Р Е Ш Е Н И Е
№ 690/15.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 785
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54а във вр. с чл. 54б от КСО във връзка с чл. 118 от КСО и е
образувано по жалба на Р.К.К., ЕГН ********** *** против Решение №
9001-12-273#2 от 21.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 121-00-583-3 от 28.06.2023 г., на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на Р.К. е отпуснато парично обезщетение
за безработица за периода 15.02.2023 г. до 14.12.2023 г. в размер на 44.59 лв.
дневно.
Решението е оспорено като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се
сочи, че правилно на жалбоподателя било отпуснато обезщетение за безработица,
но същото било определено в неправилен размер, позовавайки се на чл. 54б от КСО. Твърди се, че с разпореждането на ръководителя за безработицата, което е
потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ неправилно е
изчислен размера на обезщетението, без да се съблюдава среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за законоустановения по
българското законодателство 24-месечен период преди датата на прекратяване на
осигуряването, като единствено е определено само от размера на дохода за
периода при последната работа в България.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от
адв. Д., който поддържа жалбата. Претендира
разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП
на НОИ – Пазарджик редовно призован в съдебно заседание не се явява,
представлява се от процесуален представител - юрисконсулт С., която оспорва
жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да се потвърди акта на
административния орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
Административното производство е
започнало с подадено от жалбоподателя Заявление с вх. № 609-0061 от 15.02.2023
г. до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Панагюрище за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към него е
приложила Заповед № 56/06.02.2022 г. за прекратяване на правоотношението ѝ
с осигурителя „Юробанк България“ АД, считано от 15.02.2023 г. Правоотношението
е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
Във връзка с установяване на
предпоставките за отпускане на парично обезщетение за безработица, в
заявлението е декларирано, че лицето е упражнявало трудова дейност в Кипър за
периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2022 г.
С оглед горните до осигуреното лице е
изпратено уведомително писмо изх. № 1019-12-1020#1 от 28.02.2023 г., с което на
основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следни те
документи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доход от компетентната
институция на Кипър; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; национален
формуляр-заявление за издаване на документ UI; удостоверение за трудова
заетост; договор/и за трудова заетост; документ за напускане на работа; документ
за прекратяване. Изискваните документи били представени в ТП на НОИ - Пазарджик
с вх. №1019-12-1020#2 от 27.03.2023 г.
С оглед горните е възприето, че
жалбоподателят е поискала удостоверяване на осигурителни периоди от Кипър за
периода от 31.01.2020 г. до 31.07.2022 г.
Предвид това и на основание чл. 8 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез
системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България
и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB
№598536 от 28 03.2023 г. е изискано удостоверяване на гореописания период. Във
връзка с това с Разпореждане №121-00-583-1 от 28.03.2023 г. на ръководителя па
осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица до получаване на структуриран електронен документи (СЕД) U017 от компетентната институция на
Кипър.
На 23.06.2023 г. чрез системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и
държавите-членки на ЕС със структуриран електронен документ е получен U017 от
компетентната институция на Кипър, като са потвърдени периоди на осигурена заетост: от 01.08.2019 г. до
31.07.2022 г.,
с посочена причина за прекратяване на
заетостта - „напускане на служителя“.
Съобразно това на основание чл. 55 от
Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане №121-00-583-2 от 26.06.2023
г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане
на парично обезщетение за безработица.
С оглед събрана информация,
административният орган е възприел, че Р.К. е поискала да ѝ бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното
правоотношение е прекратено на 15.02.2023 г. с работодател в Република България,
както и, че за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2022 г. е упражнявала трудова
дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО). Поради тези
обстоятелства е възприето, че в този случай са приложими правилата за
координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и
Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009.
Предвид това, с Разпореждане № 121-00-583-3
от 28.06.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл.
546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от
Регламент (ЕО) №883/2004 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 15.02.2023 г. до 14.12.2023 г. (десет месеца) в
размер на 44.59 лв. дневно.
За да достигне до този резултат
административният орган е приел, че по данни от информационната система на НОИ
и представени от лицето документи в хода на административното производство е
установено, че жалбоподателят последно е упражнявала трудова дейност при
осигурителя Юробанк България гр. София, клон Панагюрище ЕИК 0006947490026. За
същата са подадени уведомления за сключен на 04.08.2022
г. и прекратен на 15.02.2023 г. трудов договор на длъжност „експерт
продажби“. Подадените данни по чл. 5, ал. 4, т, 1 от КСО за периода са: от
10.08.2022 г. до 31.08.2022 г. - 16 отработени дни и осигурителен доход 904.34
лв.; от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. 20 отработени дни и осигурителен доход
1300.00 лв.; от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. - 21 отработени дни и
осигурителен доход 1300.00 лв.; от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. - 22 отработени дни и
осигурителен доход 1694.99 лв.; от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. - 19 отработени дни и
осигурителен доход 2288.23 лв.; от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. - 21
отработени дни и осигурителен доход 1444.14 лв. и от 01.02.2023 г. до
14.02.2023 г. - 10 отработени дни и осигурителен доход 656.08 лв.
Осигурителният доход за периода от
10.08.2022 г. до 14.02.2023 г., от който е определен размерът на паричното
обезщетение за безработица е 9587.78 лв. Определено е, че среднодневният
осигурителен доход възлиза на 74.32 лв. (9587.78 лв.: 129 работни дни = 74.32 лв.)
и на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за
безработица е определено на 44.59 лв. (60% от 74.32 лв.).
Разпореждане № №121-00-583-3 от
28.06.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ –
Пазарджик, с което е отпуснато паричното обезщетение е оспорено пред директора
на ТП на НОИ. Във връзка с жалбата е издаденото и процесното решение, връчено
на жалбоподателя на 27.07.2023 г., с писмо с обратна разписка (л. 89 от
делото). Жалба пред Административен съд – Пазарджик е подадена на 07.08.2023 г.
Във връзка с изложените от
жалбоподателя твърдения, че при изчисляване на размера на обезщетението за
безработица следва да бъдат взети предвид осигурителните периоди и
възнагражденията получавани в Кипър, по делото са събрани и писмени
доказателства – договори за полаган труд в чужбина в превод на български език.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“
от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
В настоящия случай процесното решение е именно от вида на посочените в чл. 117,
ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО, касаещо отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица. Издателят на
акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното
решение.
Съобразно чл. 98 от КСО е издадено
Разпореждане № №121-00-583-3 от 28.06.2023 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик. Същото е връчено на жалбоподателя на 04.07.2023
г. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО лицето е подало жалба срещу
разпореждането до компетентния орган – Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на териториалното поделение– Директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
му. С решението Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на
ръководителя по осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик, като
допълнително е изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа,
който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО
са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед
горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона
форма, като съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят има право на обезщетение за безработица, като същото
следва да е в размер на 44,59 лева на ден. За да достигне до този извод
ответния орган е приел, че в случая приложение намира чл. 62 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 г, като размерът на обезщетението се изчислява без да се съблюдава
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за
законоустановения по българското законодателство 24-месечен период преди датата
на прекратяване на осигуряването. Тези изводи съдът намира за правилни.
Материалното право на парично
обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането
се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3/ не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Легалното определение за „осигурено
лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото
и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от
КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид горните, за
жалбоподателя се установява, че отговаря на изискванията за отпускане на
обезщетение за безработица.
По същество спорът се свежда до размера на отпуснатото парично
обезщетение, по-конкретно до начина на неговото изчисляване.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства, а и не е спорно между страните, че последното
трудово правоотношение на лицето е било в България, с български осигурител за
периода 04.08.2022 г. - 15.02.2023 г. Същото е предхождано от правоотношение в
Кипър, която също е държава членка на ЕС от 01.09.2019 г. до 31.07.2022 г.
Съгласно чл. 54б, ал.1 от КСО дневното
парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“ за последните 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде
по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Следователно,
периодът по чл. 54б, ал. 1 от КСО, от който следва да се определи размера на
дневното парично обезщетение за безработица представлява последните 24 месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Установява се в случая, че
в този период на осигурена заетост е било налично осигуряване в Кипър и
осигурителен период в България.
Поради това, при изчисляване размера на
обезщетението за безработица следва да намери приложение Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год. за
координация на системите за социална сигурност, като ответникът правилно е
съобразил нормата на чл. 62, § 1 от Регламента.
Съвместното тълкуване на разпоредбите на
чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. сочи на извод, че
размерът на обезщетението при безработица следва да бъде определен при отчитане
на трудовото възнаграждение, получавано от лицето при последната му работа по
трудово правоотношение, която в случая е в България и съгласно българското
законодателство, независимо че последното предвижда определен осигурителен
период, през който се взима трудовото възнаграждение, служещо като база за
определяне на съответното обезщетение. Пълният период от 24 месеца се прилага в
хипотезата на чл. 54б от КСО. В хипотезата на цитираните разпоредби на
Регламент № 883/2004 г. (ЕО), които имат примат пред националното
законодателство, се отчита трудовото възнаграждение или професионален доход
само при последния работодател, който в случая е в България, без оглед на
продължителността на периода. По отношение на жалбоподателя, която, като
българска гражданка, е гражданка на държава-членка на Европейския съюз,
Регламент № 883/2004 г. намира пряко приложение. Правилно административният
орган е зачел принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и
принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер,
съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).
Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент №
883/2004 г., предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми.
Като източник на вторичното право на Европейския съюз цитираният регламент се
прилага пряко, т.е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
Поради това и правилно
административният орган е изчислил размера на обезщетението съобразно последно
получаваните доходи в Република България, без да отчита осигурителните периоди
в Кипър.
Последната заетост на оспорващият е
работа по трудово правоотношение в Република България, въз основа на сключен
трудов договор със Юробанк България, клон Панагюрище и в този смисъл
получаваното трудово възнаграждение за тази заетост е именно осигурителния
доход, на база на който следва да се изчисли паричното обезщетение за
безработица.
Нормата на чл. 62, § 1 от Регламента
гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство
предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на
предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително
трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.
В чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също и когато
законодателството, прилагано от компетентната институция (чл. 54б, ал. 1 от КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава-членка. В тази връзка правилно
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик е игнорирал частично придобитите
осигурителни права на оспорващият в Кипър за посочените в СЕД периоди, като е
съобразил единствено и само периода, през който жалбоподателя е била осигурена,
но без да вземе предвид размера на получаваното трудово възнаграждение при
изчисляването на размера на обезщетението за безработица.
Целта на социалното осигуряване е
получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за
осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие. Правилно
е изчислен и размера на обезщетението.
В този смисъл и Решение
№1092/25.01.2018г., постановено по адм.дело № 8424/2016г., по описа на ВАС,
Шесто отделение: „След присъединяването на Република България към Европейския
съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална
сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да
решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното
законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се
отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В
такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност
не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които
трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална
сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент
тези правила и принципи се съдържат в регламент ЕО/№883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална
сигурност, както и в регламент ЕО/№987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент ЕО/№883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица,
който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото
законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост,
осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. При определяне на
обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото
законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да
принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е
заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържа в
разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл. 62, § 1 от
регламента „изчисляване на обезщетения“ се предвижда, че компетентната
институция на държавата- членка, чието законодателство предвижда изчисляване на
обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение
или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му
месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице,
съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, Параграф 1 се
прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция
предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото
възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за
целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се прилагало
законодателството на друга държава членка. При така цитираната уредба на
регламента, пряко приложим към настоящия спор следва правния извод, че относно
размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителния доход в
България. Този осигурителен доход е взет предвид в обжалваното решение и
размерът на обезщетението е правилно определен според него. Доводите, че следва
да се вземе предвид осигурителния доход в 24 месечния период във всички държави
при определяне размер на обезщетението не намира опора в цитираните приложими
към случая материални норми на регламента. Тези доводи, справедливи от социална
страна за адекватност на размера на обезщетението на осигурителния доход, са в
пряко противоречие с нормите на европейското право…“.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВРЪЛЯ жалбата на Р.К.К., ЕГН **********
*** против Решение № 9001-12-273#2 от 21.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-583-3 от 28.06.2023 г.,
на ръководителя на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН ********** да
заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на
100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119
от КСО във вр. с чл. 117 ал. 1 т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ:
(П)