Определение по дело №414/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 658
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20207240700414
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е   Н   И   Е

  

 

            463       25.11.2020г.      град Стара Загора

 

 

               Старозагорският административен съд, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

 

                                                                                     СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар Пенка Маринова                                                                      и с участието

на прокурор                                                                                               като разгледа

докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА    административно дело № 414 по описа за  2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                         

 

               Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.147, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

 

               Образувано е по жалба на Д.И.Д. ***, против Решение № 60373 от 24.06.2020г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Д.Д.  против Актове за установяване на задължение по декларация № 60373, 60374, 60375 от 16.06.2017г., поради пропуснат краен срок за обжалване.

               В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона. Жалбоподателката оспорва направения от решаващия административен орган извод, че Актове за установяване на задължение по декларация № 60373, 60374 и 60375 от 16.06.2017г. са й били връчени на 25.07.2017г. и съотв. че е изтекъл законово регламентирания 14-дневен срок за тяхното обжалване по административен ред. Поддържа, че за издадените актове за установяване на задължение по декларация е узнала при получаването на Покана за доброволно изпълнение изх. № 2556/ 10.03.2020г. на ДСИ и своевременно е упражнила правото си да ги оспори с подаденото възражение до Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 

               Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

               Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

               На основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ и съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 60373/ 16.06.2017г. от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, с който е установен размера на задълженията на жалбоподателката Д.И.Д. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2012г. за недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.27, вх. „Б“, ет.2, ап.49 и лихвата за просрочие, изчислена към 16.06.2017г.  На основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ и съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ, с Акт за установяване на задължение по декларация № 60374/ 16.06.2017г., издаден от старши инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора, е установен размера на задълженията на Д.Д. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 2013г. – 2016г. вкл., за недвижим имот, находящ се в с. Арнаутито, общ. Стара Загора и лихвата за просрочие, изчислена към 16.06.2017г. Съответно на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ и съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ, с АУЗД № 60375/ 16.06.2017г. е установен размера на задълженията на лицето за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 2013г. – 2016г. за недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.27, вх. „Б“, ет.2, ап.49 и лихвата за просрочие, изчислена към 16.06.2017г.  

               Съгласно представената по делото разписка, АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г. са връчени на 25.07.2017г. лично на жалбоподателката Д.И.Д..

 

               С възражение, регистрирано в Община Стара Загора с вх. № 10-84-67 от 08.06.2020г., Д.Д. оспорила АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г., пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора, с искане за тяхната отмяна и прекратяване на производство по образуваното изпълнително дело относно тези задължения.    

 

               С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 60373 от 24.06.2020г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора,    на основание чл. 147, ал.1 от ДОПК, е оставена без разглеждане подадената от Д.И.Д. жалба против Актове за установяване на задължение по декларация № 60373, 60374, 60375 от 16.06.2017г. От фактическа страна възприетото административно решение се основава на обстоятелството, че АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г., са връчени на 25.07.2017г. лично на Д.И.Д., като жалбата срещу АУЗД е подадена на 08.06.2020г. – много след изтичане на  законово регламентирания 14-дневен срок за обжалването на АУЗД. С оглед на което Началникът на отдел „МДТ” при Община Стара Загора е направил извод, че жалбата против АУЗД № 60373, 60374, 60375 от 16.06.2017г.  е просрочена и като такава процесуално недопустима.  

              

               По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваното Решение № 60373 от 24.06.2020г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, както и Покана за доброволно изпълнение изх. № 2556/ 10.03.2020г. на ДСИ, за доброволно изпълнение на задълженията по АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г.; удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Д.Д. и А.Р. и др.

               Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-почеркова експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението подписът, положен в разписка от 25.07.2017г. за връчване на АУЗД №№ 60373, 60374 и 60375 от 16.06.2017г., пред графа „получил“, не е изпълнен от Д.И.Д. и съотв. направеното под подписа отбелязване „Д. Д.“,  също не е изпълнено от Д.Д..

 

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на Решение № 60373 от 24.06.2020г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, намира за установено следното:

 

               Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.147, ал.3 от ДОПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

               Разгледана по същество жалбата е основателна.

                       

               Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ и за ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

 

               Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.4 от ЗМДТ, актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, правомощията на който, по отношение на актове за установяване на задължения за местни данъци и такси, се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община  /чл.4, ал.5 от ЗМДТ/. 

 

               В чл. 33 от ДОПК е регламентирано, че всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага ЗАНН, се връчват по реда и в сроковете, посочени в глава шеста от ДОПК.  По аргумент от чл.4, ал.1 от ЗМДТ, това е приложимия процесуален ред за връчване на актове за установяване на задължения по декларация за публични общински вземания.

 

Правилата за връчването на съобщения в административното производство по ДОПК намират своята основна уредба в нормите на чл.29 и чл.30 от кодекса. Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител) /чл.29, ал.2 от ДОПК/. В чл.29, ал.3 – ал.5 от ДОПК е регламентиран начинът на връчване на съобщенията; в чл.29, ал. 6 и ал.7 нормативно е определен кръгът на лицата, на които могат да се връчват съобщенията на данъчния субект, а в чл.29, ал.8 и ал.9 са предвидени условията за надлежно връчване на съобщенията в хипотезата на връчване на място, различно от адреса за кореспонденция. Съгласно чл. 29, ал.6 от ДОПК  съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, като в ал.7 на чл.29 е предвидена възможност освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител /чл.29, ал.9 от ДОПК/.

 

               В случая за удостоверяване връчването на АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г. е представена разписка, съгласно която АУЗД са връчени на 25.07.2017г. лично на жалбоподателката Д.И.Д.. От заключението на изпълнената по делото съдебно-почеркова експертиза обаче по несъмнен начин се установява, че подписът, положен в разписка от 25.07.2017г. за връчване на АУЗД №№ 60373, 60374 и 60375 от 16.06.2017г., пред графа „получил“, не е изпълнен от Д.И.Д. и съотв. че направеното под подписа отбелязване „Д. Д.“,  също не е изпълнено от Д.Д.. Доколкото съгласно чл.30, ал.1 от ДОПК връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя, а в случая от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че положеният подпис в разписката за връчване на АУЗД не е изпълнен от лицето, посочено като получател /Д.И.Д./, очевидно изготвената разписка за връчване на АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г. не може да се приеме като доказателство, удостоверяващо, че АУЗД са връчени на 25.07.2017г. на Д.И.Д..

               С оглед на гореизложеното фактически, правно и доказателствено необоснован е направения в оспореното решение извод, че АУЗД № № 60373, 60374 и 60375 от 16.06.2017г. са  редовно връчени на 25.07.2017г. лично на Д.И.Д..

 

               Действително разпоредбата на чл.29, ал.7 от ДОПК регламентира, че освен на лицата по ал. 6 /т.е на данъчния субект, на негов представител или пълномощник/, съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. В случая обаче липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г. са връчени на пълнолетен член на домакинството на Д.Д. по см. на §1, т.2 от ДР на ДОПК или на пълнолетно лице, имащо същия постоянен адрес като Д. Д.. Ето защо не може да се приеме, че АУЗД са надлежно връчени в хипотезата на чл. 29, ал.7 от ДОПК.

 

               От доказателствата по делото се установява, че данъчно задълженото лице е узнало за издадените АУЗД при получаването /на 26.05.2020г./ на Покана за доброволно изпълнение изх. № 2556/ 10.03.2020г. на ДСИ, за доброволно изпълнение на задълженията по АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г. Липсват доказателства към тази покана за доброволно изпълнение приложено да са били изпратен съотв. получени от Д.Д. посочените АУЗД. А съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му. В този смисъл дали и кога Д.Д. е узнала за издадените АУЗД е ирелевантно за началния момент, от който започва да тече срока за оспорването на актовете по административен ред, доколкото този начален момент е изрично определен в закона като такъв, считано от получаването на акта. По идентични съображения ирелевантно за преценката за спазването на срока по чл.107, ал.4 от ДОПК за оспорване на АУЗД пред Началника на отдел „МДТ“ в Община Стара Загора е обстоятелството, че уведомленията за доброволно изпълнение на задълженията по АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г., са получени от съпруга на Д.Д. – А.Р., на 28.11.2017г. – връчването на уведомленията по чл.182, ал.2 от ДОПК нито може да замести, нито да санира ненадлежното връчване на АУЗД на техния адресат.

               В тежест на приходната администрация е да установи при условията на пълно главно доказване фактите, на които основава възприетото административно решение за преклудирано право на оспорване на Д.Д. по жалбата й срещу АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г. Доколкото в хипотезата на чл.107, ал.4 от ДОПК срокът за упражняване на правото на обжалване на АУЗД по административен ред започва да тече от датата на получаване на акта, то доказването на надлежното връчване на АУЗД на данъчния субект при спазване на нормативно регламентираните изисквания по чл.29 от ДОПК, е в тежест на ответника в настоящото производство. В случая доказателства в посочения смисъл за надлежното връчване на АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., № 60374 от 16.06.2020г. и № 60375 от 16.06.2017г., съотв. за датата на тяхното връчване, не са представени. При ненадлежно връчване на АУЗД срокът по чл.107, ал.4 от ДОПК не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към датата на подаване на жалбата от Д.Д. за оспорването на АУЗД по административен ред. С оглед на което неправилно решаващият административен орган е приел, че жалбата против Актове за установяване на задължение по декларация № 60373, 60374, 60375 от 16.06.2017г. е подадена след изтичане на нормативно регламентирания преклузивен срок и съотв. че е налице пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност, поради процесуалната й недопустимост.

 

               С оглед на което Решение № 60373 от 24.06.2020г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора следва да бъде отменено и преписката да бъде върната за произнасяне по основателността на подадената от Д.И.Д. жалба /възражение/ против АУЗД № 60373/ 16.06.2017г., АУЗД № 60374 от 16.06.2020г. и АУЗД № 60375 от 16.06.2017г., включително по направеното възражение за погасяване на задълженията по давност.

 

               Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде уважено по отношение на подлежащите на присъждане направени в съдебното производството по настоящото дело съдебни и деловодни разноски, като в тежест на Община Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на сумата от 335лв., от която 10лв. – внесена държавна такса и 325лв. внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-почеркова експертиза.

 

               Водим от горните мотиви и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.88, ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Д. ***, Решение № 60373 от 24.06.2020г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Д.Д. против Актове за установяване на задължение по декларация № 60373, 60374, 60375 от 16.06.2017г.

               ВРЪЩА  преписката на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, за разглеждане и произнасяне по същество по подаденото от Д.И.Д. възражение вх. № 10-84-67/ 08.06.2020г. против Акт за установяване на задължение по декларация № 60373 от 16.06.2017г., Акт за установяване на задължение по декларация № 60374 от 16.06.2017г. и Акт за установяване на задължение по декларация 60375 от 16.06.2017г.

 

               ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на Д.И.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

 

               Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: