№ 819 / 21.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 1116/2019 г., докладвано
от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на Е.Е.А., с която е предявен против Дирекция „Инспекция
по труда” - Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 700 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
постановяване на решението по настоящото дело, като твърдението е, че вредите
са му причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
по нахд № 1709/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, с решението по което дело е
отменено като незаконосъобразно НП № 13-001172/28.09.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, както и от заплащането на
адвокатско възнаграждение също в размер на 400 лв. по канд № 609/2019 г. на Административен
съд – Пазарджик, с определението, по което е прекратено касационното
производство и в резултат на това е влязло в сила решението на Районен съд –
Пазарджик.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание, както и в
представени писмени бележки. Същият претендира и присъждане на направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда”-Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не взема
становище по спора.
Прокурорът дава заключение за частична основателност
на предявените искове. Счита, че липсват доказателства за реално настъпили
вреди вследствие на процесуалното представителство пред касационната инстанция.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщетение в общ
размер на 700 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено
наказателно постановление против ищеца от директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- Пазарджик. Ищецът е
обжалвал това постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си, постановено нахд № 1709 по описа на съда за 2018 година го е отменил.
Решението е влязло в сила тъй като образуваното пред Административен
съд – Пазарджик касационно производство е прекратено. В съдебното производство пред
Районен съд – Пазарджик ищецът е бил представляван от адвокат Г.Б., на която
видно от приложеното пълномощно настоящият ищец е заплатил възнаграждение в
размер на 300 лв. Същият адвокат е представлявал ищеца и в касационното
производство пред Административен
съд – Пазарджик, където е получил от ищеца възнаграждение в размер на 400 лв.
Тези суми представляват имуществени вреди за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебните производства, които в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъжданото
обезщетение в размер на 700 лв. считано от 21.11.2019 г., т.е. от датата на постановяване
на настоящото решение.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението за
забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 700 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тъй
като претенцията е от един по-късен момент – датата на постановяване на
настоящото решение, то същата е основателна.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Следва
да му бъде присъдено платеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Не
следва да му се присъжда цялата платена държавна такса от 25 лв., тъй като
законово дължимата такава е само 10 лв., т.е. следва да му бъде присъдена само
тази сума.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда” да заплати на Е.Е.А. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 700 лв. /седемстотин лева/, причинени му от заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. по нахд № 1709/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП № 13-001172/28.09.2018
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, както и
от заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по канд № 609/2019
г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с определението, по което е
прекратено касационното производство и в резултат на това е влязло в сила
решението на Районен съд – Пазарджик.
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда” –
Пазарджик да заплати на Е.Е.А. обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 700 лв., считано от 21.11.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата от 700 лв.
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда” –
Пазарджик да заплати на Е.Е.А. разноски по делото в размер на 370 лв. /триста и
седемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/