МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 1031/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Ж.С.
– роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, средно
образование, работи като ***, женен, осъждан, ЕГН **********,
I.За престъпление по
престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК – за това,
че в периода 29.12.2015 г. до 10.02.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с неустановено лице, като помагач, в
качеството си на длъжностно лице – „***“ при „***“ ЕООД – гр. София с ЕИК
*********, офис Пловдив /като лице, на което е вьзложено
да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице, по силата на Трудов договор № *** г. /чрез
фактическо разпореждане/ е присвоил чужди пари, както следва:
на 29.12.2015 г. в град Пловдив сумата
от 800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4453/29.12.2015 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” В. Г. Г. ЕГН:**********;*** сумата от
800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4454/29.12.2015 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” А. Р. Г. ЕГН:**********
***
сумата от 1600,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 3526/05.01.2016 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и
„заемополучател” Р. Г. Г. ЕГН:********** *** сумата
от 1800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4458/05.01.2016 г. със „заемодател” "*** "ЕООД-град София и „заемополучател” З. Д. Ж. ЕГН:**********
***
сумата от 1500,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4487/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” Д. В. К. ЕГН:**********
***
сумата от 500,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4488/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД-град София и „заемополучател” К. Д. Д. ЕГН:**********
***
сумата от 1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4482/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” И.Г. З. ЕГН:**********
***
сумата от 1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4497/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” Х. Т. К ЕГН:**********
***
сумата от 1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 2552/23.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” К. Д. М. ЕГН:**********
***
чрез фактическо разпореждане е присвоил чужди пари в размер на 2871,75 лева,
собственост на "***" ЕООД -
град София, ЕИК:*********, офис - Пловдив, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, като не е отчел получените от него суми,
представляващи плащане на дължими вноски, предадени от заемополучатели
по сключени договори за заем с дружество "***" ЕООД - град София,
всичко на обща стойност 15 571, 75 лева, собственост на "*** "ЕООД -
град София, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил друго престъпление,
за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: престъпление по
чл. 316 вр. с чл. 309 ал. 1 вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода 29.12.2015 г. – 10.02.2016 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от
неистински частни документи:
Договор за заем №
4454/29.12.2015 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” А. Р. Г. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на А. Р. Г. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 22.01.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
3526/05.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” Р. Г. Г. ЕГН:**********
Погасителен план към
договор за заем 3526 от дата 05.01.2016
г.
Запис на заповед от
05.01.2016 г. с издател Р. Г. Г. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на Р. Г. Г. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 24.02.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
4458/05.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” З. Д. Ж. ЕГН:**********
Погасителен план към
договор за заем 4458 от дата 05.01.2016
г.
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на З. Д. Ж. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 08.01.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Погасителен план към договор
за заем 4487 от дата 13.01.2016 г.
Ксерокопие на лична карта № **********,
издадена на името на Д. В. К. ЕГН:**********, от МВР - Х. на 29.09.2006 г. /в
частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
4488/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” К. Д. Д. ЕГН:**********
Погасителен
план към договор за заем 4488 от дата 13.01.2016 г.
Ксерокопие
на лична карта № *********, издадена на името на К. Д. Д. ЕГН:**********, от МВР
- Пловдив на 08.10.2015 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на
заверилия”/
Искане
за кредит 0004482 от 16.01.2016 г. до „***"
ЕООД - град София от И.Г. З. ЕГН:**********
Договор за заем № 4482 от
17.01.2016 г. със „заемодател” „***" ЕООД - град София и „заемополучател” И.Г. З. ЕГН:**********
Погасителен
план към договор за заем № 4482 от 17.01.2016 г.
Запис
на заповед от 17.01.2016 г. с издател И.Г. З. ЕГН:**********
Ксерокопие
на лична карта № *** издадена на името на И.Г. З., ЕГН: **********, от МВР -
Пловдив на 28.06.2012 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и
подпис на заверилия”/
Искане
за кредит 0004497 от 17.01.2016 г. до „***"
ЕООД - град София от Х. Т. К ЕГН:**********
Договор
за заем № 4497/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София
и „заемополучател” Х. Т. К ЕГН:**********
Погасителен
план към договор за заем № 4497 от дата
17.01.2016 г.
Запис
на заповед от 22.01.2016 г. с издател Х. Т. К ЕГН:**********
Ксерокопие
на лична карта № *** издадена на името на Х. Т. К ЕГН:**********, от МВР -
Пловдив на 15.08.2014 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и
подпис на заверилия“/
Ксерокопие
на лична карта № *** издадена на името на К. Д. М. ЕГН:********** от МВР -
Пловдив на 14.10.2011 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и
подпис на заверилия”/, когато от него за самото съставяне не може да му се
търси наказателна отговорност
II.За престъпление по
чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. с ал.
1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – за
това, че през месец февруари 2016 г. в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е
владеел – лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ***, на стойност 9 842 лв.,
собственост на Б. Н. У. ЕГН ********** от гр. П., управляван и ползван от
пълномощника му П.Н.И. ***, съгласно нотариално заверено пълномощно от
31.07.2015 г.
В съдебно заседание
подсъдимият С. и неговият защитник -
адвокат Ш. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително
изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и
в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК,
при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия,
на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвиненията спрямо подсъдимия А.Ж.С. за извършено от
него престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2-ро вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Сочи, че от
събраните доказателства по делото – показанията на установените и разпитани
свидетели, изготвените експертизи, приобщените по делото писмени доказателства,
се установи, че в периода от 29.12.2015 г. до 10.02.2016 г. подс.
С. е работил в дружество „***“. В този смисъл същият от обективна страна през
инкриминирания период е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „в“ от НК, изпълнявал е длъжността *** в дружество „***“ ЕООД
София с място на работа ***. Сочи, че именно в това му качество му е било
възложено да изпълнява и той е изпълнявал срещу възнаграждение работа, която
практически е свързана с пазене и управление на чуждо имущество на ЮЛ „***“
ЕООД София, като за инкриминирания период, след като е започнал работа, на него
му е било възложено разходване на парични средства, свързани основно с
отпускането на кредити на клиенти на дружеството, намирането на лица, които
желаят да им се отпусне заем, и съответно – отпускането на тези пари и
предаването на същите на клиентите на дружеството. Посочва, че той е имал и
възможност да оперира с така предоставените му парични средства, както и с
наличните парични средства в касата на дружеството в *** и именно при
изпълнението на тези свои задължения той е осъществил фактическа власт върху
част от паричните средства – тези, които са били отпуснати за предоставяне на
заеми на клиентите на дружеството, като паричните средства, които са били
налични в касата на дружеството в ***, който подс. С.
е ръководил и управлявал този офис, като се е сдобил с тях и е използвал за
свои лични нужди. На следващо място взема становище, че за улесняване
установяването на фактическа власт и присвояване на тези парични средства
същият е използвал неистински частни документи, за които не е установено той да
е имал участие в тяхното изготвяне, респективно – от него за съставянето им не
може да се търси наказателна отговорност от него. Посочва, че доколкото тези
парични средства са били присвоявани в различни дни в инкриминирания период, то
практически с тези свои действия респективно – с няколко отделни извършени от
подсъдимия деяния, е осъществил и състава на това престъпление по присвояване
на средствата, като всяко едно от тези деяния се явява от обективна и
субективна страна продължение на предишното, в този смисъл е налице и хипотезата
на чл. 26 от НК. Посочва, че приетата фактическа обстановка, досежно присвоителните намерения,
безспорно се установява от показанията на собственика на „***“, на служителите
в дружеството към инкриминирания период, а също така и от всички установени
клиенти, за които в дружеството са били предоставени договори за заем, по които
е било установено, че някои от клиентите изобщо не са ги сключвали, а други,
макар и да са одобрени за това, не са получили паричните средства, посочени в
тези договори. На следващо място, по отношение на деянието по чл. 206 от НК с
предмет лек автомобил „БМВ“ модел „Х 5“ с рег. № *** – сочи, че също от
събранието по делото доказателства несъмнено се установи, че подс. С. на неустановена дата през месец февруари 2016 г. е
присвоил този автомобил, като го е задържал за
себе си и не го е върнал на ползвателя свид. П.И.,
като едновременно с това се е разпоредил с автомобила в свой интерес, като тези
разпоредителни действия са несъмнена индиция за
промяната му по отношение на вещта, като той практически я третира и се ползва
с нея като със своя собствена, като по този начин е лишил и ползвателя П.И.,
както и собственикът й Б. Н. У., от възможността те да се разпореждат с лекия
автомобил. Посочва, че престъпленията, които са осъществени от подс. С., са извършени умишлено при форма на вина пряк
умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици, С. е съзнавал техния противоправен и общественоопасен характер, осъзнавал е, че това, което
върши, е наказуемо, предвиждал е настъпването на тези общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване. Посочва още, че при така очертаната
обстановка, подс. С. е осъществил от обективна и от
субективна страна и състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК,
изразяващо се в присвояване на лек автомобил „БМВ“, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1
година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, в
този смисъл, деянието се явява извършено при условията на опасен рецидив. Предвид
изложеното предлага подс. С. да бъде признат за
виновен за извършените от него престъпления, за които е предаден на съд, като
по отношение на извършеното от него престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и като се съобрази, че е
предвиденото от законодателя наказание е в размер от 1 година до 10 години,
предлага да му бъде определено наказание в размер на 2 – 3 години, преценено от
съда по отношение на точния размер. По отношение на деянието по чл. 206, ал. 3,
предл. 2-ро вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК с предвидено
наказание е „Лишаване от свобода“ от 3 години до 10 години, предлага да се
съобрази факта, че подсъдимият не е възстановил нито вещта, нито нейната левова
равностойност, като се определи наказание, ориентирано около минимума, посочен
в разпоредбата, а именно в размер на 3 години. Сочи още, че измежду така
определените две наказания следва да се определи едно общо най-тежко наказание,
а именно 3 години „Лишаване от свобода“, което да бъде намалено предвид
хипотезата на съкратено съдебно следствие с припадащата се законна част от 1/3.
Сочи, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно в
затвор при строг режим, както и да бъдат присъдени и разноските по делото в
размер на 1002,09 лева, направени за изготвянето на експертизи по ДП.
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат Ш. посочва, че следва да се акцентира върху някои
обстоятелства по делото и по обвинителния акт по отношение на механизма на
извършване и начина на установяване и на ощетяване на дружеството „***“ ЕООД,
които са посочени в обвинителния акт. Сочи, че подс. С.
е работил като *** в „***“ ЕООД в ***, като има изградена система за видеонаблюдение в самия офис, която е свързана директно с
централния офис на дружеството в София, откъдето и се следи ежедневно и
ежеминутно дейността на всеки един служител, има началник отдел „Сигурност“,
какъвто всяко кредитно дружество има, а има и служители, които следят другите
служители на „***“ във всеки момент при отпускане на всеки кредит от тяхна
страна, но при молба от страна на РП – Пловдив се оказва, че същите са
унищожени – по никакъв начин подс. С. не може да
докаже, че тези хора са били действително в дружеството, подписали са договори
за отпускане на заеми, получавали са пари. Посочва, че затова подсъдимият
призна изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, съжалява
много за това, но въпросът е, че дори при един или два кредита, които са
отпуснати в централата в София, която осъществява тотален контрол върху всички
офиси, видео и звуков контрол, те не могли да разберат дали се извършва
престъпление с цел ощетяване на дружеството по чл. 201 или по чл. 316 от НК. Още
посочва, че не твърди, че подс. С. е лице с някакъв
висок интелектуален потенциал, той е много наивен, интелектуалното му ниво е
под средното, защото по отношение на въпросния лек автомобил „БМВ Х 5“, който
се твърди, че е обсебен, лицето П.И., подсъдимият твърди, че си стиснали ръцете
и че му продал автомобила, поведението му е нелогично и необяснимо, наивно в
тази насока. Предлага са се вземе под внимание и процесуалното поведение, което
подс. С. при водене на ДП и в настоящото съдебно
производство – по време на ДП винаги и точно се е явявал при всички процесуални
действия от страна на водещия разследването, нито веднъж не се е укривал, т. е.
има положително процесуално поведение спрямо заведеното и образувано срещу него
ДП и съдебното такова. Сочи още, че същият няма наложена мярка за неотклонение,
не се е укривал, работи като ***, превозват кучета и котки за осиновяване в
Западна Европа, няма укриване от негова страна, същият действително искрено
съжалява за стореното, представен е акт за граждански брак и за раждане на
двете му малолетни деца, семейството е в много тежко финансово и материално
положение, при влизането му за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“
единствено съпругата му ще се грижи за тези деца на едно майчинство, не
разполагат с финансови средства, родителите му са в тежко здравословно състояние,
а и след инцидента по въпросното дело бащата на съпругата му просто отказва
каквато и да е финансова помощ да окаже за внуците си. Именно заради всичко
това предлага при определяне на наказанието да се има предвид много тежкото
семейно положение на подсъдимия, че понастоящем единствено той работи и се
грижи за съпругата и двете им малолетни деца. При определяне на наказанието предлага
да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, независимо че подсъдимият има второ
обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК, повдигнато при условията на опасен рецидив,
имайки предвид предишните присъди – те все пак не са били за някакви особено
тежки деяния като престъпления против личността, или да се отличават с някаква
особена бруталност или жестокост, независимо че е осъждан, подсъдимият не е
лице с особено висока степен на обществена опасност, независимо че са
повдигнати две обвинения за тежки умишлени престъпления по смисъл на чл. 93 от НК. Имайки предвид неговото тежко семейно положение и имотно състояние, грижата
за двете му малолетни деца, предлага да се определи наказание под минимума,
предвиден за въпросните престъпления по чл. 202 и по чл. 206 от НК най-вече,
където минимумът е 3 години „Лишаване от свобода“, като се вземат предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства или при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства при определяне на наказанието. Сочи, че това е
възможно, и ще се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо
останалата част от обществото, така и спрямо подсъдимия, тъй като дори и 1
година „Лишаване от свобода“ при това семейно положение с тези две малки деца
за него е направо смърт, и ще затрудни изключително препитанието на семейството
му, затова предлага наказанието да бъде под
минимума.
Подсъдимият
С. заявява, че е съгласен
с казаното от своя защитник. Съжалява за всичко, извинява се, признавам си
неговата вина, моли за по-лека присъда, защото има деца.
В
последната си дума заявява, че се признава за виновен, моли за
по-леко наказание.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.Ж.С. е роден на *** г. в ***,
живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***,
женен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че Търговско
дружество „***” ЕООД с ЕИК ********* гр. София е небанкова финансова институция,
регистрирана по Закона за банките и Закона за защита на личните данни, вписана
под номер BGR0355 в Регистъра на БНБ. Основната търговска дейност на
дружеството е предоставяне на бързи потребителски кредити в размер от 200 лв.
до 5 000 лв. Структурирането на управлението на „***” ЕООД, включва централен
офис, находящ се в гр.София и регионални офиси на
територията на Р.България, в това число и в град Пловдив. Отделните регионални
филиали на дружеството нямат статут на самостоятелни юридически лица, а всички
са подчинени на централата на фирмата в гр.София. Всеки регионален офис се
управлява от регионален мениджър, под чието подчинение работят ***. Всеки един
от регионалните офиси не разполага със
собствен бюджет и със собствени средства, като паричните средства които се
отпускат за кредитополучателите се изтеглят от съответния мениджър в
регионалния офис - служител на кредитната институция от сметката на дружеството
в „***“ АД. Според вътрешните правила на
„***” ЕООД през 2015 г. – 2016 г. най-често процесът по отпускане на
потребителски кредити започвал след осъществен контакт с клиент - потенциален заемоискател.
Срещите с клиентите освен в офисите на дружеството се осъществявали и извън
тях. При провеждане на съответната среща, *** презентирал
продуктите на дружеството и разяснявал условията за отпускане на кредитна сума.
В случай, че клиентът одобрял офертите и пожелаел да изтегли заем, *** попълвал
Искане за кредит, в което се вписвали
личните данни на заемоискателя, като имена, ЕГН,
адрес, месторабота, телефони за връзка, размер на исканата сума, срок на
погасяване, както и данни на едно трето лице/ родител, съпруг/а, колега,
брат/сестра - за контакт. Задължително въпросното искане за кредит се
подписвало от клиента - предложител и от ***. Наред с този документ клиентът - заемоискател предоставял на *** копие от личната си карта,
което следвало да бъде заверено и подписано „вярно с оригинала”. След
получаване на искането и копието от личната карта на клиента, *** ги предоставял на регионалният мениджър, който
след като извършвал проверка ги изпращал сканирани в централния офис на „***“ ЕООД гр. София, където,
реално ставало разрешението на кредита от служители на „Кредитен отдел“. В
рамките на 24 часа служителите уведомявали
за взетото решение съответния „офис мениджър“. При одобрение на всички
условия, подадени като данни от кредитоискателя, кредитният отдел в гр.София
уведомявал регионалния мениджър, който при положително решение и въз основа на
предоставеното му пълномощно изтеглял от банковата сметка на „***“ ЕООД гр. София в „***“ АД одобрената като заем парична сума,
след което се пристъпвало към нейното предаване. Тази част от процедурата,
според вътрешните правила на „***“ ЕООД гр. София предвиждала регионалният
мениджър да изготви договор за заем в два екземпляра, погасителен план в два
екземпляра, запис на заповед. Регионалният мениджър/касиер организирал среща
със заемополучателя на който предоставял всички тези
подготвени документи за подпис. С подписването на договора и записа на заповед
се удостоверявало, че парите изтеглени от банковата сметка на дружеството са
предадени от регионалния консултант на клиента. На клиентът
задължително се предавали един екземпляр от договора за заем и от погасителния
план. След подписването на документите и предаването на парите екземпляра от
договора и записа на заповед, регионалния мениджър прикрепял към искането за
кредит на клиента и изготвеното копие от неговата лична карта, като така
оформения „пакет“ от документи изпращал в края на всеки месец в централния офис
на „***“ ЕООД гр. София, а екземпляра от погасителния план оставал в него, за
да отразява всяка погасителна вноска. Погасителния план се подписвал освен от заемополучателя
и от заемодателя в случая регионалния мениджър, които е предоставил паричната
сума. Погасяването на кредита можело да бъде уговаряно на различни вноски или
изцяло, като за платените от клиента
суми на „***“ се изготвяли приходни
касови ордери. В края на всеки работен ден следвало регионалния мениджър да
изготвя дневни отчети за получените погасителни вноски и да внася събраните
през деня суми по банковата сметка на „***“
ЕООД гр. София в „***“ АД.
През месец Ноември 2015 г. подсъдимият А.Ж.С.
работил като *** в кредитна институция „***“ ООД и получил предложение за работа
в „***” ЕООД. През месец Декември 2015
г. той приел направеното му предложение, което
съвпаднало с откриването на регионалния офис на ***” ЕООД, в гр. Пловдив.
С трудов договор № *** г., на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1 във с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, подс. А.Ж.С. бил назначен в „***" ЕООД на длъжност: „***"
с код по НКПД: 4211-5007. Съгласно длъжностната
характеристика за заеманата от подс. А. Ж.С. длъжност: „***" с код по 1Д:
4211-5007, която същия подписал и декларирал, че е запознат с нея, основните му
задължения включвали: да търси и набира клиенти за предлаганият от „***"
ЕООД продукт; да следи за сроковете на изпълнение, както и за всички други
условия по заемния продукт от страна на клиентите, да съдейства за точното
изпълнение на предлаганият от „***" ЕООД заемен продукт, да събира
вземанията от предлаганият от „***" ЕООД продукт, както и да събира
вземанията, възникнали по повод заемния продукт на дружеството от име и за
сметка на последния. Да рекламира предлаганият от „***" ЕООД продукт. В
своята дейност подс. С., като „***" бил длъжен
да насърчава изпълнителите по договорите за поръчка активно да популяризират
предлаганият от „***“ ЕООД заемен продукт, да им оказва съдействие, да
контролира и следи действията им, като следи изготвените от тях документи във
връзка с исканията за отпускане на потребителски кредит и ежедневните отчети,
да следи подписването на всички необходими документи за предоставяне на
потребителски кредит, да съхранява всички документи за усвоени потребителски
кредити. Наред с това в процеса на работа подс. С.
следвало да следи за редовното събиране на вноски от клиентите на „***"
ЕООД, да отчита ежедневно събраните вноски от клиентите на дружеството и в случай на констатирано неизпълнение или
създаване на предпоставки за такова, незабавно да уведомява за това прекия си
ръководител. По отношение на поверените му парични средства подс.
С. бил длъжен да ги приема, съхранява,
разходва и отчита, като за действията си носел и имуществена отговорност. Той
следвало да изпълнява и други текущи задачи
свързани с дейността му,
възложени му от прекия ръководител
както и да спазва вътрешните правила на
„***" ЕООД за работа и
поведение на служителите. При започване на работата подс.
С. имал правомощието и задължението в
своята компетентност да подбере екип от *** с който да презентира
продуктите на дружеството, както и да одобрява или отхвърля предложенията на
клиентите за сключване на договори за заем след съгласуване с кредитният отдел
в централния офис на „***“ ЕООД гр. София. Предоставените му права и вменените
му задължения съгласно сключения трудов договор и длъжностна характеристика към
него с която подс. С. срещу подпис бил изрично
запознат, както и обстоятелството, че започнал да ръководи работата в офиса на
дружеството в гр. Пловдив, го определят
като „длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. ”б” от НК” –
възложена му била работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество в друго юридическо лице.
Във връзка с набирането на екип с който
да реализира дейността на дружеството, подс. С.,
предложил на свидетелите И. К. и В. О. да започнат работа като *** към „***“
ЕООД в офиса – гр. Пловдив. Същите приели отправеното предложение и сключили
договор за поръчка, изработка и реклама с „***“ ЕООД чрез неговия представител подс. А.Ж.С.. В
дружеството за времето от 21.12.2015г. до 15.01.2016г. с място на работа –
офиса в гр. Пловдив, като „***“, бил назначен и свидетеля И.Й.К.. Подсъдимият С.
и св. К. имали правомощието да теглят от банковата сметка на „***“ ЕООД парични
средства с цел предоставянето им в заем на одобрените заемополучатели.
След откриване на офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив и започване на работа подс. С. и *** - свидетелите И. К. и В. О., започнали
набирането на кредитополучатели. При наличието на клиент, който завявал желание
да получи кредит от дружеството подс. С. или ***
попълвали съответното Искане за отпускане на кредит в който вписвали данните на
клиента. Към него прилагали копие
заверено за вярност от клиента на
предоставената от него личната карта. След попълването му искането за кредит се
подписвало от клиента – предложител, след което посд.
С. го въвеждал в компютърната програма и се обаждал по телефона в централния
офис на „***“ ЕООД гр. София за
одобрение. Във връзка с получаване на одобрение за сключване на Договор
за заем и отпускане на кредит посд. С. комуникирал най-често със св. М. И. – *** на „***“
ЕООД и св. Ю. Т. – *** в дружеството. По
принцип съгласно приетите правила следвало от централния офис в гр. София преди
да вземат решение и да дадат одобрение да осъществят контакт с клиента –
предложител по телефона и да разговарят се него, но в този период от време това
изискване не се спазвало стриктно. С оглед осигуряване на повече клиенти -
кредитополучатели имало редица случаи, когато след като въвеждал искането в
компютърната програма и разговарял по телефона със служител от офиса в гр.
София, посд. С. получавал одобрение заема да бъде
отпуснат още в хода на проведения разговор, а едновременно с това имало и
случаи, когато не се изготвяло искане. Тогава за по-бързо отпускане на кредит,
след като лицето предоставяло копие от
личната си карта, посд. С. се обаждал в офиса в гр.
София и провеждал телефонен разговор за одобрение на заявената сума. След като
приключвал разговора при положителен отговор подс. С.
изготвял договора за заем с клиента – заемополучател, погасителен план към него и записа на
заповед, които предоставял за подпис на лицето. След подписването на
документите подс. С. предавал парите на заемополучателя. Имало и случаи в които клиента след като е
предоставил копие от личната си карта и било попълнено искането за кредит
изчаквал пред офиса на дружеството в гр. Пловдив, за получаване на одобрение.
След като подс. С. провеждал разговор по телефона и
получавал одобрението, поканвал клиента отново в офиса. Във всеки един случаи
при получаване на одобрение посд. С. се свързвал с
клиента-предложител и го поканвал в офиса за да получи паричната сума
съответстваща на заявения кредит. Винаги парите за отпуснатия кредит се
предавали единствено от подс. С. и само в офиса на
дружеството. Това правило било въведено, тъй като в офиса имало изградена
система за видеонаблюдение, свързана с централния
офис на дружество „***“ ЕООД гр. София, от където можели да следят за работата
на служители в офиса в гр. Пловдив, срещите им с клиентите и предаването на
паричните суми. При получено одобрение
за отпускане на кредит подс. С. предоставял на
клиента – предложител Договор за заем в
който били вписани личните данни на заемополучателя,
уговорените условия, кредитната сума, погасителните вноски, начина на плащане,
срока на заема, условията за прекратяване на договора и други допълнителни
условия. На клиента се предоставял и Погасителен план и запис на заповед с
оставено поле за попълване на имената на издателя. След подписването на:
Договора за заем, погасителния план от заемополучателя
и подс. С. /от името на заемодателя/, записа на
заповед от кредитополучателя, подс. С.
предоставял съответната парична сума за
договорения заем. Подписването на
Договора за заем удостоверявало, както факта на предаването на паричната сума
на заемополучателя, така и обстоятелство, че заема е
вече усвоен.
За
отчитане на движението на паричните средства в „***“ ЕООД освен чрез изготвяне
на надлежните документи бил въведен и софтуерен продукт с касов модул, който
засичал финансовите операции. Във всеки един случай в който бивал отпускан кредит на клиент или се
получавали погасителни вноски по отпуснати заеми, това се отразявало в
програмата „Потребител“. В зависимост от това дали служителя оперирал със
средствата е получил парична вноска по
заем или е предоставил парични средства
на клиент за отпуснат кредит, то тези движения се отразявали на името на
съответния служител извършил операцията съответно с плюс или минус в
електронната програма на касата. Така
през месец Декември 2015г. след откриването на офиса на дружеството в гр.
Пловдив, за следенето и отчитането на
движението на паричните средства бил инсталиран компютър със счетоводните
програми на „***“ ЕООД в който се включвал и софтуерния продукт на програмата
„Потребител“ достъп до която била осигурена на подс. С.. След започване на работата си като
ръководител на офиса на дружеството в
гр. Пловдив, подс. С.
започнал да оперира с нея, като
отразявал движение на паричните средства в офиса. Когато имало одобрен кредит,
сключен Договор за заем и предадена парична сума на заемополучател,
подс. С. отразявал това чрез електронната програма на „***“ ЕООД в
гр. Пловдив - „Потребител“. По този начин в електронното отчитане на движението на
паричните средства от касата в офиса на
„***“ ЕООД в гр. Пловдив в програмата
като -
„потребител“ „А.С.“ се отчитала с
„минус“, като „разход“ конкретно предадената парична сума, датата на която е била предадена, мястото на което е
извършено това „ ***“, номера на договора за кредит, кредитополучателя, както и
кой ще е ***, който ще събира погасителните вноски. Аналогично, по този начин
се отразявали и получените в офиса парични суми представляващи плащане на
погасителни вноски от заемополучатели /т. 4, л. 44 -
л. 79/.
След усвояването на заемите подс. С. предавал екземплярите от погасителните
планове на свидетелите К., К. и О., които следели за събирането на дължимите вноски.
Ежедневно всички събрани от заемополучатели дължими
вноски по получени заеми, свидетелите К.,
К. и О. предавали на подс. С.,
за които в края на работния ден той следвало да изготви „Дневен отчет за
получените суми в брой като пълномощник“ и да ги внесе по банковата сметка на „***“
ЕООД в банков клон на „***“ АД. Всички изготвени документи - Договори за заем, погасителни
планове към тях, записи на заповеди и копия на лични карти на заемополучатели,
подс. С. събирал и съхранявал в офиса на дружеството, като в края на месец
Януари 2016г. предал в централния офис на „***“ ЕООД в гр. София за архивиране.
След 20 Декември 2015 г. офиса на „***“
ЕООД в гр. Пловдив бил открит и започнал да функционира, а подс.
С. започнал да ръководи работата в него. Същия бил пряко подчинен и съгласувал
своята дейност със св. М. А. И. – *** на „***“ ЕООД гр. София и основно със св.
Ю. Т. – *** в дружеството. Първоначално при необходимост от парични средства за
отпускането на заеми, тегленето им от банковата сметка на дружеството в „***“ –
клон Пловдив се извършвало от св. К.. Изтеглените от сметката на
дружеството парични средства св. К. предавал на подс.
А.Ж.С.. От своя страна като офис
мениджър и лице получило паричните
средства, подс. С. имал задължението да ги заприходи в касата на дружеството, съответно да се отразят
в електронната програма от него и едва след това да се предоставят на
съответния заемополучател срещу подпис в изготвения
Договор за заем. През периода месец Декември 2015 г. – месец Януари 2016 г.
процесът по набирането на заемополучатели протичал много добре, тъй като офиса бил
посещаван от много клиенти желаещи да получат заем, но установените вътрешни правила в
дружеството по отношение на отчитането паричните средства не се спазвали от подс. С.. След като започнал да предоставя парични суми по
сключените договори за заем, в последствие при заплащане на погасителните
вноски подс. С. не винаги изготвял приходни касови ордери за получените
от заемополучателите суми, както и не изготвял и дневни отчети за получените суми в брой,
както от заемополучателите, така и тези предадени му
от ***. Имало дни в които въпреки наличието на парични средства, подс. С. не изпълнявал задълженията си и в края на работния
ден не ги внасял по банковата сметка на
„***“ ЕООД в „***“ АД, а ги оставял в
касата на офиса в гр. Пловдив за следващия ден като налични за отпускането на
заеми. Тези наличности се формирали,
както от изтеглени от банковата сметка
на дружеството пари за предоставянето им
като кредити, така и от платени вноски
по сключените договори за заем, отчетени
като приход и такива не включени в дневния отчет. По този начин в касата
на дружеството в офиса в гр. Пловдив, след като започнал да функционира
винаги имало налични различни по размер
суми, които варирали от 3000 лв. до 5 000 лв. През този период от време св. Ю. Т.
извършвала проверки на работата в офиса
в гр. Пловдив. Тогава й направило впечатление, че всички клиенти на офиса
заплащали дължимите вноски, на датата, на падежа, без никакво забавяне,
независимо от размера на вноската. Това породило съмнение у свидетелката Т. и
тя разговаряла за това с подс. С.. При проведения
разговор подс. С.
я уверил, че неговите клиенти са много сериозни и коректни. Този отговор
не разсеял съмненията на св. Т., но повече тя не повдигнала този въпрос.
През
периода в който работил в „***“ ЕООД – от 22.12.2015 г. до 05.02.2016 г. подсъдимия
С. имал нужда от допълнителни парични средства. След като започнал работа
дружеството в офиса – гр. Пловдив и след започнали да отпускат заеми на клиенти
на дружеството, той установил, че има лесен и бърз начин да си осигури нужните
пари. Тъй като лично той подавал информация за заявленията за кредити от
потенциални кредитополучатели, съхранявал впоследствие изготвените договори за
отпуснати заеми и разполагал с парите от
касовата наличност, решил, че може да взима от тях, без да бъде установено това. За тази цел той съобразил,
че трябвало да осигури лица, които да му
предоставят личните данни и на тяхно име
да се изтегли кредит. Тази своя идея той споделил с неустановено по делото
лице, което помолил да изготвя и подписва необходимите документи от името на заемополучателите, като му дава част от присвоените пари.
През 2015 г. подс.
С. ***, при родителите на съпругата си. Към края на месец Декември 2015г. в ***,
той срещнал свидетеля В. Г. Г.. Свидетеля Г. познавал визуално подс. С. и знаел, че последния се занимава с отпускане на
кредити. Тъй като имал нужда от парични средства свидетеля Г. попитал подс. С., как може да изтегли изгодно кредит в размер на
около 800лв. подс.
С. му казал, че може да му съдейства, като му обяснил, че е необходимо да му
предоставил личната си карта. Св. Г. се съгласил и му я предоставил. След като
получил личната карта на В. Г. подс. С. изготвил
копие на същата.
След като получил данните подс. С., на работното си място в офиса попълнил в
компютърната програма - Искане за кредит
от името на св. Г. и подал по електронен път за разглеждане към централния офис
на дружеството в гр. София. След като задвижил процедурата по разрешението и
отпускането на кредита, той изчакал неговото одобрение. След като заема бил
одобрен за усвояване подс. С. изготвил и
разпечатал: Договор за заем №
4453/29.12.2015 г. със заемополучател В. Г. Г., като
вписал личните му данни и размер на
заема 800 лв., погасителен план към договора като положил подпис за „Заемодател“, запис на
заповед от името на В. Г. Г. и оставил
на две места поле след „Декларатор“ за попълване на имената на издателя,
след което си уговорил среща със св. В. Г. в ***. При срещата си със св. В. Г.,
подс. С. му върнал личната карта и му предоставил за
подпис изготвените документи и копието от личната карта. След тяхното
подписване подсъдимия С. му обяснил, че ще получи обаждане от представител на
дружеството, който щял да го информира в какъв размер му е бил отпуснат заема.
На 29.12.2015 г. след подписването
изготвените документи от св. Г., подс. С., независимо, че не подписал договора като
„Заемодател“ съгласно действащите правила в дружеството оставил изготвения
„пакет“ от документи /т.2, л. л.17- л.23/: -
Договора за заем № 4453/29.12.2015 г. със заемополучател
В. Г. Г., погасителен план към договора, запис на заповед от името на В. Г. Г.
и копието от личната му карта в офиса при другите документи по изготвени договори за заем, които в края
на месец Януари следвало да предаде в централния офис на „***“ ЕООД гр. София за архивиране и взел
от наличните от касата в офиса на дружеството пари сума в размер на 800 лв.,
колкото било отразено съгласно договора за
заем със заемополучател В. Г. Г.. Така той
присвоил паричната сума в размер на 800 лв. Когато взел паричната сума, подс.
С. отчел, че кредита е усвоен, като
същото отразил в електронната програма
на онлайн банкирането и в електронното отчитане на движението на паричните
средства в касата в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив в програмата
„Потребител“, което отразило направения „разход“ в размер на 800 лв. от
„потребител“ „А.С.“ /т.4, л.45/. Така подсъдимия
С., на когото били поверени паричните средства
да ги пази и управлява, присвоил
паричната сума в размер на 800 лв.
По същото време – в края на месец
Декември 2015 г. отново в *** подс. С. се срещнал и разговарял със св. А. Р. Г., която
също го познавала визуално. Св. Г. възнамерявала да прави ремонт в дома си и го
попитала дали може да й съдейства за отпускането на кредит в размер на 800 лв. Подс. С. я уверил, че може, като поискал и от нея личната й
карта. След като получил личната карта от св. А. Г., подс.
С. изготвил копие на същата. В компютърната програма в офиса на дружеството
попълнил от нейно име - Искане за кредит, което подал по електронен път за разглеждане към
централния офис на „***“ ЕООД в гр. София. След като задвижил процедурата по
разрешението и отпускането на кредита, той изчакал неговото одобрение, като
организирал среща със св. А. Р. Г.. При
срещата си със св. А. Г., подс. С. й върнал личната
карта и я уверил, че ще й бъде отпуснат заем, като я предупредил, че когато всичко е готово ще получи обаждане от
дружеството за да я информират в какъв размер е одобрена и как може да получи
парите.
След като заемът бил одобрен за
усвояване, на 29.12.2015 г. в гр. Пловдив,
подс. С. предоставил на неустановено в хода на
разследването лице копието от личната карта на св. А. Г.. Същото изготвило
Договор за заем № 4454/29.12.2015 г. със заемополучател
А. Р. Г., с личните й данни и размера на
заема 800лв., като изписало имената на А.
Г. и я подписало за „Заемополучател“. Лицето заверило
за вярност и изготвеното копие от лична карта на А. Р. Г.. Двата документа -
Договор за заем № 4454/29.12.2015 г. със заемополучател
А. Р. Г. и копието от нейната лична карта /т.2, л. 27– л. 30/, неустановеното
лице върнало обратно на подсъдимия С.,
който положил подписа си в изготвения
договор за „Заемодател“ и ги занесъл в „***”
ЕООД - офис Пловдив, като ги оставил на
съхранение при останалите документи -
при другите договори които следвало да изпрати в централния офис на дружеството
в гр. София, като едновременно с това
отчел кредита за усвоен и взел от
наличните в касата на дружеството парични средства в размер от 800 лв. Подс. С. сторил това, като напълно осъзнавал, че се
разпорежда фактически и присвоява
паричните средства в размер на 800 лв. Когато на 29.12.2015 г. взел паричната сума и отчел, че кредита е усвоен, същото отразил и в електронната програма на онлайн
банкирането и в електронното отчитане на движението на паричните средства в
касата в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив в програмата „Потребител“, което
отразило направения „разход“ в размер на 800 лв. от „потребител“ „А.С.“ /т.4,
л.45/. Така подсъдимият С., на когото били поверени паричните средства да ги пази и управлява, присвоил паричната сума в размер на 800лв., част от която дал на неустановено в хода на разследването лице.
Няколко дни по-късно подс. С. отново докато бил в ***, се срещнал със св. Р. Г..
Тя се поинтересувала дали може да получи заем в размер на 800 лв. с които да
разреши належащи битови нужди. Подс.
С. й казал, че ще й съдейства за изтеглянето на кредит, като й поискал личната
карта, която свидетелката му предала. По-късно същия ден подс.
С. се срещнал и разговарял и със св. З. Д. Ж., която имала намерение да направи
ремонт на къщата си в *** за който й били необходими 500 лв. Подс. С. й казал, че ще й съдейства, като й поискал личната
карта, която свидетелката му предоставила.
След като получил документите за самоличност
на свидетелките Р. Г. и З. Ж., подс. С. процедирал по
аналогичен начин, както и при свидетелката А. Г.. Той изготвил копия на личните
им карти, както и попълнил от тяхно име - Искане за кредит в компютърната програма
и подал за разглеждане към централния офис на дружеството в гр. София. След
като задвижил процедурата по разрешението и отпускането на кредита, той изчакал
тяхното одобрение. След като заемите били одобрени за усвояване, подс. С. отново предоставил копията от личните карти на
неустановеното по делото лице, което изготвило
Договор за заем № 3526/05.01.2016 г. със заемополучател
Р. Г. Г., като вписало личните й данни и
размер на заема 1 600 лв., погасителен
план към договора, като изписало имената на Р. Г. и положило подпис за „Заемател“ , запис на заповед от името на Р. Г. Г., в която също в полето след „Декларатор“ изписало имената на лицето и го подписало. По
същия начин изготвило и Договор за заем № 4458/05.01.2016 г. със заемополучател З. Д. Ж., като вписал личните й данни и размер на заема 1800 лв., който подписало
като „Заемополучател“, погасителен план към договора
като положил подпис за „Заемател“ и заверило за
вярност копието от личната карта, като изписало имената на З. Д. Ж. и положило
подпис. Така изготвените: Договор за заем № 3526/05.01.2016 г., Погасителен план към него, запис на заповед и копие на лична карта на Р. Г. Г. /т.2, л. 33 – л. 39/, Договор за
заем № 4458/05.01.2016 г., погасителен план към него и копие от лична карта на З.
Д. Ж. /т.2 , л. 42 – л. 47/, лицето предало на
подс. С., който подписал договорите за заем в
полето за „Заемодател“
На 05.01.2016г. по аналогичен начин,
както и предходния път подс. С. отишъл в офиса на дружеството с така изготвените документи, а именно: Договор
за заем № 3526/05.01.2016 г., който останал неподписан от посоченото в него
като „Заемополучател“ лице – Р. Г. Г., погасителен
план към него, запис на заповед и копие
на лична карта на Р. Г. Г., Договор за
заем № 4458/05.01.2016 г., погасителен план към него и копие от лична карта на З.
Д. Ж., като и тях оставил при другите
договори които следвало да изпрати в централния офис на „***“ ЕООД в гр. София
като отчел и двата кредита за усвоени и взел от касата на дружеството паричните
средства в общ размер от 3 400 лв. Подс. С. сторил
това, като напълно осъзнавал, че присвоява и се разпорежда фактически с
паричните средства в размер на 3400 лв. , част от които съгласно направените
предварителни уговорки дал на неустановеното лице
Същия ден на 05.01.2016 г., подс. С. отчел, в компютърната програма че заемите са
усвоени. Това автоматично отразило
онлайн в електронната програма на дружеството и в електронното отчитане на
движението на паричните средства в касата в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив,
като „разход“ от „потребител“ „А.С.“. Така подпомогнат от неустановено в хода на
разследването лице, подсъдимият С., на когото били поверени паричните
средства налични в касата на
дружеството, присвоил кредитната сума в
размер на 3 400 лв.
Няколко дни по-късно подс. С. се срещнал със свидетелките Р. Г. и З. Ж., като им
върнал личните карти и на всяка една обяснил, че трябва да чакат обаждане от
служител на дружеството който да им съобщи, за каква сума са били одобрени и
как да я получат.
След тези срещи с подс.
С. свидетелите В. Г., А. Г., Р. Г. и З. Ж. останали в
очакване, но след като минал един дълъг период от време и никой не се свързал с
тях и никой не ги потърсил те решили, че
не са били одобрени за заем.
В началото на месец Януари 2016 г. подс. С. отишъл при родителите си в ***. Докато бил там на
гости дошли техните познати св. Д. К. и съпругът й. След като св. К. разбрала,
че подс. С. се занимава с отпускането на кредити, го попитала
дали може да й съдейства за заем. Подс. С. й отвърнал
положително, като й казал, че му е необходимо копие на лична карта.
Свидетелката К. направила копие на личната си карта и му го предала. След като
се върнал на работа в гр. Пловдив подс. С. се обадил
и разговарял по телефона със служител в офиса в гр. София за отпускане на
кредит, като продиктувал личните данни
на св. К.. След като задвижил процедурата по разрешението и отпускането на
кредита, той изчакал неговото одобрение. След като разбрал, че заема ще бъде
одобрен се обадил на св. К.. Казал й че е одобрена за заем от 500 лв. Уговорили
се, че парите подс. С. ще й ги занесе като отиде
отново на гости в ***. След като заема бил одобрен за усвояване, подс. С. отново дал копието от личната карта на св. К.
на неустановеното по делото лице. Същото
изготвило Договор за заем №
4487/13.01.2016 г. със заемополучател Д. В. К., като
вписал личните й данни и размер на заема
1500 лв., погасителен план към договора,
като положило подпис за „Заемател“, както и
заверило за вярност копието от личната карта, като изписало имената Д. В. К. и положило подпис. След като лицето ги
изготвило ги предало на подс. С..
На 14.01.2016 г. подс.
С. занесъл в офиса на дружеството в гр.
Пловдив, Договор за заем № 4487/13.01.2016 г.,
погасителен план към него, и
копие на лична карта на Д. К. / т.2, л.
52 – л.57/, които оставил при другите
договори които следвало да изпрати в централния офис на дружеството в гр.
София. Преди да ги остави подс. С. се подписал като „Заемодател“ в погасителния план, а
самия Договор за заем останал неподписан, както от подс.
С., така и от посоченото в него като „Заемополучател“
лице – Д. В. К.. Независимо от това след като приложил документите към другите
за изпращане, подс. С. отчел кредита за усвоен и взел от касата на
дружеството паричните средства в размер от 1500 лв. Когато на 14.01.2016 г. подс. С. отчел, че
заема е усвоен, в електронната програма „Потребител“ същото автоматично онлайн
било отразено и в електронната програма на банкирането на дружеството.
Паричната сума в размер на 1 500 лв. била отразена в
електронното отчитане на движението на паричните средства в касата в
офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив, като „разход“ от „потребител“ „А.С.“ /т.4, л.62/. По този
начин, подсъдимият С., на когото били поверени паричните средства налични в
касата на дружеството в офиса на „***“ ЕООД
в гр. Пловдив, присвоил пари в
размер на 1 500 лв., част от които дал
на неустановено в хода на разследването лице, което го подпомагало в тази
дейност.
На 25.01.2016 г. подс.
С. ***. Когато се срещнал със св. К., подс. С. й дал паричната сума от 200 лв., като й обяснил,
че другите пари му трябвали и след известно време ще й ги предаде. След около
две седмици подс. С. ***. При това посещение се срещнал
със св. К., като й предал сумата от 150 лв. с обяснението, че толкова са й били
отпуснали като кредит. Свидетелката К., останала изненадана, но макар и да не
била удовлетворена от този развой не
потърсила обяснение от подс. С. и приела неговото
обяснение. След около два месеца
получила телефонно обаждане от
служител в „***“ ЕООД гр. София. При проведения разговор св. К. била
информирана, че има сключен заем с дружеството за 1500 лв. Свидетелката К.
възразила, тъй като знаела, че отпуснатия й заем е в размер на 350 лв., колкото
й бил дал подс. С.. От служителя св. К. била
уведомена, че е необходимо да предава паричните вноски направо в дружеството, а
не чрез подс. С.. Свидетелката К. обяснила на
представителя на „***“ ЕООД, че няма възможност да плаща сума в посочения
размер, с което разговора приключил. В последствие след този разговор св. К. не била търсена по
никакъв начин от представители на „***“ ЕООД гр. София и не привела парични
средства по сметката на дружеството,
като по този начин не извършила плащане по заема.
През месец Януари 2016 г. св. К. Д. Д.
имала здравословен проблем във връзка с който и били необходими парични средства.
Тя видяла публикувана обява за бързи кредити на „***“ ЕООД в гр. Пловдив. Свързала се с посочения в
обявата телефон и след като разговаряла си
уговорила среща в гр. Пловдив. От
служителя с който провела разговор й
било обяснено, че е необходимо да си направи копие на личната карта. На
уговорената среща отишъл подс. С.. Той разговарял със
св. Д., която му обяснила, че желае да изтегли заем в размер на 500 лв. Той
поискал копието от личната й карта както и телефон за връзка, като й обяснил,
че до един час ще й се обади да й каже дали е одобрена за кредит, след което си
тръгнал. След около два часа подс. С. се обадил на
св. Д., като й казал, че не е одобрена за получаване на заем. След като по този
начин получил личните данни на св. К. Д., подс. С. решил, че може за пореден път да получи
необходимите му парични средства. Тогава
подс. С. се обадил и разговарял по телефона със
служител в офиса в гр. София за отпускане на кредит, като продиктувал личните данни на св. К. Д. Д..
След като задвижил процедурата по разрешението и отпускането на кредита, той
изчакал да му се обадят, дали кредита е одобрен. След като получил обаждане и
разбрал, че заема бил одобрен за усвояване, на 13.01.2016 г. в края на работния
ден подс. С.
взел от наличните в касата пари в размер на
500 лв. Още същия ден подс. С. дал копието от
личната карта на св. Д. на неустановеното по делото лице. Същото изготвило Договор за заем № 4488/13.01.2016г. със заемополучател К. Д. Д., като вписало личните й данни и размер на заема 500 лв. и се разписало за „Заемополучател“
като изписало имената „К. Д. Д.“, погасителен план към договора, като положило подпис за „Заемател“,
както и заверило за вярност копието от личната карта, като изписало имената К.
Д. Д. и положило подпис. След като
лицето ги изготвило ги предало на подс. С..
След като получил изготвените документи
за заем за К. Д. Д. на 14.01.2016г. подс. С. ги
занесъл в офиса на дружеството в гр. Пловдив и ги оставил при другите договори
които следвало да изпрати в централния офис на дружеството в гр. София. Преди
да ги остави подс. С. се подписал като „Заемодател“ в договора и погасителния план. След като приложил
документите към другите сключени договори за заем със съответните приложения за
изпращане, подс. С.
отчел кредита за усвоен в електронната програма „Потребител“. По този
начин присвоената от подс. С. парична сума в размер
на 500 лв. била отразена в електронното
отчитане на движението на паричните средства в касата в офиса на „***“ ЕООД в
гр. Пловдив, като „разход“ с „потребител“ „А.С.“ / т.4, л.62/. Така подсъдимият С., на когото били поверени
паричните средства налични в касата на дружеството в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив, на 13.01.2016г. присвоил пари в размер
на 500лв.
През месец Януари 2016г. в гр. Пловдив,
лицето което съдействало на подс. С. се снабдило с
копие от личната карта на св. И.Г.З.. След като получило личните данни на св. З.,
съгласно предварителните уговорки с подс. С.,
изготвило Искане за кредит с № 0004482, Договор за заем № 4482/17.01.2016 г.
със заемополучател И.Г.З., като вписало личните му
данни и размер на заема за 1900 лв. и се разписало, както за „Заемодател“ от
името на подс. С., така и за „Заемополучател“
като изписало и имената им, погасителен план към договора, като положило подпис за „Заемодател“ и „Заемател“, запис на заповед от името на И.Г.З., в която също в полето след „Декларатор“ изписало имената на лицето и го подписало, подписало искането за кредит, както и заверило за вярност
копието от личната карта, като изписало имената И.Г.З. и положило подпис / т.2,
л. 68 – л. 74/. След като лицето ги изготвило ги предало на подс.
С.. Междувременно подс.
С., който бил запознат с това подал искане за кредит към централния офис на „***“
ЕООД - гр. София. След като задвижил процедурата по разрешението и отпускането
на кредита, той изчакал да му се обадят, дали кредита е одобрен. След като
получил обаждане и разбрал, че заема бил одобрен за усвояване, на 17.01.2016г. подс. С. взел от наличните в касата пари в размер на 1900 лв. колкото били вписани като размер за
заема, част от която дал на неустановеното лице. Още същия ден докато бил в офиса на дружеството подс.
С. оставил документите за заем със „заемополучател И.Г.З.“
при другите договори които следвало да изпрати в централния офис на „***“ ЕООД
в гр. София. След като взел паричната сума отчел кредита за усвоен. При отразяването в компютърната програма, че заема е усвоен, същото
автоматично се отразило и онлайн в електронната програма на дружеството и в
електронното отчитане на движението на паричните средства в касата в офиса на „***“
ЕООД в гр. Пловдив с „потребител“ „А.С.“
/ т.4, л. 65/ като разход в размер на 1900 лв.
Подпомогнат от неустановено лице, подсъдимият С., на когото били
поверени паричните средства налични в
касата на дружеството, присвоил
паричната сума в размер на 1900лв.
През м. януари 2016 г. св. Х. Т. К
работел като *** в *** на *** в гр. Пловдив. Често при него на *** идвал подс. С.. При едно от посещенията му, св. К., който вече
знаел, че подс. С. работи в кредитна институция се
интересувал за това дали може да получи заем в размер на 300 лв. Подс. С. го уверил, че ще му осигури отпускането на заем,
но му поискал личната карта. Св. К. дал личната
си карта на подс. С., като пред него още той
започнал да попълва искането за заема. Казал му, че ще му се обади след няколко
дни. След като минали няколко дни, а подс. С. не му
се обадил св. К. отишъл в І РУ на МВР гр. Пловдив и заявил, че личната му карта
не е в него. Тогава получил временен документ за 1 м. В последвалите дни докато
минавал покрай казино в кв. „Хр. Смирненски“ гр. Пловдив, св. К. случайно видял
подс. С.. Тогава св. К. отишъл, разговарял с него и
си поискал личната карта. Подс. С. излязъл от
казиното и казал на св. К. да го последва. Двамата отишли в близост до паркиран
автомобил марка „Ауди А6“, който св. К. виждал често подс.
С. да ползва. От жабката на автомобила подс. С.
извадил и върнал на св. К. личната му карта. След известен период от време св. К. бил потърсен по телефона от жена,
която се представила, че е от „***“ и го попитала дали е получил заем от
дружеството. Св. К. я уверил, че не е получавал никакъв заем, както и че е давал обяснения и в полицията по този
повод. След като чула това жената не продължила с разговора. Освен това
телефонно обаждане св. К. не бил търсен повече.
От своя страна, след като получил
личната карта на св. К., подс. С., направил копие от
нея, което заедно с искане за отпускане на кредит № 0004497 дал на
неустановеното в хода на разследването лице. Същото изготвило Договор за заем № 4497/17.01.2016
г. със заемополучател Х. Т. К, като вписало личните
му данни и размер на заема за 1900
лв. и се разписало, както за
„Заемодател“ от името на подс. С., така и за „Заемополучател“ като изписало и имената им, погасителен план
към договора, като положило подпис за
„Заемодател“ и „Заемател“, запис на заповед от името
на Х. Т. К, в която също в полето след „Декларатор“ изписало имената на лицето и го подписало.
Подписало и искането за кредит, както и заверило за вярност копието от личната
карта, като изписало имената Х. Т. К и
положило подпис / т.2, л. 78 – л. 86/. След като лицето ги изготвило ги предало
на подс. С.. След като ги получил подс.
С. подал искането за кредит към централния офис на „***“ ЕООД - гр. София. След
като задвижил процедурата по разрешението и отпускането на кредита, той изчакал
да му се обадят, дали кредита е одобрен. След като получил обаждане и разбрал,
че заема бил одобрен за усвояване, още на 17.01.2016г. в края на работния
ден подс. С.
взел от наличните в касата пари в размер на
1900 лв. колкото били вписани като размер за заема, част от която дал на
неустановеното лице. Още същия ден докато бил
в офиса на дружеството подс. С. заделил
документите за заем със „заемополучател Х. Т. К“ ,
като и тях оставил при другите договори
които следвало да изпрати в централния офис на „***“ ЕООД в гр. София. След
като взел паричната сума отчел кредита
за усвоен. При отразяването в
компютърната програма че заема е усвоен, същото автоматично се отразило
и онлайн в електронната програма на дружеството и в електронното отчитане на
движението на паричните средства в касата в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив,
като „разход“ с „потребител“ „А.С.“
/т.4, л. 65/. Така подпомогнат от
неустановено лице, подсъдимият С., на когото били поверени паричните
средства налични в касата на дружеството, присвоил паричната сума в размер на 1900лв.
През месец Януари 2016г. подс. С., който живеел в *** в дома на К. Д. М. – баща на
съпругата му, имал повод да вземе неговата лична карта. Докато била в него той
направил копие. След като имал заверено копие от личната карта подс. С., го предоставил на неустановеното в хода на
разследването лице, което го заверило за вярност като положило подпис и изписало имената на К. Д. М.. След като
получил завереното копие на личната карта, подс. С.
решил, че отново може да вземе пари от касата на дружеството. Докато бил на
работа в офиса на „***“ ЕООД в гр.
Пловдив, подс. С. се обадил и разговарял по телефона
със служител в офиса в гр. София за отпускане на кредит, като продиктувал личните данни на св. М.. След
като задвижил процедурата по разрешението и отпускането на кредита, той изчакал
неговото одобрение. След като разбрал, че заема ще бъде одобрен на 23.01.2016г.
изготвил Договор за заем № 2552/23.01.2016 г. със заемополучател
К. Д. М., като вписал личните му данни и
размер на заема за 1900 лв., както и
запис на заповед от негово име / т.2, л. 90 – л. 94/. След като изготвил
документите подс. С., неподписани ги оставил
при другите договори които следвало да изпрати в централния офис на „***“
ЕООД в гр. София, след което взел от наличните в касата пари в размер на 1900 лв. колкото били вписани като размер за
заема. След като взел паричната сума отчел
кредита за усвоен. При отразяването в
компютърната програма че заема е усвоен, същото автоматично се отразило
и онлайн в електронната програма на дружеството и в електронното отчитане на
движението на паричните средства в касата в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив,
като „разход“ с „потребител“ „А.С.“ /
т.4, л. 71/. Така подпомогнат от
неустановено лице, подсъдимият С., на когото били поверени паричните
средства налични в касата на
дружеството, присвоил паричната сума в
размер на 1900лв.
В края на месец Януари 2016г. подс. С. изпратил за архивиране в централния офис на ***“ в
гр. София всички документи по сключените договори за заеми включително и тези в
които били отразени личните данни на свидетелите В. Г., А. Г., Р. Г., З. Ж., Д.
К., К. Д., И. З., Х. Т. К и К. М.. За да прикрие присвоителните си действия, както и да спечели повече
време, за да осигури повече мними кредитополучатели, подс.
С. извършвал частични погасителни вноски по кредитите и така в рамките на месец
Януари 2016г. успял с помощта на неустановено лице да присвои връчените му
кредитни суми, без да бъде засечен и разкрит от ръководството на „*** ”ЕООД.
От лятото на 2015г. свид.
П.И. ползвал при управление автомобил - джип „БМВ Х5“ с ДК № ***, тъмносин
металик. Същия бил собственост на св. Б. У.. На 31.07.2015 г. св. У. изготвил
пълномощно с което предоставил за ползване автомобила на св. И.. Автомобила имал застраховка – „Автокаско“.
В началото на месец февруари 2016 г. свид. П.И. имал нужда от парични средства и решил да
изтегли кредит. Той отишъл офиса на „***“
ЕООД в гр. Пловдив, който се намирала ***, в гр. Пловдив на ***. Там на място
се запознал с *** на дружеството в гр. Пловдив - подс.
А.С.. При разговор с него изявил желание да изтегли кредит в размер на 2 000
лева. След като му били разяснени условията на място св. П.И. сключил договор
за кредит с подс. С., като му било обяснено, че
усвояването и получаването на самата сума щяло да стане в срок от два дни. Тъй
като до офиса св. И. бил отишъл с
ползвания от него автомобил „БМВ Х5“ с ДК № ***, подс.
С. след като го видял го помолил за услуга. Той поискал от св. И. да му предостави автомобила, като
му обяснил, че ще пътува до гр. С., при приятелка, която иска да впечатли. В замяна на това подс.
С. обещал на свид. И., че щял да му съдейства
по-бързо да получи парите по кредита.
Свидетеля И. му казал, че е съгласен, но му обяснил, че скоростите не са
в добро състояние. Тогава подс. С. му предложил на
връщане от гр. С., да оправи скоростите, при свой приятел в гр. Х., който бил ***.
Свидетеля И. се съгласил, като казал, на подс. С., че
след като върне автомобила, ще заплати за ремонта. Така между двамата била постигната уговорка
автомобила да се ползва за около три
дни, след което подс. С. да го върне, а в случай, че
се отремонтира скоростната кутия свид.
П.И. да заплати ремонта. На тази среща двамата си разменили телефоните, като подс. С. оставил на свид. И.
телефон за връзка с № ***. На този разговор и на въпросните уговорки
присъствали единствено подс. С. и свид.
П.И.. По – късно същия ден св. И. отново посетил офиса на „***“ ЕООД – в гр.
Пловдив, тъй като му бил отпуснат кредита за който кандидатствал и получил паричната
сума.
След три дни, когато не си получил
обратно колата, свид. И. започнал да търси подс. С. по телефона и на място в офиса на дружеството „***“ЕООД.
Когато посетил офиса разбрал, че подс. С. вече не
работел там и целият персонал бил сменен с нови хора. Тогава свид. И. попитал за подс. А.С.,
като служителите му казали, да го търси в полицията. След това свид. П.И. продължил да търси по телефона на оставения му
номер подс. С. и да му пише СМС-и да му върне
автомобила, но не успял да осъществи контакт.
След като не успял да се свърже с подс. С., свид. И. отново отишъл в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив.
Там той разказал на служителите в офиса,
че бившия им вече колега - подс. С. е взел колата му
и не я връща. Тогава от служителка в офиса на „***“ разбрал за друг, актуален
телефон № ***, като започнал да звъни и на него, но същия непрекъснато
давал свободно и подс. С. отново не отговарял на обажданията на свид. И.. На този номер св. И. изпратил СМС – съобщение на подс.
С., да му върне автомобила, като го предупредил, че ще депозира жалба в
полицията, но отново не получил отговор. След като не могъл по никакъв начин да
осъществи контакт с подс. С. в началото на месец март
2016 г. свид. П.И. ***.
След
като получил автомобила и малкия талон за него от свид.
П.И., подс. С. го ползвал няколко дни и решил да
направи бартер с него за друг автомобил който също бил харесал. Това бил лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“,
собственост на автосалон „***“ гр. Пловдив, със собственик свид.
Х. П.. Подс. С. посетил автосалона и се срещнал със
св. П. и му предложил да направи замяна на автомобилите. Св. П. му казал своите
условия. Оказало се че двата автомобила имат голяма разлика в цените си. За да
получи лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ изложен в автосалона , подс. С. трябвало наред с автомобила който възнамерявал да
остави „БМВ Х5“ с ДК № *** /собственост на св. У., управляван и ползван от св. И./
да доплати на свид П. още 20 хиляди лева. Когато
уговаряли условията св. П. разбрал и че подс. С. няма
документи за автомобила. Тогава св. П. казал на подс.
С., че няма интерес от предлагания от него автомобил. Въпреки това подс. С. поскал да тества автомобила „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“
изложен в автосалона. Свидетеля П. се съгласил и му предоставил автомобила. От
своя страна подс. С. оставил в автосалона автомобила
„БМВ Х5“ с ДК № ***. В края на работния ден св. П. се обадил на подс. С. и го попитал за решението му. След като подс. С. му обяснил, че няма достатъчно средства да закупи
автомобила, св. П. му поставил срок от 2 часа в рамките на който автомобила
„Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ да бъде върнат обратно в автосалона. В рамките на
поставения срок автомобила „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ бил върнат в автосалона, от
жена, за която св.П. не могъл да разбере в какви отношения е с подс. С.. Същата
оставила автомобила „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“
на св. П. и му обяснила, че тя ще вземе
оставения от подс. С. автомобил „БМВ Х5“ с ДК
№ ***. Свидетеля П. й предал автомобила „БМВ Х5“ с ДК № *** и тя си тръгнала с него.
Междувременно в края на месец Януари
2016г. подс. С. узнал, че наложено му наказание „Пробация“, което той не изпълнявал е било заменено с
„Лишаване от свобода“ и скоро да бъде потърсен от органите на полицията за
изтърпяване на наказание, което щяло да доведе и до прекратяване на
правоотношенията му с „***“ ЕООД - офис
в гр. Пловдив. Тъй като все още имал
необходимост от парични средства той решил отново да вземе от касата в офиса в
гр. Пловдив, пари преди да напусне
работа. В изпълнение на своето решение на 01.02.2016г. подс.
С. докато бил на работа проследил касовата наличност и постъпленията от
плащането на погасителните вноски по заемите. Видял че през този ден
събираемостта е добра и има постъпили в
касата на офиса от плащане на
погасителни вноски от заеполучатели около 5000 лв.. Тогава той преценил, че може да вземе пари от касата, без това да
бъде забелязано в близките дни. В края на работния ден си взел от касата пари в размер на 2871,75лв.
Чрез фактическото взимане на пари от наличните в касата в офиса на „***“ ЕООД – гр. Пловдив пари за пореден път подс. С., присвоил парична сума. Тези негови действия били
установени едва на 05.02.2016г.
На
05.02.2016г. св. М. И. извършвала проверка на движението на паричните средства, състоянието на
банковата сметка на дружеството и в частност на касовата наличност на офиса на
дружеството в гр. Пловдив. Тогава установила, че в офиса има наличност от
парични средства в размер на около 2900 лв., които следва да се внесат по
банковата сметка на дружеството в „***“ АД – клон Пловдив. Тя споделила за това
със св. Ю. Т.. Последната от своя страна се свързала по телефона с подс. С. и му казала, да внесе наличната от касата парична
сума по банковата сметка на дружеството. Подсъдимият С. й казал, че веднага ще
внесе парите. Но след един час и двете
свидетелки видели чрез камерите за видеонаблюдение,
че С. е още в офиса. Не след дълго видели, че той напуска офиса. Когато след
около още един час проверили банковата
сметка установили, че той все още не е внесъл парите по сметката на
дружеството. Свидетелката Ю. Т. се опитала да се свърже с подс.
С. по телефона, но същия бил изключен.
Тези обстоятелства наложили и отпочването на
служебна проверка от страна на ръководството на „***“ спрямо дейността на подс. С.. На 06.02.2016г. св. Ю. Т. посетила лично офиса в
гр. Пловдив и започнала проверка. При разговор със служителите – свидетелите К.
и О., узнала, че подс. С. не възнамерява да върне
присвоената сума.
При извършена ревизия и след
приключване на служебната проверка на работата на подс.
С. в офиса на „***“ ЕООД в гр. Пловдив,
на 06.02.2016г. свидетелката Ю. Т.
установила, че от касата липсват пари
в размер на 2871, 75 лв. При извършената проверка и след като
разговаряла със служителите в офиса – св. К. и О., свидетелката Т. установила
че подс. С. не
е отчитал платени вноски по кредити от заемополучатели. Документацията не е била водена съгласно
вътрешните правила установени в дружеството. Не винаги са били изготвяни
приходни касови ордери за получените от заемополучателите
суми, като подс.
С. не е изготвял и дневни отчети за
получените суми в брой, както от заемополучателите,
така и тези предадени му от ***. При
констатирането на тези пропуски, св. Т. установила, че от страна на подс. С.
са били присвоени много вноски по кредити, които не можело да се установят с точност.
При извършената проверка било установено, че има случаи при които към
централата на офиса в гр. София от страна на подс. С.
са били подадени „фиктивни договори за заем“. От св. Ю. Т. било разпоредено на служителите на „***“ ЕООД да прозвънят на
всички клиенти на дружеството, които са сключили договори за заем през периода
в който подс. С. е работил в офиса в гр. Пловдив.
След проведените телефонни разговори св. О. установил 6 случая в които лицата
посочени в договорите за заем не знаели,
че имат сключен такъв с „***“ ЕООД, а общо от направеното проучване техния брой
нараснал на 11. Опитите на св. Т. да осъществи контакт с подс. С. се оказали
неуспешни. Със заповед № 17/05.02.2016г.
на *** на „***“ ЕООД без предизвестие бил прекратен трудовия договор на подс. С. с „***“ ЕООД. Същата била връчена на подс. С. на 09.02.2016г.
През месец Февруари 2016г., подс. С., който вече бил останал без средства постоянна
работа и доходи, решил да обяви автомобила „БМВ Х5“ с ДК № *** за продажба,
като публикувал обява в „Мобиле.бг“ за него за сумата от
6200 лева. По този повод, още на втория ден след публикуване на обявата, той
получил обаждане от непознати за самия него лица, които му се представили, че
са от *** и поискали да видят автомобила. Още в първоначалния разговор подс. С. обяснил на хората изявили желание да купят
автомобила, че въпросното моторно превозно средство не се води на негово име и
че той имал само малък талон на автомобила. Също така им казал, че не знае на
кого се води същия, но смятал, че може да се прехвърли собствеността. Разбрал
се с въпросните хора да се видят и в уречения ден същите, пристигнали в гр.
Пловдив. На място видели автомобила, харесали го и поискали да го закупят. Подс. С. се съгласил и след като получил от тях сумата от
5900 лева, им предал автомобила. За така извършената покупко-продажба не били
изготвяни никакви документи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия С. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Самопризнанието
на подсъдимия С. се подкрепя от показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели, а именно – П.Н.И., Б. Н. У., Х. П. П., А. С. Г., М.
А. И., Ю. Ц. Т. М. Т. И., В. А. Ж., И.Й.
К., В. Я. О., И.В. К., В. Г. Г., А. Р. Г., Р. Г. Г., З. Д. Ж., Д. В. К., И.Г. З.,
Х. Т. К, И.Г. И., К. Д. М. и Ж. С. С..
Самопризнанието на подсъдимия С. още се подкрепя и от заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство автооценъчна
експертиза, съгласно която средната пазарна стойност на лек автомобил „БМВ Х5“
рег. № *** към м.02.2016 г. е била 9 842 лв. Съдът приема заключението на
последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални
познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на
събраните по делото доказателства. От същото се установяват стойността на същата
инкриминирана вещ.
Съдът взе предвид и заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдено-почеркови експертизи,
от които се установява, че подписите
положени от името на „заемател“ и „заемополучател“ и „декларатор“ не са положени от лицата от
които се сочи, че изхождат, както следва:
С експертното заключение на изготвената съдебно-почеркова
експертиза № 816 /т. 3, л. 26/е било установено че:
Положените подписи в Искане за кредит най-долу и копие на
лична карта на името на Х. Т. К не са изпълнени от лицето Х. Т. К и са
несравними с подписите на лицето А.Ж.С., като не може да се даде заключение
дали тези подписи са изпълнени или не са изпълнени от лицето А.Ж.С..
Положените подписи в Искане за кредит най-долу и копие на
лична карта на името на И.Г. З. не са изпълнени от лицето И.Г. З. и са
несравними с подписите на лицето А.Ж.С. и не може да се даде заключение дали
тези подписи са изпълнени или не са изпълнени от лицето А.Ж.С..
Положените подписи в Договор за заем най-долу на листове 1-2
не са изпълнени от Ж. С. С. и са несравними с подписите на лицето А.Ж.С. и не
може да се даде заключение дали тези подписи са изпълнени или не са изпълнени
от лицето А.Ж.С.. Подписите на лист 3 в Договор за заем за „Заемодател:" и
„Заемател:" вероятно са изпълнени от лицето А.Ж.С..
Подписите в Погасителен план и копие на лична карта на името на Ж. С. С. не са
изпълнени от лицето и са несравними с подписите на С., като не може да се даде
заключение дали тези подписи са изпълнени или не са изпълнени от него.
Положените подписи в Погасителен план към договор за заем и
копие на лична карта на името на Д. В. К. не са изпълнени от това лице и са
несравними с подписите на А.Ж.С., като не може да се даде заключение дали тези
подписи са изпълнени или не са изпълнени от С..
Положените подписи в Договор за заем най-долу на всеки лист
Погасителен план и копие на лична карта на името на К. Д. Д. не са изпълнени от
лицето и са несравними с подписите на С. и не може да се даде заключение дали
тези подписи са изпълнени или не са изпълнени от него.
Положените подписи в Договор за заем най-долу на всеки лист
Погасителен план и в копие на лична карта на името на З. Д. Ж. не са изпълнени
от лицето и са несравними с подписите на А.Ж.С.. Не може да се даде заключение
дали тези подписи са изпълнени или не са изпълнени от лицето А.Ж.С..
Положените подписи в Договор за заем в копие и копие на
лична карта на името на К. Д. М. не са изпълнени от М. и са несравними с
подписите на С. и не може да се даде заключение дали тези подписи са изпълнени
или не са изпълнени от него.
Положените подписи в
Договор за заем в копие, Запис на заповед, Погасителен план към договор за заем
и копие на лична карта на името на В. Г. Г. вероятно са изпълнени от лицето В.
Г. Г..
Положените подписи в Договор за заем в копие и копие на
лична карта на името на А. Р. Г. не са изпълнени от това лице и са несравними с
подписите на А.Ж.С., като не може да се даде заключение дали тези подписи са
изпълнени или не са изпълнени от лицето А.Ж.С..
Положените подписи в Договор за заем в копие, Запис на
заповед, Погасителен план към договор за заем и копие на лична карта на името
на Р. Г. Г. не са изпълнени от лицето Р. Г. Г. и са несравними с подписите на
лицето А.Ж.С. и не може да се даде заключение дали тези подписи са изпълнени
или не са изпълнени от лицето А.Ж.С..
С експертното заключение на изготвената съдебно-почеркова
експертиза № 478 /т. 3, л. 42/ е било установено: Подписите в договор за заем
4497/17.01.16 г. на името на Х. Т. К, не са изпълнени от А.Ж.С. й Х. Т. К.
Подписите
в договор за заем 4482/17.01.16 г. на името на И.Г. З., не са изпълнени от А.Ж.С.
и И. Г. З..
Подписът за „Заемодател:" в договор за заем
4488/13.01.16 г. на името на К. Д. Д., в договор за заем 4458/05.01.16 г. на
името на З. Д. Ж., в Погасителен план към договор за заем 4453/29.12.15 г. на
името на В. Г. Г., за „Заемодател:" в договор за заем 4454/29.12.15 г. на
името на А. Р. Г. и за „Заемодател:" в договор за заем 3526/05.01.16 г. на
името на Р. Г. Г., е изпълнен от А.Ж.С..
С експертното заключение на
изготвената съдебно-почеркова експертиза № 750 /т. 3,
л. 31/е било установено че: Подписите за „ДЕКЛАРАТОР:", положени от името
на Х. Т. К, в копие на Запис на заповед от 17.01.16 г., за сумата от 3672,55
лева, не са изпълнени от Х. Т. К. Подписите за „ЗАЕМАТЕЛ:" и за
„ЗАЕМОДАТЕЛ:" в копие на Погасителен план към договор за наем
4497/17.01.16 г., за сумата от 1 900 лева, не са изпълнени от Х. Т. К. Подписът
за „ЗАЕМОДАТЕЛ:" не е изпълнен от А.Ж.С..
Подписите за „ДЕКЛАРАТОР:", положени от името на И.Г.З.,
в копие на Запис на заповед от 17.01.16 г. за сумата от 3 672,55 лева, не са
изпълнени от И.Г.З.. Подписите за „ЗАЕМАТЕЛ:" и за „ЗАЕМОДАТЕЛ“ в копие на
Погасителен план към договор за наем 4482/17.01.16г„ за сумата от 1900 лева, не
са изпълнени от И.Г.З.. Подписът за „ЗАЕМОДАТЕЛ:" не е изпълнен от А.Ж.С..
Съдът приема заключението на същите експертизи като
компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, и съответстващи на събраните по делото
доказателства. От същото се установява авторството на описаните подписи,
съгласно посоченото.
Самопризнанието на подсъдимия С. още се подкрепя и от
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което подс. С. е взел нерегламентирано
суми по сключени договори за парични заеми от името на „*** „ЕООД с лицата В. Г.,
А. Г., Р. Г., З. Ж., Д. К., К. Д., И.З., Х. Т. К и К.
М. на обща стойност от 12700 лв. От тях под формата на вноски за погасяване на кредити в касата на
дружеството са постъпили обратно 1801,
68 лв. Реалния размер на паричната сума е в размер на 10548,32 лв. Съгласно
анализа на движението на паричните средства за периода 01.02.2016г. до
06.02.2016г. в касата на „***“ ЕООД в
офис гр. Пловдив е следвало да има касова наличност в размер на 2871,75 лв. Съдът
приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват
стойността размера присвоената от подсъдимия сума.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
I.При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият А.Ж.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Затова, че В
периода 29.12.2015 г. до 10.02.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с неустановено лице, като помагач, в
качеството си на длъжностно лице – „***“ при „***“ ЕООД – гр. София с ЕИК
*********, офис Пловдив /като лице, на което е вьзложено
да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице, по силата на Трудов договор № *** г. /чрез
фактическо разпореждане/ е присвоил чужди пари, както следва:
на 29.12.2015 г. в град Пловдив сумата
от 800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4453/29.12.2015 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” В. Г. Г. ЕГН:**********;*** сумата от
800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4454/29.12.2015 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” А. Р. Г. ЕГН:**********
*** сумата от
1600,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
3526/05.01.2016 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” Р. Г. Г. ЕГН:********** *** сумата от
1800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4458/05.01.2016 г. със „заемодател” "*** "ЕООД-град София и „заемополучател” З. Д. Ж. ЕГН:**********
*** сумата от
1500,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4487/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” Д. В. К. ЕГН:**********
*** сумата от
500,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4488/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД-град София и „заемополучател” К. Д. Д. ЕГН:**********
*** сумата от
1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4482/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” И.Г. З. ЕГН:**********
*** сумата от
1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4497/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” Х. Т. К ЕГН:**********
*** сумата от
1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
2552/23.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” К. Д. М. ЕГН:**********
*** чрез
фактическо разпореждане е присвоил чужди пари в размер на 2871,75 лева,
собственост на "***" ЕООД -
град София, ЕИК:*********, офис - Пловдив, връчени в това му качество и поверени
му да ги пази и управлява, като не е отчел получените от него суми,
представляващи плащане на дължими вноски, предадени от заемополучатели
по сключени договори за заем с дружество "***" ЕООД - град София,
всичко на обща стойност 15 571, 75 лева, собственост на "*** "ЕООД -
град София, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил друго престъпление,
за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: престъпление по
чл. 316 вр. с чл. 309 ал. 1 вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода 29.12.2015 г. – 10.02.2016 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от
неистински частни документи:
Договор за заем №
4454/29.12.2015 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” А. Р. Г. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на А. Р. Г. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 22.01.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
3526/05.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” Р. Г. Г. ЕГН:**********
Погасителен план към договор за заем 3526 от дата 05.01.2016 г.
Запис на заповед от
05.01.2016 г. с издател Р. Г. Г. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на Р. Г. Г. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 24.02.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
4458/05.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” З. Д. Ж. ЕГН:**********
Погасителен план към
договор за заем 4458 от дата 05.01.2016
г.
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на З. Д. Ж. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 08.01.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Погасителен план към договор
за заем 4487 от дата 13.01.2016 г.
Ксерокопие на лична карта № **********,
издадена на името на Д. В. К. ЕГН:**********, от МВР - Х. на 29.09.2006 г. /в
частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
4488/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” К. Д. Д. ЕГН:**********
Погасителен
план към договор за заем 4488 от дата 13.01.2016 г.
Ксерокопие на
лична карта № *********, издадена на името на К. Д. Д. ЕГН:**********, от МВР -
Пловдив на 08.10.2015 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на
заверилия”/
Искане за
кредит 0004482 от 16.01.2016 г. до „***"
ЕООД - град София от И.Г. З. ЕГН:**********
Договор за заем № 4482 от
17.01.2016 г. със „заемодател” „***" ЕООД - град София и „заемополучател” И.Г.З. ЕГН:**********
Погасителен
план към договор за заем № 4482 от 17.01.2016 г.
Запис на
заповед от 17.01.2016 г. с издател И.Г.З. ЕГН:**********
Ксерокопие на
лична карта № *** издадена на името на И.Г.З., ЕГН: **********, от МВР -
Пловдив на 28.06.2012 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и
подпис на заверилия”/
Искане за
кредит 0004497 от 17.01.2016 г. до „***"
ЕООД - град София от Х. Т. К ЕГН:**********
Договор за
заем № 4497/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” Х. Т. К ЕГН:**********
Погасителен план
към договор за заем № 4497 от дата
17.01.2016 г.
Запис на
заповед от 22.01.2016 г. с издател Х. Т. К ЕГН:**********
Ксерокопие на
лична карта № *** издадена на името на Х. Т. К ЕГН:**********, от МВР -
Пловдив на 15.08.2014 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и
подпис на заверилия“/
Ксерокопие на
лична карта № *** издадена на името на К. Д. М. ЕГН:********** от МВР -
Пловдив на 14.10.2011 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис
на заверилия”/, когато от него за самото съставяне не може да му се търси
наказателна отговорност.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият
напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо,
съдът призна подсъдимия А.Ж.С. – роден на *** г. в ***, живущ ***,
***, български гражданин, средно образование, работи като ***, женен, осъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че В периода 29.12.2015 г. до 10.02.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с неустановено лице, като помагач, в
качеството си на длъжностно лице – „***“ при „***“ ЕООД – гр. София с ЕИК
*********, офис Пловдив /като лице, на което е вьзложено
да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице, по силата на Трудов договор № *** г. /чрез
фактическо разпореждане/ е присвоил чужди пари, както следва:
на 29.12.2015 г. в град Пловдив сумата
от 800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4453/29.12.2015 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” В. Г. Г. ЕГН:**********;*** сумата от
800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4454/29.12.2015 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и „заемополучател” А. Р. Г. ЕГН:**********
***
сумата от 1600,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 3526/05.01.2016 г. със „заемодател” "*** "ЕООД - град София и
„заемополучател” Р. Г. Г. ЕГН:********** *** сумата
от 1800,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за заем №
4458/05.01.2016 г. със „заемодател” "*** "ЕООД-град София и „заемополучател” З. Д. Ж. ЕГН:**********
***
сумата от 1500,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4487/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” Д. В. К. ЕГН:**********
***
сумата от 500,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4488/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД-град София и „заемополучател” К. Д. Д. ЕГН:**********
***
сумата от 1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4482/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” И.Г. З. ЕГН:**********
***
сумата от 1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 4497/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” Х. Т. К ЕГН:**********
***
сумата от 1900,00 лева, /представляваща предоставен паричен заем/ по Договор за
заем № 2552/23.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и
„заемополучател” К. Д. М. ЕГН:**********
***
чрез фактическо разпореждане е присвоил чужди пари в размер на 2871,75 лева,
собственост на "***" ЕООД -
град София, ЕИК:*********, офис - Пловдив, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, като не е отчел получените от него суми,
представляващи плащане на дължими вноски, предадени от заемополучатели
по сключени договори за заем с дружество "***" ЕООД - град София,
всичко на обща стойност 15 571, 75 лева, собственост на "*** "ЕООД -
град София, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил друго престъпление,
за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: престъпление по
чл. 316 вр. с чл. 309 ал. 1 вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода 29.12.2015 г. – 10.02.2016 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от
неистински частни документи:
Договор за заем №
4454/29.12.2015 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” А. Р. Г. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на А. Р. Г. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 22.01.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
3526/05.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” Р. Г. Г. ЕГН:**********
Погасителен план към
договор за заем 3526 от дата 05.01.2016
г.
Запис на заповед от
05.01.2016 г. с издател Р. Г. Г. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на Р. Г. Г. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 24.02.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
4458/05.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” З. Д. Ж. ЕГН:**********
Погасителен план към
договор за заем 4458 от дата 05.01.2016
г.
Ксерокопие на лична карта № ***,
издадена на името на З. Д. Ж. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 08.01.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Погасителен план към договор
за заем 4487 от дата 13.01.2016 г.
Ксерокопие на лична карта № **********,
издадена на името на Д. В. К. ЕГН:**********, от МВР - Х. на 29.09.2006 г. /в
частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Договор за заем №
4488/13.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София и „заемополучател” К. Д. Д. ЕГН:**********
Погасителен план към договор за заем
4488 от дата 13.01.2016 г.
Ксерокопие на лична карта № *********,
издадена на името на К. Д. Д. ЕГН:**********, от МВР - Пловдив на 08.10.2015 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/
Искане за кредит 0004482 от 16.01.2016 г. до „***" ЕООД -
град София от Иван Г. З. ЕГН:**********
Договор за заем № 4482 от
17.01.2016 г. със „заемодател” „***" ЕООД - град София и „заемополучател” Иван Г. З. ЕГН:**********
Погасителен план към договор за заем №
4482 от 17.01.2016 г.
Запис
на заповед от 17.01.2016 г. с издател Иван Г. З. ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***
издадена на името на Иван Г. З., ЕГН: **********, от МВР -
Пловдив на 28.06.2012 г. /в частта за заверка “Вярно с оригинала и
подпис на заверилия”/
Искане за кредит 0004497 от 17.01.2016 г. до „***" ЕООД -
град София от Х. Т. К ЕГН:**********
Договор
за заем № 4497/17.01.2016 г. със „заемодател” "***" ЕООД - град София
и „заемополучател” Х. Т. К ЕГН:**********
Погасителен план към договор за заем №
4497 от дата 17.01.2016 г.
Запис на заповед от 22.01.2016 г. с издател Х. Т. К ЕГН:**********
Ксерокопие на лична карта № ***
издадена на името на Х. Т. К ЕГН:**********,
от МВР - Пловдив на 15.08.2014 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия“/
Ксерокопие на лична карта № ***
издадена на името на К. Д. М. ЕГН:**********
от МВР - Пловдив на 14.10.2011 г.
/в частта за заверка “Вярно с оригинала и подпис на заверилия”/, когато от него
за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност,
- престъпление
по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл.
316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК;
II.При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият А.Ж.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че през месец февруари 2016 г.
в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и
е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел – лек автомобил
„БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ***, на стойност 9 842 лв., собственост на Б. Н. У.
ЕГН ********** от гр. Пловдив, управляван и ползван от пълномощника му П.Н.И. ***,
съгласно нотариално заверено пълномощно от 31.07.2015 г.
От
обективна страна престъплението е извършено от подсъдимия С. в условията на
опасен рецидив, предвид следното:
Подс.
А.Ж.С. е осъждан многократно, като от значение за правната квалификация на деянието,
предмет на настоящия обвинителен акт имат следните влезли в сила съдебни акта,
с които същият е бил признат за виновен за извършени от него престъпления от
общ характер и по които са му били наложени и съответни наказания „лишаване от
свобода“, както следва:
По ЧНД
№395/2011 г. по описа на Районен съд гр. С., предвид наличието на основанията
на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, са били
групирани наложените на подс. А.Ж.С. наказания, като
измежду наложените по НОХД №167/2009 г. по описа на РС гр. С., НОХД №125/2009
г. по описа на РС гр. С., НОХД № 870/2008 г. по описа на РС гр. С., НОХД №
175/2009 г. по описа на РС гр. Н., НОХД №976/2009 г. по описа на РС гр. В. Т. и
НОХД № 281/2009 г. по описа на РС гр. П. му е било определено едно общо
най-тежко наказание 4 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.24 от НК,
така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4
месеца е било увеличено с 2 месеца. На
основание чл.25 ал.2 и чл.59 от НК, от така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца е било приспаднато
времето, през което по отношение на подс. С. е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и същият бил лишен от
свобода по което и да е било от присъдите, включени в съвкупността.
На основание
чл.25 ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, измежду наложените
на подс. А.Ж.С. наказания по НОХД №471/2009 г. по
описа на ОС гр. Х., НОХД № 90/2011 г. по описа
на РС гр. С. и НОХД №1179/2010 г. по описа на РС гр. С. е било определено едно
общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
6 месеца. На основание чл.25 ал.2 от НК и чл.59 от НК, от така определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца е
било приспаднато времето, през което по отношение на подс.
С. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и същият бил лишен
от свобода по което и да е било от присъдите, включени в съвкупността.
На основание
чл.68 ал.1 от НК е било постановено подс. А.Ж.С. да
изтърпи изцяло и отделно ефективно и преди определените общи наказания по двете
групи съвкупности, наказанието, наложено му по НОХД № 177/2007 г. на Районен
съд гр. Х., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. На основание
чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяването на наказанието по
НОХД №177/2007 г. на РС гр. Х.. Определението е влязло в законна сила на
24.06.2011 г.
На 23.03.2010
г. подс. А.Ж.С. е изтърпял определеното общо
наказание по НОХД №167/2009 г. по описа на РС гр. С., НОХД №125/2009 г. по
описа на РС гр. С., НОХД № 870/2008 г. по описа на РС гр. С..
На 12.04.2012
г. подс. А.Ж.С.
е изтърпял определеното общо наказание, наложено с определение № 27 от
05.06.2011 г. по ЧНД №395/2011 г. на
Районен съд гр. С. по НОХД №471/2009 г. по описа на ОС гр. Х., НОХД № 90/2011
г. по описа на РС гр. С. и НОХД №1179/2010 г. по описа на РС гр. С., в размер
на 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим.
По НОХД
№320/2014 г. по описа на РС ***, с протоколно определение №131/10.06.2014 г. подс. А.Ж.С. е бил признат за виновен за извършено на 06.06.2013 г. престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр.чл.195 ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29 ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.чл.26 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 5
месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
„строг“ режим. На основание чл.59 ал.1, т.1 от НК е било зачетено времето, през
което подс. С. е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 23.05.2014 г.
Посочените
влезли в сила съдебни акта, с които подс. А.Ж.С. е
бил признат за виновен за извършени от него престъпления от общ характер и по
които са му били наложени и съответните наказания „лишаване от свобода“
обуславят правната квалификация на едно от деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт извършено при условията на опасен рецидив съгласно разпоредбата
на с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия С.
при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо, съдът призна подсъдимия А.Ж.С.
– роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, средно
образование, работи като ***, женен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през месец февруари
2016 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел –
лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ***, на стойност 9 842 лв., собственост
на Б. Н. У. ЕГН ********** от гр. Пловдив, управляван и ползван от пълномощника
му П.Н.И. ***, съгласно нотариално заверено пълномощно от 31.07.2015 г. – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
I.След
като намери подсъдимия С. за виновен в това, че е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл.
316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, при индивидуализиране на наказанието съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства. Същевременно съдът установи наличието на
многобройни смекчаващи такива по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, както следва –
признанието на вината от страна на подсъдимия, изразеното съжаление, семейното
му положение на баща на две деца и не на последно място – значителното време,
изминало от осъществяване на престъплението до настоящия момент. От същото се
налага заключение, че е и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко, с оглед личността на подсъдимия и спецификата на деянието.
Ето защо, при условията на чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1
вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 316 вр. с
чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. с чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като намери същото за
справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и че ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
II. След като намери подсъдимия С. за виновен в това, че е извършил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал. 3, пр.
2 вр. с
ал. 1 вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК, при индивидуализиране на наказанието съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно съдът установи наличието на многобройни
смекчаващи такива по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК, както следва – признанието на вината от
страна на подсъдимия, изразеното съжаление, семейното му положение на
баща на две
деца и не на последно място
– значителното време, изминало от осъществяване
на престъплението до настоящия момент.
От същото се налага
заключение, че е и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно
тежко, с оглед личността на подсъдимия
и спецификата на деянието.
Ето защо, при условията на чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. с ал.
1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК вр. с чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА, като намери същото за
справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и че ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
ПО РЕДА НА ЧЛ.23 от НК
След като определи наказанията за горепосочените две отделни
престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл.
316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, съдът намери,
че са налице условията на чл.23, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият С. в
извършил и двете отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях
Ето защо на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. А.Ж.С. едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА, което е се явява „най-тежкото от тях“ по
смисъла на същата разпоредба, наложено за престъплението по чл. 206, ал. 3, пр.
2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
ПО РЕЖИМА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ
НАКАЗАНИЕТО:
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС се
ОПРЕДЕЛЯ така определеното на подс. А.Ж.С. общо
най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА
да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия А.Ж.С.
за виновен в извършено престъпление по престъпление чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1
вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 316 вр. с
чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и по
чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК съдът счете, че на основание чл.189,
ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
досъдебното производство в размер на1 002.09 лева /хиляда и два лева и девет
стотинки/ по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
Същите разноски са сторени за изготвяне
на експертизи по досъдебното производство, който експертизи са извършени
с оглед установяване фактическата обстановка във връзка с престъпленията, за
които подсъдимият С. бе признат за виновен.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.