РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20211000500915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 261484 от 1 декември 2020г. по гр. д. № 10219/2019г.,
Софийски градски съд, І ГО, 10 състав е осъдил Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Г. К. Ш.,
както следва: на основание чл. 515, ал. 1 КЗ, сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 12.01.2018 г., причинено от лице, притежаващо
сертификат „Зелена карта“ по международна застраховка „Гражданска
отговорност“, заедно със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното
плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 661,50 лв.,
представляваща съдебни разноски, като отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 30 000 лв.; осъдил ищцата да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 265,50 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Производството пред въззивния съд е образувано е по въззивна жалба
1
на Г. К. Ш. срещу решението по гр. д. № 10219/2019г. на СГС в
отхвърлителната му част – с оглед оплакванията на жалбоподателката и
искането, отправено към въззивния съд. С доводи, концентрирани върху
нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение,
се иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на
иска за още 30 000 лв.
СНББАЗ е оспорил въззивната жалба на ищцата.
Ответникът СНББАЗ също е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, но в неговата осъдителна част. Излага
доводи за нарушение на материалния закон при определяне на правната
квалификация на иска, която счита, че произтича от нормата на чл. 513 КЗ,
тъй като се иска ангажиране на отговорността му в качеството му на
Национално бюро. Счита, че съдът неправилно е приел за доказано
настъпването на процесното ПТП, като по делото е останало недоказано
деликтно поведение на водача на л. а. „ Ланчия“. Поддържа още, че съдът не е
разгледал възражението му за съпричиняване и не е разграничил поведението
на двамата водачи с оглед значението им за настъпване на вредите.
Недоказани, според този жалбоподател, са и претърпени телесни увреждания
от ПТП, при противоречиви данни в медицинската документация, като не е
възприето и заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, а вместо това съдът е кредитирал показания на роднина на
ищцата. Като евентуален довод релевира такъв за нарушение на чл. 52 ЗЗД
при определяне на размера на търсеното обезщетение. Поддържа и, че
неправилно е бил определен и моментът на забавата. Иска съответна на
доводите си защита срещу решението - отмяната му в обжалваната част и
отхвърляне на иска, евентуално частична отмяна и частично отхвърляне и
поради съпричиняване от страна на ищцата.
Г. К. Ш. е оспорила жалбата на ответника. Счита, че възражението за
съпричиняване, както е обосновано с въззивната жалба, е направено за първи
път с нея и е преклудирано, а евентуално е неоснователно.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
при дадена правна квалификация на иска по чл. 515, ал. 1 КЗ, че в полза на
ищцата като пострадало лице от ПТП, причинено противоправно – в
нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП - от водач, застрахован по международна
2
застраховка “Гражданска отговорност“, е възникнало вземане срещу
ответника като представително национално бюро в размер на 15 000 лв. - с
оглед характера и тежестта на увреджането, провежданото лечение,
непълното възстановяване на фона на съществуващите дегенеративни
гръбначни изменения от предходни заболявания на ищцата.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – разгледан е предявеният
иск, въпреки неточната правна квалификация на спорното право не е нарушен
принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и няма
произнасяне извън определения от страните по спора предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. Като косвен резултат от решаващата
си дейност счита същото и за правилно.
Предявен е бил иск при правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 вр. чл.
513, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв. ведно със законната лихва от 13.05.2019г. (този момент на
забава е посочен в обжалваното решение без да е отхвърлено искането за
присъждане на лихва от по-ранен момент) от пострадало лице срещу СНББАЗ
като представително национално бюро.
Спорните въпроси и във въззивното производство са дали водачът на
МПС е имал противоправно поведение при доводи от страна на ответника–
жалбоподател, че по делото не е установено по несъмнен начин, че ПТП е
реализирано на посочената дата и час, включително не е доказан механизъм
на ПТП и участвалите в ПТП автомобили да са получили по вид и степен
уврежданията, описани в протоколите за оглед на два от трите автомобила,
които се твърди, че са участвали в ПТП. Ответникът–жалбоподател
поддържа, че от приетите по делото две експертни заключения по
автотехнически експертизи не се установява сходен механизъм на
реализиране на ПТП, като заключенията си противоречат по посочените в тях
обстоятелства по реализиране на ПТП. Поддържа, че експертните заключения
са изготвени единствено по взетия предвид от вещите лица констативен
протокол за ПТП, - към който до хода по същество по делото не била
представена схема на ПТП, като вещите лица не са взели предвид и
3
аудиозаписът, постъпил от Дирекция „Национална система тел. 112” при
МВР, който съдържал обективни данни за механизма на ПТП (въпреки че той
пораждал сериозни съмнения за реализиране на ПТП), - и от същите не се
установявало по несъмнен начин реализирано ПТП, механизъм на
настъпването му и причинно - следствена връзка между ПТП и настъпилите
вреди. В тази връзка поддържа, че съдът не е отчел и обсъдил противоречието
в двете експертни заключения, като според първото МПС „БМВ“ след удара с
МПС „Мерцедес“ се е ударило в мантинелата и се е установило на острова,
разделящ двете платна, а според другото заключение такъв удар с
мантинелата изобщо не е имало. Изтъква, че, за да бъде установен
механизмът на ПТП на база данни за деформациите по автомобилите, следва
да е известна степента и вида на уврежданията им, за да може да се направи
обоснован извод за най-вероятния възможен механизъм на ПТП. Поддържа,
че дадените от водачите на МПС обяснения и тези на пътник в л. а.
„Мерцедес”, доколкото не са събрани по надлежния ред за целите на
настоящото производство, а обслужват целите на различно по характера си
производство, не са допустимо доказателствено средство. Така ответникът е
обобщил в жалбата си, че при липсата на установен по несъмнен начин
механизъм на реализиране на ПТП и достатъчно ясни и обективни данни за
реализиране на същото, в частност установено по несъмнен начин поведение
на всеки от участниците в ПТП, по делото не е доказано противоправното
(посочено като виновно) поведение на водача на МПС л. а. „Ланчия” Д. Д. по
реда на пълното и главно доказване, като актовете, изготвени по реда на
ЗАНН не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. По този начин
ответникът възпроизвежда като доводи главните възражения от защитата си
срещу иска по същество. Ищцата в своя отговор на въззивната жалба на
ответника е посочила, че фактическият състав на деликта е доказан по
несъмнен начин. Ответникът – жалбоподател поддържа евентуално и, че за
настъпването на ПТП принос има и пострадалата, която не е реагирала
своевременно и правилно на възникналата опасност от ПТП - да отклони
движението на автомобила, така че да избегне удар с МПС „Ланчия“, както и
не е ползвала аварийно спирачната система на автомобила, така че да намали
скоростта и избегне ПТП, евентуално да реализира такова с по-ниска скорост.
Ищцата от своя страна поддържа, че това възражение, като направено за
първи път във въззивната жалба на ответника, е преклудирано. В отговора на
4
исковата молба ответникът е навел възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата като управлявала МПС без поставен предпазен колан и по този
въпрос спорът не е пренесен във въззивното производство.
Спорен във въззивното производство е и въпросът по размера на
евентуално дължимото и определено от съда обезщетение за неимуществени
вреди, който ответникът счита за завишен, а ищцата за занижен с оглед
характера и тежестта на получените увреди. Във въззивната си жалба
ответникът релевира доводи и за недължимост на законната лихва за забава
след изтичане на два месеца след завеждане на извънсъдебната претенция.
За да се произнесе по спорния предмет на въззивното производство,
САС взе предвид следното:
Според заключението на комплексната съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза на 12.01.2018г. в тъмната част на денононощието
(ищцата е уточнила в последното съдебно заседание, че ПТП е настъпило в
19.50 ч.) в гр. София на ул. “Даскал С. Попандреев”, в района на
кръстовището с ул. “Кумата”, кв. Бояна е настъпило ПТП при следния
механизъм: лек автомобил „Мерцедес”, управляван от ищцата, се е движил по
ул. „Даскал С. Попандреев ” от кв. Бояна към бул. „България“ и
приближавайки към кръстовището с ул. „Кумата” л.а. Ланчия, ДК №
******* (Сърбия), управляван от Д. Д., който се е движил по ул. „Кумата“
към кръстовището с ул. „Даскал С. Попандреев“, отдясно наляво за посоката
на движение на л.а. Мерцедес, със скорост не по-висока от 40 км/ч,
определена на база движението и деформациите по автомобила, е ударил л. а.
Мерцедес. Вследствие на удара мерцедесът се е отклонил в посока наляво и е
реализирал челен удар със спрелия да завие наляво към ул. „Кумата“ л. а.
БМВ, т.е. при ПТП са налице два удара – един страничен инициален отдясно
и един челен. Вещото лице е пояснило, че механизмът е определен след
анализ на зоните на деформации на автомобилите, като след челния удар
вероятно мерцедесът, който е бил с предимство на кръстовището, се е ударил
в мантинела, като по този начин се е „погасила“ скоростта му. Вещото лице е
посочило още, че е възможно движението на мерцедесът към л. а.“БМВ“ да е
следствие от въздействие на водача му, за да избегне удара.
Според заключението на повторната АТЕ, изслушана по делото, също
изготвено въз основа на констативния протокол за ПТП, скоростта на
5
движение на л. а. „Мерцедес“, на база деформациите по автомобилите и
местата на установяването им след удара между тях, е била около 50 км/ч, а
на л. а. Ланчия около 20 км/ч; за посоката на движение на л. а. Ланчия преди
кръстовището с ул. „Даскал С. Попандреев“, обозначен като „Път с
предимство“, е бил поставен пътен знак „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Водачът на л. а. Ланчия не е спрял пред кръстовището, за да
пропусне л. а. Мерцедес, като е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки
маневра ляв завой. Водачът на л. а. Мерцедес е продължил движението си в
средната пътна лента и не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на движение на л. а. Ланчия. ПТП е станало между л. а. Ланчия с
предната му част челно, който ударил л. а. Мерцедес в предната му дясна част
странично. Вследствие на страничния удар в предната част на л. а. Мерцедес
се е реализирала ударна сила, която е била пред масовия център на л. а.
Мерцедес и под въздействието на посочената сила предната част на л. а.
Мерцедес се е завъртяла под малък ъгъл наляво, при което автомобилът,
вследствие на скоростта си, се е насочил под ъгъл наляво и е продължил
движението си с началната си скорост от около 50 км/ч, преминал е върху
продължението на лявата пътна лента на ул. „Даскал С. Попандреев“ и е
достигнал до мястото, където е спрял л. а. БМВ в лявата пътна лента на
насрещно движещите се автомобили. Така се е реализирал челен удар между
л. а. Мерцедес и л. а. БМВ. След удара между л. а. Ланчия и л. а. Мерцедес,
предната част на л. а. Ланчия се е завъртяла надясно и автомобилът е застанал
отдясно на л. а. Мерцедес. Като причина за ПТП и в двете заключения е
посочено поведението на водача на л. а. Ланчия, навлязъл в кръстовището в
момент, в който движещият се по пътя с предимство автомобил го е
приближавал от лявата му страна, като е навлязъл в опасната му зона;
максималната безопасна скорост на мерцедеса, с която, ако се е движил е щял
да спре преди мястото на удара, е била 42, 6 км/ч. Описаните в констативния
протокол щети по трите автомобила, според вещото лицe, могат да се получат
при така описания механизъм на ПТП, определен според местата на
деформациите на автомобилите.
За произшествието е подаден сигнал на тел.112, на място е пристигнал
екип на СДВР – отдел „Пътна полиция“, съставен е констативен протокол на
13.01.2018г. Както е приел и СГС в обжалваното решение, неоснователни са
възраженията на ответника, че ПТП не е настъпвало изобщо, а се касае за
6
застрахователна измама. Конкретният механизъм на ПТП е установен по
делото посредством заключенията на автотехническите експертизи – основно
и повторно, чийто основни изводи въз основа на специалните знания на
вещите лица са съдържателно идентични, изготвени на база данните за
механизма на ПТП, съдържащи се в констативния протокол за ПТП. Той
действително не е пряко доказателствено средство за установяването му, но
се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно
удостоверените възприети от съставителя факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като участници в ПТП, характер и вид на
нанесените видими материални вреди, пострадалите от ПТП, мястото на
произшествието (чл. 179, ал. 1 ГПК). Изготвените от ответника/по възлагане
на ответника документи за ПТП не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, поради което неизготвянето на заключенията и въз
основа на тях не е аргумент за невъзприемането им при тяхната оценка.
Необсъждането на вероятния удар на управлявания от ищцата автомобил в
мантинела след удара с л. а. БМВ от страна на вещото лице, изготвило
повторното заключение на АТЕ, не представлява, както твърди ответникът в
жалбата, си противоречение в заключенията. След като експертите са приели,
че въз основа на зоните на деформации на автомобилите, отразени в
констативния протокол, може да се извлекат относими за механизма на ПТП
данни, доводът на ответника, че следва да бъде известна и степента на
уврежданията (която не се отразява в констативния протокол), се явява
неоснователен. Както като резултат е възприето и в обжалваното решение, за
целите на настоящото производство, в което не се разглеждат имуществени
претенции, детайлен опис на щети по автомобилите е неотносим към спора. В
скицата за ПТП, несъобразена от експертите, поради това, че е представена
след изготвяне на заключенията, също не е отразена степента на деформации
на автомобилите и ответникът не сочи кое от отразеното графично в нея би
могло да доведе до различни изводи за механизма на ПТП. Различният час на
ПТП, вписан в протокола и в скицата (тя е описана в АУАН и в нея е вписан
час на ПТП като приетия в административнонаказателното производство),
които не се ползват със задължителна доказателствена сила относно часа на
ПТП, невъзприет от съставителя (чл. 179, ал. 1 ГПК), не могат да доведат до
извод, целен от ответника, а именно, че ПТП с описаните в исковата молба
параметри изобщо не е настъпвало. Въз основа на начина, по който е подаден
7
сигналът до „Националната система 112“ и въз основа на твърденията
(колебанията) на подалия сигнала, не могат да се направят относими към
механизма на ПТП изводи, като твърденията в сигнала са предмет на
доказване, а не представляват „обективни данни“ за механизма на ПТП. В
обжалваното решение съдът не е обсъждал дадените от участниците в ПТП
“сведения“, а се е позовал на съставени такива. И въззивният съд не обсъжда
тези документи като доказателствено средство в настоящия процес, от които
единствено написаното от ищцата може да се преценява през призмата на чл.
175 ГПК, а другите представляват частни свидетелстващи документи с
формална доказателствена сила, обвързваща съда (чл. 180 ГПК). Вярно е
посоченото от ответника в жалбата му, че на основание чл. 300 ГПК (чл. 413,
ал. 2 и 3 НПК) със задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, се ползва само присъдата или акт на
наказателния съд, приравнен като последици на присъдата. Въззивният съд
не прави извод за противоправно поведение, осъществено от водача на л. а.
Ланчия, въз основа на издаденото срещу него наказателно постановление за
нарушение на чл. 47 ЗДвП, но от актовете, съставени по реда на ЗАНН,
подписани от водача на л. а. Ланчия, съдът прави извод, че е реализирано
ПТП на 12.01.2018г. с участието на този водач.
С оглед изложеното и въззивният съд счете, че по делото е проведено
необходимото доказване от страна на ищцата, че водачът на л. а. Ланчия,
заради чието поведение е осъществен началният удар при ПТП, е имал
противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП -
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, е следвало да пропусне пътното превозно средство, което се
движи по пътя с предимство. Ответникът не е въвел своевременно в рамките
на първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат като описаното във въззивната му жалба (преди това в
писмената защита, представена пред СГС). Ето защо въззивният съд не
разглежда това преклудирано възражение (чл. 266, ал. 1 ГПК). Надлежно
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното
производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на
исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението. Дори да се приеме, че
ответникът е бил в обективна невъзможност, поради липса на достатъчно
8
данни за поведението на пострадалата като водач, да релевира надлежно
възражение за съпричиняване към момента на депозиране на отговора на
исковата молба, то в хода на производството пред първата инстанция, въз
основа на посочения от вещите лица механизъм на ПТП, въпреки че не е бил
съгласен със същия, ответникът е могъл да наведе факти като посочените във
въззивната му жалба, с които да обоснове съпричиняващо според него
поведение на ищцата към ПТП, съответно към уврежданията й.
Получените от процесното ПТП увреждания на ищцата са установени
посредством заключението на комплексната експертиза в
съдебномедицинската й част, изготвено въз основа на съставената
медицинска документация при прегледите на пострадалата и след преглед,
осъществен от самото вещо лице. Според това заключение ищцата е получила
вследствие на ПТП травматични увреждания - контузия на шията и контузия
на поясния отдел на гръбначния стълб. Тя е получила медицинска помощ още
на 12.01.2018г. – прегледена е от ортопед, направени й са рентгенови снимки,
предписано й е домашно лечение и прием на медикаменти. На 22.02.2018г. е
прегледана отново и след изследване ЯМР (26.02.2018 г.) е поставена
диагноза „Дискови протрузии на С 5-6 и С 6-7 с компресивен синдром“; на
23.03.2018г. е описана и дискова херния на ниво Л4-5, Л5-Ес 1. Съгласно
заключението ищцата е претъпяла болки с умерен интензитет непосредствено
след травмата, като в хода на лечението същите са се засилили и са се
прибавили нови оплаквания като световъртеж, главоболие, силни болки в
шията с изтръпване на раменния пояс, силни болки в кръста с изтръпване и
слабост на двата крака. От направените изследвания са установени увреди на
гръбначния стълб, довели до притискане на нервните коренчета и засилване
на болките. Понастоящем (м.07.2020г., когато е изготвено заключението)
болките в шията и кръста продължават с умерен характер, със слабост и
изтръпване на горните и долните крайници. На пострадалата, както се посочи,
е проведено домашно – амбулаторно лечение с прием на обезболяващи и
успокояващи лекарства. Направените й изследвания водят до извод, че на
фона на съществуващите увреждания на гръбначния стълб, преживяната
травма от ПТП е довела до обостряне на оплакванията на ищцата, като
болките в шията и кръста са се засилили и са довели до изтръпване и слабост
в крайниците. Лечението е продължило около 3 месеца със посочения тип
лекарства и са провеждани прегледи в Спешно отделение. На фона на
9
съществуващите увреждания на гръбначния стълб травмата е довела до
трайни неудобства на пострадалата, изразяващи се в постоянни болки с
различен интензитет в зависимост от физическата й активност, затрудняващи
ежедневната й работа, които продължават и към момента на изготвяне на
заключението. Болките, които пострадалата би могла да има в бъдеще, са
свързани със съществуващите гръбначни промени, усложнени при
травматичния инцидент. Заболяванията - спондилоза, остеохондроза, дискова
болест, дегенеративна стеноза на левия нервен отвор, вкалцяване на задния
надлъжен лигамент на гръбначния стълб, лекостепенно изкривяване вляво на
гръбначния стълб са промени, започнали преди процесното ПТП. В съдебното
заседание, при приемане на заключението, вещото лице е разяснило, че макар
да не може с проценти да се изчисли кои от измененията в гръбначния стълб
на ищцата са настъпили от произшествието и кои вследствие на
съществуващите й дегенеративни заболявания, контузията на шията и на
поясната област, понесени при ПТП, са утежнили състоянието й и е
необходимо време, за да отшумят болките й. И въззивният съд възприема
обсъденото заключение като обосновано с медицинските данни по делото и
личния преглед, осъществен от експерта, на пострадалото лице, при който,
обратно на твърдяното във въззивната жалба на ответника, е установено
движение в непълен обем в шийния и поясния отдел на гръбнака.
Обстоятелството, че образно изследване на ищцата е разчетено в час, по-
късен от този, посочен като час на напускане на лечебното заведение, не води
до извода на жалбоподателя – ответник, че се разколебава твърдението на
ищцата за посещение в болница, което е надлежно документирано и в
журналите на лечебното заведение, а ответникът не е е провел доказване на
тезата си.
От показанията на свидетелката П. – първа братовчедка на ищцата,
преценени по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е установено
още по делото, което кореспондира на възприетото заключение на СМЕ, че
след произшествието за период от около 3 месеца пострадалата е изпитвала
силни болки в кръста, довели до ограничение на движенията й, – нуждаела се
е от помощ в ежедневието, например, за да се обува и облича; имала и болки
в главата. Въпреки че след около 3 месеца болките намалели, оплакванията на
ищцата продължавали и към момента на разпита (м.07.2020г.).
Въз основа на изложеното въззивният съд прави и следните правни
10
изводи:
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съотв. в случая
тази на представителното национално бюро поради непозволено увреждане,
извършено от застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ извън
РБ, е необходимо да се установи наличието на вреда, противоправно
поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това
са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й
основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и
предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на
отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът може да обори
презумпцията за вина с обратно доказване, за да обори субективното
основание за отговорността си, което се презумира, като се изхожда от
положението, че ако се установи, че определено лице е причинило вредата, то
това лице е действало и виновно.
С оглед вече приетото по-горе правоизключващото възражение на
ответника за липса на противоправно поведение на водача на л. а. Ланчия е
неоснователно, а възражението за съпричиняване, релевирано
несвоевременно, не подлежи на разглеждане.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. В случая, при съвкупния анализ
на доказателствата по делото във връзка с доводите на жалбоподателите, като
се изходи от получените телесни увреждания от ищцата, която е била почти
на 39 години към датата на ПТП, и от тяхната тежест, а именно контузии на
шията и на поясния отдел, довели до усложняване на наличното състояние на
гръбначния стълб, и като се съобразят претърпените от пострадалата болки,
присъщи на уврежданията, интензитета на болките, начинът и периодът на
лечение и продължаващата проява на болки, затрудняващи ежедневната й
активност, както и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, и въззивният съд намира, че обезщетение в
11
размер на 15 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в
чл. 52 ЗЗД, и не води до обогатяване на пострадалата. Ето защо, предявеният
иск за заплащане на обезщетение за доказаните в производството
неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от
реализирането на което отговаря ответникът, е основателен до посочения
размер. Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, съобрази, че
наличният болков синдром и непълен обем на движения (2 години и половина
след ПТП) е предизвикан освен от получените при ПТП травматични
увреждания, така и от дегенеративните промени в областта на гръбначния
стълб, които нямат връзка с ПТП и за които не следва да се ангажира
отговорността на ответника, но отдаде значение на настъпилото увреждане на
гръбнака и неговото предназначение и функции за здравето на целия
организъм, което предпоставя определяне на посочения размер на
обезщетението. Тук съдът подчертава, че при фактическо допринасяне за
настъпването на вредоносния резултат на другия причинен фактор –
заболяванията на ищцата, за които ответникът не отговаря, не се касае за
съпричиняване по смисъла на закона, което предпоставя човешко поведение,
а за причинен процес извън такова поведение, за последиците от които
отговорността на ответника не се ангажира, доколкото в каузалния причинен
процес всяко от обсъжданите по-горе в настоящото решение условия
разкрива наличието на причинна връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр.1 ЗЗД,
и при липса на други данни, това фактическо допринясане е поне в равна
степен с травмите от ПТП. Наред с това, възникването на други вреди от
травматичното събитие или влошаването на здравословното състояние на
пострадалата, би било основание за нова претенция към делинквента,
съответно към ответника в производството. Следователно доводите за
нарушение на чл. 52 ЗЗД са неоснователни – няма основание за намаляване,
нито за завишаване на определеното като дължимо обезщетение за
неимуществени вреди. Доводите на жалбоподателя - ответник за
краткотрайно обостряне на съществуващи при ищцата оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото. Същото се отнася и за доводите на
жалбоподателката – ищца, че ритъмът й на живот и емоционално състояние
са били променени драстично и, че за всяко „елементарно действие“ тя е
имала нужда от чужда помощ.
По горните съображения и въззивният съд прие, въз основа на
12
конкретната преценка на конкретните обстоятелства, че по делото е доказано
противоправно поведение на посочения в исковата молба водач на лекия
автомобил, участник в ПТП. Дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат само от травматичното събитие ПТП съдът
оцени на 15 000 лв. Върху определеното обезщетение се дължи и законна
лихва, но начиная от 14.06.2019г., откогато ответникът, с оглед датата на
сезирането му с приложен констативен протокол за ПТП и медицински
документи (13.03.2019г.), изпада в забава (вж. чл. 496 вр. 512, ал. 1 КЗ).
С оглед изложеното, доводите в разглежданите жалби са
неоснователни, освен този за изпадане в забава на ответника от по-късен
момент, а обжалваното решение в частта му по размера на дължимото
обезщетение като правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане
към мотивите на първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото от
въззивния съд (чл. 272 ГПК). На частична отмяна подлежи решението в
частта, в която е присъдена законна лихва за забава, начиная от 13.05.2019г.
до 13.06.2019г. вкл., в която част искането за присъждане на лихва за забава
следва да се отхвърли. При този изход на спора съдът не присъжда разноски в
полза на никоя от страните при идентичен по размер оценим обжалваем
интерес по делото за всяка от тях.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261484 от 1 декември 2020г. по гр. д. № 10219/2019г. на
Софийски градски съд, І ГО, 10 състав, в частта, в която е пресъдена лихва за
забава, начиная от 13.05.2019г. до 13.06.2019г. вкл. и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на лихва за забава върху присъденото
обезщетение за периода 13.05.2019г. до 13.06.2019г. вкл.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261484 от 1 декември 2020г. по гр. д. №
10219/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в останалите
обжалвани части – в които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 вр. чл. 513, ал. 1 КЗ в размер на 15 000 лв.
ведно със законната лихва, начиная от 14.06.2019г. и искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
13
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14