№ 2504
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110209480 по описа за 2021
година
при участието на секретаря Бистра Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Йорданова НАХД № 9480 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „/ХХХ/“ ЕООД с ЕИК – /ХХ/, със седалище
и адрес на управление: /адрес/, представлявано от Ф. М. С. с ЕГН –
********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 570856-F575070 от
09.04.2021 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София
в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Същият излага доводите си, че не е осъществен
състава на административно нарушение, за което му е ангажирана
отговорността. Алтернативно застъпва становище за наличие на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, моли да се
потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско такова.
1
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № F575070 от
13.10.2020 г. на К. К. Д. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП е
установено, че на 10.10.2020 г., в 11:10 часа била извършена проверка на
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад, от
който се извършват продажби на плодове и зеленчуци, находящ се в /адрес/,
Стоково тържище „Д.“, стопанисван от „/ХХХ/“ ЕООД с ЕИК: /ХХ/. При
проверката било констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по
смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отпечатва
всяка извършена продажба на стока и услуга в търговския обект, чрез
издаване на фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално
устройство /ФУ/, модел „ELTRADE А3 KL“, с ИН на ФУ ED338566 и ИН на
ФП 44338566, рег. № на ФУ в НАП 4235650/13.06.2019 г., с което е
извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Проверката започнала с
извършване на контролна покупка, направена в 11:10 часа, на 1 брой кашон с
пресни круши на обща стойност 19 лв. от К. К. Д., инспектор по приходите.
Контролната покупка била заплатена изцяло в брой. Плащането било прието
от Н. В. З. с ЕГН – ********** в качеството му на продавач, като за
продажбата не е издадена фискална касова бележка от фискалното
устройство, налично в обекта, нито ръчна касова бележка от кочан с касови
бележки при плащането. Неиздаването на посочения документ се
потвърждава и от отпечатания КЛЕН за дата 10.10.2020 г., от който е видно,
че в 11:10 часа няма регистрирана продажба на стойност 19 лв. Резултатите от
извършената проверка били отразени в протокол за извършена проверка cep.
АА № 0405817/10.10.2020 г.
На 13.10.2020 г. срещу „/ХХХ/“ ЕООД с ЕИК – /ХХ/, бил съставен
горепосочения АУАН, в който за нарушени били посочени разпоредбите на
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 570856-F575070 от 09.04.2021 г. на началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя „/ХХХ/“ ЕООД с ЕИК – /ХХ/, на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля К. К. Д., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
2
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.
42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление,
тези на чл. 57 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано
нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице и
пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана
административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с
описанието на нарушението, изложено в наказателното постановление.
Нарушението, за което е наложено административно наказание е формално
по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно
неизпълнение на задължение за направено плащане да се издаде фискална
касова бележка от инсталираното в обекта фискално устройство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че при извършената на 10.10.2020 г. проверка в
търговски обект, представляващ склад, от който се извършват продажби на
плодове и зеленчуци, находящ се в /адрес/, Стоково тържище „Д.“,
стопанисван от дружеството – жалбоподател „/ХХХ/“ ЕООД, при направена
контролна покупка от страна на проверяващите преди тяхната легитимация
на обща стойност 19 лв., за същата не е бил издаден касов бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел „ELTRADE А3 KL“, с ИН на
ФУ ED338566 и ИН на ФП 44338566. Сумата била платена в брой от К.Д. –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП и получена от Н . З. – продавач в
обекта. В момента на покупката ФУ, инсталирано в обекта, е било в
изправност, което се установява от писмените доказателства по делото,
приложени от контролните органи към протокола за извършената проверка
/разпечатка на КЛЕН за дата 10.10.2020 г./. Неиздаването на касов бон
безспорно се установява и от факта, че липсва такъв на стойност 19 лв. в
разпечатката на КЛЕН за дата 10.10.2020 г. Ето защо съдът намира, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
съставът на нарушението е осъществен от обективна страна.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС съдържа правната
квалификация на осъщественото нарушение. Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.)
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
3
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното от жалбоподателя административно нарушение – същият не е
изпълнил задължението си да регистрира и отчете извършената от него
доставка/продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ.
Липсата на конкретизация с нормата на чл. 25 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ съдът намира, че не е съществено нарушение, водещо
до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере какво точно
нарушение се твърди, че е извършил, респ. да организира защитата си срещу
него.
Санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 23 от
2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер от 500 /петстотин/ лева. Съдът счита, че при
така определената санкция е било взето предвид обстоятелството, че
нарушението е било констатирано за първи път, както и че същата отговаря
на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
прилагането чл. 28 от ЗАНН, като отчете характера и вида обществени
отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение. В
конкретния случай деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поначало, обществената опасност на този вид формални нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
фискалната й дейност. Липсват обстоятелства, от които може да се направи
извод, че конкретното административно нарушение, за което жалбоподателя
е санкциониран, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Аргументи
за липсата на вреди от извършеното нарушение са неотносими към
основанията за налагане на санкцията поради формалния характер на
нарушението.
С оглед всичко гореизложено съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
4
същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр.
с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед изхода на
делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 570856-F575070 от
09.04.2021 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София
в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „/ХХХ/“ ЕООД с ЕИК – /ХХ/,
седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „/ХХХ/“ ЕООД с ЕИК – /ХХ/, седалище и
адрес на управление: /адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Националната
агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5