Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.С.,
15.05.2017.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на осми март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 696 по
описа за 2014г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен e иск с правно основание 92 от ЗЗД от ЕТ
„М.С.– Г.И.” ЕИК********и чл.45 от ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД , ЕИК********И Ч.Р.Б. АД ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на
производствена база в с.Майор Томпсън, закупена от него през 2007г. През същата
или следващата година / различно в различните молби/ твърди, че представители на Ч.Е.Б. АД са
отрязали захранващите кабели осигуряващи
напражение от 200 кило вата и са демонтирали съществуващото в сградата ел.табло
и са поставили ново ел.табло извън производствената база на ищеца, на около 200
м. Прокарали са и нов кабел, който обаче е осигурявал монофазен ток и не е бил
в състояние да му доставя изискуемия се за неговата дейност ток от 200 кв.ч.
Твърди, че има сключен договор за доставка на 200 киловата и същия не е
променян, не е подавано заявление за промяна на мощността, изнасянето на
ел.таблото и електромера извън границите на собственост е извършено самоволно
от представители на ответника. Ищецът е информирал ответника, като е поискал да му бъде възстановено захранването от 200
киловата, но ответното дружество не е предприело никакви действия. През месец
май 2012г. вследствие на буря се е откъснал клон, който е прекъснал въздушно
поставения кабел осигуряващ монофазен ток, като производствената база на ищеца
е останала без ел.захранване изцяло.
Подал е на 05.07.2012г. сигнл
като е заявил единствено липса на напрежение до електромера и скъсани
проводници, но не и твърдяните от страна на ответника откраднати проводници и
укрепване табло на стълб. Въпреки липсата на подавана ел.енергия ищецът е
заплащал фактурираните му от първия ответник суми –цена за достъп. Твърди, че
нито един от двамата ответници не са изпълнили задълженията си, като не му е доставяна договорената ел.енергия за периода 10.09.2012г. до 10.02.2014г. или общо
500 дни. Претендира заплащане на обезщетение за оставане на имота без
ел.енергия на осн.чл.28,чл.29, чл.30 от ОУ на Ч.Е.Б. АД за 500 дни,за горния
период в размер на общо 25 030 лв. Същата сума, за същия период претендира и от страна на втория ответник Ч.Р.Б.
АД но на основание чл.42,43 и чл.44 от ОУ. Наред с това твърди, че в тази сума
са включени и неимуществени вреди, които ищеца е претърпял защото не може да си
ползва реално имота, както и, че същия стои в момента като паметник. С
допълнителни молби, във връзка с дадени от съда указания за уточнение на
претенциите е въвел и нови искове, като
претендира обезщетение за претърпените вреди над неустойките. Сочи, че имота е
закупен с банков заем. Наред с това е пропуснал да реализира и полза от него,
тъй като го е бил отдал под наем, но договора за наем е бил прекратен от
наемателя, тъй като въпреки изричната молба на ищеца, ел.снабдяването на имота
му не е било възстановено
С допълнителни молби уточнения,
са направени конкретизиране на претенциите за неимуществени вреди, както и за
претърпени имуществени вреди от прекратения наем, банковия кредит и платените
сумите за достъп, без да има такъв, като е заявено, че претенциите са предявени
като частични. Доколкото исковете за претърпени имуществени вреди се явява
нововъведени такива извън първоначално предявената искова молба, с разминаване
в размера на претенциите въпреки неколкократните уточнения, то съдът не ги е
допуснал. Направено е и е допуснато уточнение по отношение на заявените с
първата искова молба претенции за
неустойки срещу двамата ответника в общ размер от 45 060 лв., претендирани
по равно спрямо всеки от тях, при условия на разделност. Допуснато е и
уточнение на претенциите за неимуществени вреди, като ищецът е уточнил, че
претендира същите в размер на общо 5 000 лв. спрямо всеки един от двата
ответника, или по 2 500 лв. спрямо всеки от тях при условията на
разделност. Ищецът е уточнил, че е претъпял болки и страдания, поради неудобството
да не може да ползва имот, който е закупил и то със кредит, по който се плащат
и лихви, като това е било причина за притеснения и неудобство пред трети лица.
Моли всеки един от двамата
ответниците да бъде осъден да му заплати неустойка за оставане без електрическа
ел.енергия , поради неосигуряване на достъп и недоставянето й до имота в размер
на 22 530 лева и за претърпени неимуществени вреди сума от по 2 500
лв. всеки един от тях.
ОТВЕТНИКА Ч.Е.Б. АД ЕИК********с отговорите си оспорва исковете,
като твърди, на първо место искът е недопустим, тъй като ищецът не е уточнил
кой е имотът, който е желаел да се ползва и е следвало да има ел.енергия за
стопански нужди и следва да бъде идентифициран като такъв. Наред с това
твърдят, че са изпълнили задълженията си
по ЗЕ- чл.116,ал.7 и Наредба № 6 – чл.28
за доставяне на ел.енергията до границата на собственост, чрез извършване на
проучване, изграждане на кабелни линии и ел.табла и трансформаторен пост, като
присъединяването се счита завършено чрез поставяне на съоръженията за присъединяване под напрежение. Твърди, че не е доказано да е налице
неизпълнение от страна на ответника на задължението му за доставяне на
ел.енергия. Намира, че след като ищеца не е заплащал задълженията си то не може
да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и да претендира
неустойка. Съгласно чл.123а от ЗЕ наред с ОУ изрично е предвидено правото на
енрегийното предприятие да преустанови
временно доставката, в случай на неплащане на задълженията за потребена
ел.енергия. Намира, че не е бил редовно уведомен за спиране доставката на
ел.енергия. Наред с това твърди, че допустимия период за който би следвало да
се дължи неустойка е не повече от 30 дни, като се позовава на чл.30 от ОУ,
поради което размерът на неустойката не може да надвърля 600 лв. и така
претендираното обезщетение се явява прекомерно по размер. Наред с това за да се
претендира обезщетение за обезвреда ищецът е следвало да уведоми ответника в
срок от месец от настъпване на щетите, което твърди че в конкретния случай не е
сторено. Наред с това твърди, че цената на достъпа се следва и се фактурира,
тъй като доставчика, какъвто е този ответник и крайния потребител се явяват
ползватели на мрежата и тази услуга не
може да се предоставя безвъзмездно.
ОТВЕТНИКА Ч.Р.Б.
АД ЕИК******** с отговорите си оспорва исковете като твърди, че претенцията на
ищеца за неустойка така както е посочена, касае три отделни самостоятелни
основания предвидени в чл.42,чл.43 и чл.44 от одобрените ОУ. Разпоредбата на
чл.42 предвижда имуществена отговорност за предприятието на хипотезите от
т.1,т.2,т.3,т.5 – отказ да се осигури ползването на разпределителната мрежа,
неправомерно прекъсване на електроснабдяването, нарушаване непрекъс натостта на
захранването на потребителите , влизане и преминаване на представители на
електроразпределителното предприятие
през имота на потребителя и извършване на дейности в него свързани с
експлоатацията на енерийните съоръжения и контрола върху тях. В чл.43 от ОУ се регламентира
отговорността на електроразпределителното предприятие при неспазване на
сроковете. В чл.44 от ОУ е регламентирана отговорността при продължително
нерегламентирано прекъсване на ел.снабдяването по вина на ЕРП. Наред с това
твърди, че отговорността за едни и същи вреди не може да се носи от всеки от
двамата ответници, тъй като същите имат различни функции. Законът разграничава
отговорността на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на
присъединяването, преноса и снабдяването с ел.енергия. Първата група хипотези
са тези, при които ЕРП може по своя почин да преустанови присъединяването или
преноса на ел.енергия- чл.73 и чл.122 ЗЕ, в който случай доставчика или крания
снабдител не носи отговорност за вредите причинени от преустановяване на снабдяването.
Втората група са тези, при които доставчика може да преустанови снабдяването
към определени потребители – чл.123, чл.123а от ЗЕ, като поиска ЕРП да
преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни., поради
което самото ЕРП не носи отговорност за вредите причинени от това
преустановяване. Предвид на това намира, че е правно невъзможно за конкретно
извършено неправомерно преустановяване на електроснабдяването да се ангажира
едновременно имуществената отговорност и на двете предприятия ЕРП и доставчика
на ел.енергия. Намира, че не носи отговорност, защото ищецът не е започвал и не
е провел процедурата предвидена в Наредба № 6 от 2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към електроразпределителната мрежа.
За притежаваната от ищеца сграда не е започвана и не е извършвана процедура за
присъединяване към ел.преносната мрежа , не е заплащана такса затова и обекта
собственост на ищеца не отговаря на изискванията да бъде захранен с ел.енергия.
Доколкото ищеца е посочил и обстоятелство – скъсване на захранващ кабел от клон
и той е след границата на собственост на имота и не е част от разпределителната
мрежа, то задължение на ищеца е било да го възстанови за негова сметка. Наред с
това твърди, че не е допуснал нито едно от нарушенията, за които ищеца се
позовава на общите условия и претендира неустойка : Не е направен отказ за
използване на разпределителната мрежа – инсталиран е въздушен кабел, както и
средство на търговско измерване от представители на ответника, освен това
преценката къде да се постанови средството за търговско измерване се определя
от електроразпределителното предприятие. Преминаването през имота му са били
свързани оменнос тези действия на служителите на ответника. Твърди, че ЧЕЗ РБ
не се е ангажирало по надлежен начин в писмен или устен договор с определен
срок, в който да е поело задължение да възстанови захранването, с оглед на
което претенцията за неспазен срок е неоснователна. Наред с това ищецът е
заявявал нови и различни искания, изпълнението на които е изисквало
обезпечаването на допълнителни материални ресурси, техника и екипи. Прави възражение за прекомернот на
претенцията за неустойка. До сега твърди, че са били присъждани неустойки в
размер не по-голям от от 600 лв. и
1 200 лв. Намира, че неустойка в размер над 600 лв. би била
прекомерна в сравнение с претърпените вреди от ищеца, а тя не е средство за
обогатяване на кредитора.Максимално предвидения период за неустойка е 30/90
дни. Обекта не отговаря за изискванията да бъде присъединен с постоянно
ел.захранване. Не е имало и няма постоянен договор за продажба на ел.енергия за
посочения обект на потребител, а само такъв за строителни нужди. Намира, че не
е проведена процедурата която е законово предвидена за присъденияване на
съответния обект към електроразпределителната мрежа. Потребителите на
ел.енергия използват ел.разпределителната мрежа при условията и параметрите,
при които съответния обект е присъединен към мрежата, които в случая не са
ясни. Няма данни обекта на ищеца въобще да е присъединяван към мрежата.
Ответника наред с това има задължение да да преняса ел.енергията до границата
на собственост на ел.съоръженията на потребитял с разпределителната мрежа, като
ел.разпределителното предприятие не носи отговорност за поддръжка, обслужване и
контрол на ел.съоръженията след тази
граница на собстввеност и е в тежест на ищеца да установи, че има налични и
изправни такива. Наред с това прави възражение, че при наличие на договор и
предвидена договорна отговорност е недопустимо да се претендира и да се
присъждат имуществени вреди. Цитираното ТР № 4/ 2012г., ВКС – ОСГТК е относимо
единствено към правоотношенията между потребителите и обществения доставчик
какъквто е първия ответник Ч.Е.Б. АД , но не и към Ч.Р.Б. АД.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните доказателства
в хода на производството намира за
установено следното:
Видно от представения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 18,т.ІІ,р.№ 823,д.№ 195 от 2007г.
, на нотариус А.Ч.ищецът Едноличен търговец „М.С.– Г.И. „ е цакупиб от фирма А.
ЕАД – в ликвидация ,с.Томпсън правото на собственост върху следния недвижим
имот : самостоятелен обект ,представляващ двуетажна административна сграда с
бивша кухня и едноетажна полумасиввна сграда – бивша столова с обща разгърната
площ от 1 104 кв.м., строена през
1964 г. и заедно с 1400/20152 ид.частиот имота в който са построени сградите ,
представляващ УПИ № 1 – За промишлени нужди на А.цитни мини в квартал първи от
ПУП на с. Томпсън, Софийска област, целият с площ от 20 152 кв.м. срещу
цена от 53 550 лева. 18.12.20007г. е извършена доброволна делба муже ЕКО А.ЦИТ
ЕАД и ищеца на УПИ № І от ПУП на
с.Томпсън с площ от 18 752 кв.м..
Видно от представения по делото
договор за продажба на ел.енергия за стопанска и обещствена дейност № 11101218
по заявление вх.№ 62901/03.01.2008г. и споразумение № 1 от 03.01.2008г.
едноличния търговец ищец е сключил договор за покупка на ел.енергия за стопанска
и обществена дейност със Ч.Е.Б. АД , като в споразумението са посочени
абонатния номер на обекта и номера на съществуващия електромер, като изрично е
посочено и че е предоставена мощност от
200 квт., трифазен ток, еднотарифен.
НА ищеца с разрешение за строеж №
1 от 10.01.2008г. му е разрешено изграждането на ограда на имота по вътрешни и
външни регулационни линии.
От представените по делото
заявление вх.№ **********/05.07.2012г. и разменената по мейл кореспонденция
между ищеца и първия ответник се установява, че ищецът е заявил на първия
ответник забелязани технически неизправности – липса на напрежение до
електромера, скъсани проводници, откраднати захранващи проводници и укрепване
табло на стълб. Самия ищец твърди, че е заявил единствено първите две
нередности. Видно от твърденията на ищеца обаче, скъсаните проводници са в
рамките на границите на неговото место.
От представените по делото
фактури се установява, че на ищецът за процесния период са му начислявани
дължимите суми за достъп до разпределителната мрежа.
От приетата по делото съдебно
техничесска експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентно
изготвена се установява, че първото електромерно табло е монтирано на
разстояние около 200 м. от производствената база . Таблото е прикрепено към
стълб. В момента на огледа то е изключено от мрежата, като входящия кабел е срязан.
Налице е протокол за монтаж само на електромера. Вещото лице на база
представените по делото документи, вкл. и констативните протоколи е посочило,
че за периода от 05.07.2012г. е са 12.02.2014г. – 13.ч. и 3 минути на обекта на ищеца не е било предоставяна
ел.енергия, когато съгласно конст.протокол № ********** на обекта на ищеца е
възстановено захранването. Към момента на огледа 13.03.2015г. обекта на ищеца е
захранен с ел.енергия. От приложените документи вещото лице констатира, че
стария електромер е демонтиран на 08.01.2014г. и е монтиран нов такъв, а на
12.02.2014г. е демонтиран електромера от 08.01.2014г. и е монтиран нов
електромер, който се ползва в момента. Не е представяна друга техническа
документация, а от наличната такава не може да се установи, кога са монтирани
нито първото електромерно табло на стълба, нито второто , което е поставено
пред границата на собственост и от което в момента се захранва имота. Новото
електромерно табло от което в момента се захранва сградата е разположено на
около 10 метра от съществуващата сграда, като в протокола за монтажа на новия
последен електромет от 12.02.2014г. е посочено, че доставяната мощност е 60
киловатчаса , като изрично е отбелязано, че е платена по-голяма мощност. Вещото
лице въз основа на това обстоятелство е направило извод, че предоставяната
мощност е по-малка от тази по договора и споразумението, която е 200
киловатчаса. Вещото лице въз основа на
договора и споразумението прави извод, е е договорено предоставяне на ищеца на
мощност от 200 киловатчаса, но не може да посочи преди 05.07.2012г. доставяната
ел.енергия каква мощност е била, тъй като не са представени документи за
измерена действителна мощност за този период.
По делото са изслушани по
свидетеллите Г.и Й.. От показанията на свидетеля Г.се установява, че след като
имота е бил закупен от ищеца, същият е наел бащата на свидетеля да го охранява,
а след неговата кончина е помолил свидетеля да я наблюдава, като същия е имал и
ключ от сградата. В сградата не се е
живеело, като сградата не е захранвана с ел.енергия от лятото на 2012г.. Именно
свидетеля е констатирал липсата на ток в имота и е видял провисналия кабел, като
той се е намирал между стълба и сградата. Представители на ЧЕЗ са дошли
сравнително бързо след уведомяването им и са констатирали нередностите.
Установява, че в сградата не се осъществявала дейност нито преди, нито след
преустановяване подаването на елелктричество, нито и след възстановяването му и
към настоящия момент.
Свидетеля Й. , като служетел на
ЧЕЗ ЕлектроР. установява, че докато е била действаща мина А.цит е била
захранвана от електропровод средно напражение в размер на 20 хил. волта, като
след ликвидиране на мината и по тяхно искане е било преустановено подаването на
тази мощност за да може да се демонтира оборудването в трафопоста на мината.
След това отново сградата е била захранена, но с по-малка мощност, от
най-близкия стълб на ЧЕЗ. Твърди, че новата мощност е позволявала работа с
електрожени. Твърди, че смяната на захранването е станало за 2 – 3 дни. Знае за
последващи проблеми със захранването на сградата от колеги, но според чутото
причината е била в изходящата линия,
която като собственост и поддръжка следва да е за сметка на собственика на
имота, т.е. на ищеца. Към сградата се е изградила нова кабелна линия преди
около 2-3 години, като свидетеля е присъствал при изграждането й като представител на ЧЕЗ за да се обезопаси
фирмата по възлагане и да бъде допусната за да работи със съоръженията на ЧЕЗ.
Свидетеля установява, че ел.таблата са на ЧЕЗ и следва те да са монтирали
таблото преди години и следва първото
изнесено да е монтирано към момента на ликвидация на мината. Всички вътрешни
линии изходящи от трафопоста следва да са били собственост на мината и да са
ликвидирани от тях. Стълбът на който се е поставило първото ел.табло се е
монтирал към момента на ликвидация на мината, още докато е имало ликвидатор, на около 100 метра от сградата и служил за захранване нуждите на сградата.
Въз основа на свидетелските
показания и приетата експертиза съдът приема за установено, че за процесния
период в имота не е била доставяна ел.енергия.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е собственик на имота,
за който твърди, че не е подавана електроенергия за процесния период 10.09.2012г. до 10.02.2014г., както и се
установи, че за периода в имота не е доставяна договорената ел.енергия. След
закупуване на имота ищецът е сменил партидата на свое име, като е получил
абонатен номер и електромер с определен номер, по сключен договор с първия
ответник Ч.Е.Б. ЕАД. Съгласно договора електроенергията, която следва да се
доставя е за стопански нужди и следва да е в обем от 200 квтч. Установи се, че
договореното количество ел.енергия не е доставяно в имота на ищеца за процесния
период. Причината обаче за недоставянето съдът намира, че е такава, която
изключва отговорността и на двамата ответника. След закупуването му и от 2008г.
до м.май 2012г. имотът е бил захранен с ел.енергия. За този период ищецът не
доказа какъв обем, количество и качество ел.енергия му е доставяна, а и няма
документи или други доказателства, които да установяват, че до май 2012 г.е
имало затруднения с доставката на ел.енергия и спор във връзка с тези доставки
между страните. Причината за прекратяване доставката е станала повреда в
ел.съоръжение по причини независещи от енергийните предприятия –ответници. При
буря и от паднал клон се е скъсал захранващия кабел. В тежест на ищеца е да
установи, че този кабел е бил възстановен от него, доколкото не се спори, че
скъсването е било в границите на собственост на имота. Съгласно чл.8 от ОУ на Ч.Е.Б. – съгласно чл.7 и чл.8
продажбата на ел.енергия се извършва и собствеността върху ел.енергия се
прехвърля на портребителя на границата на собственост на ел.съоръжения на
потребитля с разпределителната мрежа и продажбата на ел.енергия започва с
поставяне под напрежение на ел.съоръженията до границата на собственост. В
тежест на ищеца е и същия не установи, след като захранващия кабел, е скъсан в
рамките на границата на собственост на неговия момент, в кой момент той го е
възстановил, или е изградил вътрешната система на сградата, за да може
ел.енергията да се подава отново от ответниците. В чл.32 от ОУ отговорността на
доставчика на ел.енергия/първия ответник/ се изключва, когато неизпълнението на
задължението за доставка на ел.енергия е по причини независещи от енергийниете
предприятия. Съгласно чл.47 от ОУ на втория ответник електроразпределителното
предприятие не носи отговорност за неизпълнение на задълженията си във връзка с
качеството на снабдяването, когато от страна на потребителите не са изпълнени
изисквания, свързани с осигуряване на нормална работа на консумираната
ел.енергия. Вярно е, че от експертизата по делото се установи, че вече се
подава ел.енергия от момента на
предявяване на иска, но тя е с мощност по-ниска от договореното. Този период
обаче не е предмет на иска и само въз основа на това обстоятелство съдът не
може да приеме, че такъв обем е бил подаван и преди процесния, тъй като за
процесния период въобще не е подавана ел.енергия. Ползване на устройствата и начина на
свързване на сградата , обособена след продажбата на частта закупена от ищеца,
като самостоятелен имот към ел.мрежа, не може да се приеме за равен, на
снабдяването на мината . С оглед изложеното и доколкото ищецът не е установил
момента в, който е отстранил настъпилата повреда в рамките на своя имот, и
изградената присъединителна мрежа в рамките на неговия имот съответна на
стопанската дейност, която ще извършва в имота, то съдът приема, че
отговорността и на двамата ответниците е изключена. След като са налице
предпоставки за изключване отговорността на ответниците, то и исковете за
присъждане на обезщетение – неустойка, съобразно общите условия и обезщетение
за неимуществени вреди се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени. Наред с това по отношение претендираните неимуществени вреди,
по делото не се събраха и достатъчно доказателства, от които да се установи
психо-физическо въздействие върху ищеца, като резултат от липсата на електричество в имота и поведението
на ответните дружества.
По
отношение на разноските такива се следват на всеки от ответниците на осн.чл.78 ГПК за представителството на един юристоконсулт, като съдът приема, относно
техния размер, следва да се приложи действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК,
доколкото нормата е процесуална, поради което на осн. ЗПП и Наредбата за
заплащане на правната помощ –чл.25 съдът приема, че ищецът следва да заплати на
ответниците сума в размер на по 100 лева на всеки за юр.консултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ЕТ „М.С.– Г.И.
„ ЕИК ********, гр.С., жк.**********срещу Ч.Е.Б. АД *** за заплащане на сумата
от 22 530
лева наустойка за оставане без ел.енергия за стопански нужди в имота в
с.М-р.Томпсън за периода 10.09.2012г. до
10.02.2014г., както и иска за претърпени неимуществени вреди в размер
на 2 500 лв. , изцяло като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от ЕТ „М.С.– Г.И. „ ЕИК ********, гр.С., жк.**********срещуЧЕЗ Р.Б. АД
, гр.Пловдив 4 000, ул.*********за заплащане на сумата от 22 530 лева наустойка за
оставане без ел.енергия за стопански нужди в имота в с.М-р.Томпсън за периода 10.09.2012г. до 10.02.2014г , КАКТО И
иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 500 лв. , изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА „М.С.– Г.И. „ ЕИК ********,
гр.С., жк.**********ДА ЗАПЛАТИ на Ч.Е.Б.
АД *** сумата от 100 лева / сто лева / разноски за юристконсулстско
възнаграждение на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.С.– Г.И. „ ЕИК ********,
гр.С., жк.**********ДА ЗАПЛАТИ на Ч.Р. Б. АД разноски в размер на 100 лева /
сто лева / за юристконсултско възнаграждение на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :