РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. ХАСКОВО, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Р.А. Г.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500397 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №90/07.06.2022г., постановено по гр.д.№102/2022г. Районен съд-
Свиленград :ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по исковете с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на М. Б. Х. следните суми: 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение по досъдебно производство №***г. по описа на Следствен отдел на
Специализираната прокуратура, по което наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурора, и 4 511,61лв. ,представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучените възнаграждения за периода от
13.08.2017г. до 18.03.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми от 17.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземанията, като иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 10
000лв. и искането за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за периода
06.01.2018г.-16.02.2019г. отхвърля; ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на М.Б.Х. сумата от 1070лв.,представляваща сторените пред първата инстанция
разноски; ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на бюджета на
съдебната власт,по сметка на РС-Свиленград сумата от 150лв.-възнаграждение за вещи
лице.
Недоволен от решението,в частта,в която са уважени исковете по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди
е останал въззивникът Прокуратурата на Република България, който чрез процесуалния си
представител-прокурор при РП-Х.,ТО-С. го обжалва в посочената част с оплаквания за
1
неправилност.Изложени са съображения за неоснователност на исковите претенции за
неимуществени и имуществени вреди.Прави се искане въззивната инстанция да отмени
решението на РС-Свиленград в обжалваната част и вместо него да постанови ново по
съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ или да
намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и искането за отмяна на
решението на РС-Свиленград в обжалваната му част.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия М. Б.Х., който
чрез упълномощения си адвокат В. О.-АК-Хасково оспорва жалбата и излага доводи за
нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Свиленград е бил сезиран с два обективно съединени иска с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предявени от ищеца М. Б. Х. срещу ответника Прокуратурата на
Република България. Претендирани са присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
в размер на 10 000лв. и за имуществени вреди в размер на 4511,61лв.,ведно със законната
лихва върху главниците за водено срещу ищеца наказателно производство,което в
последствие е било прекратено.
По делото е безспорно установено, че по описа на Следствения отдел при
Специализираната прокуратура-София е било образувано Досъдебно производство №***г.,
прокурорска преписка №***г. ,по което с Постановление от 11.11.2016г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК за това, че в
периода от края на м.септември 2015г. до 01.11.2016г. в с.***, община ** и в гр***, в
качеството си на *** при митнически пункт ***, към Териториално митническо бюро ***,
при Агенция „Митници“ е участвал в организирана престъпна група, а именно-
структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел извършване на престъпления
по чл.301 и чл.302 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от
три години, заедно със съучастници- 14 поименно посочени лица.На същата дата ищецът е
бил разпитан като обвиняем, участвал е и при предявяване на разследването. С
Постановление от 22.12.2017г. на прокурор в Специализираната прокуратура-София
воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено,като постановлението е било
получено на 29.12.2017г. Воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило
повече от една година ,като по това производство спрямо него е била взета мярка за
неотклонение “парична гаранция“ в размер на 3000лв. , както и мярка за процесуална
принуда “забрана да напуска пределите на страната“ , отменени след прекратяване на
наказателното производство.
По делото са представени писмени доказателства,от които се установява,че със
заповед на директора на Агенция „Митници“ №323/10.02.2017г. на ищецът е било наложено
дисциплинарно наказание *** и прекратено служебното му правоотношение, като от
мотивите на тази заповед е видно,че причина за уволнението е повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и взета мярка за неотклонение.
Заповедта за уволнение е била обжалвана и отменена с решение на Административен съд
*** по гр.д.№425/2017г., влязло в сила на 27.08.2018г. След отмяна на заповедта за
уволнение ищецът е бил възстановен на работа на 05.07.2017г. и на основание чл.104 ал.1 от
ЗДСл е получил обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца от
прекратяване на служебното му правоотношение до 12.08.2017г.,като в периода от
13.08.2017г.-18.03.2018г. не е работил по служебно правоотношение и не е получавал
възнаграждение.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено,се установява,че неизплатеното на
ищеца трудово възнаграждение за периода 13.08.2017г.-18.03.2018г. е в размер на
2
4511,61лв. и в този период е бил безработен.
От гласните доказателства по делото –показанията на разпитания свидетел се
установява,че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно производство и
последиците за него от това производство.От тези показания се установява също, че
повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги се съпровожда
от изпитването на страх и притеснение от несправедливо осъждане, а от друга страна се
изпитват неудобства, надделяват чувствата на унизеност и несигурност. Нормално е при
водено наказателно производство и да настъпи промяна в емоционалното и психическото
състояние на лицето, свързано със стрес, неспокойство, накърняване на доброто му име,
чест и достойнство.
Правната норма на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ посочва фактическите състави,при които
отговорността на Държавата се ангажира за вреди,които са причинени на гражданите от
разследващите органи, Прокуратурата и Съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За
възникването на отговорността по т.3 от посочената разпоредба е необходимо да е
повдигнато „обвинение в извършване на престъпление“ , като посоченият израз следва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
процесуален смисъл.Когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а в последствие е прекратено поради това,че деянието не е престъпление се
осъществява съставът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Лицето срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване
и в случаите,когато наказателното производство е прекратено без да му е повдигнато
обвинение. Прекратяването на наказателното производство поради липса на доказателства
за извършено престъпление осъществява състава на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ спрямо ищеца.
В конкретния случай както правилно е приел и първоинстанционният съд са налице
всички предпоставки на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,за да се ангажира
отговорността на ответника-Прокуратурата на РБългария по предявените от ищеца искове
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000лв. настоящият съдебен състав счита,че първоинстанционният съд е
анализирал всички относими по делото доказателства и правилно е приложил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. При определянето на размера на обезщетението e взето предвид
престъплението ,за което е водено наказателно производство срещу ищеца ,а именно: по
чл.321 ал.3,т.2, вр. ал.2 от НК, което престъпление е „ тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от
НК;продължителността на наказателното производство-повече от една година от
привличането на ищеца като обвиняем 11.11.2016г. до прекратяването ,влязло в сила на
05.01.2018г.; причинените психологическите травми ; икономическата обстановка в страната
и др. обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението от съда
съгласно критерия справедливост.Не без значение при определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди е и факта,че до приключване на наказателното
производство ищецът изпитвал страх и несигурност, чувствал се е незащитен , страдал и от
състоянието на близките си и разрива в отношенията с тях, които обвинението несъмнено е
предизвикало.От значение в случая е и обстоятелството,че самото осъждане на
Прокуратурата на РБългария като процесуален субституент на Държавата има репариращо
действие и, че паричното обезщетение не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалото лице; възрастта и съдебно минало на ищеца; интензитетът и
негативните последици, които не надхвърлят обичайните; липсата на сериозно и трайно
отражение върху личния живот на ищеца.
Тъй като в случая е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на репариране
подлежат всички причинени на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него
3
наказателно производство и за установяването им, както и за причинната връзка с
обвинението, не е необходимо ищецът специално да ги доказва-изпитваните по време на
цялото наказателно производство неудобства , за това, че се е чувствал унизен, притеснен и
несигурен; за накърнените морални и нравствени ценности, както и за ограниченията в
социалното му общуване, засягането на личния живот, авторитет и достойнството му на
гражданин.В случая обичайните неимуществени вреди на ищеца са доказани от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, поради което следва да се
приеме,че интензитетът на негативните последици за ищеца не са надхвърлили обичайните,
а след окончателното приключване на наказателното производство ищецът сравнително
бързо, макар и постепенно, е успял да възстанови обичайния си ритъм и стил на живот и
работа и в значителна степен физическото и психологическото си състояние.
Всички тези факти и обстоятелства налагат извода,че обезщетението за
неимуществени вреди е правилно определено от първоинстанционния съд.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4511,61лв., представляващи неполучени трудови възнаграждения за периода от
13.08.2017г. до 18.03.2018г., настоящият съдебен състав счита,че изводите на
първоинстанционният съд също са правилни. В случая ищецът е претендирал обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи-неполучени трудови
възнаграждения в периода, в който е останал без работа вследствие незаконното обвинение.
Оставането без работа за процесния период произтича от обстоятелството , че уволнителната
заповед е била обоснована само и единствено с повдигнатото срещу ищеца обвинение за
извършено престъпление и вземане на мярка за неотклонение, като дисциплинарно
наказващият орган не се е съобразил със законоустановената презумция за невиновност и не
е извършил самостоятелна проверка за наличието на дисциплинарни нарушения. В тази
връзка съдът счита,че дисциплинарното наказание на ищеца/***/ е пряка последица от
неоснователното обвинение спрямо него, като дисциплинарното наказание не е наложено за
извършено конкретно от обективна и субективна страна нарушение на служебната
дисциплина. Наказващият орган не действа в условията на обвързана компетентност, а
извършва самостоятелна преценка на база установените в рамките на дисциплинарното
производство обстоятелства, въз основа на които взема решение по целесъобразност дали и
какво по тежест дисциплинарно наказание да бъде наложено, а, когато дисциплинарното
нарушение покрива елементите от фактическия състав на престъпление, дисциплинарно ***
би могло да бъде наложено само при наличие на влязла в сила осъдителна присъда на
наказателния съд ,с която, съгласно чл. 300 от ГПК се установява извършването на такова
нарушение на служебната дисциплина. В този смисъл оставането без работа на ищеца е
пряка последица от незаконното обвинение , довело до незаконното прекратяване на
служебното му правоотношение вследствие наложеното дисциплинарно наказание ***,
вредите от което, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за
определен период от време подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ. В този смисъл
Прокуратурата на република България е пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря за такива вреди по реда на ЗОДОВ, тъй като неполучаването на трудово
възнаграждение за определен период от време е в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение в извършване на престъпление.Обсъденото обосновава извода за
основателност на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на
4
пропуснати ползи-неполучени трудови възнаграждения за исковия период ,размера на които
е определен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,което съдът изцяло
възприема.
Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящата инстанция,че при
постановяване на обжалваното решение РС-Свиленград е взел предвид всички факти и
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора, като е направил пълен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото. Правните изводи на съда изцяло
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка и напълно се споделят от
настоящата инстанция, поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен
състав препраща към мотивите на обжалваното решение.В този ред на мисли обжалваното
решение на РС-Свиленград като валидно,допустимо и правилно ще следва да се потвърди .
По отношение на присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното
производство въззивната инстанция счита,че същите са правилно определени от
първоинстанционния съд предвид изхода на спора и обстоятелството,че същите са
определени съобразно уважения размер на исковата претенция.
Предвид основателността на подадената въззивна жалба от М. Б. Х. на същия ще
следва да се присъдят и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
450лв.,платено адвокатско възнаграждение, които следва да му се заплатят от
Прокуратурата на Република България.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №90/07.06.2022г., постановено по гр.д.№102/2022г.
на Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,с
адрес:гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на М. Б. Х., ЕГН ********** от гр.***,със
съдебен адрес гр***-адв.В. О. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
450лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5