Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията Т. гр.дело №2921 по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 143,63
лв.-лизингови вноски и чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 535,81 лева-неустойка.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.К.К.и М.С.,
срещу П.Т.Т.- П., ЕГН **********,*** която се твърди, че между П.Т.Т.-П. и „Т.Б.“ ЕАД (е предишно
наименование „***“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на
услуги: 1. Договор за мобилни
услуги № ***от 15.12.2014 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ***; 2.Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от 27.07.2015 г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен
план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***; 3.Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***и Договор за лизинг
от 28.07.2016 г. Твърди, че съгласно допълнителното споразумение за мобилен
номер *** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен
телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
220,57 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че за ползването ѝ лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9,59
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди,
че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от П.Т.- П.
мобилен номер и мобилно устройство на лизинг се прилагат следните условия: - за мобилен номер *** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ***от 15.12.2014 г., поел. изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от
28.07.2016 г.; - за мобилно устройство ***
- условията, договорени в Договор за лизинг от 28.07.2016 г. Твърди, че
ответникът не е изпълнявал точно паричните си задължения спрямо доставчика на
услуги, като поради забавено изпълнение на парични задължения за абонаментни
такси, ползвани услуги и лизингови вноски в общ размер на 84,50 лв., начислени
за отчетни периоди, предхождащи 18.12.2016 г., процесният Договор за мобилни
услуги № ***от 15.12.2014 г., посл. изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от 28.07.2016 г. е
едностранно предсрочно прекратен от дружеството по вина на потребителя. Твърди,
че след предсрочнотото му прекратяване от страна на „Т.Б.“ ЕАД е издадена
фактура № **********/18.01.2017 г., която включва задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното прекратяване и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставеното устройство. Твърди, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер *** са уредени
в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ***от 28.07.2016 г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му - 28.07.2018 г. Въз основа на уговореното между страните
задължението за неустойка възлиза на 679,73 лв. Твърди, че обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство ***
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 182,21 лв.
с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски. Общата
сума, начислена във фактурата, е 861,94 лв., като, след приспадане на сумата от
182,50 лв., доброволно заплатена от ответника след погасяване на задълженията
му в общ размер на 84,50 лв., начислени за отчетните периоди, предхождащи
18.12.2016 г., неудовлетворената част от вземането по фактурата е 679,44 лв.
Предвид факта, че внесената сума от 182,50 лв. е недостатъчна за
удовлетворяването на вземането на заявителя в пълен размер, следва задължението
за неустойка и задължението за лизингови вноски да се погасят съразмерно,
съобразно правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3, предл. 2 от Закона задълженията и
договорите. Твърди, че посредством прилагането на посоченото правило за
съразмерно погасяване на еднородни, еднакво обременителни и едновременно възникнали
задължения, вземането за неустойка (679,73 лв.), намалено с пропорционалното на
размера му плащане от 143,92 лв., е в краен размер на 535,81 лв., а вземането
за предсрочно изискуеми лизингови вноски (182,21 лв.), намалено с
пропорционалното на размера му плащане от 38,58 лв., е в краен размер на 143,63
лв. Предвид изложеното претендираната сума по процесната фактура е 679,44 лв.
Твърди, че изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по фактурата е настъпила
петнадесет дни след издаването ѝ. Молида
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца 679,44 лв.
(шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща дължима сума съгласно фактура № **********/18.01.2017 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането по
ч.гр.д.№373/2019г. на РС-Плевен. Претендира направените деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че
така предявеният иск е допустим, но неоснователен поради следните обстоятелства: Не оспорва, че
е сключила договор за мобилни услуги от 15.12.2014 г., съгласно който ѝ
бил предоставен мобилен номер +***. Не оспорва, че на 27.07.2015 г. е подписала
и допълнително споразумение към посочения договор, съгласно което ѝ е
предоставен мобилен телефонен апарат ***; Не оспорва, че на 28.07.2016 г. при
посещение в офис на ищеца в гр. ***била уведомена от негов служител за възможността
за подписване на допълнително споразумение, въз основа на което да ѝ бъде
предоставен друг мобилен апарат ***/бял/, съответно се активира и нов месечен
план за услугите, респ. подписала същото; Не оспорва, че поради моментни финансови
затруднения нямала възможността и не била плащала дължимите такси за месечен
абонамент и лизинг в период от два месеца, поради което ѝ били спряни
входящи и изходящи обаждания. Твърди, че към м. декември 2016 г. посетила офис
на ищеца в гр. ***с молба да си заплати дължимата до момента сума и да ѝ
бъдат пуснати обажданията към нейния телефонен номер, съответно ѝ било
обяснено, че ако иска това да стане, трябва да заплати изцяло сумата по
договора за лизинг, което и сторила - колкото ѝ било казано, толкова
платила. Мислела, че за няколко часа или ден ще ѝ бъде включен телефона,
но след като това не станало, отново посетила офис на ищеца с молба да ѝ
бъде разяснено какво се случва и защо не се активира СИМ-картата. За нейна
изненада служителката ѝ обяснила, че тази СИМ-карта е деактивирана и
телефонния номер не се води вече на нейно име; Твърди, че тогава от друг номер се обадила на Отдел за обслужване на клиенти
на ищеца и попитала каква е причината да премахнат ползвания от нея телефонен
номер от нейно име, след като каквото ѝ е указано от тяхна служителка като дължими суми ги е заплатила в
цялост. Твърди, че не помни какво ѝ било отговорено, но се ядосала и
помни, че казала, че ако не ѝ пуснат до определен срок номера, да считат
договора за прекратен от нейна страна. Предвид изложеното счита, че следва да
бъде прието, че ищецът не я е предупредил за някакво свое намерение, нито я е
уведомил за едностранното /от негова страна/ прекратяване сключения между тях
договор по надлежния ред - писмено по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Никъде в
обстоятелствената част на ИМ не са посочени конкретни суми за: месечна такса за
мобилни услуги, дата на последно плащане преди изпадане в забава от нейна
страна, дата на която е платила указаната ѝ от служителка на ищеца сума
на цялата стойност по договора за лизинг за телефонен апарат Самсунг и дата на
получаване на цитираната фактура. Твърди, че в тази връзка въведените
изчисления и сметки на ищеца се явяват необосновани и непочиващи на конкретни
факти от действителността, нито са счетоводно издържани и проверими /друг би
бил въпроса ако бяха въведени конкретните дати от твърдените от ищеца събития
като последно нейно плащане, период на забава, конкретна дата на едностранно
предсрочно прекратяване на договора и след това дата на плащане цялата стойност
на лизинга, каквото ѝ е указано и с каквото съзнание го извършила.
Твърди, че не ѝ станало ясно как веднъж неустойката ѝ по договор се
твърди, че възлиза на 679.73 лв., съгласно пункт IV, т. 4 от допълнителното
споразумение от 28.07.2016 г. /л. 2, абз. 4 от ИМ/, твърди се, че не е заплатила дължимите
месечни такси за мобилни услуги и затова договорът е прекратен, съответно се
навеждат доводи и за неизпълнени от нейна страна във връзка с лизинга на
мобилен апарат и най-накрая от ищеца се претендира сумата от 679.44 лв. Твърди,
че не дължи неустойка, нито лизинг, дори частично е предплатила сума в размер
на 0,29 лв. от претендираната понастоящем сума, която предполага, че касае неустойка. Прави възражение
за нищожност на клаузата за
неустойка или алтернативно, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
5 от ЗЗПотр. и конкретно: Безспорен факт
е, че ищецът е търговец, а ответникът потребител по смисъла на §13, т. 1 и 2 от
ДР на ЗЗПотр.; Определението за
неравноправна клауза съгласно чл. 143 и 146, ал.1 ЗЗПотр. включва най-общо
следните елементи: не е индивидуално договорена; в нарушение на принципа за
добросъвестност; причина за значителна неравнопоставеност между договорящите
страни относно правата и задълженията; в ущърб и вреда на потребителя; В
съдебната практика се приема, че клаузата не е индивидуално договорена, когато
е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на
съдържанието й, особено в случаите на договор при общи условия, както и при
предварително изготвен типов договор; Клаузата за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите, въз основа на която ищецът претендира заплащане на
оставащите месечни такси до техния краен срок, е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗПотр., тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения, каквото неизпълнение между впрочем не се наблюдава по
делото, да заплати необосновано висока неустойка. Както и при прекомерност на
неустойката, при преценката дали уговореният размер неустойка е необосновано
висок, следва да се изхожда от съпоставянето на размера на неустойката с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. В случая вреди няма, самият ищец
претендира с 0,29 лв. по-малко като сума от тази, посочена от него за неустойка
или конкретно - указал е, че неустойката е в размер на 679.73 лв., а претендира
сума в размер на 679.44 лв. Точно от тук счита, че се налага извода, че е заплатила всички дължими от нея суми за месечен абонамент и
лизингови вноски по сключените от нея договори или най-общо казано няма никакви вреди за ищеца. Счита, че
следва да се има предвид обстоятелството, че договорът за мобилни услуги е
прекратен няколко месеца след сключването на допълнителното споразумение, след
което не е имала достъп до мобилните услуги на ищеца, поради което не би могла
да му причини допълнителни
вреди. Излага съображения, че неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, но в случая договорът вече е прекратен - с платени такси за
месечен абонамент и лизинг, съответно неизпълнение няма. Високият размер на
неустойката е необоснован и противоречи и на добрите нрави, поради което тази
клауза се явява нищожна не само на специалното основание, приложимо към
потребителските договори - чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗПотр.,
но съобразно общите правила на гражданското право - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Твърди, че именно поради неравноправният характер на клаузата за неустойка
другите два мобилни оператори променили условията по договорите си и
неустойката вече е в размер на три стандартни абонаментни такси, а не до
изтичане срока на договора. Твърди, че ищецът до настоящият момент не е сключил
споразумение с КЗП по заведеното дело в СГС. Счита, че в случая не следва да се
намали размера на неустойката, тъй като клаузата за нея е изначално нищожна.
Това е така, защото в т. 3 от TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/09 г. на
ОСГК е посочено, че “преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент”. Именно към сключване на
договора съдът следва да прецени тази клауза и констатира нищожността й, поради
което искът за неустойката трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Нещо повече, нито ищецът твърди, нито е представил доказателства да
ѝ е отправил писмено предизвестие, в което да ѝ е определил
подходящ срок за изпълнение на нейни, считани за изискуеми от него парични
задължения, а с оглед това няма и основание да ѝ начислява неустойка.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за предоставяне на мобилни услуги №
********* от 15.12.2014 г., сключен между страните по делото, на клиента е
предоставен предпочетен мобилен телефонен номер *** при стандартен месечен
абонамент от по 19,99 лв. на месец за периода от 15.12.2014г. до 15.12.2015г.
Съгласно Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги № ***влиза в
сила нов абонаментен план при месечен абонамент в размер на 29,99 лева, а на
клиентът е предоставен мобилен телефон ***. Срокът е продължен от 27.07.2015г.
до 27.07.2017г.
Съгласно Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ***и Договор за лизинг от 28.07.2016 г. за мобилен
номер *** влиза в сила нов абонаментен план с месечна такса , а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 220,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 9,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. Срокът е продължен от 27.07.2015г. до 27.07.2017г. Предоставянето
на устройството е уредено с отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 220,57лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ
лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер
на 9,59лв. всяка.
Видно е от представената фактура №
72514593305/18.01.2017г., че са фактурирани задължение в размер на 182,21 лв.
вноска за лизинг, задължение за предходен период 84,50 лв. и 679,73 лвв.
Неустойка.
Съдът възприема заключението на приетата и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза като обективна, обоснована,
компетентна и безпристрастна. От нея се установява, че процесната фактура №
**********/18.01.2017г. е осчетоводена при ищеца, като неплатеното задължение
по същата е в размер на 679,44 лв. към датата па подаване на Заявлението по чл.
410 от ТПК - 24.01.2019 г. Размерът на неустойките за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ***от 28.07.2016 г. относно номер *** предвид датата на спирането на
входящите и изходящите разговори - 08.12.2016 г. и датата на изтичане на
договора, така както е отразено в системата на ищеца 28.07.2018 г. е общо
679,73 лв. Датата, която се счита за
момент на прекратяването на допълнителното споразумение и служи за начало на
периода, за който се начислява дължимата неустойка е 08.12.2016 г. Размерът на дължимите от ответника суми по
Договор за лизинг от 28.07.2016 г. е 182,21 лв.Размерът на задължението от
ответницата се формира по следният начин: Фактура №**********/18.01.2017 г. е
на стойност 861,94 лв., които включват: Неустойка предсрочно прекратяване на
договор за услуги — 679,73 лв. и Вноска за лизинг — 19 броя — 182,21 лв. от 18.01.2017
г. С платената сума от 267 лв. на 27.01.2017 г. са погасени: -Задължения от
предходен период 84,50 лв. и задължения за неустойката — 143,92 лв. частично по
фактура №725 1593305/18,01,2017 г. -задължения за лизингови вноски — 38,58 лв. частично
по фактура №**********/18.01.2017г. Така остават към момента осчетоводени
задължения по фактура №**********, неплатени от ответника общо 679,44 лв., от
които: -задължения за неустойка — 535,81 лв. по фактура №**********/18.01.2017
г. и задължения за лизннгови вноски - 143,63 лв. по фактура №**********/18.01.2017
г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 143,63
лева:
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства категорично
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***и Договор за лизинг от 28.07.2016
г. за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план с месечна такса , а
на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 220,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 9,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера. Срокът е продължен от 27.07.2015г. до 27.07.2017г. Предоставянето
на устройството е уредено с отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 220,57лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ
лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер
на 9,59лв. всяка. Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответника по делото не е изпълнил
задължението за заплащане на сумата две месечни вноски по договора за лизинг.
Спорно между страните е, дали ответницата е погасила задължението си за
заплащане на лизингови вноски в размер на претендираната сума от 143,63лв.
ответницата е противопоставила правопогасяващо възражение, че е извършила
плащане на претендираната сума. Установи са от приетата по делото експертиза и
не се оспорва от ищеца по делото, че ответницата е заплатила сума от 267 лв. на 27.01.2017 г.. От приетата по делото еспертиза се установи, че с
платената сума са погасени: Задължения от предходен период 84,50 лв. и
задължения за неустойката — 143,92 лв. частично по фактура №725 1593305/18.01.2017
г. -задължения за лизингови вноски — 38,58 лв. частично по фактура
№**********/18.01.2017г. Така остават към момента, след осчетоводяване на
извършеното плащане, така както е описано, че задълженията по фактура
№**********, неплатени от ответника са общо 679,44 лв., от които: -задължения
за неустойка — 535,81 лв. по фактура №**********/18.01.2017 г. и задължения за
лизннгови вноски - 143,63 лв. по фактура №**********/18.01.2017 г.
Спорно е между страните и дали с извършеното плащане на сумата от 267 лв. са погасени задължения на ответницата съгласно законовото
правило. Доколкото престираната сума не е достатъчна да погаси всички
задължения по горепосочената фактура, съдът приема, че ищецът правилно е
извършил осчетоводяването на постъпилото плащане съобразно с разпоредбата на
чл. 76,ал.1,изр.3, пр.2 от ЗЗД. Аргументите за това са следните: Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в
интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от
които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. Условията
и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 се прилагат, ако
липсва уговорка между страните, която да определя
други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и
прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. Принципът, който е заложен в чл.76 ЗЗД
е, че длъжникът има право да заяви с престацията си кое свое задължение иска да
бъде погасено, т.е. длъжникът има право на избор. Това право на длъжника се
признава от законодателя. Ако длъжникът не е посочил с изпълнението си кои
задължения погасява погашението се извършва по реда на чл.76 ЗЗД. В случай, че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. Според изр.2 погасява се най-обременителното
за длъжника задължение. Но законът не посочва критерий кои задължения са
по-тежки и обременителни от другите за да се определи поредността им. Извод за
критериите, които правят един дълг по-тежък се правят от практиката. Един от
критериите е дали е настъпила изискуемостта на задължението. По-обременително е
онова задължение, чиято изискуемост е настъпила, защото почват да се начисляват
лихви и неустойки. Друг критерий – задълженията, за които са предвидени санкции
са по-тежки, защото с тях се увеличава дълга. Критерий е и погасителната
давност. Следователно дали едно задължение е по- обременително от друго следва
да се направи за всеки конкретен случай отделно. Съдът приема, че доколкото
задълженията начислени във фактурата не се различават по никой от
гореизложените критерии те са еднакво обременителни за длъжника. Според чл.
76,ал.1,изр.3, пр.1 от ЗЗД ако всички задължения са еднакво обременителни
тогава се погасяват по-старите- започва се погасяване по хронологичен ред. С
помощта на извършената СИЕ се установи,че задълженията по процесната фактура са
възникнали едновременно и следователно те следва да се погасят съразмерно,
съобразно правилото на чл. 76,ал.1,изр.3, пр.2 от ЗЗД, така катто е процедирал
и ищеца по делото при погасяване на задълженията на ответника с постъпилото от
нея плащане, за което не се установи, тя да е направила избор и да е посочила,
което свое задължение към кредитора погасява.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен в целия си предявен размер от 143,63 лв.
По искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на иска 535,81 лв.:
Не
е спорно между страните и се установява от т. 4 от Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от 28.07.2016 г., че между страните е
уговорена неустойка. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му - 28.07.2018 г.
Ответника
по делото е оспорил клаузата за неустойка като нищожна като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи и служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно т. 4 т. 4
от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от
28.07.2016 г. в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за
която и да е СИМ карта/номер посочени в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. Размерът на неустойките за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от
28.07.2016 г. относно номер *** предвид датата на спирането на входящите и
изходящите разговори - 08.12.2016 г. и датата на изтичане на договора, така
както е отразено в системата на ищеца 28.07.2018 г. е общо 679,73 лв.
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за
неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия,
несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение №
193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата
на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен
интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е
уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките
на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и
начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза
извън присъщите ѝ функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните
разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно,
като валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в
размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за
предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя,
който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира
насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона. Освен това така уговорената клауза
във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. ответника има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано
висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на
потребителя. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че неустойката
е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента,
какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни услуги сключвани
от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът не следва да
разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на
неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на
договорното правоотношение.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира искът за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 81,39 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ представител в размер
на 134,24 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в
размер на 236,58 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на П.Т.Т.- П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.сумата 143,63 лева, представляваща лизингови
вноски по съгласно фактура №
**********/18.01.2017 г., в едно със законната лихва от 24.01.2019г. за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 284/25.01.2019г. по ч.гр.д.№373/2019 по
описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против П.Т.Т.- П.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на
сумата от 535,81 лева, представляваща неустойка, начислена във фактура №
**********/18.01.2017 г, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
284/25.01.2019г. по ч.гр.д.№373/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Т.Т.-
П., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от О.Б.Ш., сумата от 81,39
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.373/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Т.Т.- П.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 134,24 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.да плати на П.Т.Т.- П., ЕГН **********,***, сумата от 236,58
лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: