Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 23.07.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1588 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба от И.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ лично и в качеството на баща и законен представител на малолетното дете Н.И.П., ЕГН: **********, в която се твърди, че спрямо тях е извършен акт на домашно насилие от ответницата Р.Д.П., ЕГН: ********** с настоящ адрес: ***.
В молбата си И.П.П. твърди, че Р.Д.П. е негова бивша съпруга, като през време на брака им се е родило детето Н.. Твърди, че след развода родителските права били предоставени от съда на майката, а на него му бил определен следния режим на лични отношения с дъщеря му: през събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата ще взима и връща детето от/в дома на майката.
Молителят твърди, че на 24.09.2019 г. около 10.00 часа посетил заведението „Д.“ намиращо се на центъра на гр.К.. Когато отишъл на бара, барманът му казал, че е видял бившата му съпруга Р., която била с дъщеря им Н.. Тъй като майката повече от три години възпрепятствала бащата да осъществява режима си на лични отношения с детето, той отишъл в лятната градина на заведението, където били седнали те. Когато детето го видяло, извикало радостно „Татееее“ и се хвърлило в прегръдките му. Молителят казал на бившата си съпруга, че ще отиде с детето до бара, за да му купи някакво лакомство и нещо безалкохолно за пиене, при което ответницата дала съгласие. Молителят твърди, че докато бил с детето на бара и поръчвал каквото Н. поискала, ответницата се приближила и я изтръгнала от прегръдката му. Дъщеричката им се разплакала, но майка ѝ просъскала злобно: „Млък, че ще ти откъсна главата!“ и я отнесла в лятната градина, а молителят стоял занемял. Барманът, който бил свидетел на случката, го попитал какво му е станало, защото бил почервенял и дали се чувства добре. Молителят предположил, че е вдигнал кръвното налягане, защото в следващите часове, а и близо седмица след това, се чувствал зле физически, а психически и емоционално бил сринат,защото отново отнели дъщеричката му, все едно бил прокажен. Наложило се да потърси помощ от кардиолог и психолог, за да се справи с този проблем.
Предвид гореизложеното И.П.П. моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие и да бъдат взети мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН, а именно: да се задължи ответницата Р.Д.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо него и малолетното дете Н.И.П.; да се забрани на ответницата да приближава до молителя И.П. *** , местоработата му и местата за социални контакти и отдих; временно да се определи местоживеенето на детето Н. да бъде при баща му; да бъде задължена ответницата да посещава специализирани програми. Моли съда да прецени за какъв срок да наложи поисканите мерки и да му присъди разноските по делото.
Ответницата, представлявана от адв. Б.Н. - Д., оспорва молбата по ЗЗДН. Не отрича, че заедно с молителя са родители на роденото през време на брака им малолетно дете Н.П.. Детето се родило в И. на *** г., където тримата се установили да живеят. Потвърждава, че бракът им е бил прекратен с развод, като родителските права върху детето са били предоставени на ответницата, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с дъщеря му. Същият бил осъден да заплаща на детето си издръжка от 200 евро, но в продължение на повече от три години не изпълнявал това свое законово задължение. Поради тази причина испанските власти на няколко пъти му налагали запор на заплатата, в следствие на което молителят веднага напускал работа. Към датата на подаване на молбата по ЗЗДН неплатените издръжки за Н. били в общ размер около 9600 евро, а бащата ѝ изобщо не се интересувал от нея и не я търсел – нито по време на режима на лични отношения, нито извън него. След развода както молителят, така и ответницата с детето, продължили да живеят в И., като периодично се прибирали в Б.. Отношенията на двамата родители били силно влошени и те водели съдебни дела помежду си в И. и в Б.. Повод за едно от делата било несъгласието на бащата да даде разрешение на майката да пътува с детето в чужбина. След дадено съдебно разрешение от испанския съд, ответницата и детето се прибрали през м. юни 2019 г. в Б.. Когато обаче след няколко дни решили да се връщат в И., те били спрени от граничните власти, защото имало подаден сигнал от И.П., че не разрешава детето му да напуска страната. Това наложило ответницата да предяви иск по чл.127а, ал.2 от СК, за да получи разрешение от съда да напусне пределите на Б. заедно с Н., която трябвало да продължи учебната си година в училището в И.. В резултат на забраната на баща си И.П., Н. не успяла да завърши учебната година и останала 5 месеца в Б., без да знае български език. Наложило се дори Н. да остане за малко и без майка си, от която никога до този момент не се била отделяла, тъй като ответницата трябвало да се прибере до И., за да вземе документи, необходими за съдебния процес. С решение от 08.10.2019 г. по гр. д. № 1064/2019 г. по описа на РС К. малолетната Н., получила разрешение от съда да пътува извън пределите на България, но започнала новата учебна година около месец и половина след съучениците си. Освен тези проблеми на детето си, молителят И.П. създал такива и на бившата си съпруга, която към онзи момент била бременна в шестия месец, а ѝ се налагало да пътува няколко пъти със самолет в двете посоки.
По отношение твърдяното домашно насилие от 24.09.2019 г., ответницата не оспорва, че е имало е подобна среща и ситуация, на която била свидетел сестрата на Р.П. – Д.. Твърди обаче, че това не била точната дата на случката.
Наистина имало подобна среща, при която по време на посещение на заведението „Д.” в К., молителят минал покрай тях, видял ответницата с детето, обиколил площада на К. и се върнал от другата страна на заведението, като отишъл на масата на Р.П., сестра ѝ Д. и детето Н.. Поискал да вземе Н. на бара, но ответницата му казала, че може да седне на съседната маса и да се види с детето, защото Н. реално не била имала почти никакви контакти с баща си. Въпреки това, молителят взел Н. и отишъл на бара, а майката тръгнала след тях. Взела си детето и се върнала на масата, тъй като Н. видимо не искала да тръгне с баща си. Нямало никакво „изтръгване“ от ръцете на молителя, нито детето плакало, нито майката „съскала злобно“, нито изрекла: „Млък, че ще ти откъсна главата“.
След тази случка, на 05.10.2019 г. И.П. посетил дома на Д. в с. В. Л., тъй като това бил настоящия адрес на Р.П. и Н. по време на наложителния престой и на двете в Б., като поискал да се види с дъщеря си. В този момент майката била за няколко дни в И., поради наложителни гинекологични прегледи. След разговор на Д. с Р.П., решили, че ще отидат заедно с И.П. *** на заведение, за да се види той с дъщеря си. И.П. ***, за да я видят и неговите роднини, след което я върнал на леля ѝ Д.. На следващия ден молителят отишъл отново в с. В. Л., като със знанието на майката Р. бащата завел детето в гр. П. на разходка, където за пръв път проявил някаква грижа и купил дрехи и играчки на детето.
Към настоящия момент в И. имало заведено дело от Р.П. срещу И.П., с предмет на делото – ограничаване на родителски права, поради незаинтересованост и неполагане на грижи от страна на И.П..
Същевременно И.П. завел и гр. дело № 1563/2019 г. по описа на РС К. по ЗЗДН – за друга случка от същия период на пребиваването си в Б.. Ответницата счита, че завеждането на това дело, а и на настоящото, е умишлено и тенденциозно, с оглед цялата фактическа обстановка. Твърденията изложени в тях от И.П. били безумни. Ответницата моли съда да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана и да ѝ присъди разноските по делото.
В съдебно заседание молителят, действащ лично и чрез процесуалния си представител адв. Я.П., поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответницата, представляван от адв. Б.Н. - Д., оспорва молбата и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представена от молителя И.П.П. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като доказателство, че ответницата по молбата Р.Д.П., около 10:00 ч. на 24.09.2019 г. в заведение „Д.“ в гр. К., е извършила акт на психическо и емоционално насилие спрямо него и малолетната му дъщеря Н.И.П., а именно – изтръгнала от прегръдките му детето Н. ѝ просъскала злобно по адрес на дъщеря си: „Млък, че ще ти откъсна главата!“
По делото не е спорно, а и се установява от представените копия на удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане и решение за развод № 35 от 25.05.2017 г. по дело за развод №62/2016 г. на съда в гр. К., И. –- в превод на български език, че И.П.П. и Р.Д.П. са имали сключен граждански брак, който е бил прекратен с решение за развод. През време на брака им – на *** г., в Кралство И., се е родило малолетното понастоящем дете Н.И.П., като след развода родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с дъщеря му и е осъден да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро.
Молителят е представил „Консулт и психологическа оценка“ от 11.10.2019 г. Този документ не се кредитира от съда и не следва да се обсъжда, тъй като не представлява годно писмено доказателство. Представената психологическа оценка е изготвена по инициатива на молителя (и по всяка вероятност заплатена от него) и съдържанието ѝ може да породи основателни съмнения за необективност и пристрастност. Няма как тази оценка да се приравни на съдебно-психологическа експертиза, назначена от съда, а наред с това няма данни изготвилото я лице – И. М., да е в списъка на утвърдените вещи лица и да притежава необходимите специални знания.
От показанията на свидетеля Н. С. Г. се установява, че е приятел с молителя и познава ответницата по делото като негова бивша жена. Свидетелят работел като барман в заведение „Д.“ в гр. К. и си спомня за инцидент през м. септември 2019 г., който се случил 2-3 дни преди Деня на независимостта. Докато бил на работа, по телефона му се обадил И.П. и го помолил, ако жена му и детето му дойдат в заведението, да му се обади и да му каже. Известно време след това молителят се появил и го попитал, защо не му се е обадил, че ответницата и дъщеря му са дошли. И.П. му посочил масата, на която били седнали и която се намирала в лятната градина. Насочил се към тях и не след дълго се върнал заедно с детето. Качил го на бара и му поръчал сок. Почти веднага след това дошла Р.П., която се обърнала към бившия си съпруг с думите: „Какво правиш?!? Как си позволяваш?!?“ Казала на детето, че ще го ошамари, затова, че е тръгнало без нейно позволение. Детето се разплакало, а майка му го отвела на нейната маса. Свидетелят твърди, че бащата останал стресиран и уплашен от действията на ответницата и си тръгнал едва, след като се успокоил.
От показанията на свидетеля Д. Д.Д. се установява, че е сестра на ответницата. Спомня си за случка от месец септември 2019 г. Заедно със сестра си и дъщеря ѝ Н. се намирали в заведение „Д.“ в гр. К.. Били седнали на маса отвън, близо до катерушките, където да си играе детето. След известно време покрай тях минал И.П. и макар да ги видял, подминал без нищо да каже. Н. също видяла баща си, но не реагирала. След малко молителят дошъл при тях и поискал да заведе детето до бара. Н. в това време била на масата при майка си. Тъй като детето не било виждало баща си от дълго време, ответницата казала на молителя да седне на съседната маса и да се видят там с Н.. Вместо това И.П. грабнал дъщеря си и я отвел на бара. Майката тръгнала след него и след малко се върнала с детето. Н. не плачела, макар да била видимо разстроена от това, че е била отделена от майка си.След като се допили питиетата, си тръгнали и с това приключила срещата им с И.П. през този ден.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответницата. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяка домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен спрямо него и детето акт на домашно насилие, молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо него, в присъствието на детето, чрез действие от ответницата е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане и решение за развод № 35 от 25.05.2017 г. по дело за развод №62/2016 г. на съда в гр. К., И. – в превод на български език, както и установеното посредством разпита на свидетелите Н. С. Г. и Д. Д.Д., съдебният състав намира, че по делото не е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на И.П. акт на домашно насилие спрямо него.
На първо място, не се установи по безспорен начин датата на деянието, която според молителя е 24.09.2019 г., а според осигурения от него свидетел – 2-3 дни преди Деня на независимостта, т. е. преди 22.09.2019 г.
Несъмнено, в края на м. септември 2019 г. около 10:00 ч. е имало среща между страните по делото в заведение „Д.“ в гр. К.. Свидетелските показния са непротиворечиви относно това, че бащата е взел детето и го е завел на бара, където в присъствието на бармана – св. Г., му е поръчал сок. Почти веднага след това е дошла майката, която си е взела детето. Спорният по делото въпрос е дали с действията си при вземането на дъщеря си, ответницата е извършила домашно насилие. Настоящият съдебен състав счита, че това категорично не е така, а твърденията на молителя, че е „просъскала злобно“ към дъщеря си „Млък, че ще ти откъсна главата!“ се опровергават от свидетеля, който той самият е довел. Съдът отчита заинтересоваността на свидетелите на страните, което обяснява съществуващите противоречия в показанията им. В този смисъл не следва да се кредитират като достоверни твърденията на св. Г., че ответницата е заплашила дъщеря си, че ще я „ошамари“, защото е тръгнала без нейно позволение. Житейски нелогично е едно шестгодишно дете да носи вина затова, че е взето на ръце от на баща си и е отведено някъде – било то на бара, както е в случая, или някъде другаде. Няма как съдът да даде вяра, че в тази ситуация майката е потърсила сметка на детето си, а не на човека, който въпреки несъгласието ѝ, я е взел със себе си. От друга страна съдът намира за съвсем естествена и нормална реакцията на една майка, да си вземе обратно детето от някого, на когото не е позволила да го отделя от нея. При това положение, като съдът изрично подчертава, че никоя форма на насилие не е оправдана, евентуалните действия на ответницата получават своето логично обяснение.
Несъстоятелни и недостоверни съдът намира твърденията, че молителят е изпитал силен стрес, уплаха, безпокойство и душевен дискомфорт от поведението на ответницата, който е продължил цяла седмица и го е довел до психически срив и дори физическа болка. От материалите по делото се установи, а и на съда е служебно известно, че бившите съпрузи се намират в силно обтегнати отношения и между тях съществува непрестанен конфликт, съпроводен с множество съдебни дела – висящи и приключили, поради което настоящият съдебен състав не счита, че поредната конфликтна ситуация между тях би могла да доведе до описаната психологическа и емоционална травма у молителя. Още повече, че се събраха данни за проявявана от него през продължителен период от време незаинтересованост към детето. Обстоятелството, че ответницата е отишла да вземе дъщеря си от баща ѝ, който дълго време изобщо не я е търсил и не се е интересувал от нея, дори и да създава негативни емоции у детето и молителя, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и да обуслови ползването на държавна принуда под формата на мерки за защита. Обратното би означавало неоправдано да се допусне злоупотреба с право, а това не е целта и смисъла на ЗЗДН. Неприемливо е да се използват механизмите за защита, предвидени в ЗЗДН, като средство за уреждане на конфликтни ситуации и междуличностни противоречия. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно. Съществуват други правни способи за разрешаване на възникнали проблеми между бившите съпрузи, касаещи трудности в комуникацията след развода и липсата на взаимно уважение и разбирателство между тях относно грижите за детето.
Съвкупната оценка на доказателствените материали налага извод за недоказаност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита. Събраните доказателства установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителя и ответницата. По делото, обаче липсват такива, успешно обосноваващи извод за реализиран на 24.09.2019 г. спрямо молителя и детето му акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС К. държавна такса в размер на 50.00 лева, както и да заплати на ответника направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. П.
П., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ лично и в качеството на баща и
законен представител на малолетното дете Н.
И. П., ЕГН: **********, за постановяване
на мерки по Закона за защита от домашно насилие против Р. Д. П., ЕГН: ********** с настоящ
адрес: *** по повод извършен от нея акт
на домашно насилие на 24.09.2019
г. като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА И. П. П.,
ЕГН: ********** да заплати по сметка на
РС К., държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), на основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. П. П.,
ЕГН: ********** да заплати на Р. Д. П., ЕГН: ********** направените по делото разноски – 400.00 лв.
(четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
О. с. – П. в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.