Решение по дело №1212/2018 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 17.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Ц. В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1212/2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „К.Б.“, чрез юрисконсулт Н.Х., срещу Р.С.В. следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание: 1) чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща главница по Договор за кредит №**********/29.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба- 26.10.2018г. до окончателното ѝ заплащане; 2) чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 80,24 лв. (част от общото парично притезание в размер на 404,74 лв.), представляваща неустойка за забава за периода от 30.10.2015г. до 31.01.2018г.. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между ответника и „..“ ЕООД, опериращо под търговската марка „В.“ е сключен процесният Договор за кредит за общо 350 лв. главница. Поддържа, че договорът е сключен по реда на чл. 6 и сл. от ЗПФУР. Твърди, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора. Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите задължения. Твърди, че съгласно чл. 13.3 от Общите условия е начислена претендираната неустойка за забава. Поддържа, че така формираното вземане е цедирано от „..“ ЕООД на ищеца, за което е изпратено уведомление на длъжника за цесията.

Прави искане с правно основание чл. 219 ГПК за привличане на трето лице- пома-гач „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.“, ул. „Н.Г.“ №.., ет. .., представлявано от управителите З.Р. и Е.М., като искането е уважено с Определение от  …. по същото дело.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира следното:

Ответникът е уведомен надлежно за подадената искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл. 131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът да поиска постановяването на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен за първото по делото заседание,  не се явява, като липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С докладвана в с.з. на …. молба от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.

В решение по дело C-243/08 на Съда на европейския съюз се приема, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза и когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага. В решение по дело C-618/10 на Съда на европейския съюз се приема, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда да преценява служебно неравноправността на клауза в договор между доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително и в рамките на заповедното производство.

В конкретния случай клаузата за неустойка е уговорена в размер на наказателна лихва от 10,01%, която се прибавя към договорения лихвен процент (в случая 0%). В този смисъл общият размер на наказателния лихвен процент за просрочие възлиза на 10,01%., което е размерът на законната лихва. Следователно по отношение на частичния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка е налице съответствие до претендирания по делото размер на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не противоречи на добрите нрави.

 

По разноските:

Съобразно изхода на спора направеното от ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно за сумата 100 лв. за държавна такса.

С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна -делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище с искане за постановяване на неприсъствено решение. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева –за исковото производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш. П.“ №…, представлявано от управителя Р.В., по предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД следните суми:

- 350 лв., представляваща главница по Договор за кредит №….., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба- 26.10.2018г. до окончателното ѝ заплащане,

- 80,24 лв. (част от общото парично притезание в размер на 404,74 лв.), представляваща неустойка за забава за периода от 30.10.2015г. до 31.01.2018г..

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.С.В. да заплати на „К.Б.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на сумата 100 лв. за държавна такса и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: