№ 1754
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Образувано е по въззивна жалба от ЕС,гр.София, ул.****,
представлявана от „П.с.“ ЕООД, ищец пред СРС, срещу решение №
20120793 от 20. 05.2021 г. по гр.д.№ 11536 по описа за 2020 г. на СРС, Първо
ГО, 159 състав, с което частично са отхвърлени исковете по чл.51,ал.1 ЗУЕС.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение в
частта в която претенциите на ищеца/въззивник са приети за неоснователни
като се сочи, че съдът не бил съобразил, че представените от ответницата
платежни документи касаят задължения преди ОС от 13.01.2020 г. Сочи, че
съгласно чл.5.3 от договора за управление първо се погасявали най-старите
задължения. С платените от ответницата суми били погасени нейни
задължения от предходни периоди. Затова от ищеца не били представени
квитанциите в които били отразени тези плащания, както и за кои периоди се
отнасят, тъй като те били ирелевантни към претендираните от ищеца суми и
периоди. Следвало да се има предвид, че ответницата системно не
изпълнявала задълженията си към ЕС и вече била осъждана за това по гр.д.№
47101 по описа за 2013 г. на СРС, 35-ти състав. СРС бил нарушил изискването
1
на чл.172 ГПК като кредитирал показанията на дъщерята на ответницата,
разпитана като свидетел. Същевременно не бил кредитирал показанията на
свидетеля на ищеца като същевременно отказал изслушването на втори
свидетел. Затова се прави доказателствено искане, което въззивникът
обосновава с разпоредбата на чл.260, т.6 ГПК- за приемане от въззивната
инстанция на квитанции, за които се твърди, че са относими към
представените от ищцата платежни нареждания. Признава, че същите не били
представени пред СРС, тъй като обективно не касаели исковите претенции, но
поради погрешните изчисления на СРС и позоваването на тях от страна на
съда, същите представлявали нови доказателства.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от Т. М. Л., ответник пред
СРС. В течение на процеса изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 15. 06.2021
г. Въззивната жалба е подадена на 28.06.2021 г.
Същата е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол;
налице е правен интерес от обжалване в частта в която претенциите на ищеца
са отхвърлени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите са уважени решението като
необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено
във валиден процес и е допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
ответницата Т.Л. на 19.10.2005г. е закупила самостоятелен обект в сграда,
представляващ ап. 2, находящ се в гр.София, улица ****.
2
Съгласно Протокол от 22.05.2014 г. на проведено ОС на ЕС на сграда с
адрес гр.София, улица „****, било взето решение от м. януари 2014г. да се
събират по 14 лв. на апартамент/ателие. С Протокол от 29.01.2018 г. на
проведено ОС на ЕС на същата сграда било взето решение да се събира
месечна такса 25 лв. на апартамент/ателие от 01.01.2018г., като
апартаментите, които не се обитавали, да заплащали 15 лв. месечно.
Съгласно т. 2 от Протокол №3/13.01.2020г. от проведено ОС на ЕС на
сградата било взето решение да се пристъпи към принудително събиране на
задълженията на собственика на ап. 2, чрез завеждане на исково
производство, което е възложено на „П.с.“ ЕООД или упълномощен от
дружеството адвокат. Установило се по делото, че: с платежно нареждане от
16.10.2018 г. ответника заплатил такса ЕС в размер на 50 лв.; с платежно
нареждане от 23.11.2018г. ответника заплатил такса ЕС в размер на 50 лв.; с
платежно нареждане от 22.01.2019г. ответника заплатил такса ЕС в размер на
50 лв.; с платежно нареждане от 25.06.2019г. ответника заплатил за м.април,
май и юни 2019г. сума в размер на 45 лв.; с платежно нареждане от
05.09.2019г. ответника заплатил за м.юли, август и септември сума в размер
на 45 лв.; с платежно нареждане от 11.12.2019г. ответника заплатил за
м.октомври, ноември и декември сума в размер на 45 лв.
По делото били събрани гласни доказателства чрез разпита на Е.Р. и Л.
С.а. В показанията си свидетелят Р., който живеел в сградата на процесната
ЕС, кaтo притежавал ателиета № 8 и 9. Бил домоуправител на ЕС до 2016г. –
2017 г. Винаги имали проблеми с ответника, защото не искала да си заплаща
таксите в пълен размер. Била осъдена през 2013 г. по друго дело и си платила.
Свидетелят посочвал, че Общото събрание се свиквало с обявление на
таблото на всеки от двата входа, като на всеки вход се залепяло уведомление
и в асансьора също. Ответникът присъствал на общите събрания.
Притежаваният от нея апартамент бил обитаван, но не знае дали от нея или от
някой друг. Преди м. март 2020г. я виждал 2 – 3 пъти в месеца. Сочел, че
когато отварял ел. таблото на блока виждал, че показанията на нейния
електромер горе-долу съответствали на съседните. Според него апартамента
бил обитаван, но дали тя живее там не знаел. Свидетелката С.а, дъщеря на
ответника посочвала, че ответницата не е живяла на адреса, а живеели заедно
в ж.к „Хаджи Димитър“ от 2015г. Гледала детето на свидетелката, която
3
пътувала често. От началото на м. Март 2020 г., след епидемията, живеела в
апартамента на „Оборище“, за да е отделена, тъй като е възрастна. Преди това
не живеела там. В апартамента ходили 1-2 пъти в месеца, за да нагледат
имота. Може да е нощувала 1 път в месеца там.
При така изложеното СРС е достигнал до следните правни изводи:
За да бъдел уважен иска с правно основание чл.50, ал. т.1 и чл.51, ал.1 от
ЗУЕС следвало да се установи ответникът да е собственик или обитател на
самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, основанието за
начисляване на суми спрямо последния и техния размер. В случая
ответницата, с отговора на исковата молба, изрично била признала
собствеността си върху процесния апартамент № 2 в на ул.“****. В тази
насока било и отразеното в справката по лице от Служба по вписванията –
София, приложена на л.24 от делото. С оглед представените протоколи на ЕС
и периода на исковите претенции, се установявало, че за периода от
01.03.2017г. до 31.01.2018г., дължимата от ответника сума била в размер на
по 14 лв. месечно за периода от 01.03.2017г. до 31.12.20218г. или сума в
размер на 140 лв., доколкото в протокола от 22.05.2014г. не била предвидена
различна сума за необитаемите жилища и сумата от 15 лв., дължима за м.
01.2018г., съобразно взетото решение от ОС, считано от 01.01.2018г. да се
събира по 15 лв. месечно за необитаемите жилища. Или дължимата от
ответника сума за периода от 01.03.2017г. до 31.01.2018г. възлизала в размер
на 155 лв., поради което така предявеният иск за сумата от 63,00 лв. бил
изцяло основателен. Относно дължимите суми във връзка с решение на ОС на
ЕС, проведено на 29.01.2018 г., съдът е приел, че от събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установило, че до м.март 2020г.
ответницата не е живяла постоянно в жилището, а същата била идвала 2-3
пъти месечно, за да нагледа имота. С оглед на това, съобразно взетото
решение на ЕС, същата дължала месечни такси в размер на по 15 лв. за
периода след 01.01.2018г. или за периода от 01.02.2018г. до 30.11.2018г.
дължимата такса била 150 лв. /за 10 месеца/, а за периода 01.12.2018г. до
29.02.2020г. -225 лв./ за 15 месеца/.За дължимата за периода от 01.02.2018г.
до 30.11.2018г. такса в размер на 150 лв. ответника ангажирал доказателства
за извършени плащания с платежно нареждане от 16.10.2018г. и платежно
нареждане от 23.11.2018г. за заплатена сума от 100 лв., която следвало да
бъде приспадната от общото задължение. Или ответника следвало да бъде
4
осъден да заплати сумата от 50 лв. за периода от 01.02.2018г. до 30.11.2018г.,
като за разликата над тази сума, иска е отхвърлен. За дължимата за периода
от 01.12.2018г. до 29.02.2020г. такса в размер на 225 лв. ответника ангажирал
доказателства за извършени плащания с платежни нареждания от
22.01.2019г. , 25.06.2019г. , 05.09.2019г. и 11.12.2019г. за заплатена сума от
185 лв., която следвало да бъде приспадната от общото задължение. Или
ответника следвало да бъде осъден да заплати сумата от 40 лв. за периода от
01.12.2018г. до 29.02.2020г., като за разликата над тази сума, иска е
отхвърлен.
Във връзка с направените оспорвания в отговора на исковата молба и за
пълнота на изложението СРС е счел да отбележи, че решенията на ОС
подлежат на съдебен контрол по законосъобразност по реда на чл.40, ал.1
ЗУЕС. Инцидентният съдебен контрол на решение на ОС бил недопустим, тъй
като това щяло да представлява заобикаляне на закона и щяло да внесе
нестабилност в отношенията между етажните собственици /СРС се е позовал
на приетото в Решение № 6880/13.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№
911/2014 г. по описа на СГС, Решение № 1511/07.03.2017 г., постановено по
в.гр.д.№ 2818/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3067/05.05.2017 г.,
постановено по в.гр.д.№ 13273/2016 г. по описа на СГС и др./. Ответникът,
чиято била доказателствената тежест да установи, че решенията, с които са
установени задълженията му, вкл. и по определяне на дължимите вноски, са
отменени, не представил доказателства в тази насока. Дори и да се приемело,
че за част от тях той, ответника не е уведомен по предвидения в ЗУЕС ред, то
следвало да се приеме, че той е разбрал за тях с връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея като писмени доказателства
протоколи от ОС, а за този от 2014г., той разбрал в о.с.з, в което той бил
приет като писмено доказателство. Нямало данни в предвидения в чл.40, ал.2
ЗУЕС преклузивен срок ответникът да е обжалвал решенията на ОС, поради
което съдът е приел, че те са породили своето правно действие. Или като
краен извод СРС е приел, че първият иск за сумата от 63,00 лв. следва да бъде
уважен изцяло, а останалите искове- частично, като бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 63,00 лв. за периода от 01.03.2017г. до
31.01.2018г., сумата от 50.00 лв. за периода от 01.02.3018г. до 30.11.2018г. и
сумата от 40,00 лв. за периода от 01.12.2018г. до 29.02.2020г.
5
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът претендира ответницата да му заплати дължимите от нея
разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, както
следва: за периода 01.03.2017 г.- 31.01.2018 г. – 63 лв. /или по 7 лв.месечно/;
за периода 01.02.2018 г.- 30.11.2018 г. – 150 лв. или по 15 лв., тъй като за този
период жилището било необитаемо и за периода 01.12.2018 г. до 29.02.2019
г., вкл. сумата в размер на 375 лв. или по 25 лв. месечно, тъй като се твърди,
че за последния период ответницата обитава жилището или обща сума в
размер на 588 лв. В първото по делото съдебно заседание, пълномощникът на
ищеца е уточнил, че последния период като крайна дата следва да се счита не
29.02.2019 г., а 29.02.2020 г./виж л.55 по делото пред СРС/. Съдът е допуснал
това уточнение.
Твърди се, че с протоколно решение № 3 от 13.01.2020 г. било взето
решение да се предприемат съответните мерки за събиране на дължимите
суми от ответницата.
С отговора по исковата молба ответницата е оспорила претенциите на
ищеца по основание и размер като е представила платежни нареждания,
съответно от 16.10.2018 г. за сумата от 50 лв., от 23.11.2018 г. за сумата в
размер на 50 лв., от 22.01.2019 г. в размер на 50 лв., от 25.06.2019 г. за сумата
от 25.06.2019 г., от 05.09.2019 г. за сумата от 45 лв., от 11.12.2019 г. за сумата
от 45 лв.
Видно от съставения за първото по делото публично съдебно заседание,
състояло се на 26.04.2021 г. пълномощникът на ищеца не е оспорил така
представените с отговора по исковата молба платежни документи, нито е
твърдял, че с тях са погасени стари задължения, както се твърди с въззивната
жалба.
С нарочно определение от 19.08.2021 г. въззивната инстанция като взе
предвид доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 20246880 от
09.11.2020 г. и като констатира, че доказателствената тежест е правилно
разпределена между страните, прие, че не са налице предпоставките на
чл.266, ал.3 ГПК за допускане до събиране на поисканите във въззивната
жалба писмени доказателства- квитанции. Последните не се явяват нови по
смисъла на цитираната от въззивника разпоредба на чл.260, т.6 ГПК. Следва
6
да се има предвид, че ищецът пред първоинстанционния съд не се е
позовавал на чл.5.3 от договора за управление, поради което този довод е
преклудиран.
Що се касае до свидетелските показания, същите са обсъдени от
първоинстанционния съд. Следва да отбележим, че дори от показанията на
свидетеля, разпитан на страната на ищеца се установява, че ответницата е
била в жилището 2-3 пъти в месеца. Това той счита за „обитаване“. От
показанията на свидетелката С.а се установява, че това „обитаване“ се
изразява в „наглеждане на имота“. Настоящата инстанция споделя изводите
на СРС, че посещението на имота 2-3 пъти в месеца не означава „обитаване“.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната му част първоинстанционното решение като правилно ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата не е правила разноски и такива не й се присъждат.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20120793 от 20. 05.2021 г. по гр.д.№
11536 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 159 състав, в частта в която са
отхвърлени исковете по чл.51,ал.1 ЗУЕС, предявени от ЕС,гр.София, ул.****,
представлявана от „П.с.“ ЕООД срещу Т. М. Л., ЕГН **********, съответно
за периода от 01.02.3018 г. до 30.11.2018 г. за разликата над уважения размер
от 50 лв. до пълния предявен размер от 150.00 лв. и за периода 01.12.2018 г.
до 29.02.2020 г. за разликата над 40 лв. до 375 лв., както и в частта за
разноските.
7
РЕШНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8