Р
Е Ш Е
Н И Е № 57
Гр.Самоков, 14.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав,в открито съдебно заседание,проведено на четиринадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1153/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид
следното:
С.И.Л. и Й.И. *** са предявили срещу Община
Самоков иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК-за признаване за установено
по отношение на ответника ,че ищците са собственици на основание упражнявано от
тях давностно владение и наследство на частта от поземлен имот с пл.№ 156,
парцел V, в кв.18, целият с площ от 1422 кв.м. по плана на с.Горни Окол от 1971
година , а именно:частта с площ от 297 кв.м.,попадаща в улица с о.т. 88-89 и
частта с площ от 422 кв.м.,попадаща извън регулация на с.Горни Окол ,от ПИ V-156, целият с обща площ от 1422 кв.м.,при
съседи:наследници на Йордан Николов Мишалов ,Боне Николов Мишалов,Стайко
Станилов Китанов ,Асен Митков Станилов и улица.
С молба от 13.05.2021
год. ищците са оттеглили иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК срещу
ответниците П.Г.П., Е.С.Г. ,В.Г.Т. ,С.Г.С. ,Г.Г.С. и Ж.К.И.- наследници на
Стоянка Тодорова Михова.
С определение в з.з. на
18.05.2021 год. съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството
срещу ответниците П.Г.П., Е.С.Г. ,В.Г.Т., С.Г.С. ,Г.Г.С. и Ж.К.И., поради
оттегляне на иска от ищците.Производството е продължило срещу ответника Община
Самоков.
В исковата молба се сочи
,че ищците С.И.Л. и Й.И.Г. ,като наследници на брат си Г. Иванов Лазов ,починал
на 14.12.2018 год. и на баща им Иван Лазов Михов, починал на 18.05.1989 год.
,б.ж. на с.Горни Окол,са съсобственици по давностно владение и наследство на
недвижим имот ,находящ се в с.Горни Окол,община Самоков ,целият с площ от 1422
кв.м.,представляващ поземлен имот пл.№ 156, парцел V, в кв.18 по плана на с.Горни окол от 1971 год.,с площ
от 752 кв.м. в регулация и с площ от 442 кв.м. извън регулация ,ведно с
построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 54 кв.м.,при съседи на
имота:наследници на Йордан Николов Мишалов, Боне Николов Мишалов ,Стайко
Станилов Китанов ,Асен Митков Станилов и улица.
Ищците твърдят ,че
собствеността върху описания недвижим имот са придобили на упражнявано от тях
давностно владение ,заедно с техния брат Г. Иванов Лозанов ,починал на
14.12.2018 год. в продължение на 20 години върху целия имот,собственост на
техния баща Иван Лазов Михов,за който имот нямат документ за собственост.
Сочат ,че за признаване
на правото им на собственост са подали молба –декларация за заверка до Община
Самоков за извършване на обстоятелствена проверка от нотариус за целия имот
,като им била заверена само за част от имота -752 кв.м.,тъй като част от имота
попада извън регулацията на с.Горни Окол и нотариусът отказал издаване на
констативен нотариален акт за целия имот .
В исковата молба се сочи
,че върху издадената им скица е проектирана улица ,която разделя имота на две
части –част с площ от 752 кв.м. в регулация
и за частта от имота с площ от 442 кв.м.,попадаща извън регулация по
плана на с.Горни Окол .Твърди се ,че такава улица на място никога не е била
реализирана.Целият имот с площ от 1422 кв.м.винаги е бил ограден и ползван
единствено и само от семейството на ищците – от техния баща до смъртта му ,а
по-късно от ищците и брат им в продължение на повече от 50 години общо владение.
Ищците сочат ,че до
смъртта си през 1989 год. баща им Иван Михов Лазов е живеел в процесния имот
,заедно с втората си съпруга Стоянка Тодорова Михова , б.ж. на с.Горни Окол
,починала на 02.07.1996 год.
Твърдят ,че след смъртта
на Стоянка Тодорова Михова през 1996 год. процесният имот се владее от тях
заедно с брат им Г. Иванов Лазов,който живее в имота от 1996 год. до смъртта си
на 14.12.2018 год., а те са поддържали и почиствали дворното място ,като го
обработвали и ползвали за градина и засаждали различни зеленчуци ,домати
,моркови и др.,също прибирали и реколтата от овощните дръвчета –ябълки ,круши,
сливи и др.Дворното място е оградено с ограда –телена мрежа и циментови колове.
Ищците твърдят ,че след
смъртта на брат си 14.12.2018 год. продължили да владеят и поддържат имота
,като владението им ,заедно с владението на брат им и в продължение на повече
от 20 години –спокойно,явно,непрекъснато и несмущавано от никого и понастоящем
продължават да владеят и ползват само те имота.
Ищците сочат ,че частта
от имота извън регулация -422 кв.м. никога не е бил заявяван за възстановяване
в ПК-Самоков и ОСЗ-Самоков и не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Община
Самоков чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Кабранска е представила
отговор ,в който е изразила становище за неоснователност на предявения иск и е
изложила съображения.
Самоковският районен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери за установено следното :
Видно от представеното
удостоверение за наследници на Иван Лазов Михов ,починал на 18.05.1989 год.
,б.ж. на с.Горни Окол, ищците С.И.Л. и Й.И.Г. са негови наследници по закон
/низходящи –дъщери/
Видно от удостоверение за
наследници на Г. Иванов Лазов –низходящ/ син/ на наследодателя Иван Лазов Михов
,починал на 14.12.2018 год. ,ищците С.И.Л. и Й.И.Г. са негови законни
наследници /сестри/.
За признаване правото на
собственост ищците С.И.Л. и Й.И.Г. *** молба –декларация с вх.№ Д-13/05.04.2019
год. за извършване на обстоятелствена проверка от нотариус на процесния имот
,находящ се в с.Горни Окол ,община Самоков ,целият с обща площ от 1422
кв.м.,представляващ поземлен имот- имот пл.№ 156, парцел V,в кв.18 по плана на с.Горни Окол от 1971 год.
С писмо изх.№
Д-13/25.04.2019 год. Община Самоков е отказала заверка на молбата ,подадена с
искане с вх.№ ЗМДТ13/05.04.2019 год. за целия имот с площ от 1422 кв.м.Съгласно
издадената скица № С-90/04.02.2019 год.
имот пл.№ 156 е с площ 1422 кв.м., като част от имота с площ от 422
кв.м. попада извън регулационните граници на с.Горни Окол, 14 кв.м. се придават
по регулация към парцел VI,
кв.18, 297 кв.м. попадат в улица с о-т.88-89-публична общинска собственост ,а
останалата част от имота с площ 669 кв.м.е отреден УПИ парцел V-156, кв.18 по регулационния план на с.Горни
Окол ,целият с площ от 752 кв.м.В писмото е отразено, че частта от имота ,която
е извън регулационните граници /442 кв.м./ попада в поземлен имот с
идентификатор № 16599.1.6-земеделска територия ,собственост на Община Самоков
,съгласно чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ, поземлен имот с идентификатор №
16599.50.1-земеделска територия ,собственост на Община Самоков ,съгласно
чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ и полски обслужващ път –публична общинска собственост по
кадастралната карта на с.Горни Окол.
След като са дадени
указания за промяна в описа на имота от страна на Община Самоков ,ищците са
подали нова молба-декларация ,съответно за поземлен имот с площ от 752 кв.м.,за
който са получи заверка от страна на общината ,след подадената молба-декларация
за площта ,която е в регулация -752кв.м.,а останалата част ,за която ищците
претендират, видно от приложените скици от кадастралната карта ,е земя по чл.19
от ЗСПЗЗ.С влезлия в сила регулационен план от 1971 година ,утвърден със
Заповед № 0-585/1971 год. ,площта от 297 кв.м.е записана като улица ,видно от
скица л.14 от делото/.
По делото е представено
удостоверение от кметство с.Горни Окол, Община Самоков ,от което е видно ,че
наследодателят на ищците Иван Лазов Михов има деклариран следния недвижим имот
:къща /паянтова/,построена 1950 година ,плевня и дворно място от 800 кв.м.
По делото е представено
удостоверение изх.№ РД-12-02-783/19.11.2021 год. на Общинска служба
„Земеделие“-Самоков е видно ,че ОСЗ –Самоков има преписка с вх.№ 291 ГО за
земеделски земи в землището на с.Горни Окол.По тази преписка има заявени и
признати 20 бр. имоти, като собственик на имотите е Иван Лазов Михов ,а Й.Г.,С.Л.
и Г. Иванов Лазов негови наследници.Отразено е ,че ОСЗ-Самоков не може да
удостовери дали имота попадащ в идентификатор № 16599.1.6 е заявен,тъй като не
е посочена местност.По посочената преписка няма възстановени имоти.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която се установява следното:
Вещото лице е изготвило
комбинирана скица на имота ,като е отразило ,че реализирана улица по о.т 88-89,
за която са били отчуждени 297 кв.м. на място не съществува.
По скица № 156/05.01.1979
год. ,издадена от Община Самоков /стр.13/ УПИ –V,планоснимачен номер № 156, кв.18 е с площ от 1 366 кв.м., улица – о.т.88-89 с площ от
297 кв.., площта на целия имот е 1 553 кв.м.
В изготвената комбинирана
скица са отразени имотите по приложените СКИЦА № 1087/19.08.1991 год., издадена
от Община Самоков/л.14/ УПИ V,планоснимачен
номер № 156, кв.18 с площ от 752 кв.м.,ПИ, планоснимачен номер № 156, кв.18,
т.т.1 до 12 с площ от 683 кв.м., улица –о.т.88-89 –публична общинска
собственост т.т.4,5,8,9-4 с площ от 297 кв.м., имот извън регулация с площ от 442 кв.м., площ на целия имот -1422
кв.м. и СКИЦА № С-90/04.02.2019 год., издадена от Община Самоков - УПИ V,планоснимачен номер № 156, кв.18 с площ от
752 кв.м.,ПИ, планоснимачен номер № 156, кв.18, т.т.1 до 12 с площ от 683
кв.м., улица –о.т.88-89 –публична общинска собственост т.т.4,5,8,9-4 с площ от
297 кв.м., имот извън регулация- т.т.5,6,7,8-5, с площ от 442 кв.м., площ на
целия имот -1422 кв.м. и СКИЦА № С-90/04.02.2019 год., издадена от Община
Самоков.
Имот с планоснимачен №
156, кв.18, с площ от 1422 кв.м. по приложената скица № С-90/04.02.2019 год. ,
издадена от Община Самоков е ограден с бетонови колове и мрежи.
Според заключението имота
с площ от 752 кв.м. по регулационния план на с.Горни Окол ,утвърден със Заповед
№ 0-585/1971 год. е в регулация по скица № С-90/04.02.2019 год., издадена от
Община Самоков .
Видно от заключението в
издадената скица № С-90/04.02.2019 год. от Община Самоков по действащия регулационен
план на с.Горни Окол е отразена улица с т.т.88-89-публична общинска
собственост.По одобрената КККР със Заповед № РД-18-47/08.07.2021 год. ,улица с
т.т.88-89-публична общинска собственост не е отразена.При огледа на място от
вещото лице,няма реализирана улица по о.т.88-89.
Решение на
ОС“Земеделие“-Самоков за възстановяване собствеността на имота на ищците не е
издавано.
По делото са разпитан
свидетеля Йордан Атанасов Захариев ,от показанията на когото се установява,че
същият познава ищците ,с които живеят на
една улица .Ищците живеят на края на улицата , имотът им е последният преди
края на селото.Сочи ,че имотът е над декар ,декар и 300.Представлява къща с
фургон и дворно място.Сочи ,че последно в имота е живеел Г. Лазов –брат на
ищците ,който починал.Преди да се пенсионира живеел в гр.София ,след това дошъл
да живее в с.Горни Окол-към 2000-2005 год.Не може да каже точната година
,когато е дошъл да живее в селото.Той обработвал мястото ,засаждал зеленчуци.Починал
през 2018 година.Сочи,че имотът бил поразграден и ищците го заградили.Сочи,че има
черен път пред имота ,но улица никога не е имало.Черният път не преминава през
имота, а покрай него.Свидетелят обяснява ,че след смъртта на Г. не е виждал
сестрите му трайно да идват в имота .Идват в събота и неделя.Не са живели
постоянно в имота.Те опънали мрежи и заградили имота.Сочи ,че имота е ограден
от родителите на ищците.
В показанията си
свидетелката Елена Василева Недялкова заявява,че познава ищците и знае ,че имат
наследствен имот от родителите им.Знае,че брат им Г. е живеел в имота в с.Горни
Окол, починал през 2018 год.Имотът се намира в горната част на селото ,в горния
край ,близо до местността „Потоко“.Последната къща от селото.Имотът
представлява къща с дворно място ,заградено.Площта на имота е повече от един
дакар.Сочи ,че братът на ищците Г. Иванов Лазов е живял в този имот повече от
15 години.Живеел сам ,а в събота и неделя идвали сестрите му,които го се
грижели за него.След неговата смърт имотът се владее от ищците .Заявява ,че
имотът винаги е бил ограден с ограда .През имота не минава улица , а отстрани
на пътя.
При така установената фактическа обстановка ,съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
,вр.чл.79,ал.1 от ЗС.
Искът е допустим.Ищците имат правен интерес от воденето на този иск винаги,
когато въпреки че владеят имота в цялост, трето лице им оспорва собствеността
върху него.Интересът на ищците се основава на твърдението им, че притежават
правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба
основание, в случая наследяване и давностно владение и на следващо място от
отричането на това право от ответната община. В този смисъл решение № 851 от
19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №1423/2008г., IV г.о., ГК. За да бъде уважен искът
по чл.124 ал.1 от ГПК, ищците следва да докажат собственост върху описания в
исковата молба имот, на посочените основания.
Страните не спорят, а и се потвърждава
от представените удостоверения за наследници, че ищците С. Лашов и Й.Г.,както и
Г. Иванов Лазов ,починал на 14.12.2018 год. са законни наследници на
наследодателя им Иван Лазов Михов,починал на 18.05.1989 год.Също така не е
спорно, че имотът с площ от 442 кв.м. се намира извън границите на
регулационния план на селото, както и че не е заявяван за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ от ищците като наследници на Иван Лазов Михов.
Съдът счита ,че от събраните по делото доказателства
се установи,че по отношение на процесния имот с площ от 442 кв.м. е било
осъществено необезпокоявано владение от бащата на ищците
Иван Лазов Михов до неговата смърт на 18.05.1989 год. ,а след това от неговия
син Г. Иванов Лазов до смъртта му на 14.12.218 год. и от ищците С.Л. и Й.Г. ,и
до момента на завеждане на делото и след това.
От представената по делото скица
№ 1087/19.08.1991 год. на Общински народен съвет-Самоков е видно ,че имот с
пл.№ 156,с площ от 1422 кв.м. е записан по разписния лист на наследниците на
Иван Лазов Михов ,което сочи на извода ,че фактическата власт върху имота е
упражнявана от Иван Лазов Михов още докато е бил жив преди изготвяне на
разписния лист.
Установи се ,че Г. Иванов Лазов е
осъществявал от 2005 г. до смъртта си през месец декември 2018 г. фактическа
власт за себе си върху процесния недвижим имот, като владението му е било
непрекъснато, явно и несмущавано, поради което и с оглед разпоредбата на чл.79,ал.1
от ЗС той е придобил правото на собственост върху имота по давност.Със
смъртта на Г. Иванов Лазов това право е преминало в имуществото на единствените
му наследници по закон – ищците С.Л. и Й.Г..
Неоснователни са възраженията на
ответника, че с оглед статута на имота на земеделска земя по смисъла на чл.2
от ЗСПЗЗ ,обусловен от невключването на имота в границите на регулационния план
на с.Горни Окол, ищците не могат да се легитимират като негови собственици, без
да е проведена административната реституционна процедура по този закон,
както и че не може той, респ. наследодателите му, да го придобият по давност.
Актуалната съдебна практика е
категорично ориентирана към становището, че не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер и
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решение на реституционния
административен орган с конститутивно действие относно обекта на право на
собственост и субектите, на които се възстановява това право.Ако имотът е
запазил селищния си характер, не е бил включен в блок на ТКЗС, не е бил
причислен към държавния поземлен фонд и не е бил физически или юридически отнет
от лицата, които го владеят като дворно място, той не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ на
земите, които подлежат на възстановяване по реда на този закон,но са
останали незаявени в законните срокове. Ако лицето, което владее такъв имот, не
притежава документ за собственост, то може да се снабди с нотариален акт по
обстоятелствена проверка или да се позове на придобивна давност в съдебен
процес, тъй като за такъв имот не се е отнасяла забраната по чл.86 от
ЗС за придобиването му по давност, включително и в редакцията на тази
разпоредба до изменението й (обн. ДВ, бр. 31/1990 г.), доколкото върху него не
е установено право на кооперативно земеползване и не е одържавен.В този смисъл
е решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, І г. о. и
посочените в него много други.
Освен това както е посочено в Решение №
21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/09 г. на ІІ ГО на ВКС, само този, който в
съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност,
следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че
имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет
по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.В случая такива
доказателства липсват, за което не може само от факта, че имотът се намира
извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ,
каквото е становището на ответника.
В конкретния случай през 70-те години на
миналия век, когато е изработен плана на с.Горни Окол процесният имот е бил
вписан в разписния лист към този план, т. е. още тогава е имал селищен характер
и не е губил този характер ,бил е ограден от всички страни. От друга страна, не
се установява имотът да е бил включен в блок на ТКЗС за кооперативно земеползване,
да е бил одържавен и причислен към държавния поземлен фонд или да е бил
фактически или юридически отнет от лицата, които са го владяли, а
установяването на което и да било от тези обстоятелства е в тежест на ответника
в настоящото производство.Това е така, защото, след като ответникът оспорва
възможността ищците да придобият право на собственост върху имота по давност и
се позовава на свое право на собственост върху същия имот, поради включване на
имота във фонда от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, то в тежест на ответника е да
докаже фактите и обстоятелствата, съставляващи това придобивно основание – че
имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен, или е бил
отнет по друг начин, и следователно е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но поради незаявяването му за възстановяване в преклузивните срокове
по този закон е станал общинска собственост на основание чл.19
от ЗСПЗЗ.
За
пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл10,ал.1 от ЗСПЗЗ не е
аргумент в полза на доводите на ответника, че на възстановяване по реда
на този закон подлежат всички земи извън границите на населените места
независимо дали са били включени или не са били включени в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации.Предпоставка за
възстановяването на собствеността върху земеделските земи е лишаването на
собственика от правото му – чрез включване на имотите в ТКЗС,ДЗС или друга
образувана въз основа на тях селскостопанска организация, одържавяване на
определени основания /чл.10,ал.2,8 и 14 от ЗСПЗЗ / и безвъзмездно
отстъпване на ТКЗС или на държавата (чл.10,ал.3 от ЗСПЗЗ), неправомерно
отнемане (чл.10,ал.4 от ЗСПЗЗ).Не е налице основание за реституция, ако земята
не е била обобществена.В тази връзка разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗСПЗЗ следва
да се разбира в смисъл, че собствеността подлежи на възстановяване независимо
от вида на селскостопанската организация, в която е била включена земята, а не
независимо от това дали изобщо е била включвана в такава организация.
В представените по делото скици /л.14/ и
заключението на вещото лице е видно ,че 297 кв.м. от имот с пл.№ 156 с площ от
1422 кв. м. са отчуждени за улица по о.т. 88-89 ,като на място не съществува
такава улица.С влезлия в сила регулационен план ,утвърден със Заповед №
0-58581971 год. ,имотът с площ от 297 кв.м. е отреден за улица .Към този момент
ЗТСУ (отм.) ,който изрично предвижда, че
процедурата по отчуждаване включва и издаване на заповед за отчуждаване, каквато
не се твърди да е издавана,съответно не е представена по делото. Отчуждаването за улици не се осъществява по
силата на плана- напр. за разлика от отчуждаванията по дворищнорегулационния
план, който има непосредствено отчуждително действие. Нормата на §6, ал. 2 на
ЗУТ не може да се прилага за оценка на частите от имотите, отчуждавани за
улица. В случай, че не е издавана заповед за отчуждаване при действието на ЗТСУ
(отм.),то имотът не е отчужден и от влизане в сила на ЗУТ отчуждаванията за
улици, дори при заварени първоначални планове за улична регулация, следва да се
извършват по реда и правилата, предвидени в ЗУТ, Закона за общинската
собственост и Закона за държавната собственост,каквито процедури също не са
осъществени.
Съгласно чл.
14, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план (ПУП) се урегулират улици, както
и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване.
По този начин се определя съответното предназначение на част от земната
повърхност. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху
реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от
предназначението, т. е. от отреждането по плана, но самото право се придобива
след проведено по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнато от
това предвиждане.Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен
план не представлява основание за придобиване право на собственост.Такова
основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието.Общината
(или държавата) придобиват правото на собственост върху определената част от
съответния имот след заплащане на обезщетение (аргумент от чл.
21, ал. 1 ЗОбС), след което става собственик и на реализираната върху тази
част от имота улица.С ПУП за регулация на улици (чл.
110 ЗУТ) съответните имоти се регулират като такива, предназначени за
обекти на публична собственост (чл.
112 ЗУТ), както и уличната мрежа (чл.
112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл.
205, ал. 1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти,
собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по
реда на ЗДС и ЗОбС за обекти -
публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на
транспортната техническа инфраструктура, преустройства на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително улици. Чл.
209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита
отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент, дори
улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска
собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ, не се е
осъществил. По силата на чл.
2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху
съответния обект само след надлежно проведено
отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното
мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице.Като краен резултат съдът намира ,че ответникът не е придобил право на
собственост върху имота , в резултат на надлежното му отчуждаване (решение
№ 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г., ВКС, II-ро ГО и в решение №
371/28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г., ВКС, IV-то ГО ) .
По изложените съображения съдът приема ,че
предявения от ищците иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и
следва да бъде признато за установено по отношение на Община Самоков ,че ищците са собственици на основание
упражнявано от тях давностно владение и наследство на частта от поземлен имот с
пл.№ 156, парцел V, в кв.18, целият с площ
от 1422 кв.м. по плана на с.Горни Окол от
1971 година , а именно:частта с площ от 297 кв.м.,попадаща в улица с о.т. 88-89
и частта с площ от 422 кв.м.,попадаща извън регулация на с.Горни Окол ,от ПИ V-156, целият с обща площ от 1422 кв.м.,при
съседи:наследници на Йордан Николов Мишалов ,Боне Николов Мишалов,Стайко
Станилов Китанов ,Асен Митков Станилов и улица.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца искане за
присъждане на разноски и при този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата 991,68 лв. за разноски по делото, от които 126,68
лв. за внесена държавна такса по иска, 10 лв. за внесена държавна такса за
вписване на исковата молба,5 лв. за внесена такса за издаване на съдебно удостоверение,
150 лева възнаграждение за вещо лице и 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗС по отношение
на Община Самоков., с адрес гр.Самоков,ул.“Македония“ № 34,че С.И.Л. и Й.И. ***
са собственици на основание придобивна давност и наследяване на частта
от поземлен имот с пл.№ 156, парцел V,
в кв.18, целият с площ от 1422 кв.м. по плана на с.Горни Окол от 1971 година ,
а именно:частта с площ от 297 кв.м.,попадаща в улица с о.т. 88-89 и частта с
площ от 422 кв.м.,попадаща извън регулация на с.Горни Окол ,от ПИ V-156, целият с обща площ от 1422 кв.м.,при
съседи:наследници на Йордан Николов Мишалов ,Боне Николов Мишалов,Стайко
Станилов Китанов ,Асен Митков Станилов и улица.
ОСЪЖДА Община Самоков да заплати на С.И.Л. и Й.И.Г. сумата в общ размер 991,68 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: