Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
Габрово, 08.04. 2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.
ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: В.ГЕНЖОВА
И.ДИМОВА
като
разгледа докладваното в.гр.д. № 24/2013 г..за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на н.Х.
чрез адв. К..
С
жалбата се оспорва решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е
допусната делба на процесните сгради. Жалбоподателката счита, че в делбата не
следвало да се включват две от трите сгради, застроени в имота- имот
14218.503.140.7 с площ 63кв.м. и имот
14218.503.140.3 с площ от 137 кв.м. делбата на сградите била извършена от общия
наследодател, като със завещания той прехвърлил на Ц. И.Ц. собствеността върху
югозападно жилище с площ 47 кв.м. както и самостоятелна сграда с площ 63 кв.м.
тези имоти по-късно неговият единствен наследник И.Ц. прехвърля на Н.Х.. Жилището с площ от 47
кв.м., намиращо се на първи етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ
на цялата сграда 137 кв.м. представлявало самостоятелно жилище, тъй като
отговаряло на необходимите за това изисквания без да е необходимо архитектурно
проектиране или кадастрално заснемане. Без значение било също, че към момента
това самостоятелно жилище не било отразено в кадастралната карта, достатъчно
била жилището да отговаря на нормативните изисквания за такова. По същите
съображения в делбата не следвало да се включва сградата с площ от 63 кв.м. тази сграда също имала статут на
самостоятелен обект, тъй като не била част от друга сграда. Починалият Ц. Ц.
владял двата обекта необозпокоявано и непрекъснато още преди да се снабди с
нот.актове, синът му И.Ц. също продължил да ги владее по същият начин и
владението на баща му се присъединявало към неговото по силата на закона.
Изтекли били всички предвидени в закона срокове за придобивна давност, както и
всички преклузивни срокове за предявяване на претенции, свързани със
собствеността на И.Ц. върху тези обекти. В жалбата се твърди още, че делбата
била недопустима. Налице бил недвижим имот- дворно място и построени в него
сгради, едната от които била етажна собственост. Отделните сгради и обекти в
тях били индивидуална собственост на тримата синове на общия наследодател, тъй
като били разделени от него приживе с дарение и завещание, като при разделянето
на сградите и обектите в тях била разпределена
и прилежащата земя. Неследниците на А.Г. И. не следвало да участват в
делбата, тъй като нямали никакви дялове както от земята така и от обектите и
сградите. В случай, че съдът не възприеме тези аргументи, алтернативно се прави
възражение от делбата да бъдат изключени две от трите сгради- тези с площ 63
кв.м. и 137 кв.м., представляващи самостоятелни обекти, ненанесени на
кадастралната карта, описани в проекта за отстраняване на непълноти и грешки,
тъй като делбата била извършена от общия наследодател приживе . Моли да бъде
отменено обжалваното решение, като тези сгради бъдат изключени от делбата и
бъде променена квотата на ответника И.Ц. в дворното място на 1/4 .
В
законния срок писмени отговори от другите съделители не са постъпили.
Съдът,
като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата
е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Решението
е валидно, допустимо, а по същество правилно.
С
обжалваното решение, районният съд е допуснал делба между Т.И.Ц., Д.И.Ц., , И.Ц.Ц.,
Т.М.Б., Г.М.Б., А.М.Б., Н.К.П. и А.Б.Б. на имот с идентификатор 14218.503.140, по
кадастралната карта на гр.Габрово, с площ от 654кв.м., с трайно предназначение
урбанизирана територия, заедно с построените в него сграда с идентификатор –
14218.503.140.2- с разгърната площ от 30кв.м. на един етаж, с предназначение
жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 14218.503.140.3 - с
разгърната площ от 137кв.м. на два етажа, с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, при квоти : Т.И.Ц. -35/80, Д.И.Ц., 15/80, И.Ц.Ц.-15/80, Т.М.Б.-3/80,
Г.М.Б.-3/80, А.М.Б.-3/80, Н.К.П. -3/80 и А.Б.Б.-3/80. С решението е допусната
съдебна делба между Т.И.Ц., , Д.И.Ц., И.Ц.Ц., Т.М.Б., Г.М.Б., А.М.Б., Н.К.П. и А.Б.Б.
на сграда с идентификатор 14218.503.140.7 с площ от 63кв.м., заедно с правото
на строеж, с предназначение друг вид сграда за обитаване, построена в имот с
идентификатор 14218.503.140, по кадастралната карта на гр.Габрово, при квоти : Т.И.Ц. -1/8, Д.И.Ц., 1/8, И.Ц.Ц.-1/8,
Т.М.Б.-1/8, Г.М.Б.-1/8, А.М.Б.-1/8, Н.К.П. -1/8 и А.Б.Б.-1/8
За да
постанови решението си съдът е приел следното:
Не
е било спорно, че страните по делото са наследници на покойния И.Ц.И., починал
на 19.10.1997г., като за свои наследници е оставил синовете си и съпругата си А.Г.
(починала на 01.11.2001г.).
Безспорно
е било също, че в имота е живял наследодателят, а в последствие и неговите деца,
а квадратурата му била от около 600кв.м.
Наследодателят
на страните И.Ц.И. е признат за собственик по давностно владение на дворно
място цялото от около 400кв.м., с построената в него двуетажна жилищна сграда/
нот.акт №58/1975 г./ Позовавайки се на показанията на св. К., съдът и приел, че
по давност наследодателят на страните е придобил и останалата площ от парцела
до площта от 654кв.м., каквато е в момента. Вещото лице Р. е посочила, че в
архива на Община Габрово няма данни по какъв начин е придобита площта в повече.На
16.04.1971г. И.Ц.И. е сключил брак с А.Г. И. – наследодател на съделителите Т.М.Б.,
Г.М.Б., А.М.Б., Н.К.П. и А.Б.Б.. Прието
е също, че към момента на съставяне на нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност №58/1975 г. И.Ц.И. е бил в брак с А.Г. И., но
от датата на сключване на брака до датата на съставяне на нотариалния акт не е
бил изтекъл придобивен давностен срок, поради което имотът, предмет на
посочения нотариален акт е придобит лично от наследодателят И.Ц.И. и не е в
режим на съпружеска имуществена общност, тъй като придобивен давностен срок е
изтекъл само в полза на И.Ц.И.. С нотариален акт №8/1982 г. наследодателят И.Ц.И.
е дарил на сина си Т.И.Ц. 1/4ид.ч. от дворище пл.№826, влизащо в парцел VІ, от кв.26 по плана на гр.Габрово, кв.Бойката-Златари
75, съдържащ 430кв.м., неурегулиран, заедно с 1/4ид.ч. от построената в
дворището жилищна сграда.На 12.10.1982г. И.Ц.И. е съставил в полза на съпругата
си саморъчно завещание(завет), с което й завещава след смъртта си къщичка в
западната част на дворното място в кв.Златари, гр.Габрово, ул.Златарска – стая,
кухня и маза, тоалетна. Наследодателят И.Ц.И. на 18.12.1996г. е съставил в
полза на сина си Ц. И.Ц. завещание(завет) по силата на което му завещава част
от къщата, а именно стая, кухня, коридор, антре, килер, баня и тоалетна,
намиращи се на първи етаж на къщата изложение юг-запад, мазе, склад в
допълнителната постройка извън къщата. Въз основа на завещанието с нотариален
акт №88/1999 г. Ц. И.Ц. е признат за собственик на 1/4ид.ч. от парцел
ХХІІІ-1693, от кв.6 по плана на гр.Габрово, кв.Златари, съдържащ 577кв.м.
собствено място и 2 кв.м.неурегулирани предаваеми се части по регулация, заедно
с югозападното жилище на първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда,
построена в същия парцел, състоящо се от входно антре, дневна, спалня, сервизен
възел, складово помещение и съответните идеални части от общите части на
сградата и мазе-склад, построени извън жилищната сграда.
На
23.01.1997г. И.Ц.И. е съставил в полза на сина си Д.И.Ц. завещание(завет), по силата
на което му е завещал част от къщата, а именно : кухня, стая, маза, хол на
долния етаж, стълбище и две стаи на горния етаж, коридор и две тераси, а така
също извън сградата баня и тоалетна и 200кв.м. дворно място градина. Въз основа
на завещанието с нотариален акт №145/1999 г. Д.И.Ц. е признат за собственик на
200/577ид.ч. от парцел ХХІІІ-1693, от кв.6 по плана на гр.Габрово, кв.Златари,
съдържащ 575кв.м. собствено място и 2кв.м.неурегулирани предаваеми се части по
регулация, признат е за собственик на жилище от 150кв.м. от построената в
парцела двуетажна жилищна сграда от 186кв.м., състоящо се от дневна, столова,
кухня, спалня, санитарен възел и коридор на първи етаж и две спални на втория
етаж, заедно с таванско помещение от 15,37кв.м. и съответните идеални части от
общите части на сградата.
По делото са допуснати и приети
две заключения на съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, от
които е установено, че за двуетажна страда с идентификатор 14218.503.140.3 за
периода от 1975г. до 1999г. в архива на Община Габрово не са открити одобрени
проекти за обособяване на самостоятелни обекти в сградата. Не е налице и влязъл
в сила акт за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта във
връзка с обособяване на самостоятелни обекти. С Решение
№КД-14-07-321/13.12.2010г. на Началника на СГКК Габрово е отказано одобряване
на изменение на кадастралната карта и нанасяне на самостоятелни обекти. Поради
това съдът е приел, че нито към настоящият момент, нито към датата на смъртта на наследодателят, нито към датата на съставяне
на всяко от завещанията, завещаните обекти са съставлявали самостоятелни обекти
в сградата. Единствено завещаните на Ц. Ц. части от сградата включват санитарен
възел и от същите е можело да се обособи самостоятелно жилище, но това не е
сторено. В заключението си в.лице Р. е констатирала, че към датата на съставяне
на завещанието от 12.10.1982г. в полза на А. Г.
завещаната къщичка не е съставлявала самостоятелен жилищен обект, тъй
като санитарното помещение(тоалетната) е била външна и функционално не е
свързана с жилищните помещения. Към настоящият момент не са били представени
доказателства за изграден санитарен възел в имота, поради което съдът е приел,
че завещаната къщичка в западната част на дворното място не съставлява
самостоятелен жилищен обект.
Първоинстанционният
съд е приел също, че тъй като завещанието(заветът) е едностранна формална
правна сделка, правилата относно валидността на договорите намират приложение и
по отношение на завещателните разпореждания.Поради това завещателните разпореждания
са нищожни не само когато нарушават нормите на ЗН, но и когато са налице основания за нищожност посочени в
ЗЗД. Основанието за нищожност по чл.26, ал.21 изр.1, пр.1 от ЗЗД-невъзможен
предмет е налице, когато предметът на сделката
не е обособен като самостоятелен обект. Прието е, че в разглежданият
случай предметите и на трите съставени от наследодателя завещателни
разпореждания не са обособени като самостоятелни обекти, поради което завещанията
на наследодателя са нищожни поради невъзможен предмет и не могат да породят
вещно прехвърлително действие в полза на наследниците. Извършените от лицата, в
чиято полза са съставени завещанията и наследниците им разпоредителни действия също
са недействителни, тъй като не са станали собственици на прехвърлените имоти и тези
имоти не са самостоятелни жилищни обекти.
Районният
съд е отчел и обстоятелството, че към момента на съставяне на завещателните
разпореждания -1996-1997 г. наследодателят не е бил единствен собственик на имотите
предмет на завещанието, предвид извършеното разпореждане на ид.ч. от имота в
полза на сина му Т.Ц..
Съделителите
не са спори обстоятелството, че сграда с идентификатор 14218.503.140.7,
представлява сгради 4, 5 и 6 от приложената към исковата молба скица и че тя в
режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид
изложеното съдът е допуснал делба на наследствените имоти, при части, съобразно
правата на всеки един от съделителите върху наследствените имоти.
Въззивният
съд възприема изводите на районния съд, които заедно с останалите мотиви на
обжалваното решение следва да се считат за неразделна част от настоящото
решение на основание чл. 272 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно твърдението в
жалбата, че неправилно са включени в делбата две от трите сгради, застроени в
имота-14218.503.140.7 с площ от 63 кв.м. и 14218.503.140.3 с площ 137 кв.м.,
състояща се от три реално обособени обекта. По отношение на сградата с площ 63
кв.м. – Установено е, че тя включва сгради 4,5 и 6 от скицата, приложена към
исковата молба. По делото е представен нот.акт № 87/22.10.2001 г., от който е
видно, че една от съделителките Н.К.П. и Л.П. са продали на Ц. И.Ц.,
наследодател на съделителя И.Ц., праводател на жалбоподателката, полумасивна
едноетажна жилищна сграда с площ 59 кв.м. При съставянето на акта, като
документ за собственост на продавачите е посочен нот.акт № 32/9.10.1998 г. Този
нот.акт е приложен по делото и от него е видно, че А. Г. И. е продала на Н.К.П. имота предмет на сделката с Ц. Ц.. Като
документ за собственост е бил представен
нот.акт № 58/1975 г. за собственост на общия наследодател и саморъчно завещание
на И.Ц.И.. С това завещание наследодателят се разпорежда в полза на съпругата
си А.И. с „къщичка”, построена в дворното място в кв. Златари гр. Габрово ул.
Златарска. В заключението ви вещото лице Р. сочи, че към 1982 г. тази постройка
не е представлявала самостоятелен обект, тъй като не е разполагала със
санитарен възел. Не е доказано по категоричен начин, че и към момента на
последващите прехвърляния тя е била обособена като самостоятелен обект. По
отношение на направените завещания, включително и това в полза на А.И., районният
съд е приел, че са нищожни, поради невъзможен предмет, поради което са
недействителни и последващите разпореждания с този имот. Поради това този имот
е запазил наследствения си характер и съдът го е включил в делбената маса. По
отношение на жилищната сграда с площ 137 кв.м.- Част от тази сграда –
югозападно жилище с площ от 47 кв.м., намиращо се на първи етаж от постройката
е бил предмет на завещателно разпореждане в полза на Ц. Ц. от страна на общия наследодател, като
по-късно през 1999 г. Ц.Ц. се снабдява с нот.акт за собственост по завещание.
Общият наследодател е направил завещателно разпореждане и в полза на другия си
син Д.Ц. през 1997 г. на част от първи и втори етаж на сградата, въз основа на
което Д.Ц. се е снабдил с нот.акт №145/1999 г. за собственост на имот, придобит
по завещание . В полза на третия си син И.Ц. е направил дарение/ нот.акт
№8/1982 г./ на1/4 ид.ч. от дворно място и построената в него жилищна сграда.
Предвид обстоятелството, че завещаните имоти не представляват самостоятелни
обекти, районният съд е приел завещателните разпореждания за нищожни. Настоящият
състав намира, че районният съд правилно е
преценил представените саморъчни завещания като завет, тъй като отговарят на условията на чл. 16, ал.
2 от Закона за наследството. С тях отделните имущества са
завещани на различни наследници, т. е. завещателните разпореждания, които се
отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. В случая тези завещания не следва да бъдат зачетени предвид и на разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗН и квотите
правилно са определени без те да бъдат взети предвид. С оглед изложеното неоснователно е и
оплакването относно недопустимост на делбата, тъй като отделните обекти в
сградите не е установено да са индивидуална собственост на тримата синове на
наследодателите. Неоснователно е и възражението за придобиване от Ц. Ц. и
неговият наследник И.Ц. на югозападната сграда с площ от 47 кв.м. и постройката
с площ от 63 кв.м. по давностно владение. Доказателства в тази посока не са
представени по делото, не е установено съделителят И.Ц., а преди това баща му Ц.
Ц. да са владяли тези имоти необезпокоявани само и единствено за себе си, като
за тези свои намерения да са уведомили
останалите наследници.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 509/12.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2172/2010 г.по описа на Габровски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: :