Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260235
гр. Кюстендил,
09.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито съдебно заседание
на четвърти декември две хиляди и
двадесета година
в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ
гр.д. № 1801/2010 год., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
М.Д.Д., ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.П., е предявила против Д.К.Д., ЕГН **********
***, иск да бъде осъден ответникът да й заплаща месечна издръжка на осн. чл.
144 от СК в размер на 250.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла и просрочена вноска, до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока за отговор
ответникът е взел
становище по иска и обстоятелства, на които се
основава претенцията. Навежда
доводи за допустимост, но неоснователност на иска поради наличието на
значително затруднение за него да осигурява претендираната издръжка с оглед
ниските му доходи, разходи за лечение и обслужване на кредит.
Кюстендилският районен съд,
след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ,ал.2 и 3 от ГПК,
намери за установено следното:
Ответникът е баща на ищцата, видно от удостоверение за
раждане № 496658/31.08.2001год./л.6/, изд. от Община Кюстендил.
По силата на решение на КРС по гр. д. № 1101/2018
г./л.7-9/ ищцата, по реда на чл. 28, ал.1 ЗЗДет., е настанена в
семейството на брат си до завършване на средното образование, но не по-късно от
навършване на двадесетгодишна възраст.
От представеното Уверение № 6/4.08.2020 г. на
Университет за национално и световно стопанство (л. 11 от делото) се
установява, че Д. е записана в редовна форма на обучение в посоченото висше
учебно заведение с фак. № 20112302, като в учебната 2020/2021 г. същата е в
първи курс при платено обучение. В този смисъл е представено и заверено копие
на електронна студентска книжка на
същата.
От представеното Удостоверение №
100192003011233/05.10.2020 г. на НАП се установява, че за М.Д., към
05.10.2020г., няма данни за осигуряване по трудови, извънтрудови или служебни
правоотношения, а от Удостоверение за декларирани данни № УД009085/09.11.2020г.
– че същата не притежава недвижимо имущество, а от движимото такова е
собственик на лек автомобил „СЕАТ ИБИЗА“ с ДК№ ********.
От представената на л. 30 от делото служебна бележка
на Поделение „СБО“ към УНСС се установява размер на наема в студентското
общежитие за м. 10.2020г. от 75,00 лв., а от представеното заверено копие на
фискален бон на л. 41 от делото е видно, че за м. ноември 2020 г. общоплатената
сума за наем, ведно с консумативни разноски, възлиза на 93,98 лв. Видно от
представеното заверено копие на карта, издадена от Център за градска мобилност
– гр. София, е че М.Д. е ползвател и на услугите на посочения център.
Досежно имущественото състояние на ответника с оглед
преценката на съда за възможността му да осигури издръжка на ищцата в
претендирания размер, се установи следното: за периода м. октомври 2019 г. до
м. септември 2020 г. Д. е реализирал нетно възнаграждение в общ размер на
4554.30 лв. (средно около 400,00 лв. месечно) и брутно такова от 6009.22 лв.,
при осигурителен доход за посочения период от 6937.33 лв., за което
свидетелства представеното Удостоверение изх. № 24/21.10.2020г. от
„Кирилови-08-Кюстендил“ ООД. Видно от Служебна бележка изх. №
60-08-07-72853/04.12.2020г. е, че считано от 02.12.2020г. Д. е регистриран в
„Агенция по заетостта“, Дирекция „Бюро по труда“ като безработен. Същият няма
декларирано недвижимо имущество на територията на Община Кюстендил, а движимо
такова – лек автомобил „Москвич 408/2138“ с ДК№ КН 4351 НН (спр. л. 24 от
делото). На територията на Община Бобошево Д. е собственик на 1/6 ид.ч.
(приблизително 0.17 ид.ч.) от земя и сграда с оценка 607,00
лв., придобити по пътя на наследствено правоприемство (спр. л. 48 и 51
от делото). За периода 2002 г. до 27.11.2020 г. няма данни за извършвани от Д.
в Агенция по вписванията вписвания, отбелязвания и заличавания (спр. л. 49 от
делото). Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „Д-Р Н. ВАСИЛИЕВ“ – ГР. КЮСТЕНДИЛ,
е че към първото тримесечие на 2019 г. на същия е поставена диагноза Рефлукс
езофагит К21.0 при придружаващи заболявания, както следва: стенозис пилори
Улкус пилори активум. Представените на л. 26, 27, и 28 от делото писмени доказателства
свидетелстват за назначено на същия медикаментозно лечение и заплатени в тази
връзка 45,72 лв. на 31.10.2020 г. Представените на л. 19 до 22 от делото
писмени доказателства свидетелства за наличието на кредитно правоотношение на ответника
с „Еос Матрикс“ ЕООД със задължение за обслужването му до 03.09.2021 г. по
50,00 лв. месечно.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от посочените доказателства.
Установената по делото
фактическа обстановка налага извод за частична основателност на
предявения иск по изложените по-долу съображения:
Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили
пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва
да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице.
В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и от доходите на задълженото лице. Тоест, при присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
създаде особени затруднения за родителите като в този смисъл е постановена и
съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г.
по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г.
по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г.
по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Издръжката
на пълнолетно дете в периода на обучение във висше училище принципно се дължи и
от двамата родители стига да не представлява особено затруднение, като в случая се твърди, че
майката на ищцата е починала, за което не се представят доказателства, но по
което обстоятелство ответната страна не спори.
Безспорно, от представените по делото
доказателства бе установено по делото, че ищцата е дъщеря на ответника, както и
това, че същата е студентка в редовна платена форма на обучение в Университет
за национално и световно стопанство, а така също и че не притежава собствено
имущество и доходи, от които да се издържа (единственото установено на нейно
име имущество е лек автомобил „СЕАТ ИБИЗА“, но не и друго движимо или недвижимо
такова, вкл. реализиране на доходи от наеми, трудово, извънтрудово или служебно
правоотношение). Безспорно бе установена и нуждата на същата от претендираната
издръжка с оглед осигуряване на екзистенц минимума, включващ битови,
транспортни, наемни, консумативни и образователни разходи, вкл. всички други
такива, съпътстващи обучението във висше учебно заведение.
Следователно първите три предпоставки за
уважаване на исковата претенция са налице – Д. е записана в редовна платена
форма на обучение във висше учебно заведение, като същата няма навършени 25
години; ищцата няма доходи и имущество, от които да се издържа; нуждата от
издръжка също бе установена с оглед доказаните разходи, съпътстващи обучителния
процес.
Четвъртата предпоставка, а именно –
възможността на родителя, от когото се иска издръжката да я дава без особени
затруднения, според съда се установи, но само за част от исковата претенция.
Няма легално определение на
използваната от законодателя словоформа "без особени затруднения", но
съдържанието й следва да се извежда за всеки случай поотделно, на базата на
конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени
към общите принципи за справедливост.
Така, в случая, съдът счита, че
здравословното и имущественото състояние на ответника, както и необходимите му
обичайни разходи /от които се изключват тези по потребителския кредит – тъй
като е сключил договора по своя воля, а фактически с получаването му
имуществото му се е увеличило/, не се конфронтират в такава степен със
задължението му към ищцата, че да го елиминират напълно.
При определяне на доходите и възможността
да се дава издръжка съдът взема предвид брутния доход на ответника, като не се
отчитат законово допустими удръжки от него, вкл. такива за погасяване на
осигурителни и данъчни задължения /ТР 34/1973 г. – ОСГК на ВКС/. Получаваният
от ответника доход до 02.12.2020 г. е надвишавал определения от държавата
размер на линията на бедност, който за 2020 г. е 363,00 лева. В действителност,
считано от 02.12.2020 г. ответникът е регистриран в Бюрото по труда като
безработен, но на първо място съдът отчита обстоятелството, че същият ще
получава обезщетение за безработица, а на следващо и това, че по делото не бяха
ангажирани доказателства за основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ответника, доколкото това може да се дължи и на поведение
поставено в зависимост от неговата воля, с оглед черпене на изгодни за себе си
правни последици в настоящото производство. Към момента на приключване на
съдебното дирене не е установен размерът и срокът на дължимото се на Д.
обезщетение за безработица, но съдът взема предвид, че от една страна
осигурителният му доход е по-висок дори от брутното му трудово възнаграждение,
а от друга – възможността му при промяна на обстоятелствата (преустановяване
заплащането на обезщетение за безработица и неустановено възникнало ново
трудово или др. правоотношение) същият да поиска намаляване, респ. прекратяване
на издръжката. Не бяха ангажирани и данни за това ответникът да е безусловно
(или дори условно задължен при наличието на влязъл в сила съдебен акт) спрямо
друг низходящ. По делото е представен медицински документ (епикриза), от който
обаче не се установява, че същият е неработоспособен (липсва експертно решение
на ТЕЛК, което да удостовери евентуалното наличие на подобно обстоятелство),
както и че назначеното му медикаментозно лечение изисква регулярен прием. Така,
съдът отчитайки обстоятелството, че Д. е в трудоспособна възраст, без данни
същият да е неработоспособен, приема, че може да реализира доходи поне в размер
на минималната за страната работна заплата.
От друга страна съдът отчита, че
материалните възможности на ответника по разума на чл.
144 от СК не съвпадат с общото правило на чл. 142, ал. 1 от СК, а са налице не просто при наличие на средства над собствената му необходима
издръжка, а при установена по-широка негова материална възможност, при
която плащането на издръжката няма да се чувствува особено осезателно, няма
много да го затрудни. Така, по делото се установи, че Д.
притежава единствено лек автомобил „Москвич 408/2138“ с ДК№ КН 4351 НН, както и
1/6 ид.ч. от земя и сграда в Община Бобошево, за които обаче съдът счита, че не
са бързо ликвидни с оглед марката и модела на автомобила, както и притежанието
на недвижимия имот в съсобственост. Въпреки приетото от съда по-горе досежно
обстоятелството, че Д. ще получава обезщетение за безработица, то, анализирайки
данните за осигурителния доход на ответника, същите в никакъв случай не могат
да обосноват възможност на последния да осигури издръжка в претендирания размер
от 250,00 лв.
Предвид горното и отчитайки нуждата да осигури
собствената си издръжка, съдът счита, че Д. разполага с
установена по делото по-широка негова материална възможност, при която,
заплащането на издръжка на ищцата няма да се чувствува особено осезателно от него, няма много да го затрудни, но в минимален размер от 100.00
лева, така че да не се накърни защитата на собствените му законоустановени
права. Безспорно съдът отчита и обстоятелството, че текущите разходи по
отглеждането и възпитанието на ищцата се осигуряват от семейството на нейния
брат, който не е задължен по издръжката субект, както и не на последно място
това, че макар и вече да не е безусловно задължен да издържа дъщеря си, за Д. е налице нравственото задължение (макар и
естествено, неисково такова) да го стори при възможност за това, каквато съдът
установи, че е налице в посочения размер.
Така определеният размер на издръжката не е от
естество да задоволи в пълна степен потребностите и нуждите на ищцата, но съдът
държи сметка за възможностите на задължения родител, както и това, че
дължимостта й в конкретиката на казуса не е безусловна. В тази връзка съдът сочи,
че при определяне размера на издръжката на пълнолетни деца, същият не е
обвързан от минималните размери по чл. 142, ал.2 от СК /Определение № 960 от
05.07.2012г. на ВКС по гр.д. №
355/2012г., III г.о.,
ГК/.
С оглед осигуряване ритмичността на
изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с
характера на вноските по издръжка – периодични плащания, според чл. 146, ал. 1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането й. В случая
настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното
изплащане.
Поради това, че
издръжката се дължи за конкретен месец, т.е тя е
текуща, същата следва да
се заплаща до всяко пето число на
месеца, за който се
дължи.
Ищцата е освободена от
заплащане на такси. Ответникът дължи заплащане на държавна такса по сметката на КРС, на осн. чл. 78, ал.6, вр. чл. 69,
ал.1, т.7 в размер на 144.00 лева
/ 4% върху уважения размер на издръжката за три години/
По делото няма представени доказателства за заплатени
адвокатски възнаграждения на представителите на страните (налице е представен
договор за правна защита и съдействие на ищцовата страна – л. 14 от делото, но
в графа „в брой“ не е посочена сума, в който случай договорът би имал характера
на разписка според задължителната тълкувателна практика на върховната инстанция
и би удостоверил извършеното плащане; не са представени доказателства и за
това, че евентуално заплатена сума за адвокатски хонорар е изплатена не в брой,
а по друг начин – напр. чрез банков превод; няма искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение и в условията на чл. 38 ЗА).
Съдът ще допусне предварително
изпълнение на решението, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК, тъй като е
длъжен да стори това служебно и без искане на ищцата.
Водим от горното и на осн. чл. 144 СК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН ********** *** да заплаща
на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 144 от СК,
месечна издръжка в размер на 100.00 /сто лева/, считано от 07.10.2020 год. докато учи в висше учебно учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, платима до всяко 5-пето число на
всеки месец за текущия, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане или до
настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
до пълния предявен размер от 250,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На осн. чл. 242, ал.1 ГПК
съдът допуска предварително изпълнение на решението в горната му част.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметките на КРС сумата от 144.00 /сто четиридесет и четири/лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковата претенция, както и 5.00 /пет/лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 14.12.2020 год.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: