бъдат
изпратени в затвора в гр. Л. протоколите от проведените на 05.10.2016 г. и на
07.12.2016 г. открити съдебни заседания, но такива не са му били изпратени, а е
бил уведомен, че протоколите от съдебните заседание се публикуват на интернет
страницата на съда. Ищецът твърди, че по този начин е бил лишен от правото му
като страна в процеса да се запознае с тези протоколи, да организира пълноценно
защитата си и да поиска поправки и допълнения в протоколите, тъй като в затвора
няма достъп до интернет, което е ноторно известно. Твърди също така, че това представлява
пряка дискриминация спрямо него от страна на съответния състав на АдмС – Бургас
по признак „лично положение“, тъй като е бил третиран по-неблагоприятно
отколкото са третирани други лишени от свобода лица при сравними или сходни
обстоятелства, на които лица при подобни дела са били предоставяни копия от
протоколите на хартиен носител. В първото открито съдебно заседание ищецът е
допълнил основанието на предявения иск, като твърди, че е бил дискриминиран от
ответника и по признаците „имуществено състояние“ и „етническа принадлежност“,
както и че е бил третиран неравностойно в сравнение с други лишени от свобода
лица като му е било отказано свалянето на белезниците в две от провелите се по
това дело съдебни заседания. Ищецът се явява лично в съдебно
заседание, поддържа исковете, ангажира доказателства.
Така предявените искове са с правни
основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от страна на ответника, в който се твърди, че искът е
неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не доказва да е бил неравноправно и
различно третиран в сравнение с лица, имащи качеството на страни по сходни
дела. Твърди се също така, че в депозирана по адм. д. № 1768/2015 г. на АС –
Бургас молба от 16.01.2017 г. ищецът е посочил, че няма достъп до интернет и
настоява да получи протоколите от проведените на 05.10.2016 г. и 07.12.2016 г.
съдебни заседания, след което с разпореждане от 16.01.2017 г. съдът е
постановил на ищеца да бъдат изпратени копия на протоколите след представяне на
доказателства за внесена държавна такса в размер на 1,30 лв., а с разпореждане
на съда от 30.01.2017 г. е уважено искането на ищеца всички доказателства да му
бъдат изпращани в Затвора – Л. и на същия са били изпратени копия от всички
материали по делото, включително и от поисканите от него протоколи. Според
ответника, на ищеца първоначално е било указано, че протоколите от съдебни
заседания в Адм. съд – Бургас се публикуват на интернет – страницата на съда,
тъй като тази възможност не се предлага от всички съдилища в страната. В
отговора е оспорено и твърдението на ищеца, че липсата на интернет в местата за
лишаване от свобода е ноторно известен факт. Оспорено е и твърдението, че други
лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, получават протоколите служебно
на хартиен носител. С оглед на гореизложеното ответникът счита, че не е налице
дискриминационно отношение спрямо ищеца, поради което исковете му са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са
писмени доказателства. Претендира се присъждане на ЮК възнаграждение в полза на
ответника.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по
делото не се спори, че понастоящем ищецът изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора – гр. Л..
Видно от приложеното
копие на адм.д. № 1768/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас, същото
е било образувано по предявена от Г.В.В. против ГД „ИН“ искова молба, като
производството пред този съд е приключило с решение от 15.02.2017 г., което към
момента не е влязло в сила.
Видно е от същото
дело, че с молба от 15.12.2016 г. ищецът е поискал да му бъдат изпратени в ОЗ –
Л. протоколите от проведените на 05.10.2016 г. и на 07.12.2016 г. съдебни
заседания. С разпореждане от 19.12.2016 г. съдът е постановил отказ на молбата,
като е разпоредено също така ищецът да бъде уведомен, че протоколите са
публикувани на интернет страницата на съда, което е съобщено на ищеца на
03.01.2017 г. С молба от 09.01.2017 г., входирана по делото на 16.01.2017 г., В.
отново е поискал да му бъдат изпратени преписи от протоколите в Затвора – Л.,
като е посочил, че лицата, намиращи се в местата за лишаване от свобода в
България, нямат достъп до интернет. С разпореждане от 16.01.2017 г. съдът е
разпоредил на ищеца да се изпратят преписи от две разпореждания и от исканите
протоколи от съдебни заседания след внасяне на държавна такса по сметка на АСБ
в размер на 1,30 лв., а на 30.01.2017 г. е разпоредено на ищеца да се изпратят
поисканите от него преписи, като в молба от 08.02.2017 г. същият признава, че
на 03.02.2017 г. е получил и преписите на двата протокола от съдебни заседания.
От приложеното
копие на адм.д. № 1768/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас също
така е видно, че в провелото се на 07.12.2016 г. открито съдебно заседание е
било разпоредено да бъдат свалени белезниците на ищеца, а в заседанието на
08.02.2017 г. аналогичната молба на ищеца е била отхвърлена с мотива, че по
делото е налице становище от началника на затвора – Л. и справка за ищеца, в
които се сочи, че той е изключително опасен за бягство.
По искане на
ищеца и с оглед установяване на твърдяните от него факти, по делото е било
изискано адм.д. № 16/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, но същото
не е представено, предвид изпращането му във ВАС по касационна жалба.
Впоследствие с писмо от 02.11.2017 г. по делото са представени копия на две
заявления за издаване на преписи от съдебни книжа, направени от процесуалния
представител на ищеца по адм.д. № 16/2017 г по описа на Административен съд –
Ловеч, както и две разпечатки от електронната поща на съда, установяващи
изпращането на поисканите преписи по електронен път, като в писмото на Адм. съд
– Ловеч изрично е посочено, че по това дело не са подавани лично от ищеца
заявления за предоставяне на преписи от съдебни книжа.
По искане на
ищеца по делото са изискани и приложени адм.д. № 834/ 2015 г., адм.д. №
892/2015 г. и адм.д. №1027/2015 г. – трите по описа на Адм. съд – Бургас, като
от същите е видно, че и по трите дела не са били правени искания лично от
ищците за снабдяване с преписи от съдебни протоколи или от други книжа,
съответно не се установява такива преписи да са били предоставяни на хартиен
носител на ищците в местата за изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“, както твърди ищецът. Не се установява
също така от съдебните протоколи по тези дела дали белезниците на ищците са
били сваляни по време на заседанията или не.
При така
събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, по следните съображения:
Съгласно чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Ал. 2 на същия член предвижда, че пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а в ал. 3 е
регламентирано, че непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители
на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно трайната практика на ВКС, от значение при
установяването на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим
противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано
или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от
дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на закона или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В настоящия случай не се доказаха твърденията на ищеца, че
е бил третиран по-неблагоприятно от състав на Адм. съд – Бургас по някой от
посочените от него принципи в сравнение с начина, по който са били третирани
други лица в сходно на неговото положение - излежаващи наказание „лишаване от
свобода“. От събраните по делото доказателства не се установи Адм. съд – Бургас
да е предоставял на други лишени от свобода лица копия от съдебни протоколи на
хартиен носител при поискване от тяхна страна, както твърди ищецът. Установи
се, че такива искания са били правени от процесуалните представители на ищците
по две от приложените дела, но не и от самите лишени от свобода лица, като тези
искания и произнасянията на съда по тях са ирелевантни за спора по настоящото
дело.
Не се установи също така да е налице практика на АСБ по
време на откритите съдебни заседания с участието на лишени от свобода лица
последните да са със свалени белезници. Напротив – в съдебните протоколи по
приложените дела липсва отбелязване дали ищците са с поставени или със свалени
белезници. По отношение на ищеца се установи, че в едно от съдебните заседания
по адм.д. № 1768/2015 г. белезниците му са били свалени по разпореждане на
съда, а в другото заседание не са били свалени, поради наличие на писмени данни
– становище на началника на затвора – гр. Л., че същият е опасно за бягство
лице. С оглед на това съдът намира, че не се доказа и твърдяното
дискриминационно третиране на ищеца от ответника, изразяващо се в несваляне на
белезниците му в съдебно заседание, тъй като липсват доказателства за друга обичайна
практика на ответния съд в тази насока по отношение на останалите лишените от
свобода лица, които са страни по дела пред АдмСБ.
Предвид горното съдът намира, че по делото не се установи
наличие на пряка или непряка дискриминация на ищеца от ответника по твърдяните
по делото начини и въз основа на посочените от ищеца признаци, поради което
предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид
отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение, тъй като ищецът не е освободен от заплащане на
разноските на насрещната страна по спора, а само от заплащане на държавна такса
и от разноски, свързани с воденето на делото (депозити за свидетели, експертизи
и др. подобни). Неоснователно е направеното от ищеца възражение, че на
ответника не следва да се присъжда ЮК възнаграждение, тъй като цитираните от
него точки от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се отнасят до
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение, но не и на
юрисконсултско възнаграждение, което безусловно се дължи на юридически лица при
постановяване на решение в тяхна полза, ако са били представлявани по делото от
юрисконсулт или от друг техен служител с юридическо образование, какъвто е
настоящия случай. Поради това и предвид отхвърлянето на иска на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.В.В.,
ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора – гр. Л., против
Административен съд – Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 101,
искове за установяване на дискриминационно отношение от страна на ответника по
отношение на ищеца по признаци „лично положение“, „имуществено състояние“ и
„етническа принадлежност“, изразяващо се в отказ да му бъдат предоставени на хартиен
носител копия на протоколите от проведени на 05.10.2016 г. и на 07.12.2016 г.
открити съдебни заседания по адм.д. № 1768/2015 г. по описа на Административен
съд – Бургас и в отказ да му бъдат свалени белезниците в две от
проведените по това дело открити съдебни заседания,
както и за осъждане на ответника да преустанови дискриминационното си отношение
спрямо ищеца и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения и дискриминационни действия спрямо него.
ОСЪЖДА Г.В.В.,
ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора – гр. Л., да заплати на
Административен съд – Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 101,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (осемдесет лв.).
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА