№ 29
гр. Разград , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20203330200601 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Д. Й. от гр. Разград против НП № 1873 – 15
- 285/08.07.2020г. на Директора на ОДМВР- Разград, с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния закон, нарушено е правото му на защита,
описаното не отговаря на действителността. Твърди, че е носил пуловер с
висока яка, която е покривала устата и носа, както и шал около врата.
Намирал се е на открито място, приятелите му са били на достатъчно голямо
разстояние така, че да са спазени изискванията, съгласно заповедта на
министъра на здравеопазването. Не са посочени конкретно нарушените
разпоредби. В с.з. заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея
основания, като допълва, че в НП е посочено като извършител друго лице- В.
и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, чрез процесуалния си
представител- юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, а НП за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
1
Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не
се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 29.06.2020г. и АУАН от 08.06.2020г.,
съставен срещу жалбоподателя за това, че „на 19.04.2020г. около 19.40ч. в гр.
Разград на паркинга пред завод Дружба на ул. Тутракан е установено, че
лицето Й. се е намирало на открито обществено място, без поставена защитна
маска за лице или друго средство, покриващо но са и устата му, при наличие
на обявено в Р България извънредно положение с решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ и издадена
Заповед № РД- 01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването във вр.
с чл.209а от ЗЗ, с което виновно е нарушил Заповед № РД- 01-
197/11.04.2020г. за допълнение и изменение на Заповед № РД-01-
124/19.03.2020г. на министъра на здравеопазването“.
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, като е посочено,
че е установено лицето „В.“ поради което и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ
на Й. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Към преписката освен НП и АУАН са приложени писма,
постановление за отказ да се образува ДП от 29.06.2020г., възражение срещу
АУАН, заповед за определяне на компетентни лица.
По делото са разпитани актосъставителят св. А., както и св. А. и К..
Първият заявява, че само е съставил АУАН срещу жалбоподателя, докато
нарушението е установено от колегите му, които са били на смяна на
19.04.2020г., които съставили Констативен протокол, тъй като били
установили 12 лица без маски.
Св. А. уточнява, че на паркинга на завод Дружба били установени
10-12 лица, които били извън автомобилите си и били без маски, за което
съставил КП и докладна записка.
Св. К. уточнява, че действително него ден били излезли, тъй като не
се били виждали отдавна с негови приятели. Решили да отидат на по-
2
отдалечено място, на паркинга на завод Дружба. Били на открито около 10
души, но били на достатъчно разстояние, като повечето били с маски или
шалове, вкл. И М.. Дошли полицаите, искали им личните карти и после им
съставили актове.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна
проверка по издаване на обжалваното НП и АУАН, като констатира, че
същите са съставени в грубо нарушение на процесуалните правила- чл.42, т.4
и т.6, чл.43 от ЗАНН относно акта за установяване на административно
нарушение, респ.чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН за НП.
На първо място констатираното нарушение не е индивидуализирано
по място и време. Това е нарушение на чл.42, т.4 и т.6, респ. чл.57, ал.1, т.4 и
т.5 от ЗАНН предвиждащи описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; собствено, бащино и фамилно име на
нарушителя /наименование на ЮЛ/. В случая описаното в АУАН и НП не
отговаря на установеното от св. А.- касае се за струпване на повече лица, като
не се установява по несъмнен начин дали всички са без маски или друго
защитно средство.
Това се явява съществено процесуално нарушение и само на това
основание НП следва да бъде отменено изцяло.
На второ място, действително към процесния период са действали
забрани към всички граждани за посещения на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка и за
задължително носене на маски или друго средство покриващо устата и носа,
въведено със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., но прави впечатление, че
срокът на тази забрана е изключително кратък от 12 до 26.04.2020г.
3
Впоследствие обаче тези забрани са отпаднали и не са въведени отново и към
момента /задължение за носене на маска има само за затворените помещения,
обществен транспорт и на открито, при струпване на много хора/, въпреки, че
епидемиологичната обстановка в страната не е по-различна от процесния
период - с оглед обявените данни е дори значително по-тежка в сравнение с
процесната дата. Отмяната на тези забрани тогава и невъвеждането им отново
до момента в този вид означава, че е прието, че тези изисквания и забрани за
посещения на подобни места са били явно завишени и в този смисъл
ненужни. Фактически дадена е явно една нова оценка на ситуацията,
обуславяща извод за липса на необходимост от такива забрани.
Това означава, че е налице по-благоприятен закон /отпадане на
забраната/ към момента на издаване на НП, което не е съобразено от
наказващия орган, т.е. преписката е следвало да бъде прекратена на основание
чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Ако наказващият орган е счел, че не е налице разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, то с оглед изложените по-горе мотиви се налага изводът, че
деянието на жалбоподателя, след оценката на ситуацията от днешна гледна
точка е явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически
само по себе си не се свързва със значителни обществено опасни последици.
Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя се явява маловажен
случай и това също налага отмяна на НП като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 1873 – 15 -
285/08.07.2020г. на Директора на ОДМВР- Разград, с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на М. Д. Й. от гр. Разград му е наложена
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г.
на министъра на здравеопазването
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5